Решение по дело №409/2024 на Административен съд - Враца

 Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с  чл.38 ЗДС.

Образувано по жалба на „А.-****“ ООД, ЕИК *********, представлявано от * М. З. Ц., чрез пълномощника *М.Д., против Решение № 355/23.05.2024г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Път II-11 „****“, участък–обход на ***“, на територията на община ***, област ***, в частта, с която е определено обезщетение за отчуждените имоти с идентификатори № 54020.39.113; 5402.39.121; 43400.21.122; 43400.21.136; 43400.23.116 и 70723.67.105, представляващи ниви. За имот с идентификатор  № 54020.39.113, с площ от 3,061 дка е определено обезщетение в размер на 2 666 лева; за имот с идентификатор  № 5402.39.121, с площ от 0,786 дка е определено обезщетение в размер на 684 лева; за имот с идентификатор  № 43400.21.122, с площ от 2,491 дка е определено обезщетение в размер на 1 392 лева; за имот с идентификатор  № 43400.21.136, с площ от 0,365 дка е определено обезщетение в размер на 196 лева; за имот с идентификатор  № 43400.23.116, с площ от 0,154 дка е определено обезщетение в размер на 86 лева и за имот с идентификатор  № 70723.67.105, с площ от 3,965 дка е определено обезщетение в размер на 6 324 лева. Посочва се, че така определената сума за обезщетение на отчуждените имоти не е съобразена със справедлива пазарна цена на подобни имоти в региона и е значително по-ниско от същата. Иска се изменение на въпросното обезщетение вследствие съобразяването на този размер със справедлива пазарна стойност на отчуждените имоти.

 В съдебно заседание жалбоподателят, чрез * Д. поддържа жалбата. Моли решението в оспорената му част да се измени, съгласно заключението на вещото лице. Подробни съображения са изложени в представена писмена защита. Претендират се разноски, съгласно представен списък.

Ответникът - Министерски съвет на РБ, редовно призован, представител не се явява. В писмено становище, чрез процесуален представител А.Т.–** в Дирекция „Правна“ на МС, притежаващ юридическа правоспособност, оспорва жалбата, като неоснователна. Излагат се съображения за законосъобразност на акта в оспорената му част. Поддържа, че оспореното решение на Министерски съвет е издадено от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, за което се излагат доводи. Претендират се разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение и  се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Заинтересованата страна - Министъра на регионалното развитие и  благоустройството, редовно призован не изпраща представител.  Становище за неоснователност на жалбата е изразено писмено в молба, чрез *** С. В.. Представя писмени доказателства. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Министъра на финансите /МФ/ – гр. София, редовно призован не изпраща представител. В представено писмено становище от пълномощника  *** М. Ц. оспорва, жалбата като неоснователна и недоказана и постановяване на решение, с което се потвърди акта, като правилен и законосъобразен.

Заинтересованата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ –  гр.София, редовно призован не се явява представител и не изразява становище по жалбата.

По делото са събраните писмени доказателства, приети са представените с жалбата доказателства, приложената  адм.преписка по оспорения акт, с писмо вх.№ 1960/04.07.2024г., документи от МРРБ, като по искане на жалбоподателят е допусната, изготвена, изслушана и приета от съда съдебно-оценителна експертиза,  с приложени към нея  писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав, като обсъди изложеното в жалбата, доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза /СОЕ/, приема за установено от фактическа страна следното:

          С Решение № 302/20.04.2012г. на Министерски Съвет на РБ, път „II-11“ /о.п.*********************************************/ е обявен за обект с национално значение и за национален обект, съгласно §1 ДР на ЗДС. Подробния устройствен план /ПРЗ/ - парцеларен план /ПП/ за обект: път „II-11“ „**************“, участък обход на ***, от км.4+028.98 до км.8+770 на територията на землища: ******************************, е одобрен с влязла в сила Заповед № РД-02-15-133/18.11.2022г. на МРРБ. Заповедта е обнародвана в ДВ бр.95/29.11.2022г., не е обжалвана и е влязла в законна сила, което е удостоверено с  писмо изх. № 90-03-824/16.12.2022г. на МРРБ.

           Във връзка с горното Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, отправило мотивирано искане по реда на чл.34 ЗДС до Министъра на регионалното развитие и Министъра на финансите, относно процедура за принудително отчуждаване на имоти-частна собственост по реда на ЗДС, необходими за реализацията на обект: път „II-11“ „***“, участък обход на ***, от км.4+028.98 до км.8+770 на територията на обл. ***. Към искането са приложени – решението на МС, одобрена проектната документация ПУП-ПП, данни за характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост, Заповедта на МРРБ, писмото на МРРБ, финансова обосновка, както и оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение оценка на имотите, извършена от оценител на имоти и финансова обосновка на предложението за отчуждаване, всички приложени по делото.

Отправено е мотивирано искане с приложен съвместен  доклад от министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството до МС с предложение за приемане на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти -- частна собственост, за държавна нужда за горепосочения обект. Към искането е приложена административната преписка от проведеното административно производство.

След изпълнение на процедурата Министерски съвет на Република България е постановил оспореното частично, в частта на оценката, Решение № 355/23.05.2024г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Път II-11 „****“, участък–обход на ***“, на територията на Община ***, област ***, в т.ч. и за отчуждените имоти на дружеството, находящи се в землището на ****, посочени в Приложение към т.1 от решението по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици, както следва:

- за имот с идентификатор  № 54020.39.113, в землището на ***, с площ от 3,061 дка е определено обезщетение в размер на 2 666 лева;

- за имот с идентификатор  № 5402.39.121, в землището на ***, с площ от 0,786 дка е определено обезщетение в размер на 684 лева;

-за имот с идентификатор  № 43400.21.122, в землището на ***, с площ от 2,491 дка е определено обезщетение в размер на 1 392 лева;

-за имот с идентификатор  № 43400.21.136, в землището на ***, с площ от 0,365 дка е определено обезщетение в размер на 196 лева;

-за имот с идентификатор  № 43400.23.116, в землището на ***, с площ от 0,154 дка е определено обезщетение в размер на 86 лева

и

-за имот с идентификатор  № 70723.67.105, в землището на ***, с площ от 3,965 дка е определено обезщетение в размер на 6 324 лева.

В оспорвания акт е посочено, че средствата, необходими за финансиране на процедурата по отчуждаване на имотите, се осигуряват от АПИ.

            По делото по искане на жалбоподателят е допусната и изслушана СОЕ. Съгласно заключението на експертизата размерът на равностойното парично обезщетение на процесните отчуждени поземлени имоти е

- за имот с идентификатор  № 54020.39.113, находящ се в землището на ****, местност „Т.“, с начин на трайно ползване - нива, категория - четвърта,  с площ от 3,061 дка, възлиза на 5 590 лева или 1826,02 лева на дка, при определена с обжалваното решение 2 666 лева;

-за имот с идентификатор  № 5402.39.121, находящ се в землището на ***, обл.***, местност „Т.“, с начин на трайно ползване - нива, категория - четвърта,  с площ от 0,786 дка, възлиза на 1440 лева или 1826,02 лева на дка, при определена с обжалваното решение 684 лева;

-за имот с идентификатор  № 43400.21.122, находящ се в землището на ***, обл.***, местност „К.“, с начин на трайно ползване - нива, категория - четвърта,  с площ от 2,491 дка, възлиза на 4 950 лева или 1950,00 лева на дка, при определена с обжалваното решение 1 392 лева;

-за имот с идентификатор  № 43400.21.136, находящ се в землището на ***, местност „К.“, с начин на трайно ползване - нива, категория - четвърта,  с площ от 0,365 дка, възлиза на 196,00 лева или 537,50 лева на дка, при определена с обжалваното решение 196 лева ;

-за имот с идентификатор  № 43400.23.116, находящ се в землището на ****, местност „К.“, с начин на трайно ползване - нива, категория - четвърта,  с площ от 0,154 дка, възлиза на 86,00 лева или 559,00 лева на дка, при определена с обжалваното решение 86 лева ;

-за имот с идентификатор  № 70723.67.105, находящ се в землището на ***, местност „Л. в.“, с начин на трайно ползване - нива, категория - трета,  с площ от 3,965 дка, възлиза на 7 880 лева или 1986,62 лева на дка, при определена с обжалваното решение 6 324 лева;

В заключението вещото лице подробно е посочило описанието на имотите, характеристиката им, начина на определяне размера на обезщетението, приложими методи на оценка, коментар, в резултат на които е извело   посочената оценка на имотите в заключението.  

           В с.з. вещото лице поддържа заключението. Във вр. с поставените писмени въпроси към вещото лице от МС в становище постъпило по делото/л.289-292/, които  бяха зададени от съда вещото лице дава подробни пояснения във вр. с изготвената от него оценка и начина на определяне на същата. Дава подробни пояснения относно изготвената оценка и за използваните аналози при определяне на оценката и защо при определяне на средната пазарна стойност на дка на процесния имот е приложила като пазарен аналог - продажба на имоти в идеални части. Също така посочва, че при направена справка в ОДЗ, за което е приложен протокол, цената на рентната вноска, годишната, достигната при търговете в ДПФ е 145.00 лева, а те предлагат цена на дка 151.00 лева. Счита, че определената от нея оценка е справедлива. Към заключението на вещото лице са приложени и писмени доказателства, на които същото се е позовало при изготвяне на оценката.

Заключението на вещото лице е оспорено писмено от ответника в становището вх. № 2845/15.10.2024г. /л.289/. Твърди се, че в.л. не е изпълнило поставената му задача, поради което не следва да се кредитира изцяло, а да се има в предвид оценката изготвена от административния орган.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена срещу годен за обжалване административен акт, подадена е от надлежна страна - собственик на имота, предмет на оспореното решение, чийто права и законни интереси са засегнати. Видно от данните по преписката жалбата е подадена в срока по чл.38, ал.1   ЗДС, с оглед на което е  процесуално  допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Не е налице спор между страните, че процесните имоти са собственост на дружеството - жалбоподател, както и че отчуждаването се прави за държавна нужда съгласно процесното решение № 355/23.05.2023г. на Министерски съвет на РБ, в оспорената му част.

Обжалваното решение касае изграждането на национален обект и компетентен  орган е Министерски съвет на РБ, съгласно чл. 34а, ал. 1   ЗДС, който орган е издал и решението. Издадено е в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, видно от данните по преписката и по който факт страните не спорят. От представените доказателства е видно, че е изпълнена изцяло предвидената в чл.34а  и чл.34б ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ. Решението съдържа реквизитите  по  чл.34б   ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждава имота, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собственика на имота.  Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен със заповед на  министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което са изпълнени изискванията на  чл. 33, ал. 2   ЗДС.

 Въпреки спазване на процедурата по издаване на решението от страна на ответника, същото е издадено в противоречие с материалния закон и неговата цел относно определяне размера на обезщетението в оспорената му част по отношение на имоти с идентификатор № 54020.39.113, 5402.39.121, 43400.21.122 и 70723.67.105.

Спорът между страните се свежда относно размера на определеното обезщетение за отчуждените имоти, собственост на жалбоподателя. 

Съгласно чл.32, ал.1 ЗДС, имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. По силата на ал. 2 на чл.32 ЗДС равностойното парично обезщетение по ал.1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план /ПУП/, съответно преди одобряването на ПУП който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Разпоредбата на §1а, т.1 ДР на ЗДС гласи, че равностойно парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на  този закон, а съгласно § 1а, т. 2   ДР на ЗДС, „Пазарни цени“ са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по  местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. В случая, за определянето размера на равностойното парично обезщетение съдът е допуснал СОЕ.

Настоящият състав намира, че следва да вземе предвид  заключението на в.л., тъй като същото в най-голяма степен изпълнява изискването на законодателя за определяне на справедлива пазарна стойност на отчуждените имоти. Постоянна е практиката на ЕСПЧ, според която, ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност на имота, не е налице съразмерност, за която цел държавите имат отговорността и задължението да въведат такава законодателна рамка, която да осигури пълно осъществяване и защита на тези права. В съответствие с това е и Решение от 14.05.2020г.  на ЕСПЧ постановено по делото К. и други срещу Б. В решението изрично се казва, че размерът на обезщетението следва да е изчислен въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена /т. 63 и т. 107/, което е в съответствие с целите на закона за получаване на равностойно обезщетение от собственика на земята. С оглед на което, оценката на независимия оценител, по проведената от държавата процедура, за имотите не съответства на пълната пазарна стойност на четири от отчуждените имоти.

            Оценката в оценителския доклад е доста занижена за тях, не представлява равностойно обезщетение и съдът приема, че същата не е извършена по правилата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, вр. § 1а, т. 2  ДР на ЗДС. Това се установява и от назначената СОЕ и заключението на ВЛ.

          Следва да се вземе предвид при определяне на равностойното парично обезщетение, съответно пазарната цена като осреднена цена от цените на сделки по см. на пар. 1а, т. 2  ЗР на ЗДС. Водещо е не формалното приложение на закона, а целта на същия, а именно определяне на справедлива пазарна стойност на отчуждаваните имоти, поради което при определяне на справедливата цена за отчуждаваните имоти относими следва да са онези сделки, които реално отразяват моментните пазарни цени на съответния имот.

С оглед на горното възраженията на ответника по заключението на СОЕ са  неоснователни и съдът кредитира заключението на СОЕ изцяло. Не може да се приеме, че определеният размер на обезщетение съгласно оценителя,  е единствено относим към настоящия спор. От СОЕ и приложените към него писмени доказателства, се установи безспорно, че има и други сделки в посочения период, преди възлагане на оценката, и реалната пазарна цена на земеделската земя в тези землища е доста занижена в оценителния доклад, което не съответства и на целта на закона.  

При тези доводи, размера на определеното обезщетение по отношение на поземлен имот

 -с идентификатор  № 54020.39.113, находящ се в землището на ***, местност „Т.“, с начин на трайно ползване - нива, категория - четвърта,  с площ от 3,061 дка, за който е определено обезщетение в размер на 2 666 лв. следва  да бъде определено на 5 590 лева;

-за имот с идентификатор  № 5402.39.121, находящ се в землището на ***, местност „Т.“, с начин на трайно ползване - нива, категория - четвърта,  с площ от 0,786 дка, за който е определено обезщетение в размер на 684.00 лв. следва  да бъде определено на 1440 лева;

-за имот с идентификатор  № 43400.21.122, находящ се в землището на ***, ***, местност „К.“, с начин на трайно ползване - нива, категория - четвърта,  с площ от 2,491 дка, за който е определено обезщетение в размер на 1392,00 лв. следва  да бъде определено на 4 950 лева;

-за имот с идентификатор  № 70723.67.105, находящ се в землището на ***, местност „Л. в.“, с начин на трайно ползване - нива, категория - трета,  с площ от 3,965 дка, за който е определено обезщетение в размер на 6324 лв. следва  да бъде определено на 7 880 лева,  като съдът отбелязва, че макар тези суми да са посочени от вещото лице, с оглед данните по преписката, са съответни и на изискването на определяне на справедливо равностойно обезщетение. Този извод се обосновава както от представените по делото доказателства, така и от направените въз основа на тях изчисления.

По отношение на останалите два поземлени имота е видно, че определеното обезщетение от вещото лице и определеното обезщетение с оспореното решение се припокриват.

Така за имот с идентификатор  № 43400.21.136, находящ се в землището на ***, местност „К.“, с начин на трайно ползване - нива, категория - четвърта,  с площ от 0,365 дка, за който е определено обезщетение в размер на 196,00 лв. е  определено обезщетение от вещото лице също в размер на 196,00 лева; и за имот с идентификатор  № 43400.23.116, находящ се в землището на ***, ***, местност „К.“, с начин на трайно ползване - нива, категория - четвърта,  с площ от 0,154 дка, за който е определено обезщетение в размер на 86,00 лева е определено обезщетение от вещото лице също в размер на 86,00 лева.

  С  оглед изложеното неправилно административният орган е определил по-ниско обезщетение от равностойното парично обезщетение за процесните 4 имота с идентификатор № № 54020.39.113, 5402.39.121, 43400.21.122 и 70723.67.105., жалбата в тази част се явява основателна и размерът на обезщетението по отношение на поземлените имоти

-с идентификатор  № 54020.39.113, находящ се в землището на ***, местност „Т.“, с начин на трайно ползване - нива, категория - четвърта,  с площ от 3,061 дка, следва да се определи на 5 590 лева , вместо определеното такова в размер на 2 666 лева;

 -за имот с идентификатор  № 5402.39.121, находящ се в землището на ***, местност „Т.“, с начин на трайно ползване - нива, категория - четвърта,  с площ от 0,786 дка, следва да се определи на 1440 лева, вместо определеното такова в размер на  684,00 лева;

-за имот с идентификатор  № 43400.21.122, находящ се в землището на ***, ***, ***, местност „К.“, с начин на трайно ползване - нива, категория - четвърта,  с площ от 2,491 дка, следва да се определи на 4 950 лева, вместо определеното такова в размер на  1 392,00 лева;

-за имот с идентификатор  № 70723.67.105, находящ се в землището на ***, ***, местност „Л. в.“, с начин на трайно ползване - нива, категория - трета,  с площ от 3,965 дка, следва да се определи на 7 880 лева, вместо определеното такова в размер на  6 324,00 лева;

По отношение на останалите два имота правилно административният орган е определил обезщетението от равностойното парично обезщетение и в тази част жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

          При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото на  основание чл. 143, ал. 1   АПК. Искането е направено своевременно, представен е списък на разноските и доказателства за заплащането им.  Следва да се присъдят разноски в общ размер на 510.00 лева, от които 10.00 лева внесена държавна такса  и  500 лв. депозит  за ВЛ. Не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение в размер на 2,818.00 лева с ДДС, претендирано с представения по делото списък. По делото  с  жалбата е представено пълномощно, с което е упълномощен *М.Д. да представлява жалбоподателят по делото/л.22/. В същото не е договорено адвокатско възнаграждение. Не е представен и договор, от който да е видно че е договорено адвокатско възнаграждение по делото, както и начина на плащане на същото. В с.з. със списъка на разноски е представено от *Д.  платежно нареждане за кредитен превод от 20.06.2024г. за превод в размер на 2 818.00 лева с наредител „А. ****“ ООД и получател „Л. К.“ ООД. В същото не е посочено правното основание за внасяне на сумата от една страна, а от друга страна получател е дружество, което не е страна по делото. Тоест липсват данни, от които да се установи, че е заплатено предендираното със списъка за разноски адвокатско възнаграждение на * М.Д.. В този смисъл не следва да се присъжда адв. възнаграждение на жалбоподателя по делото и искането за заплащането му следва да се отхвърли.

          Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, съдът      

 

                                       Р  Е  Ш  И  :

 

          ИЗМЕНЯ  Решение № 355/23.05.2024 г. на Министерски съвет на РБ за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Път II-11 „***“, участък–обход на ***“, на територията на Община ***, област ***, в частта, с която е определено обезщетение

- за имот с идентификатор  № 54020.39.113, в землището на ***, с площ от 3,061 дка в размер на 2 666 лева;

- за имот с идентификатор  № 5402.39.121, в землището на ***, с площ от 0,786 дка в размер на 684 лева;

-за имот с идентификатор  № 43400.21.122, в землището на ***, с площ от 2,491 дка в размер на 1 392 лева;

и

-за имот с идентификатор  № 70723.67.105, в землището на ***, с площ от 3,965 дка в размер на 6 324 лева, като

 УВЕЛИЧАВА  размера на  определеното паричното обезщетение                  

- за имот с идентификатор  № 54020.39.113, представляващ нива, с площ от 3,061 дка, в землището на *** от 2 666 лева на 5590 лева;

- за имот с идентификатор  № 5402.39.121, представляващ нива, с площ от 0,786 дка, в землището на *** от 684 лева на 1440 лева;

-за имот с идентификатор  № 43400.21.122, представляващ нива с площ от 2,491 дка, в землището на *** от 1 392 лева на 4 950;

и

-за имот с идентификатор  № 70723.67.105, представляващ нива с площ от 3,965 дка, в землището на *** от 6 324 лева на 7 880 лева.

ОТХВЪРЛЯ в останалата част  жалбата на „А.-***“ ООД, ЕИК *********, представлявано от * М. З. Ц., чрез пълномощника  *М.Д., против Решение № 355/23.05.2024г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Път II-11 „***“, участък–обход на ***“, на територията на община ***, област ***, с която е определено обезщетение за отчуждените имоти с идентификатори № № 43400.21.136 и № 43400.23.116, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА Министерски съвет на РБ да заплати на  „А. ***“ ООД  разноски по делото общо в размер на 510.00 /петстотин и десет/ лева и  отхвърля искането за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2818.00 лева с ДДС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване и протест, на основание  чл.38, ал. 8 ЗДС.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните.