ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр.Разград, 27.05.2019г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито
съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА
НЕЙЧЕВА
АНГЕЛ ТАШЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Нейчева ВЧНД № 164/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал. 8 и 7, вр. чл. 341, ал.2 от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат
Ковалаков, пълномощник на С.Д.П. ***, против определение от 15.03.2019г.
по ЧНД № 145/2019 г. по описа на РС – Разград.
С последното са оставени без
разглеждане жалбите на С.Д.П. ***, депозирани чрез адв.Р.Ковалаков /жалба вх.№
226/12.02.2019г. на РП- Разград/ и чрез адв.Ивайло Венков Иванов /жалба вх.№
226/15.02.2018г./срещу постановлението на Районна прокуратура гр.Разград от
28.01.2019г., с което на основание чл.243, ал. 1, т.1 във вр. с чл.24, ал. 1,
т. 1 от НПК е прекратено частично наказателното производство по ДП № 1873 ЗМ-
357/2018г. по описа на РУ МВР- Разград, образувано за престъпление по чл.206,
ал. 1 от НК, поради липса на престъпление от общ характер, извършено в
юрисдикционния район на РП- Разград и е изпратено по компетентност на РП-
гр.Пазарджик, с оглед извършено от св.Г.Жеков престъпление по чл.316 във вр. с чл.308,
ал1 от НК, и е
прекратено производството по ЧНД № 145/2019 г. по описа на РС – Разград, поради
недопустимост на жалбите.
Към настоящата жалба е приложено адвокатско
пълномощно от 05.02.2019г. относно наличие на представителна власт по отношение
на адвокат Ивайло Иванов от АК-Варна, действащ в качеството му на пълномощник
на С.Д.П., по ДП № 1873 ЗМ- 357/2018г. по описа на РУ МВР- Разград.
С жалбата до
Окръжен съд – Разград, имаща характера на частна такава срещу атакуваното определение
на РРС, се оспорва постановения съдебен акт. Сочи се, че неправилно е прието,
че жалбоподателят е лице извън кръга на тези, имащи право на жалба до съда
срещу прекратителното постановление на РП – Разград, в частта, в която е прекратено
частично наказателното производство по ДП № 1873 ЗМ- 357/2018г. по описа на РУ
МВР- Разград, образувано за престъпление по чл.206, ал. 1 от НК, поради липса
на извършено такова престъпление, както и на друго престъпление от общ
характер, извършено в юрисдикционния район на РП - Разград.
От една страна се
сочи довод, че вместо районният съд да прекрати производството по ЧНД №
145/2019 г. по описа на РС – Разград, поради недопустимост на жалбите, е
следвало да остави без движение производството
по посоченото дело и даде срок за отстраняване на нередовностите - представянето
на доказателства за представителна власт на Р.Ковалаков, съответно на адв.Ивайло
Венков Иванов, относно подадените пред РРС жалби чрез адв.Р.Ковалаков /жалба
вх.№ 226/12.02.2019г. на РП-Разград/ и чрез адв.Ивайло Венков Иванов /жалба
вх.№ 226/15.02.2018г./.
От друга страна се
сочи довод, че е неправилен извода на РРС да приеме, че С.Д.П. *** не е активно
легитимиран да подава жалба срещу прокурорския акт, с който е прекратено
наказателното производство. В този аспект се релевират доводи за това, че
жалбоподателят С.П. има качество на пострадал, тъй като същият е бил въведен в
заблуждение от две лица , че ще му се
плати след определен период от време за процесното МПС, което той е владял и
ползвал преди да бъде въведен в заблуждение от тях.
След като се
запозна с подадената жалба, атакуваното определение на РС – Разград,
постановлението на РП – Разград за частично прекратяване на наказателното производство
по ДП № 1873 ЗМ- 357/2018г. по описа на РУ - МВР- Разград, образувано за престъпление по
чл.206, ал. 1 от НК, поради липса на извършено такова престъпление, както и на
друго престъпление от общ характер, извършено в юрисдикционния район на РП –
Разград, и материалите, приложени по делото, въззивната инстанция намира
следното:
Предмет на
въззивното производство е съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съгласно
разпоредбата на чл. 243, ал. 8 НПК.
Определението на
първата съдебна инстанция е правилно и законосъобразно.
Досъдебното
производство е образувано и водено за престъпление по чл.206, ал. 1 от НК за
това, че на неустановена дата през периода от началото на м.ноември 2017г. до
м.януари 2018г. в гр.Разград, противозаконно е присвоена чужда движима вещ-
л.а.Тойота Хайлукс с рег.№ РР 17 94 ВС, собственост на Сюлейман Керим Сюлейман
и Джанел Мехмед Заир- Сюлейман, от лицето, която я е владеело.
В постановлението
на прокурор при РП-Разград, предмет на разглеждане пред РРС, изводът, който е
направен от прокурора е, че не са събрани доказателства за извършено от
свидетеля Д.Караколев деяние, съставляващо престъпление по чл.206, ал.1 НК
или по чл.209, ал.1 НК. Този извод е
възприет изцяло от районния съд, възприема се изцяло и от настоящия съдебен
състав, поради което съображенията на прокурора в постановлението, релевирани в
тази насока, се споделят напълно и от настоящия състав. Безспорно е, че в хода
на ДП не са налице категорични доказателства, св. Д.Караколев да е присвоил
противозаконно предоставения му от св. С.П. автомобил.
В контекста на
изложението следва да бъде посочено
следното: Свидетелят С.П. твърди, че е предал процесния автомобил и документите
за него на свидетеля Караколев с уговорката последният да закара автомобила в
сервиз и след седмица да заплати за него 35 000лева, в противен случай да върне
автомобила. А, свидетелят Д.Караколев твърди, че уговорката им е била да закупи
автомобила за 20 000лева, като при получаването на автомобила е заплатил за
него 17 500лева, а останалите 2500лева са се уговорили да заплати след
получаването на четири броя зимни гуми с джанти и хартоп за автомобила. Относно
твърденията на всеки един от тези двама свидетели/ Д.Караколев и С.П./са
налице показания на други свидетели, които или са в приятелски или са в
роднински отношения, съответно със С.П. от една страна и от друга с Д.Караколев, и които подкрепят всяко едно от тези твърдения. Във
връзка с предходното, съдебният състав намира, че противоречието между тези две
групи свидетели не може да бъде преодоляно с оглед на това, че липсват писмени
доказателства/изготвени документи/, както
и други доказателства, за да бъде възможно да бъде направен категоричен извод
относно това кои свидетелски показания следва да бъдат кредитирани с доверие и
кои не следва да бъдат кредирани, и защо. Ето защо е правилен извода на
прокурора и РРС да приеме, че тези две групи взаимно отричащи се твърдения,
както и липсата на изготвени документи във връзка с предаването на автомобила,
са пречка да бъде направен единствения възможен и категоричен извод, че свидетеля
Д.Караколев не е заплащал парична сума за автомобила съобразно твърдяната от
св. С.П. уговорка, съответно да върне същия до една седмица.Обстоятелството, че
свидетелят Д.Караколев се е разпоредил с автомобила като го е продал около
месец по – късно на св. Г.Жеков, е установено по категоричен начин, така както
правилно е приел и прокурора. Ето защо и с оглед изложените съображения настоящият
съдебен състав намира за правилен направения от прокурора и от районния съд правен
извод, че липсват доказателства, че свидетеля Д.Караколев е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.206,
ал.1 НК, тъй като липсват, а и обективно не могат да бъдат установени
категорични доказателства, свидетелят Д.Караколев да е присвоил противозаконно процесния
автомобил, съответно да се е разпоредил противозаконно с него в свой или чужд
интерес. Това е така, тъй като, за да бъде осъществен състава на престъплението
измама по чл.209, ал.1 НК е необходимо извършителят с цел да набави за себе си
или за другиму имотна облага, да е възбудил или поддържал заблуждение у друго
лице и с това да е причинил на това лице или на друго лице имотна вреда. С
оглед липсата на категорични доказателства, подкрепящи твърденията на св. С.П.,
че св. Д.Караколев не е заплащал
автомобила, както обективната невъзможност да бъдат събрани такива, то се
предпоставя извода, че не може да бъде прието за безспорно доказано, че е
налице причиняване на имотна вреда на свидетеля С.П., съответно не е налице
извършено от обективна страна престъпление по чл.209 НК от страна на свидетеля
Д.Караколев, а са налице неуредени гражданско правни отношения между тези двама
свидетели, които не могат да бъдат разрешени по наказателен ред, а по
граждански, така както правилно е приел и прокурора при РП-Разград. Ето защо и
предвид предходното, настоящият съдебен състав намира, че правилно прокурора
при РП-Разград е приел, че наказателното производство, образувано за
престъпление по чл.206, ал.1 НК, следва да бъде частично прекратено поради
липса на извършено такова престъпление, както и на друго престъпление от общ
характер, извършено на територията на съдебен район – град Разград. И с оглед
на което, за това, че в хода на ДП са събрани доказателства за извършено от
свидетеля Г.Жеков деяние – съзнателно ползване на неистински официален документ
– пълномощно пред нотариус с район на действие – РС-Пазарджик – престъпление по
чл.316, ал.1, вр. чл.308, ал.1 НК, прокурорът е изпратил по компетентност
досъдебното производство на РП-Пазарджик.
С оглед изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира за правилен извода на РРС, че от
материалите по досъдебното производство и събраните по делото доказателства, следва
категоричния извод, че пострадал от престъплението/деянието/ е Сюлейман Керим
Сюлейман и неговата съпруга Джанел Мехмед Заир - Сюлейман, които именно би
следвало да са претърпели имуществени вреди от евентуалното престъпление по
чл.206 от НК, респ. по чл.209 от НК.
Ето защо и в
контекста на изложението, настоящият състав споделя напълно изложените в тази
насока от районния съд съображения, че твърденията както на П., така и на
Сюлейман са, че автомобилът е закупен от последния, който е заплащал данъци, но
само е бил даден на П., за да го продаде за сметка на собственика, т.е. ако има
пострадал от каквото и да било престъпление по чл.206, респ. чл.209 от НК, то
това е единствено и само собственика Сюлейман, в чийто патримониум са настъпили
вредните последици.
Пострадалите
Сюлейман Керим Сюлейман и Джанел Мехмед Заир - Сюлейман са получили на 04.02.2019г.
по надлежния ред постановлението за частично прекратяване на наказателното
производство по ДП № 1873 ЗМ- 357/2018г. по описа на РУ - МВР- Разград,
образувано за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, поради липса на извършено
такова престъпление, както и на друго престъпление от общ характер, извършено
на територията на съдебен район – град Разград, но не са подали жалба в
законоустановения срок, тоест до 11.02.2019г., поради което и постановлението е
влязло в сила.
Следователно жалбоподателят няма качеството
на „пострадал“ по смисъла на чл. 74 от НПК, тъй като същият не е претърпял
вреди от деянието, за което е образувано и водено досъдебното производство. При тези
обстоятелства, правилно и законосъобразно РРС е приел, че жалбоподателят не е
от кръга на лицата, имащи право на жалба срещу постановлението на РП – Разград
по реда на съдебния контрол по чл. 243, ал.4 от НПК – с жалба до районния съд. Липсата на качеството на „пострадал" от
процесното деяние у лицето С.Д.П. ***, прави подадените от него жалби недопустими
и същите следва да бъдат оставени без разглеждане, както правилно е приел и РРС.
Тези обстоятелства налагат извод, че атакуваният
съдебен акт като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден.
Само за пълнота на
изложението следва да бъде посочено, че ако жалбоподателят имаше качество на
„пострадал", което в настоящия
случай същият няма/ по съображения, изложени по-горе/, то само и единствено
липсата на доказателства за наличие на представителна власт/пълномощно/ към
подадена жалба, предпоставя извод, че в такъв случай би следвало компетентният
съд да остави без движение производството и даде седемдневен срок за
отстраняване на такива нередовности, с указание, че при неизпълнение на
указанията на съда в цялост и в срок, подадената жалба ще бъде върната. В
настоящия случай обаче, както бе посочено по –горе, настоящият жалбоподател С.Д.П.
няма качеството на „пострадал“ по смисъла на чл. 74 от НПК, тъй като същият не
е претърпял вреди от деянието, за което е образувано и водено ДП.
Водим от горното и на
основание чл.243, ал.8 от НПК, Разградският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.03.2019г., постановено по ЧНД № 145/2019 г. по описа на Районен съд –
Разград.
Определението не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.