ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 28.10.2019 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ……………………………………….... и в присъствието на
прокурора ……………………...……………… като разгледа докладваното от съдията Цанкова адм.д. № 172 по описа за 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от Т.М.Т., ЕГН: **********,***, като в жалбата се сочи, че е срещу: „Заповед ОХ-210/25.02.2019 г. за отчисляване от обучение на военнослужещи, на основание чл. 32, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-19/25.05.2010 г., поради груби нарушения на дисциплината и вътрешния ред в Професионалния сержантски колеж към НВУ „В. Левски”- В. Търново”.
С разпореждане на съда от з.с.з. от 08.04.2019 г. жалбата е оставена без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 и чл. 151, т. 3 от АПК и чл. 159, т. 4 и т. 5 от АПК, като е указано на жалбоподателя в 7-дн. срок от съобщението: 1. да посочи в коя конкретно част е обжалвал сочената заповед; 2. да посочи в какво се състои незаконосъобразността на обжалваната част от заповедта; 3. да конкретизира искането до съда; 4. да представи документ за платена д.т. от 10 лв. по сметка на съда; 5. да сочи доводи и да представи доказателства за правен интерес /активна процесуална легитимация/; 6. да представи доказателства за спазването на преклузивния срок за обжалване на сочената заповед, като е указано, че при неизпълнение жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
С молба вх. № 1452/22.04.2019 г. на Т.М.Т., ЕГН: **********, чрез адв. Б. от ЛАК, се сочи, че се обжалва същата Заповед ОХ-210/25.02.2019 г., като се конкретизира обжалваната част – „за заличаване по пункта за командироване на Т.М.Т. с отчисляване от курс на същия”. Сочи се, че жалбоподателят не разполага с копие на обжалваната заповед, а само е запознат „срещу подпис”. Сочи се, че: „По същата причина не мога да представя доказателства относно спазването на срока за обжалване”. Със същата молба е представено преводно нареждане за платена д.такса.
С разпореждане от з.с.з. на 25.04.2019 г. съдът е изискал в 5-дн. срок от ответника – Постоянен секретар на отбраната: заверено копие на пълна административна преписка, като е указано изрично, че следва да съдържа – съобщение по чл. 61 от АПК относно съобщаване на Заповед ОХ-210/25.02.2019 г., списък на страните по чл. 152, ал. 3 от АПК, както и изрично писмено становище за допустимост на жалбата по чл. 159, т. 4 и т. 5 от АПК.
С писмо вх. № 2066/14.06.2019 г. ответникът представя административна преписка, която не съдържа изисканото от съда съобщение по чл. 61 от АПК и списък на страните по чл. 152, ал. 3 от АПК. Поради това същите са изискани повторно с определение от з.с.з. на 30.07.2019 г., като е указано на ответника, че става причина за забавяне производството по делото и както и че при повторно неизпълнение на виновното длъжностно лице ще бъде наложена глоба по чл. 405 от ЗСВ.
С писмо вх. № 2066/14.06.2019 г. ответникът ангажира становище за
недопустимост на жалбата поради липса на годен за обжалване индивидуален
административен акт, липса на правен интерес и просрочие на оспорването – чл.
159, т. 1, т. 4 и т. 5 от АПК.
С определение от з.с.з. на 30.07.2019 г. жалбата е оставена без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 и чл. 159, т. 1, т. 4 и т. 5 от АПК, с указания в 7-дневен срок от съобщението оспорващият: 1. да конкретизира кой административен акт и на кой орган обжалва с номер и дата на издаване, респ. дели обжалва действия и/или бездействия; 2. да посочи в коя конкретно част обжалва конкретизирания акт; 3. да посочи в какво се състои незаконосъобразността на обжалваната част на конкретизирания акт; 4. да конкретизира искането до съда; 5; да представи доказателства за правен интерес /активна процесуална легитимация/ с оглед уточнението за предмета на делото и обжалваната част; 6. да представи доказателства за спазването на преклузивния срок за обжалване на сочената заповед, като в противен случай съдът ще остави жалбата без разглеждане и ще прекрати производството по делото. На жалбоподателя е изпратено копие от писмо вх. № 2066/14.06.2019 г. на ответника.
С писмо вх. № 2749/12.08.2019 г. на жалбоподателя отново се поддържа, че се обжалва същата Заповед ОХ-210/25.02.2019 г. на Постоянен секретар на отбраната, в частта, касаеща лично Т.М.Т. – ал. I,т. 1, абз. 13.3 -относно отчисляването от курс на Т.М.Т..
С писмо вх. № 2804/19.08.2019 г. на ответника се представя само списък на страните по чл. 152, ал. 3 от АПК.
С писмо вх. № 2805/19.08.2019 г. на ответника, адресирано до Началник военно формирование 24480- Ловеч, подполковник Т. Т., се сочи, че се иска от последния да представи изисканите от съда съобщение по чл. 61 от АПК.
