Разпореждане по дело №407/2014 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 121
Дата: 23 февруари 2015 г.
Съдия: Росица Стоянова Стоева
Дело: 20142300100407
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ,          VІІ-ми граждански състав

на    23     февруари    2015  година

в разпоредително заседание в следния състав:

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

                                                                                                                 

секретар

като разгледа докладваното от съдия Р.СТОЕВА

гражданско дело  № 407   по описа за  2014 година,

за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Завод за каучукови уплътнители” АД с ЕИК ********* против Народното събрание на РБ, Агенция за следприватизационен контрол – гр.София, Апелативен съд - гр.Пловдив и Върховен касационен съд – гр.София. Иска се да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят на ищеца общо сумата 712115 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, която сума е формирана както следва: 532900 лв. – пазарна стойност на терена и сградите, собственост на ищеца, отчуждени при публичната продан за погасяване задълженията на „ЗКУ-98” АД към държавата; 174960 лв. – заплатена от ищеца наемна цена за продадените чрез публична продан ДМА за периода от м.09.2011 г. до м.02.2014 г.; 4255 лв. – сторени разноски в производството пред ВКС, приключило с Определение от 28.06.2010 г., които суми според ищеца съставляват претърпени от него имуществени вреди, в резултат на допуснати от ответниците нарушения на норми на правото на ЕС.

С разпореждане от 19.01.2015 г., съдът остави ИМ „без движение” с указания към ищеца: да внесе по сметка на ЯОС допълнително ДТ в размер на сумата 28459,60 лв. и представи вносната бележка в съда; да изложи фактическите обстоятелства, послужили като основание за претендираната солидарна отговорност за ответниците, като конкретизира и действията на всеки един от ответниците, довели до твърдяния в ИМ вредоносен резултат.

В определения от съда срок, от ищеца постъпи молба, вх.№582/04.02.2015 г., озаглавена „Уточнение”. В молбата, в Пункт І, са изложени подробни доводи за несъгласие с приетото от съда, че делото следва да се разгледа по общия исков ред, а не по претендирания от ищеца ред на ЗОДОВ. Направено е оплакване, че неправилно е задължен ищеца да внесе ДТ в размер на 4% от цената на предявения иск. Заявено е искане съдът да отмени разпореждането си от 19.01.2015 г., с което исковата молба е оставена без движение до внасяне на ДТ в размер на 28459,60 лв. Независимо от описаното искане, към молбата е приложена вносна бележка, удостоверяваща внасяне на ДТ в определения от съда размер. В Пункт ІІ от молбата представляващите ищеца пълномощници са изложили подробни съображения защо считат, че са налице предпоставки за реализиране на солидарна отговорност на ответниците. В тази връзка е направено позоваване на нормата на чл.53 ЗЗД, приложима в хипотезите на отговорност на държавата по ЗОДОВ с оглед препращащата норма на §1 от ЗР на посочения закон. Изложено е, че вредите са възникнали от съвместните действия на всички ответници, като е направено подробно изложение, всеки от ответниците, с какви действия е съпричинил вредоносния резултат. Молят за отмяна на разпореждането си от 19.01.2015 г. в частта му досежно постановеното задължение за обосноваване на солидарната отговорност на ответниците. Алтернативно с твърдение, че указанията на съда в  разпореждането от 19.01.2015 г. досежно обосноваване на солидарната отговорност на ответниците са твърде общи, молят за конкретни такива.

Съдът, след като се запозна с молбата на ищеца, вх.№582/04.02.2015 г., озаглавена „Уточнение”, намери следното:

По Пункт І  от молбата-уточнение:

Искането на ищеца за отмяна на разпореждането от 19.01.2015 г. в частта, с която исковата молба е оставена без движение до внасяне на ДТ в размер на 28459,60 лв., настоящия съдебен състав намери за неоснователно. Вече приетото становище, че процесуалния ред на специалния ЗОДОВ в случая не е приложим, а предявеният иск следва да бъде разгледан по реда на Част втора на ГПК - ”Общ исков процес” се поддържа и понастоящем. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Определение №895/15.12.2014 г. по ч.гр.д.№6936/2014 г., ІІІ г.о.

Вън от изложеното следва да бъде отбелязано, че нередовността на ИМ, касаеща невнесена ДТ всъщност е и отстранена. С приложената към молбата – уточнение вносна бележка е удостоверено внасянето на определената от съда ДТ.

По Пункт ІІ  от молбата-уточнение:

Настоящия съдебен състав счита, че изложените от ищеца в ИМ и в молбата – уточнение съображения, въз основа на които счита, че са налице предпоставки за реализиране на солидарна отговорност на ответниците, не обосновават наличие на такава. Както е известно солидарна отговорност (в случая пасивна такава) може да възникване по силата на закона или въз основа на договор. Договорна солидарност между ответниците по делото безспорно не е налице. Липсва и законова норма, която би могла да доведе до твърдяната пасивна солидарност. В тази връзка нормата на чл.53 ЗЗД, от която се силае да черпи права ищеца, в случая е неприложима. Посочената правна норма би била приложима в хипотезите на отговорност на държавата по реда на ЗОДОВ с оглед препращащата норма на §1 от ЗР на посочения закон. В настоящия случай нито процесуалния, нито материалноправния ред на ЗОДОВ са приложими, тъй като предявения иск намира материалноправната си квалификация в разпоредбата на чл.4, §3 ДЕС и практиката на СЕС.

Ето защо, предвид горните съображения и тъй като приема, че е налице хипотезата на пасивно субективно съединяване на искове,  настоящия съдебен състав счита, че ИМ следва отново да бъде оставена без движение, като на ищеца се дадат следните допълнителни указания: да посочи размера на претенцията си по отношение на всеки от ответниците, като конкретизира вида и размера на вредите, причинени от действията на всеки един от тях.

Водим от изложеното и на осн. чл.129 от ГПК, ЯОС

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на „Завод за каучукови уплътнители” АД с ЕИК ********* против Народното събрание на РБ, Агенция за следприватизационен контрол – гр.София, Апелативен съд - гр.Пловдив и Върховен касационен съд – гр.София.

 

ДАВА едноседмичен срок на ищеца да посочи размера на претенцията си по отношение на всеки от ответниците, като конкретизира вида и размера на вредите, причинени от действията на всеки един от тях.

 

Препис от разпореждането да се връчи на ищеца с указание, че при неотстраняване на гореописаните нередовности в определения срок исковата молба ще бъде върната.

 

                                     

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: