Решение по дело №13788/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4007
Дата: 4 юни 2019 г. (в сила от 4 юни 2019 г.)
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20181100513788
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ

гр.София,04.06.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на тринадесети май  през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                                 мл.с.ПАВЕЛ  ПАНОВ

при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 13788 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

         С решение от 03.07.2018 г. по гр.д. № 57068/16 г., СРС, ГО, 79 с-в  ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д.С.Б.-Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Триадица“, ул.******* срещу „Л.Ф.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Оборище“, ул. „******* като частични кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 без ДДС, представляваща неплатена част от цена в размер на 8 900 лв., дължима съгласно чл. 3 от Анекс № 1 от 28.05.2013 г. към Договор за покупко-продажба от

26.04.2013            г„ ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.10.2016 г. до окончателното плащане, както и на сумата от 1 300 лв., представляваща неплатена част от договорна неустойка в размер на 4 450 лв., дължима съгласно чл. VI от Договор за покупко- продажба от 26.04.2013 г. за периода от 04.06.2013 г. до 30.09.2016 г.

ОСЪЖДА „Д.С.Б.-Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Триадица“, ул.******* да заплати на „Л.Ф.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Оборище“, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото.

            Решението е обжалвано с въззивна жалба  на ищеца.Оплакванията на жалбоподателя са,че решението е неправилно.Продавачът не изпълнил част от задълженията си по анекса,но това ,което е изпълнено било прието без забележки.Ако плащането по договора било  обусловено от доставянето на всички части,то приемането на частично изпълнение означавало интерес от такъв вид изпълнение и купувачът следва да намали  цената със стойността на  недоставените части,а остатъка да заплати.

                   Моли решението да се отмени в обжалваната част и да се уважи исковата претенция . Претендира разноски.

                   Постъпил е отговор на  въззивна жалба,с който  същата се оспорва.Претендират  се разноски.

                    Въззивната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 от ГПК, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК.

                  Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК относно правомощията на въззивния съд, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

                   В случая постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо ,както и правилно.

       На основание чл.272 ГПК СГС препраща към мотивите на първоинстанционния съд ,които стават част от настоящите мотиви.

         За пълнота следва да се отбележи следното:

          Установено е по делото,че между страните е налице облигационно правоотношение по Договор за покупко- продажба от 24.04.2013 г., по силата на който "Д.С.Б.-Г." ЕООД с ЕИК ******* е продало на ответното дружество употребяван комбиниран багер- товарач, че вещта е била закупена от ответника с цел да бъде отдадена на лизинг на трето лице - „П.“ЕООД.

На 28.05.2013 г. е подписано допълнително споразумение към цитирания по-горе договор, с който ищецът се е задължил да извърши следните фактически действия: да достави на лизингополучателя климатик, да достави механичен бързосменник, да достави кофа 600 мм и кофа 400 мм, както и да извърши техническо обслужване на вещта.

На 03.06.2013 г. "Д.С.Б.-Г." ЕООД с ЕИК ******* е изпълнило част от поетите задължения, а именно доставило и монтирало  климатик, както и е извършило техническо обслужване на комбинирания багер- товарач. Доставеният климатик и извършеното техническо обслужване са приети от лизингаполучателя без забележки видно от приемо-предавателен протокол от 03.06.2013 г.Ищецът не е доставил механичен бързосменник, кофа 600 мм и кофа 400 мм.

    С Анекс № 1 от 28.05.2013 г. страните са постигнали нова уговорка относно начина на заплащане на продажната цена, а именно: останалите 10 % от нея да бъдат заплатени след като „Д.С.Б.-Г.“ ЕООД изпълни задълженията си по чл. 1 от анекса.

               Клаузата на чл. 4.1. от Анекс № 1 от 28.05.2013 г. урежда правото на купувача по Договора за покупко-продажба от 26.04.2013 г. да откаже да заплати останалата част от покупната цена, като неговото упражняване е поставено в зависимост от осъществяването на определени предпоставки, а именно: изпълнението на определена категория задължения от страна на продавача, подробно описани в чл. 1 от анекса, при спазване на посочения в него срок - 31.05.2013 г. При тълкуване по правилата на чл. 20 ЗЗД на постигнатите с Анекса от 28.05.2013 г. уговорки в тяхната взаимна връзка и обусловеност , волята на страните е ясна , а именно: че правото на „Лизинг Финанс“ ЕООД да откаже плащане на останалите 10 % от цената се обуславя от това дали от страна на „Д.С.Б.-Г.“ ЕООД са изпълнени всички посочени в чл. 1 от анекса задължения. Последните са изчерпателно изброени и само и единствено в случая на цялостното им изпълнение, изразяващо се в надлежно доставяне на посоченото оборудване в уговорения от страните срок - 31.05.2013 г., в правната сфера на продавача би възникнало вземането за заплащане на покупната цена в нейната цялост, като освобождаващата клауза на чл. 4.1. не би била приложима.Макар и не в уговорения срок климатикът е доставен и багерът е обслужен,но останалите задължения по чл.1 от Анекса не са изпълнени.А волята на страните за отказ от плащане на останалите 10 % от цената се обуславя от изпълнението на всички поети задължения по Анекса.Следователно не се е породило насрещно задължение за плащане на останалите 10 % от цената.

                Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то като законосъобразно постановено следва да се потвърди.

                 Въззиваемата страна не е сторила разноски пред въззивната инстанция и такива не следва да се присъждат.

               Воден от горното съдът

                                       Р  Е Ш  И:

           ПОТВЪРЖДАВА   решение  от 03.07.2018 г. по гр.д. № 57068/16 г., СРС, ГО, 79 с-в .

                РЕШЕНИЕТО  не  подлежи на касационно обжалване  .

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                                                         

                                                                       

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:1.        

 

 

 

                                                                                                  2.