С определение от з.с.з. на 22.08.2019 г. е констатирано, че до настоящия момент ответникът не е представил съобщения по чл. 61 от АПК, с което става причина за забавяне производството по делото, в който смисъл не е изпълнено и второто определение на съда от 30.07.2019 г. с което повторно е изискано съобщение по чл. 61 от АПК, като изрично е указано - При липса на писмено съобщение по чл. 61 от АПК, ответникът следва да представи писмена справка по какъв начин е съобщено на жалбоподателя отчисляването от обучение и на коя дата. Ето защо същите доказателства са изискани за трети път от ответника с предупреждение за налагане на глоба по чл. 405 от ЗСВ.
Със същото определение са
изискани от ответника заверено копие на: 1. договор за военна служба с
военнослужещия Т.М.Т., ЕГН: ********** съгласно чл. 134а и чл. 148 от ЗОВСРБ;
2. заповеди за приемане на военна служба, респ. за освобождаване от длъжност и
от военна служба по отношение на Т.М.Т., ЕГН: ********** – чл. 146, т. 3 от ЗОВСРБ; 3. заповед по чл.
161, т. 3 ЗОВСРБ по отношение на Т.М.Т., респ. доказателства за връчването на
същата заповед – по чл. 170 от ЗОВСРБ. Изрично
е указано на ответника, че при липса на някое от изисканите от съда писмени
доказателства, следва със справка до съда да се посочи това изрично, като
справката следва да съдържа изрично становище дали жалбоподателят е с прекратен
договор за военна служба, по силата на какъв акт и от коя дата, както и копие
от същия акт.
С писмо вх. № 2852/26.08.2019 г. на ответника се представя съобщение по чл. 61 от АПК, като отделно писмото съдържа изрично удостоверяване, че обжалваната заповед е съобщена на жалбоподателя на 20.03.2019 г., което е видно и от копието на същата заповед на л. 81 от делото, съдържащо дата на съобщаване на гърба на заповедта – 20.03.2019 г.
С писмо вх. № 3077/13.09.2019 г. на ответника се моли съда да удължи срока за представяне на останалите изискани от съда писмени доказателства, като отново се представя копие на обжалваната заповед на л. 89-90 от делото, съдържащо дата на съобщаване на гърба на заповедта – 20.03.2019 г.
С писмо вх. № 3226/27.09.2019 г.
на ответника /на л. 98-99 от делото/ се представя заверено копие на Договор за
кадрова военна служба № 102/10.02.2013 г., сключен между жалбоподателя Т.Т. и
упълномощен от МО командир на поделение 42820, заверено копие на четири допълнителни споразумения към същия договор,
заверено копие на договор за военна служба № 18-238/17.05.2010 г., заверено
копие на две допълнителни споразумения към
същия договор, както и заверено копие на Заповед № ЛС-101/28.12.2018 г. относно
назначаване на длъжност на военнослужещи. В същото писмо изрично се сочи, че жалбоподателят ст. сержант Т.М.Т. не е
освобождаван от военна служба и няма заповед за освобождаването му.
Съдът, като съобрази становището на страните и събраните служебно от съда писмени доказателства намира, че липсва годен за обжалване административен акт, поради което жалбата е недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК, както и липсва правен интерес /активна процесуална легитимация/, поради което жалбата е недопустима на основание чл. 159, т. 4 от АПК.
В Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на ВАС е прието: „Процесуалноправният интерес е инструментът за защита на засегнатите права и интереси, представляващи същността на материалноправния интерес, и съотношението е като средство към цел. Това е причината за изискването той да е налице към момента на оспорването - подаване на жалбата или искането за обявяване на нищожност. Процесуалноправният интерес е положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните. Той трябва да е личен – никой не може от свое име да търси съдебна защита на чужди права. Трябва да е и пряк, и непосредствен. Пряко засягане е налице, когато със самия акт могат да бъдат засегнати или са засегнати права и законни интереси, регламентирани от материалното право, т.е. се изменят, отменят или ограничават права, или административният акт създава права на трето лице, с което уврежда оспорващия или за които той поражда задължения…….Във всички случаи, при оспорване на административните актове с искане за прогласяване на нищожност, трябва да се докаже пред съда, че е налице засягане или предстоящо засягане на права или законни интереси. В тази връзка следва да се има предвид решение № 5/17.04.2007 г. по к.д. №11/2006 г., съгласно което „Прогресивният характер на легитимацията е възможност да се обжалват административните актове не само когато са налице пряко нарушени права, но и при предстоящо засягане на права“. Правният интерес следва да е правомерен, личен и обоснован, както и да е налице към момента на предявяване на претенцията пред съда. Преценката в тази насока е в правомощията на съда за всеки конкретен казус и по отношение на всеки един от оспорващите.“
Освен цитираното Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на ВАС, налице са и редица други тълкувателни решения, относно правния интерес по чл. 159, т. 4 от АПК, като: Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. по т.д. № 4/2009 г., Тълкувателно решение № 2 от 22.04.2008 г. по т.д. № 21/2007 г., Тълкувателно решение № 5 от 18.10.2011 г. по т.д. № 8/2010 г., Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2009 г. по т.д. № 6/2008 г., Тълкувателно решение № 1 от 18.04.2006 г. по т.д. № 1/2006 г., както и както и константна съдебна практика.
