Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
гр. Русе, 10 март 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 24 февруари 2021 год. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ГАЛЕНА
ДЯКОВА
при секретаря ………. Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора ……… Дилян
Михайлов като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №22…… по описа
на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е след постъпила касационна жалба от В.С., чрез адв. Р.
Б.,***, против решение №260259/14.12.2020 год. на Русенски районен съд,
постановено по а.н.д №765/2020 г. по описа на съда.
С решението е потвърдено наказателно постановление (НП) № 19-1085-001341
от 31.05.2019 г. на началник група към Сектор „Пътна полиция“ Русе при ОД на
МВР гр. Русе. Със санкционния акт на касатора, по реда на чл.183, ал.2, т.11 и чл.175, ал.1, т.5 от (Закон за движение по пътищата)
са наложени както следва : административно наказание „глоба“ в размер на 20
лева, административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушаване на разпоредбите на чл.40, ал.1
и чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от същия закон.
В жалбата са изложени подробни оплаквания, че решението на
съда е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се,
че не ставало ясно защо изводите на въззивната инстанция са в посока
потвърждаване на санкционния акт, след като доказателствата не установявали по
безспорен начин, че А. Борисов е извършил нарушенията, за които е наказан.
Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно на наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба не ангажира свое становище.
Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила оспореното
решение.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Каква е установената от въззивната инстанция фактическа обстановка:
На 21.02.2019г., около 10.00 часа, в гр.
Русе, на ул. „Ангел Кънчев“, до №25, водачът на л.а. „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“, с
рег. № ***- В. С., при движение на заден ход не се убедил, че пътят е свободен, следствие на което блъска със
задната част на своя автомобил паркиран лек автомобил Тойота с рег. №* **. Така
С. причинил ПТП с имуществени вреди. Като участник в такова ПТП не изпълнил
задължението си да остане на място и да окаже съдействие за установяване на
вредите от произшествието, а го напуснал. Бил издирен след сезиране на длъжностните
лица в Сектор ПП от собственика на увредения автомобил.
Всичко описано по-горе дало основание за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на В. С.,
в качеството му на водач на лекия автомобил мерцедес. Това било сторено със
съставянето на АУАН от 18.04.2019г. В него са описани двете деяния,
съставляващи административни нарушения, за които освен словесно описание, актосъставителят
сочи и нарушените правни норми – чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП. Актът не е подписан от приетото за
нарушител лице. В административната преписка се намира и обяснение, дадено от В.
С., в което той не признава извършеното. Твърди, че него ден не е бил в Русе.
Посоченaта за нарушена норма-на
чл.40, ал.1 от ЗДвП изисква „Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“, а
нормата на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП задължава водачите на ППС ако
между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, да уведомят
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено
и оспореното пред РРС наказателно постановление, в което АНО описал идентична
фактическа обстановка. За нарушението на чл.40, ал.1 от ЗДвП на С. било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, съобразно
санкционната разпоредба на чл.183, ал.2, т.11 от същия закон. За нарушението на
чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП - административно наказание „глоба“
в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, позовавайки
се на санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Русенският районен съд e изяснил описаната фактическата
обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така установените факти, от правна страна
е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и
в предвидените в закона срокове. Административните органи не са допуснали
съществени нарушения на административно-производствените правила, а твърденията
на жалбоподателя в тази насока са неоснователни и недоказани. Всички фактически
и правни елементи, индивидуализиращи нарушенията, които са вменени във вина на
жалбоподателя, са посочени ясно, точно и конкретно. Нарушенията и техният автор
са безспорно установени, съобразно събраните и приети доказателства. Правилно бил приложен материалния закон.
Приел е още, че независимо, че се касае за поведение на водача, нарушаващо не
чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП, а б. „а“, според която водач, участник в
такова ПТП е длъжен „да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието“, неправилната цифрова квалификация от АНО не е толкова
съществено нарушение, още повече, че санкционната норма за двата вида нарушения
е една и съща и правилно била приложена.
С такива
мотиви е потвърдил санкционния акт.
Изводите на въззивната инстанция за поведение
на водача на лекия автомобил, с което е нарушена императивната разпоредба на чл.40,
ал.1 от ЗДвП са правилни и се споделят напълно от касационния съдебен състав на
Административен съд Русе.
Касационната инстанция, на основание нормата
на чл.221, ал.2, изр. 2-ро от АПК се позовава на изложените във въззивното
решение мотиви на Русенски районен съд относно доказаността на административното
нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП, извършителят и неговата вина. В тази част то
следва да се остави в сила.
Не така стоят нещата с нарушението по чл.123,
ал.1, т.3, б. „в“ от същия закон, описано в т.2 от НП.
Погрешно въззивната инстанция счита, че се
касае само за неправилна цифрова квалификация от АНО. Поведението на водача на л.а.
„Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“, с рег. № *** В. С. сочи на нарушение именно на
разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП, а не на чл.123, ал.1, т.3,
б. „в“. Повдигнатото обвинение срещу В. С. и словесното описание в санкционния
акт обаче е за хипотезите на нарушения, при които ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без
да напускат местопроизшествието, следва да уведомят съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
Става въпрос за различни състави на административни
нарушения в чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, които са напълно самостоятелни и
независими. Общото между тях е само това, че се касае за ПТП при които са
налице единствено имуществени вреди. Поведението и действията на съответния
водач сочат за какво следва да му бъде ангажирана административно-наказателната
отговорност. В случая при станалото ПТП след маневрата на С., другият водач не
е бил в автомобила, а научава за щетите от трети лица-свидетели. За това и
отговорността му е следвало да бъде за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ ЗДвП, а не на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“. Независимо, че
санкционната разпоредба и за двете нарушения е една съща, това не оправдава АНО
за така описаното в НП административно нарушение. Всъщност той налага наказание
за административно нарушение, чиито състав не е осъществен. Потвърждавайки го,
РРС е подходил погрешно и затова в тази му част решението на съдебния състав
следва да бъде отменено.
Съответно, допуснатото от АНО съществено
процесуално нарушение, е довело и до нарушение на материалния закон и води до
отмяна на санкционния акт в тази му част, по т.2.
Направените с касационната жалба доводи и съображения за
незаконосъобразност на атакуваното решение и потвърденото с него наказателно
постановление са частично доказани, и следва да се уважат досежно нарушението
по т.2 от санкционния акт. В другата му част въззивното решение е правилно и се
оставя в сила.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
Отменя решение №260259/14.12.2020 год. на Русенски
районен съд, постановено по а.н.д №765/2020 г. по описа на съда, в частта,
с която е потвърдено наказателно постановление № 19-1085-001341 от 31.05.2019
г. на началник група към Сектор „Пътна полиция“ Русе при ОД на МВР гр. Русе,
относно нарушението на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП - по т.2 от санкционния
акт и вместо него
ПОСТАНОВЯВА : Отменя наказателно
постановление № 19-1085-001341 от 31.05.2019 г. на началник група към Сектор
„Пътна полиция“ Русе при ОД на МВР гр. Русе, досежно нарушението на чл.123,
ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП - по т.2 от НП.
Оставя в сила решение
№260259/14.12.2020 год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д №765/2020
г. по описа на съда в останалата му част, потвърдила наказателно
постановление № 19-1085-001341 от 31.05.2019 г. на началник група към Сектор
„Пътна полиция“ Русе при ОД на МВР гр. Русе, относно нарушението на чл.40, ал.1
от ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.