№ 3774
гр. София, 16.07.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 30 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Николов
СъдебниЮлий В. Цветков
заседатели:Велислава М. Гюрова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
и прокурора Р. Ст. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Николов Наказателно дело
от общ характер № 20251100201890 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ В. М. М. се явява лично и с АДВОКАТ Р. М. –
упълномощен защитник.
В съдебно заседание присъства представителят на Министерство на
финансите ЮРИСКОНСУЛТ към НАП С.Л..
От юрисконсулт Л. е депозирана молба, с която същият моли
Министерство на финансите да бъде конституирано като граждански ищец по
делото. Към молбата е представено пълномощно от министъра на финансите
Т.П., с което упълномощава Л. да представдлява Министерство на финансите
по граждански и наказателни дела.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям за приемане на гражданския
иск, няма да затрудни разследването.
Адв.М.: Мисля, че гражданският иск ще затрудни разследването,
доколкото е имало и изпълнително дело пред публичен изпълнител, доколкото
аз знам, по което са събирани суми и доколкото може да се установи сумата,
която е събрана до момента и която следва да се предяви за сумата, която
следва да се предяви граждански иск, аз считам, че в момента не може да се
установи конкретно и с оглед на това се протиповоставям.
ПОДСЪДИМИЯТ В. М.: Поддържам казаното от защитника ми.
1
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, като взе предвид молбата,
депозирана от юрисконсулт Л., становищата по същата на представителя на
СГП, защитника и подсъдимия във връзка с приемапнето на граждански иск
по настоящето дело, СЧИТА, че следва искането да бъде оставено без
уважение, тъй като намира депозираната от юрисконсулт Л. молба за
конституиране на граждански ищец за непълна поради обстоятелството, че
липсва петитум за сумата, за която се претендира подсъдимият да бъде осъден.
На следващо място съдебният състав указва, че приемането на
граждански иск в настоящето наказателно производство е процесуална
възможност, а не задължение на съда.
По тези съображения
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на юрисконсулт Л. в качеството му
на процесуален представител на Министерство на финансите за приемане за
съвместно разглеждане в настоящето наказателно производство предявения от
Министерство на финансите спрямо подсъдимия В. М. М. граждански иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е окончателно.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Адв.М.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ В. М.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Получил съм препис от обвинителния акт, както и от разпореждането по
чл.243в от НПК преди повече от седем дни.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните по даване ход на
разпоредителното заседание, СЧИТА, че не са налице процесуални пречки, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
ПРОВЕРИ САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИЯ по лична карта:
В. М. М., българин, български гражданин, неосъждан, женен, с висше
образование, работи като управител на две фирми, ЕГН **********, адрес по
лична карта: гр.София, ж.к.“****.
2
СЪДЪТ ВЪРНА личната карта на подсъдимия.
РАЗЯСНИ на подсъдимия процесуалните му права в настоящето
производство.
ПОДСЪДИМИЯТ В.В М.: Разбрах процесуалните си права.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания за отводи.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ ПРЕДОСТАВИ
възможност на представителя на СГП да вземе отношение по въпросите по
чл.248 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Делото е подсъдно на СГС, тъй като деянието е
извършено в град София и е повдигнато обвинение по състав, който е
подсъдим на окръжен съд.
Няма основания според мен за прекратяване или спиране на
наказателното производство и няма допуснати отстраними процесуални
нарушения на досъдебното производство.
Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врата.
Моля да потвърдите взетата мярка за неотклонение спрямо подсъдимия,
няма основание за нейното изменение.
Нямам искания за събиране на нови доказателства на този етап.
Адв.М.: Считам, че делото е родово и местно подсъдно на СГС, като не
са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното
производство.
По т.3 на чл.248, ал.1 от НПК аз поддържам становище, че са нарушени
правата на обвиняемия на фазата на досъдебното производство, изразяващи се
в неговото нарушено право на защита да разбере в какво е обвинен и въз
основа на какви факти, доколкото в обвинителния акт за всеки един от
посочените периоди е посочено, че са налице данъчни задължения в особено
големи размери.
Съгласно разпоредбата на чл.93, т.14, когато се касае за данъчни
задължения особено големи размери е прието, че е сумата над 12 000 лева.
Считам, че от приетите факти в обвинителния акт и обвинението за отделните
периоди, не всеки един от тях се касае за особено големи размери.
Оттук възниква за нас въпросът какво е прието от представителя на
3
обвинението – за сума над 12 000 лева и в особено големи размери за всеки
един от периодите по разбивка или посочената сума с конкретен размер.
Напривер за месец септември 2017 година, което е на страница 19 от
обвинителния акт, също и за месец октомври 2017 година и месец януари 2018
година. Прието е, че за всеки един от тези месеци и периоди на отчитане е с
цел избягване плащането на данъци в особено големи размери, но с оглед
приетата стойност не считам, че тези месеци, които цитирах, се касае за
особено големи размери.
На следващо място, първичните счетоводин документи – фактури, от
една страна в обвинителния акт например на лист 38 от обвинителния акт се
твърди, че са фактури, представляващи документи с невярно съдържание. От
друга страна на лист 39 са приети, че са неистински документи.
С оглед разпоредбата на чл.255, ал.1, т.6 може да се ползват неистински
документи, документи с невярно съдържание, но за нас не е изяснено какви са
и в какво се изразява – дали тяхната неистинност или съответно тяхното
невярно съдържание, като тези разминавания се наблюдават в почти всички
периоди, приети от обвинението.
На страница 60 от обвинителния акт е прието, че е използвал единствено
документи с невярно съдържание, но в обстоятелствената част, както и в
диспозитива се твърди, че тези фактури са неистински.
По този начин е ограничено правото на защита на обвиняемия, в случай
вече подсъдим, да разбере в какво е обвинен и това е пречка да организира
съответно и неговата защита.
В този смисъл са моите възражения по т.3.
Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото в
настоящия етап по някое от особените правила.
Считам, че не са налице предпоставки за приложение на хипотезите от
т.5 от чл.248, ал.1.
Мярката за процесуална принуда изпълнява функциите си.
На този етап няма да соча нови доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ В. М.: Поддържам казаното от защитника ми. Нямам
какво да добавя по чл.248, ал.1.
4
ПРОКУРОРЪТ (реплика): Съвсем накратко ще започна с чл.26. Колегата
се позовава на това, че отделните периоди не осъществяват квалифицирания
състав, за който е повдигнато обвинението. Всички знаем, че съгласно ал.2
през продължаваната престъпна дейност се подвежда под един състав и той е
най-тежкият, ако той се е отразил на престъпната деятелност, поради което
считам, че при изписване на обвинението в неговия диспозитив, общ
диспозитив, не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до
ограничаване правото на защита на подсъдимия. Дали отделните деяния
осъществяват или не осъществяват този състав и които са включени в
продължаваната престъпна дейност от значение е единствено, ако
болшинството от тях се отразяват по по-лек състав на престъплението, което в
случая не е налице.
Считам, че не е допуснато и второто процесуално нарушение, което
колегата посочва, доколкото в т.6 на чл.255, по чиято квалификация е
повдигнато обвинението в настоящия обвинителен акт, се съдържат
основания за изписани изпълнителни деяния, свързани с използване на
документи и с невярно, и неистински, и преправени документи при
извършване на деянието, доколкото в процеса на доказване в съдебна фаза
също може да се установи дали документите са неистински, преправени или с
невярно съдържание. Считам, че и в тази насока не са нарушени правата.
ПОДСЪДИМИЯТ В. М.: Нямам какво да добавя.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, след след тайно съвещание, след като взе
предвид становището на страните във връзка с въпросите по чл.248, ал.1 от
НПК, НАМИРА следното:
На първо място намира, че делото, като местно и родово подсъдно, е на
СГС, като не са налице основания за спиране или прекратяване на
наказателното производство по същото към настоящия момент.
Относно въпроса по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, а именно допуснато ли е в
хода на досъдебното производство съществено отстранимо процесуално
нарушение, довело до ограничаване правото на защита на обвиняемия, то
съдът намира, че такова е налице, като мотивите на съда са следните:
На първо място съдът счита, че инвокираните от защитника доводи във
5
връзка с квалифицацията „особено големи размери“ съдът приема, че тези
доводи са неоснователни, като счита, че в обвинителния акт, както в
обстятелствената, така и в заключителната част са изложени твърдения във
връзка с инкриминираното деяние, за което подсъдимият е предаден на съд
относно размера на данъчните задължения и защо, с оглед този размер,
представителят на СГП е приел, че се касае за данъчни задължения в особено
големи размери.
Независимо от това настоящият съдебен състав изцяло се съгласява с
доводите на защитника във връзка с втория пункт по наведените доводи за
допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила,
което е довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия в хода на
досъдебното производство и това нарушение именно се изразява в неяснота
относно инкриминираните в обвинителния акт първични счетоводни
документи, а именно фактури.
Обвинителният акт очертава фактическата и правна рамка на
наказателното преследване срещу подсъдимия в съдебната фаза на процеса и
така определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното
престъпление и участието на самия подсъдим в него, както и рамката на
неговата защита срещу обвинението.
Това означава, че в обвинителния акт следва да бъдат отразени всички
факти, описващи съставомерните признаци на престъплението и участието на
подсъдимия в него, като е недопустимо в тази връзка да се съдържат неясноти
относно именно съставомерните признаци на инкриминираната деятелност, за
която подсъдимият се предава на съд.
След като настоящият съдебен състав се запозна със съдържанието на
обвинителния акт, намира, че същият е неясен от гледна точка на извършеното
престъпление, респективно участието на подсъдимия в него, като в тази
връзка аргументите на съда са следните:
В обстоятелствената част на обвинителния акт представителят на
държавното обвинение инкриминира данъчни фактури, като за част от тях
твърди, че са неистински, а за други – с невярно съдържание.
Например, по пунктове 1-ви, 2-ри и 3-ти се твърди, че инкриминираните
данъчни фактури са неистински, като за този си свой извод липсват
фактически твърдения в обвинителния акт, изясняващи дали лицето, което ги е
6
издало, е техен автор или не.
За други фактури представителят на държавното обвинение твърди, че
са с невярно съдържание, например по пунктове 10, 11, 12 и други, отново без
да сочи фактически твърдения дали въпросните документи са автентични, но
отразените в тях обстоятелства не отговарят на обективната действителност.
Налице е и твърдение, като например по пункт 12 от обвинителния акт,
че инкриминираните фактури са с невярно съдържание – например страница
43, а на страница 45 за абсолютно същите фактури се твърди в обвинителния
акт, че са неистински.
Неяснотата относно това дали инкриминираните фактури са неистински
или представляват документи с невярно съдържание се съдържа и в
заключителната част на обвинителния акт.
По пункт 1-ви до пункт 9-ти се твърди, че фактурите са неистински,
докато за тези по пункт 10 до 17 се твърди, че са с невярно съдържание.
Съдът констатира и противоречие между обстоятелствената част на
обвинителния акт и заключителната относно отново какви документи са
фактурите, а именно неистински или с невярно съдържание.
Например по пункт 15-ти, 16-ти и 17-ти в обстоятелствената част на
обвинителния акт се твърди, че фактурите са неистински, докато в
заключителната по същите пунктове се твърди, че са с невярно съдържание.
Тази неяснота в обвонителния акт относно какви документи са
инкриминираните фактури – неистински или с невярно съдържание, нарушава
правото на обвиняемия М. да организира защитата си, рестективно да разбере
за какво престъпление е предаден на съд.
Неяснотата обуславя допуснато на досъдебното производство
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело
до ограничаване правото на защита на обвиняемия В. М. М..
По тези съображения съдът намира, че съдебното производство следва
да прекратено и делото да бъде върнато на СГП за отстраняване на
посочените процесуални нарушения.
Водим от горното и на основание чл.248, ал.5, т.1, вр.ал.1, т.3 от НПК
СЪДЪТ
7
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 1890 от 2025
година по описа на СГС, НО, 30 състав.
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на констатираните от съда
допуснати съществени процесуални нарушения.
Определението на съда подлежи на обжалване и протестиране в 7-
дневен срок от днес пред Софийски апелативен съд, като при евентуална
жалба или частен протест след изтичането на 7-дневния срок делото да бъде
изпратено на САС.
Адв.М.: Представям документи във връзка с отсъствието ми в
предходно съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ ПРИЛАГА представените
от защитника документи по делото.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:25
часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8