Предвид сочените тълкувателни решения и в унисон със съдебната практика, в настоящия случай съдът следва да извърши преценка дали с обжалваната заповед, в обжалваната част, са засегнати/или предстои засягане на права и законни интереси на жалбоподателя.
Многократно както в първоначалната жалба, така и в две уточняващи молби жалбоподателят сочи, че обжалва Заповед ОХ-210/25.02.2019 г. на Постоянен секретар на отбраната, в частта, касаеща лично Т.М.Т. – ал. I,т. 1, абз. 13.3 -относно отчисляването от курс на Т.М.Т..
Становището на ответника, че същата заповед не представлява индивидуален административен акт е основателно, т.к. със Заповед ОХ-210/25.02.2019 г. на Постоянен секретар на отбраната, в частта, касаеща Т.М.Т. – ал. I,т. 1, абз. 13.3, е разпоредено отчисляване на ст. сержант Т.М.Т. от курс по обучение в Професионален сержантски колеж към Национален военен университет „Васил Левски“. Съгласно чл. 133, ал. 1 от ЗОВСРБ - военната служба е държавна служба с особено предназначение за подготовка и осъществяване на въоръжена защита на страната. Съгласно чл. 134а, ал. 1 от ЗОВСРБ – правоотношението по изпълнение на военната служба възниква въз основа на договор за военна служба. ЗОВСРБ определя като подлежащи на обжалване по реда на АПК единствено заповедите за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба по чл. 171, ал. 1 от ЗОВСРБ и заповедите за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 251 от ЗОВСРБ.
Видно е, че обжалваната в настоящото производство Заповед ОХ-210/25.02.2019 г. на Постоянен секретар на отбраната, в обжалваната част, касаеща Т.М.Т. – ал. I,т. 1, абз. 13.3 -относно отчисляването от курс на Т.М.Т., не е сред изрично изброените индивидуални административни актове в ЗОВСРБ, подлежащи на съдебен контрол пред административен съд. Тя не засяга негативно жалбоподателя, т.к. жалбоподателят ст. сержант Т.М.Т. не е освобождаван от военна служба и няма заповед за освобождаването му, което се установява както от изричното писмо на ответника вх. № 3226/27.09.2019 г. /на л. 98-99 от делото/, така и от изисканите и представени от ответника писмени доказателства: заверено копие на Договор за кадрова военна служба № 102/10.02.2013 г., сключен между жалбоподателя Т.Т. и упълномощен от МО командир на поделение 42820, заверено копие на четири допълнителни споразумения към същия договор, заверено копие на договор за военна служба № 18-238/17.05.2010 г., заверено копие на две допълнителни споразумения към същия договор, както и заверено копие на Заповед № ЛС-101/28.12.2018 г. относно назначаване на длъжност на военнослужещи.
Отделно основателно е становището на ответника, че още със Заповед № РД-02-183/05.02.2019 г. на Началника на регионален военен университет „Васил Левски“ за отчисляване от курс на специализанти /на л. 54 от делото/, жалбоподателят е отчислен от курс, поради което дори да се приеме, че е налице негативно засягане за жалбоподателя, то същото е от Заповед № РД-02-183/05.02.2019 г. на Началника на регионален военен университет „Васил Левски“ /на л. 54 от делото/, но не и от обжалваната в настоящото производство Заповед ОХ-210/25.02.2019 г. на Постоянен секретар на отбраната, в обжалваната част, касаеща Т.М.Т., която е последваща, издадена след Заповед № РД-02-183/05.02.2019 г. на Началника на регионален военен университет „Васил Левски“ за отчисляване от курс на специализанти /на л. 54 от делото/.
Водим от горното и на основание чл. 158, ал. 3 от АПК, във вр. с ал. 1 на чл. 158 и с чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба Т.М.Т., ЕГН: **********,***, срещу Заповед ОХ-210/25.02.2019 г. на Постоянен секретар на отбраната, в обжалваната част, касаеща Т.М.Т. – ал. I, т. 1, абз. 13.3 -относно отчисляването от курс на Т.М.Т.,
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото адм.д. № 172/2019 г. на Административен съд - Ловеч.
Определението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщението до жалбоподателя пред ВАС на Р България.
Да се изпрати препис от същото на жалбоподателя.
АДМ. СЪДИЯ: