Р Е Ш Е Н И Е
№ 1521 06.11.2020 г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД– БУРГАС, първи състав, в открито заседание на седми октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 337 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във вр. с чл.54, ал.6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Жалбоподател
е Българската държава, представлявана от Министъра на земеделието, храните и
горите, чрез упълномощен юрисконсулт, със съдебен адрес:***, адм. Сграда № 170
(ТП „ДЛС“ Ропотамо), против Заповед № 18-102/03.01.2020г., издадена от
Началника на СГКК – Бургас, с която е одобрено изменение на КК и КР на
с.Равадиново, общ.Созопол, одобрена със заповед № РД 18-55/29.09.2015г. на
изп.директор на АГКК и съгласно скица проект № 15-1138265/13.12.2019г.,
състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР, а именно: ПИ с идентификатор **;
ПИ с идентификатор ****.68; Сграда с идентификатор **.1; Сграда с идентификатор
**.2; Сграда с идентификатор **.3, както и промяна в границите на ПИ с
идентификатор ***, заличаване от КККР на ПИ с идентификатор ****.9 и ПИ с
идентификатор ****.10.
В
жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен поради допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с
приложимите материалноправните разпоредби. Излага се хронология по съдебни
спорове между Държавата и Община Созопол относно имоти възстановени с решение № 683/2000 г., вкл. имот № 000249,
разделен впоследствие на имоти № 000252 и № 000250, както и относно имот с №
000292. За имот № 000249 се твърди, че през 2006 г. е закрита партидата на имота, тъй като била
извършена делба, при която от него са
обособени нови имоти № 000250 и
№000252. Прилага се пълна история на имот № 000249. Твърди се, че съдебният спор бил решен в
полза на Държавата, която представила решението в СГКК – Бургас, с цел
отписване на общината като собственик на имотите, предмет на делото.
През 2018 г. след отписване от КККР за
землище Равадиново на Община Созопол, на база Удостоверения № 913-17/31.10.2018 г. (за
имот с идентификатор ****.9) и № 913-26/31.10.2018 г. (за имот с идентификатор ***) на ОС „Земеделие“ гр.Созопол, била извършена промяна в кадастралните регистри и като собственик на имотите била
вписана Държавата.
Жалбоподателят
твърди, че за периода 2013г. – 2019 г. в нито един официален документ, отнасящ
се до кадастралната карта на с.Равадиново не фигурира дружеството „ЛЕМНА
ЕКОИНВЕСТ БЪЛГАРИЯ“ АД като собственик на имоти ****.9 и ***, а по време на
съдебния процес, Община Созопол не възразила,
че искът е насочен към имот, който не е нейна собственост, а на посоченото
дружество „Лемна екоинвест България“ АД. Сочи се, че изменението засяга имоти,
собственост на Държавата, а в съдебното решение по гр.дело № 1227 от 2013г. на
БРС, съдът е приел, че община Созопол изначало не е собственик на
възстановените с решение № 682 от 2000г. на ПК Созопол имоти.
На следващо място, в отделни точки
жалбоподателят излага възражения за незаконосъобразност на оспорената заповед,
които мотивира с това, че не били взети предвид
документи представени от ТП „ДЛС Ропотамо“ с писмо № АСД-00-157/20.12.2019 г.,
които легитимират Държавата като собственик на имоти с идентификатори ****.9 и ***,
както и „пълна история на имот № 000249“, ведно с представените към нея скици.
Не била обследвана и хронологията по възстановяване собствеността на имот с
идентификатор ****.9 (съответстващ на имот 000250 по КВС) от 2000 г. до момента
на издаване на продесната заповед. Всички налични документи към 2013г. сочели
община Созопол за собственик на имот № 000250 по КВС, т.е. след като е приет
ПУП през 2006г., а по съдебните дела не били направени никакви изявления за
извършване на разпоредителни действия с този имот. Сочи се, че договор за
покупко-продажба № ***. между община Созопол и дружеството „Лемна екоинвест
България“АД касае 354 кв.м. идеални части
от УПИ 309, 249 в землището на с.Равадиново, но този договор не бил отразен
впоследствие в картите на населеното място. Освен това той имал за предмет
идеални части, а не реални от цитирания УПИ, а нямало документ установяващ
делба между общината и дружеството. С изменението на КК с процесната заповед се
нанася нов обект с идентификатор **, образуван от съединяването на ПИ ****.9,
ПИ *** /6 кв.м./, с начин на трайно предназначение- горска територия и друг
имот- ПИ ****.10, който е с начин на трайно предназначение- земеделска
територия. Сочи се, че това е извършено в раззрез с материалноправни
разпоредби, а именно чл.61 от Наредба № РД-02-20-5 от 05.12.2016г. за
съдържанието, създаването иподдържането
на КК и КР. Изтъква се, че относно ПИ ** не е отразен начина на трайно ползване
и не ставало ясно каква ще е територията. Позовава се на указаното в посочения
подзаконов нормативен акт и упоменатите в него кодове, според които приложимият
код е „1920“, а именно „за друг вид производствен, складов обект“ и обуславя
начин на трайно предназначение на територията- „урбанизирана“. Съгласно Закона
за горите, промяната в предназначението на горска територия може да се извърши
само след успешно проведена процедура по промяна на това предназначение, с
изискуемият административен акт, който да е влязъл в сила, а жалбоподателят
излага позицията си, че такъв акт не е налице. Сочи се и че отразяването на ПУП
по чл.110 от ЗУТ в КК не може да бъде основание за промяна в трайното
предназначение на на имота, в случаят от „горска“ в „урбанизирана“.
Коментират се заповеди № 874/04.09.2006 г. и № 1129/27.11.2006 г. на кмета на община
Созопол за одобряване на ПУП. Според заповед №
874/04.09.2006 г. одобреният ПУП бил изработен с цел провеждане на процедура за
промяна на предназначението на земеделска земя, представляваща неурегулирани
поземлени имоти № 00309 и № 00249 в м.
„Сърнешко кладенче”, землище Равадиново, община Созопол, като същия се
урегулира е цел изграждане на вилни сгради за собствени нужди. Тук неправилно било описано предназначението на ПИ
№ 00309 и № 000249, които са горска територия. Съгласно заповед №
1129/27.11.2006 г. одобрения ПУП бил изработен с цел провеждане на процедура за
промяна на предназначението на неурегулирани поземлени имоти № 00309 (горска стопанска
територия) и № 00249 (друга стопанска територия) м. „Сърнешко кладенче”,
землище Равадиново, община Созопол, за доказване и преотреждане на прилежащ
терен за производство на коагулант за пречистване на питейни и битови води.
Твърди се противоречие с чл.12, ал.2 от ЗУТ.
Иска се отмяна
на заповед № 18-102/03.01.2020г. на началника на СГКК – Бургас и присъждане на
разноски. Ангажира писмени доказателства в подкрепа на изложените доводи и
възражения относно издадената заповед.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрисконсулт Т., която поддържа
жалбата и искането за отмяна на заповедта. В писмени бележки излага съображения
за нарушение на чл.24 от АПК, като
сочи, че със завлението сезирало администраивното производство не било
отправено искане за промяна на имотна граница между имоти с идентификатори ***
и ****.9 по кадастралната карта на с.Равадиново, община Созопол. Така органът издал заповедта, в тази част служебно, без да е бил надлежно
сезиран. Изтъква, че произнасяне без волеизявление от страна на заявителя и без
да е извършена предходна процедура по промяна в имотните граници е
незаконосъобразно, без да е налице правно основание. На следващо място, сочи
нарушение на чл.15, ал.3 от ЗУТ и чл.64 и 65 от Наредба № РД-02-20-5 за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри (Наредба № РД-02-20-5), тъй като имотната граница между имоти *** и новообразувания имот ** била променена
без да са изпълнени процедурите за това и без да са налице документи. Излагат се
съображения и за нарушение на чл.35 от АПК, тъй като не били изяснени всички
факти и обстоятелства по преписката.
Оспорва се тезата на „Лемна Екоинвест България“ АД, според която
било достатъчно
да се установи, че границите на УПИ I 309,249 съвпадат с регулационните
граници.
Ответникът
– Началник на СГКК- гр.Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител. Представя
административната преписка. В съпроводителното писмо за изпращане на преписката
изразява бланкетно становище за
недопустимост, евентуално за неоснователност на оспорването. Не са изложени
никакви доводи обосноваващи тази позиция. Претендират се направените по делото
разноски, без да се сочи от какво произтичат те, нито има данни ответната
страна да е представлявана от юрисконсулт или адвокат.
Заинтересованата
страна – „Лемна Екоинвест България“ АД, чрез надлежно упълномощен представител
адв.С. от БАК, оспорва жалбата, като неоснователна. Ангажира доказателства,
включително извършването на съдебно-техническа експертиза и пледира за
отхвърляне на жалбата. Претендират се направените по делото разноски, по
списък.
Административен съд- гр.Бургас, за
да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на
страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
ПО ФАКТИТЕ:
От представените
по делото доказателства се установява следното:
С
Решение № 683 от 22.08.2000г. (л.20-28 от
делото) за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от
горския фонд в землището на с.Равадиново ЕКНМ 61042, поземлената комисия в
гр.Созопол е възстановила правото на собственост върху гори и земи от горския
фонд на кметство Созопол, сред които:
-
имот № 000249 по картата на възстановената собственост на землището с площ от
659,133 дка., представляващ „територии за нуждите на горското стопанство“,
находящ се в м. „Сърнешкото кладенче“ с описани граници и съседи. Според „пълна
история на имот № 000249 към 11.03.2013г.“ (л.16
от делото) от Общинска служба по земеделие, партидата на имота била открита
на 17.08.2003г. и закрита на 08.12.2006г. Причина за закриване – имотът бил
разделен, както следва: 1. имот № 000250 с площ 0,608 дка. със собственик
кметство Созопол и 2. имот № 000252 с площ 658,526 дка. със собственик кметство
Созопол;
-
имот № 000292 по картата на възстановената собственост на землището с площ от
11,174 дка., представляващ „територии за нуждите на горското стопанство“,
находящ се в м. „Биволарска сая“ с описани граници и съседи.
По
делото са налични данни (л.235-266), според които било подадено заявление до
Кмета на Община Созопол от заинтересованата страна относно изработване на план
за регулация за обособяване на нов ПИ с придаваеми части от ПИ № 309 и ПИ №
000249 при доказване на прилежащ терен към изградени масивни сгради,
собственост на възложителя „Лемна Екоинвест – България“ АД.
Със
Заповед № 874/04.09.2006г. на кмета на Община Созопол (л.150), по заявление на
„Лемна Екоинвест България“ АД, бил одобрен ПУП с цел провеждане на процедура за
промяна предназначението на земеделска земя представляваща неурегулирани
поземлени имоти № 00309 и № 00249 в м. „Сърнешко кладенче“, с.Равадиново, като
същият се урегулира с цел изграждане на вилни сгради за собствени нужди.
Със
заповед № 1129/27.11.2006г. на кмета на Община Созопол (л.153 от делото), по заявление на „Лемна Екоинвест България“ АД и
представените приложения /инвестиционен проект и др./ е одобрен ПУП с цел
провеждане на процедура за промяна предназначението на неурегулирани поземлени
имоти № 00309 (горска стопанска територия) и № 00249 (друга селскостопанска
територия) в м. „Сърнешко кладенче“, с.Равадиново за доказване и преотреждане
на прилежащ терен за производство на коагулант за пречистване на питейни и
битови води. Обособявал се нов УПИ I -309, 249. Приложено е положително становище на ОЕС при община Созопол
за образуване на един нов имот УПИ I 309,249 при плътност на застрояване 40%, височина 10 м. и Кинт- 1.5, а
също така и Решение № БС-225-ПР/2006 за преценка необходимостта от извършване
оценка на въздействието върху околната среда, с което е указано да не се
извършва такава оценка /л.158-159 от
делото/. С Констативен акт от 21.05.2007г. /л.154 от делото/ от страна на Кмета на община Созопол е
удостоверено, че тази заповед е обявена на заинтересованите страни и в законния
срок не са постъпили възражения.
С
договор за покупко-продажба № 447/14.09.2009г. (л.225) Община Созопол
прехвърлила собствеността на 354/1017 кв.м. ид.ч. от УПИ I-309, 249, в м. „Сърнешкото кладенче“ на „Лемна Екоинвест – България“
АД.
С
договор за покупко-продажба № 15/08.01.2010г. (л.276) Община Созопол
прехвърлила собствеността на 259/1017 кв.м. ид.ч. от УПИ I-309, 249, в м. „Сърнешкото кладенче“ на ЕТ „М.Б. – Маню Бинков“.
Според
АЧДС № 5121 от 29.09.2010г. (л.291 от
делото) собственик на останалите 404/1017 кв.м. ид.ч. от УПИ I-309, 249, в м. „Сърнешко кладенче“, с.Равадиново е Държавата.
С
договор от 02.02.2012г. за продажба на недвижим имот – частна държавна
собственост (л.302 от делото) делът
на Държавата в УПИ I-309, 249 е продаден на „Лемна
Екоинвест – България“ АД.
С
НА № 161/03.06.2014г. на Службата по вписванията – Бургас (л.139-140), „Лемна
Екоинвест – България“ АД закупила от ЕТ „М.Б. – Маню Бинков“ 259/1017 кв.м.
ид.ч. от УПИ I-309, 249, в м. „Сърнешкото кладенче“, в землището
на с.Равадиново.
С
Решение № 1171/03.06.2014г. по гр.д.№ 1227/2013г. на Районен съд – Бургас
(л.42) е прието за установено по отношение на Държавата, че Община Созопол не е
собственик на гори, възстановени с решение на ПК – Созопол № 683/22.08.2000г.
за землище на с.Равадиново и с.Черноморец и с решение № 684/06.07.2000г. за
землище на с.Росен и с.Равна гора, вкл. за имоти № 000250 и № 000292 по КВС за
землището на с.Равадиново.
Решението
на районния съд е потвърдено с Решение № IV-30 от 06.03.2015г. на Окръжен съд – Бургас (л.50-69 от делото). С определение №
382/30.10.2015г. на ВКС (л.70-73 от
делото) касационно обжалване на въззивното решение не е допуснато.
Според
удостоверение изх. № 913-17/31.10.2018г. на началника на ОС „Земеделие“ (л.11 от делото), ПИ с идентификатор ****.9
по КККР, стар № 000250 по КВС към 16.11.2015г. на землището на с.Равадиново с
ЕКАТЕЕ 61042, с площ 608 кв.м., вид на територията – горска, съгласно скица №
15-279735/10.06.2016г. (л.15) е държавна частна собственост.
Според удостоверение изх. № 913-26/31.10.2018г.
на началника на ОС „Земеделие“ (л.13 от
делото), ПИ с идентификатор *** по КККР, стар № 000292 по КВС към
16.11.2015г. на землището на с.Равадиново с ЕКАТЕЕ 61042, с площ 11174 кв.м.,
вид на територията – горска, съгласно скица № 15-279671/10.06.2016г. (л.14) е
държавна частна собственост.
С вх.№ 01-340400 от 30.07.2019г. е
прието Заявлението на „Лемна Екоинвест България“АД до СГКК-гр.Бургас, по повод на
което е постановена процесната заповед /л.119
от делото/.
Заявителят
е поискал да бъде извършено нанасяне промени в КК и КР за обекти – недвижими
имоти ****.9 /държавна частна собственост, горска територия/ и ****.10 /частна
собственост- земеделска територия/. Представен е проект за изменение /л.121 от делото/, според който
акционерното дружество е възложител, на процедираното изменение на КККР по
отношение на тези два имота, а възложителят се легитимира като собственик на УПИ
I-309, 249, в м. „Сърнешко кладенче“, в землището на
с.Равадиново. Посочена е основанието- чл.54 от ЗКИР, с отбелязване на вида на
изменението-„установяване на грешка и
непълнота“. Представена е и
обяснителната записка /л.125-128 от
делото/. В обстоятелствената част се сочи, че допуснатата непълнота и
грешка по отношение на изброените имоти ПИ ****.9 и ПИ ****.10 се обосновава от
наличие на влязъл в сила ПУП, действащ и одобрен през 2006г., с който е сменено
предназначението и е обособен имот- УПИ I-309, 249. Според
описаното, единствен собственик на този имот се явява акционерното дружество-
възложител на проекта /заявител/ и е посочено, че собствениците желаят имота да
бъде отразен като един нов поземлен имот в КК на с.Равадиново, който да бъде
идентичен с урегулирания парцел според действащия регулационен план в района на
землището. Дружеството се позовава на придобита собственост върху ПИ ****.9,
както следва: 354/1017 кв.м идеални части частна общинска собственост, закупени
с договор от 18.09.2009г., вписан по съответния ред и 259/1017 кв.м. идеални
части, закупени с НА № 161, том 19 от 03.06.2014г., също вписан в СВ-Бургас. По
отношение на втория недвижим имот -ПИ ****.10 сочи, че дружеството притежава
404/1017 кв.м идеални части, придобити с Договор № 180, том 7 от 07.02.2012г.
вписан в СВ-Бургас, за покупко-продажба на частна държавна собственост. Сочи
се, че в обхвата и целта на проекта да бъде отразено в КК одобрения ПУП от
2006г., с обособяване на нов поземлен имот, с придаваеми части от ПИ № 00309
и № 00249 по КВС на землището на с.Равадиново, общ.Созопол, като са
посочени и закупените сгради със съответните им характеристики.
В обяснителната
записка към заявлението до СГКК изрично се сочи, към 03.06.2014г. „Лемна Екоинвест България“АД е закупила всички квоти и
прекратява съсобствеността в своя полза, като са посочени отново описаните
по-горе идеални части 354, 259 и 404 кв.м. идеални части /общо 1017кв.м/. Наред
с това, като непълнота и грешка е обосновано и неотразяването на сградите,
въпреки, че са съществуващи и действащи, а също така и непосочването на фирмата
като собственик на ПИ ****.9.
Видно от скицата на
предложението за изменение, освен съединяването на двата имота 23.9 и 23.10, е
предвидено и придаване на 6 кв.м. от площта на имот 23.15, чиято площ преди
промяната се сочи на 11 174 кв.м., а след промяната- 11 168 кв.м.,
респективно площта на новообразуваните имоти е както следва: ПИ с идентификатор
**- 967 кв.м, а ПИ с идентификатор ****.68-
51 кв.м. /л.131 от делото/.
По делото е представено и
Удостоверение от Община Созопол рег.№ 2246 от 23.12.2011г. /л.274 от делото/ издадено в уверение на
това, че съгласно цитирани постановления за възлагане на недвижим имот от
16.02.2005г. и от 17.05.2005г. и АДС №
353 от 27.12.1996г. сградите в процесните имоти, а именно Компресорно при рудник „Пропаднала вода“ със застроена
площ 234 кв.м., ведно с мостови кран 5т. и сграда ЦРП при рудник
„Пропаднала вода“ със застроена площ 80 кв.м., ведно с оборудване на
килии с посочената мощност са заварени сгради, за които има издадени актове и
са законни.
По делото е безспорно
обстоятелството, че не са предприети действия за промяна предназначението на имота от горска територия в
друго.
С
уведомление от 13.12.2019г. (л.117 от
делото), на основание чл.26 от АПК, Началникът на СГКК – Бургас уведомил Държавно
ловно стопанство /ДЛС/ „Ропотамо“, че със заявление от 30.07.2019г. (л.119 от делото) дружеството „Лемна
Инвест – България“АД иска промяна в границите на имоти ****.9, ****.10 и ***,
с.Равадиново. Предвиждането било да се променят границите между имотите на
основание данни за УПИ I-309, 249, м.
„Сърнешко кладенче“ и приложени документи за собственост. Приложена е
скица-проект от 13.12.2019г., в която се съдържат данни за исканото изменение,
а именно заличаване на обекти по КККР- имоти с идентификатори ****.9, ****.10,
промяна в границите на съществуващ обект в КККР, т.е. имот с идентификатор ***
и нанасяне на нови обекти в КККР- поземлен имот с проектен идентификатор ****.68,
с проектна площ 51 кв.м., както и ПИ с проектен идентификатор **, с проектна
площ 966 кв.м., в който следва да се нанесат посочените три сгради, с проектна
площ 8 кв.м; 96 кв.м. и 236 кв.м. Посочено е правното основание на производството
– чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР. Указана е възможността за представяне на
доказателства.
В
отговор (л.10 от делото), директорът
на ДЛС „Ропотамо“ посочил, че имоти ****.9 и *** били част от имот № 000249 по
КВС на с.Равадиново, като през 2013г. този имот претърпял трансформация, като
партидата му била закрита поради обособяването на нови имоти № 000250 и №
000252. Сочи се, че собственик на имотите към 2013г. е община Созопол и е описан
съдебният спор за собствеността на процесните имоти между Държавата и Община
Созопол, чрез предявяване на отрицателен установителен иск. Упоменато е и
обстоятелството, че исковата молба е вписана своевременно в имотния регистър
при Агенцията по вписванията. Позовава се на влязлото в сила решение, считано
от 30.10.2015г., с което съдът е уважил иска на Държавата срещу Община Созопол,
а имотите с идентификатори ****.9 и *** и съобразно цитирани две удостоверения на
ОС „Земеделие“ тези имоти са държавна собственост. Тези имоти са предоставени
за управление на МЗХГ и се намират в териториялния обхват на Югоизточно
държавно предприятие- ТП ДЛС „Ропотамо“. Сочи се, че се прилагат съответните
документи. Направено е изрично изявление да се уведоми ЮИДП ДП-гр.Сливен за
предприетите действия по преписката. Видно от обективираната на гърба на л.10
разписка /известие за доставяне/, същото е получено от адресата- СГКК-гр.Бургас
на 23.12.2019г.
С
уведомление от 03.01.2020г. (л.88 от
делото), на основание чл.61, ал.1 от АПК, вр. с чл.54, ал.4 от ЗКИР, Началникът
на СГКК – Бургас уведомил Държавата чрез МЗХГ, Югоизточно държавно предприятие
ДП, ТП ДЛС Ропотамо и „Лемна Инвест – България“ АД за издадената заповед,
предмет на настоящото съдебно производство (л.89
от делото).
Видно
от съдържанието на оспорената по делото Заповед № 18-102 от 03.01.2020г., въз
основа на обсъденото по-горе заявление и неговите приложения, на основание
чл.54, ал.1 и чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР е одобрено изменението в КК и КР на
с.Равадиново, общ.Созопол, състоящо се в:
Нанасяне на нови обекти в КККР:
ПИ
с идентификатор **, с площ 966 кв.м., с начин на трайно ползване „за друг вид
производствен, складов обект“, собственост на дружеството- заявител
ПИ
с идентификатор ****.68, с площ 51 кв.м., с начин на трайно ползване „друг вид
земеделска земя“, няма данни за собственост,
Нанасяне на три сгради, както следва:
- Сграда с идентификатор **.1, с площ
236 кв.м., предназначение: „друг вид производствена, складова, инфраструктурна
сграда“, собственост на дружеството- заявител,
въз основа на документ: Други № 146, том 2, рег. 2009 от 07.03.2005г. от
СВ-гр.Бургас;
- Сграда с идентификатор **.2, с площ 96
кв.м., предназначение: „друг вид производствена, складова, инфраструктурна
сграда“, собственост на дружеството-
заявител, съгласно НА № 161, том 19, рег.6311, село 3197 от 03.06.2014г.
СВ-Бургас;
- Сграда с идентификатор **.3, с площ 8
кв.м., предназначение: „сграда за енергопроизводство“, няма данни за собственост;
Промяна в границите на съществуващи обекти в КККР, както следва:
ПИ
с идентификатор ***, данни преди промяната 11174 кв.м., начин на трайно
ползване: „друг вид дървопроизводствена гора“, собственост на Държавата, чрез
МЗХГ, Югоизточно държавно предприятие ДП ТП ДЛС „Ропотамо“, който след
промяната става 11168 кв.м.
Заличени обекти от КККР:
ПИ
с идентификатор ****.9, с площ 608 кв.м., с начин на трайно ползване „друг вид
дървопроизводителна гора“, собственост на Държавата, чрез МЗХГ, Югоизточно
държавно предприятие ДП ТП ДЛС „Ропотамо“ и
ПИ
с идентификатор ****.10, с площ 404 кв.м., с начин на трайно ползване „друг вид
земеделска земя“, собственост на дружеството-заявител;
За изясняване на делото
от фактическа страна по делото е допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза. При изготвяне на заключението
експертът съобразил, че в процесния случай проектът за изменение на КККР
предвижда обединяване на ПИ ****.9 и ПИ ****.10 и придаване на площи от ПИ ***,
като се образуват нови ПИ ** и ПИ ****.68, на основание ПУП от 2006 г. за
изменение предназначението на имоти 309 и 249 и обособяване на УПИ I-309, 249. Посочено е още, че
по делото не е приложена заповед за промяна предназначението на земята.
Комбинираната скица била изработена по координатните регистри на УПИ и
изменението на КККР.
Предвид
изложеното експертът направил извод, че с проекта за изменение на КККР се цели
утвърждаването на регулационните граници на УПИ I-309, 249 м. „Сърнешко кладенче“ като
кадастрални граници (приложение 1 от заключението), както и се нанасят трите
сгради в имота.
В открито съдебно
заседание експертът изяснява, че е налице малка промяна в
ПУП-а, която била дадена и в картния материал приложен по делото. Първоначално
бил включен имот с идентификатор ****.68 към ПУП-а, но после тази част е
изключена и се образуват имоти с идентификатори ** и ****.68 по КК. В тази
връзка границите съвпадат. Към промяна предназначението на конкретните имоти
щяло да се пристъпи след влизане в сила на кадастралната карта. Тогава според
вещото лице следвало да се посочи, че в ПУП-а участва и ПИ ***. Експертът
изяснява още, че ПИ ****.9 и ПИ ****.10 се обединяват в едно и към него се
прибавя част от ПИ ***, като частта на изток от имот ****.10, която остава се
обособява като самостоятелен имот ****.68. Уточнява, че придаваемите части се
уреждат след изработването на ПУП.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Относно допустимостта на жалбата:
Според чл.2, ал.1 ЗКИР, кадастър е съвкупността
от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите
имоти на територията на Република България, набирани, представяни, поддържани в
актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. Кадастърът обхваща и данни за правото на собственост
върху недвижимите имоти; данни за другите вещни права върху недвижимите имоти; данни за държавните граници, границите на
административно-териториалните единици, землищните граници и границите на
територии с еднакво трайно предназначение; данни за зони на ограничения върху
поземлените имоти
/чл.2, ал.2 ЗКИР/. Данните по ал. 1 и ал. 2, т. 1 – 4 се нанасят върху
кадастрална карта и се записват в кадастрални регистри /чл.2, ал.3/. Картата, върху която са отразени и специализирани
данни по чл. 32, ал. 1, е специализирана карта /чл.2, ал.4/. Данните
по ал. 1 и по ал. 2, т. 3 са доказателство за обстоятелствата, за които се
отнасят, до доказване на противното /чл.2, ал.5 ЗКИР в редакцията към
правнорелевантния момент – ДВ, бр. 57/2016 г./.
Същевременно, според
§1, т.13 ДР на ЗКИР, "заинтересовани лица" са
собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в
случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които
са предоставени правата. Държавата се легитимира като собственик на имотите
23.09 и 23.15, съгласно цитираните по-горе две удостоверения по чл.27, ал.4 от
Закона за горите, издадени от ОС „Земеделие“- гр.Созопол на 31.10.2018г., които
са частна държавна собственост.
Предвид изложеното и с
оглед представените доказателства, установяващи право на собственост на
жалбоподателя върху някои само от засегнатите от изменението имоти, съдът
намира, че е налице правен интерес за
жалбоподателя от оспорване на действията по изменение на КККР на с.Равадиново,
общ.Созопол по отношение нанасянето на нови обекти, както следва: ПИ с
идентификатор **, в чийто граници се включват заличените ПИ ****.9 и ****.10,
респективно в частта с която се заличават тези два имота като самостоятелни
обекти. По отношение на заличаването на имот 23.10 също е налице такъв правен
интерес, доколкото същият се съединява в общ имот с посочения нов идентификатор
с другия имот- 23.9, за който държавата претендира вещни права. Налице е правен
интерес и относно обособяването на имот с новия идентификатор ****.68, при
положение, че към него се придават и 6 кв.м от имот 23.15, за който
жалбоподателят също претендира наличието на собственост.
Колкото до нанесените нови обекти- три сгради с площ
236 кв.м., 96 кв.м и 8 кв.м, за първите две са налице писмени доказателства, че
са придобити от заинтересованата страна, а за третата сграда /8кв.м/ такива не
са налице. По принцип не се твърди наличие на собственост от страна на жалбоподателя по отношение на тези сгради. Обаче,
доколкото и за двете сгради описани със застроена площ от 236 кв.м. и със ЗП от
96 кв.м. е налице разлика между данните в документите за придобиване на собствеността
върху тези сгради, т.е. и двете са с по-голяма площ от описанието в
придобивните документи, а се вписват в имот, за който държавата се легитимира
като собственик следва да се приеме наличието на правен интерес и относно това
вписване. В противен случай, би се стигнало до отричане на правото на носителя
на вещни права да се противопостави за вписване на данни засягащи неговият
имот, нарушаващи правната сфера на собственика. Това е така, защото с вписване
на площ на конкретната сграда която е по-голяма от установената по документи,
т.е. с различни нейни характеристики, съгласно документа за придобиване, неминуемо
се засягат правата на собственика на земята, върху която е разположена тази
сграда, в случаят- Държавата- жалбоподател. Освен това, третата сграда въобще
не фигурира в източниците, от които заинтересованата страна черпи вещни права и
доколкото тази сграда също се вписва в имот образуван от съединяването на ПИ,
за които жалбоподателят се легитимира като собственик, то не може да се изключи
от обектите, за които е налице правен интерес от оспорването.
В заключение, жалбата подадена срещу цялата
заповед следва да се приеме за процесуално ДОПУСТИМА, след като е подадена в
срок от надлежна страна, засегната от вписаните изменения на КК и КР. Налице е
правен интерес, тъй като е подадена от заинтересована страна по смисъла на §1,
т.13 от ДР на ЗКИР, с оглед контекста на изложеното по отношение на всички
части на заповедта. Според практиката на Върховния административен съд на
Република България, кръгът на лицата, които имат право да обжалват изменението,
се определя единствено от записванията в кадастралния регистър. Доколкото въз
основа на влязло в сила решение по гр.дело № 1227 от 2013г. по описа на Районен
съд- гр.Бургас и издадените две удостоверения от ОС“Земеделие“-гр.Созопол е
извършено вписване на имот 23.9 и 23.15 в КК и КР на с.Равадиново, общ.Созопол
като имоти частна държавна собственост, жалбоподателят очевидно е лице от
засегнатия кръг на субектите, носители на вещни права. Кадастърът има действие
по отношение на лицата, които са записани по него като собственици и/или
носители на вещни права върху имотите, поради което изменението му засяга само
тях и те са легитимирани да го обжалват /в
този смисъл е и Решение № 2402/23.02.2018 г. по адм.дело № 11158/2017 г. по
описа на ВАС, второ отделение/.
При тези констатации не
са налице отрицателни предпоставки за разглеждане на жалбата по същество, при
което съдът констатира следното:
Относно компетентността на органа, формата на акта, спазване на административнопроизводствените
правила, съответствието на акта с материалноправните разпоредби на закона и
неговата цел, съдът съобрази:
Съгласно чл.2, ал.1 от ЗКИР кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на
територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално
състояние и съхранявани по установен от този закон ред.
Според чл.51, ал.1 от ЗКИР (в редакцията към датата на заявление от
30.07.2019г. от „Лемна Екоинвест България“ АД, /л.119/, ДВ, бр. 57 от 2016 г.), кадастралната карта и
кадастралните регистри се поддържат в актуално
състояние, като се изменят при установяване на:
1. изменения в данните за
обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила
на кадастралната карта и кадастралните регистри;
2. непълноти или грешки;
3. явна фактическа грешка.
Разпоредбата на ал.2 указва, че измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри
по ал.1 се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър
по местонахождение на имота. Измененията в кадастралната карта и
кадастралните регистри се извършват по заявление от
собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон,
или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община – ал.3. За извършване на измененията в кадастралната карта се
изработва проект в цифров вид във формата по чл.12, т.5, в който новообразуваните имоти са индивидуализирани с граници и идентификатор. Проектът се изработва от
правоспособно лице по кадастър – ал.5.
Съгласно
разпоредбата на чл.54, ал.1 от ЗКИР, непълнотата
или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър
въз основа на писмени доказателства и проект
за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър
на недвижимите имоти. Измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър
на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със
заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър
по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от скица-проект. Заповедта
за одобряване на изменението се съобщава
по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите лица, чиито права са засегнати
от изменението (чл.54, ал.4 от ЗКИР).
С оглед доказателствата по делото съдът намира, че
в случая процедурата по сезиране на компетентния орган, с искане за изменение
на КККР на гр.Бургас относно описаните недвижими имоти е спазена. Издадената
заповед е индивидуален административен акт – чл.21, ал.1 от АПК, издаден от компетентния
орган съгласно разпоредбите на чл.51,
ал.2 и чл.54,
ал.4 от ЗКИР и в предвидената писмена форма. Същият обаче, не е съобразен с материалния закон и в хода
на издаването са допуснати съществени процесуални нарушения.
На първо място
следва да се посочи, че чл.59, ал.2, т.4 от АПК указва, че когато
административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и
правни основания за издаване. В конкретния случай това императивно изискване на
закона не е спазено. Процесната заповед не съдържа фактически
основания за издаване. Административният орган е вписал правното основание – чл.51,
ал.1, т.2 от ЗКИР, но без да е уточнено дали е налице хипотезата на грешка или
непълнота. Законовият текст сочи изрично две отделни хипотези, поради което, за
да е налице законосъборазно произнасяне на органа е следвало да се уточни онази
от тях, обосновала издаване на заповедта. На основание чл.59, ал.2, т.4 от АПК за
органа е съществувало задължение да конкретизира дали се
касае за непълнота или за грешка по смисъла на §1,
т.16 от ДР на ЗКИР, както и да индивидуализира и опише подробно в какво
точно се изразява тя. Като не е изпълнил това свое задължение и не е изяснил в
пълен обем относимите факти и обстоятелства, с оглед формиране на
безпротиворечив и обоснован извод, административният орган е допуснал
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което съставлява
достатъчно основание за отмяна на акта, съгласно чл.146,
т.3 и т.4
от АПК. Съгласно константната практика на Върховния административен съд
неизлагането на конкретни мотиви за издаване на административния акт лишава
жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита,
препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на
съда и самостоятелно основание за неговата отмяна.
На следващо място, следва да се
посочи, че още подаденото до издателя на заповедта заявление е нередовно и е
следвало да бъде оставено без движение, с указания от страна на адресата му. В
самото заявление (л.119) не се сочи кога са настъпили и от какво произтичат
т.нар. „настъпили промени“ в КК, т.е. не става ясно дали се твърди наличието на
грешка или непълнота в КК, които да се отстранят по предвидения законов ред.
Не става ясно от какво произтичат разликите в
площта на застрояване на посочените в обяснителната записка към заявлението
сграда „Компресорно при рудник „Пропаднала вода“, със застроена площ 234 кв.м,
която площ съответства и на описаното в Постановление за възлагане на недвижим
имот № 1261/2001/069332 от 16.02.2005г. /л.249
от делото/ и данните на проекта описани в табличен вид /л.127 от делото/, на което се основава
заповедта и според които тази площ става 236 кв.м., т.е. с два кв.м. повече.
Значително по-голяма е разликата в площта и на другата сграда, за която
заявителят се легитимира като собственик, а именно „Сграда ЦРП при рудник
„Пропаднала вода“, чиято площ според друго постановление за възлагане на
недвижим имот № 1261/2001/069663 от 17.05.2005г. /л.248 от делото/ е 80 кв.м, а според данните на проекта описани в
табличен вид /л.128 от делото/, на
което се основава заповедта и според които тази площ става 96 кв.м., т.е. с 16
кв.м. повече. Няма никакви доказателства относно придобиването на третата
сграда, времето на изграждане, нито за нейните характеристики и площ. Не са
представени и доказателства за промяна
на предназначението на недвижим имот, включен в състава на новообособения имот
23.68, тъй като площта от 6 кв.м. придадена към обединения ПИ се отнема от имот
23.15, с начин на трайно предназначение- горска територия. Ответният орган е
следвало да констатира тези факти и обстоятелства и да изиска на първо място
необходимите уточнения на заявлението, респективно необходимите доказателства
обосноваващи така описаните данни, което не е сторено от ответника.
На следващо място, от една страна органът е
изпълнил задължението си по чл.26 от АПК да уведоми Държавата, макар и чрез ДЛС
„Ропотамо“ за започнатото производство по заявление на заинтересованата страна.
От друга страна, ответникът въобще не се е съобразил с изложенотов писмо, постъпило
в неговата администрация на 23.12.2019г. /л.90 от делото/, според което са
изложени категорични възражения относно твърдяната от заявителя собственост,
обосновани от установеното посредством влязло в сила съдебно решение и издадени
в тази връзка два броя удостоверения относно съдържащи се в заявлението имоти,
които според тези данни са държавна собственост, а не притежание на заявителя.
Накрая, изрично е посочено, че тези имоти са предоставени на МЗХГ, чрез
Югоизточното предприятие, със седалище в гр.Сливен и необходимостта от
известяване на последното като структура, в чиято компетентност е предоставено
управление на посочени и в заявлението имоти.
Вместо да уведоми посоченото юридическо лице и да
обсъди наличието на възраженията, респективно приложените доказателства, без да
се изискат каквито и да било уточнения от заявителя или събиране на
допълнителни доказателства, органът постановил оспорената заповед, при очевиден
спор за материално право, съставляващо абсолютна отрицателна предпоставка за процедираното
изменение на КК и КР до разрешаването на този спор, по аргумент от
императивната норма на чл.54, ал.2, изр.1-во от ЗКИР.
Освен изложеното, така извършеното изменение на КК
и КР на с.Равадиново, общ.Созопол противоречи и на материалния закон. Както
стана ясно при описание на имотите, някои от процесните поземлени имоти
съставляват земеделска земя, но в обхвата на процедираното изменение е включен
и друг имот, с трайно предназначение- горска територия /ПИ 23.15/. Вече бе
отбелязано, че според еднопосочните изявления на страните по делото бе прието
за безспорно обстоятелството, че това трайно предназначение на имота не е
променено, въпреки наличието на влязъл в сила ПУП от 2006г. одобрен от Кмета на
Община Созопол, на който заинтересованата страна се позовава. Наличието на това
обстоятелство обаче е отрицателна предпоставка за включване на 6 кв.м. от този
имот в обособения ПИ с идентификатор ****.68, с оглед трайното предназначение
на другите имоти обхванати от него, които съставляват земеделска земя. В този
смисъл, действително е нарушена и императивната норма на чл.61 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г., според който „Не се допуска съединяване на поземлени имоти с различно
трайно предназначение на територията“.
На следващо
място, липсата на изменение в статута на територията, чието предназначение е
„горска територия“ е пречка и за обособяването на ПИ с идентификатор ** „за
друг вид производствен, складов обект“, тъй като за такова предназначение
съответства код „1920“, както прецизно се сочи от жалбоподателя, а последното
действително обуславя начин на трайно предназначение „урбанизирана“. Освен това, в този новообразуван имот е включен и
имот 23.9, с предназначение на територията „горска“, поради което без да е
променен този статут не би могло да се одобрява изменение с обособяване на
новия имот за посочените нужди, при положение, че отново става въпрос за
обединяване на имоти с различно предназначение, доколкото поземлен имот с
идентифищатор ****.10 е с трайно предназначение „земеделска територия“, също в
нарушение на чл.61 от наредбата.
Установеното
посредством ангажираната по делото съдебно-техническа експертиза не може да се
противопостави на констатираните съществуни нарушения на производствените
правила при постановяване на заповедта и несътветствието й с императивни норми
на материалния закон, съответно и в противоречие с целите на закона, а именно
да се отразява действителното положение. Макар да се кредитира като
професионално и компетентно изготвено заключението на вещото лице не би могло
да санира пороците на заповедта обсъдени в настоящия съдебен акт. Безпредметно
е обсъждане на изменението на ПУП през 2006г., със съответната заповед на Кмета
на Община Созопол, след като на първо място не са обосновани от страна на
заявителя исканите изменения на КК и КР при така констатирани несъответствия, а
и при очевидно наведеният спор между страните относно носителят на вещни права
върху имоти, включващи се в процедираното изменение. При така неизяснените от
органа факти и обстоятелства, наличието на несъответствия и в площите на
сградите и въпреки наличието на спор за материално право между Държавата и
заинтересованата страна /акционерно дружество/, издаването на процесната
заповед несъмнено обуславя извода, че е незаконосъобразен административен акт и
подлежи на цялостна отмяна, при така осъщественото оспорване.
Разрешаването на
въпросите по същество, във връзка с подаденото заявление на заинтересованата
страна не са от компетентността на съда, поради което преписката след отмяна на
заповедта следва да се изпрати на ответния административен орган за ново
произнасяне по компетентност, при което след изискване на необходимите
уточнения от страна на заявителя, във връзка с констатирани несъответствия и
противоречиви данни /придобиване, площ на
обектите, предназначение на имотите/, ответникът да се произнесе със
законосъобразен административен акт. При постановяването му, органът следва да
съобрази и спора между страните относно придобиване правото на собственост и
събраните в производството доказателства.
При този изход
на спора, при своевременно направеното искане на пълномощника на жалбоподателя
следва да се присъдят в полза на Държавата, представлявана от Министъра на
земеделието, храните и горите, чрез
упълномощен юрисконсулт дължимото юрисконсултско възнаграждение, което при
фактическата и правна сложност на делото и процесуалната ангажираност на
пълномощника на тази страна следва да бъде в максималния размер съгласно чл.24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК,
вр. с чл.144 от АПК, а именно в размер на 200 лева.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, първи състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло по жалба на Българската държава, чрез Министъра на земеделието,
храните и горите, чрез упълномощен юрисконсулт, Заповед № 18- 102 от 03.01.2020г. на
Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър -гр.Бургас, като незаконосъобразна.
ВРЪЩА преписката по заявление, подадено от „Лемна Екоинвест
България“АД, с вх.№ 01-340400 от 30.07.2019г. в СГКК-гр.Бургас, за ново
произнасяне на компетентния административен орган, при съблюдаване на дадените
с настоящия съдебен акт указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА
Службата по геодезия,
картография и кадастър /СГКК/- гр.Бургас да заплати на Министерството на
земеделието, храните и горите разноски по делото в размер на 200 лева, за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва от страните с касационна жалба, пред Върховния административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: