Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Русе, 11.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, V-ти граждански
състав, в публично заседание на 23 октомври, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател: ТАТЯНА И.
при
секретаря Миглена Кънева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 811 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове по реда чл.422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ЕООД, гр.София, твърди, че подал заявление по
чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение. Същата била връчена на
ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и
съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД възниквал правен интерес от завеждане на установителен
иск за вземанията на дружеството срещу него. Обстоятелството, въз основа, на
което била издадена заповед за изпълнение, бил подписан Договор за потребителски кредит № 2874693 от 23
април 2017 г. между
„Провидент Файненшъл България" ООД като кредитор и ответницата като
кредитополучател, сключен при спазване разпоредбите на ЗПК. С подписването на
договора заемателят удостоверявал, че е получил Стандартен европейски формуляр,
че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно
условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които
кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит.
На 01.07.2017 г. бил
сключен Договор за продажба на вземания между „Провидент Файненшъл
България" ООД, с ново име „Файненшъл България"ЕООД /цедент/ и „Изи
Асет Мениджмънт"АД /цесионер/, по силата на който вземането било
прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт"АД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Основанието, на което заявлението и настоящата
искова молба се подавали от името на ищеца, било сключеният Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017 г. по чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 03.07.2018 г. между
„Изи Асет Мениджмънт" АД /цедент/ и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД /цесионер/, по силата на който вземането било прехвърлено
в полза на последното дружество изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Съгласно договора за
заем кредиторът се задължил да отпусне на кредитополучателя паричен заем в общ
размер 1700 лева, а последният усвоил цялата
сума веднага след сключване на контракта, с което кредиторът изпълнил
задължението си. Г.А. Маринова се задължила да ползва и върне
заемната сума, ведно с начислената договорна лихва и такси в сроковете, указани
в договора, посредством заплащането на 60 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 61,07 лв., с изключение на последната - в размер на 60,77 лв. Първата
погасителна вноска била платима на 02.05.2017 г., а последната била с падеж
19.06.2017 г. По
договора за потребителски кредит ответницата извършила плащания в общ размер 256 лв., като дължимата главница възлизала на 1604.92 лв. За ползването на предоставената заемна сума Г. Маринова
дължала и договорна лихва в размер на
294.69 лв. за
периода 02.05.2017 г. /датата на първата вноска/ – 19.06. 2017 г. /датата на
настъпване падежа на договора/. С подписването му кредитополучателят се
съгласил да му бъдат начислени такси и комисионни за допълнителни услуги, а
именно: такса за оценка на кредитното
досие и такса за услуга „Кредит у дома". Кредиторът се задължил да предоставя на клиента
допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по
неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също
по местоживеенето на кредитополучателя. За предоставяната услуга,
кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитодателя такса. Подписвайки
договора, клиентът удостоверил, че разбира и се съгласява, че услугата „Кредит
у дома“ е допълнителна и се предоставя единствено и само по негово желание
срещу определена в договора такса. Кредитополучателят удостоверил и че разбира,
че 30 % от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на
допълнителната услуга Такса Кредит у дома и предоставянето на кредита в брой по
местоживеенето на кредитополучателя, а останалата част била свързана с
разходите на кредитодателя, направени за събиране на седмичните вноски в дома
на кредитополучателя. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за услуга
Такса Кредит у дома била платима при подписване на договора, но страните
постигнали съгласие тя да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел
улеснение на кредитополучателя. В случая таксите и комисионните за допълнителни
услуги били в размер на 1508.29 лв. Ответницата трябвало да изплати
целия заем на 19 юни 2017 г. - последната падежна дата, като
от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички
падежи на тези остатъчни вноски отдавна изтекли, поради което ответницата
дължала и мораторна лихва върху непогасената
главница в размер на 132.47 лв. от 20.06.2018 г - датата, следваща деня на настъпване на
падежа на договора, до датата на подаване на заявлението – 17.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли да
бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД има вземане от Г.А. Маринова по Договор за потребителски
кредит № 2874693 от 23 април 2017 г., а именно: 1604.92 лв. главница; 294.69
лв. договорна лихва за периода от 02 май 2017 г. до 19 юни 2017 г; 1508.29 лв. - такси и комисионни за допълнителни
услуги; мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 132.47 лв. от 20 юни 2018 г. до 17 октомври 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане.
Ответницата
Г.А. М., чрез назначения й особен
представител, счита предявеният иск недопустим. Към кредитните документи
липсвал препис от личната карта на ответницата, като било налице и разминаване
във фамилното й име по исковата молба с това на призовката до нея. Оспорва
получаването на паричната сума по кредита от нейна страна. Счита недоказан
обемът на извършването на допълнителни услуги и конкретните разходи за тях.
Твърди, че следва да бъде съобразено доколко договорът за потребителски кредит
и претенцията за неговото неизпълнение не противоречат на ЗПК и ЗЗП.
Третото
лице-помагач на страната на ищеца – „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,
гр.София, моли предявените искове да бъдат изцяло уважени като основателни и
доказани.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
От представените по
делото доказателства се установява, че на 23.04.2017 г. между „Провидент
Файненшъл България” ООД и ответницата е сключен Договор за потребителски кредит.
Съгласно уговореното между страните, „Провидент“ предоставя на ответницата потребителски кредит за лични нужди в размер
на 1700 лв. при следните условия: 85 лв. такса за оценка на досие, общ размер
на фиксираната лихва 335.33 лв., представляваща 31.82 % годишно и 48 % ГПР.
Клиентът декларирал, че избира и услугата Кредит у дома, представляваща домашна
доставка на заетата сума в брой по негово местоживеене и седмично домашно
събиране на вноските по кредита, за която услуга дължи такса в размер на
1543.57 лв. Ответницата се е задължила да върне общо сумата 3 663.90 лв. на
60 равни седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 61,07 лв., а
последното плащане в размер на 60.77 лв. Падежът на първата вноска е на 02.05.2017
г., а на последната - 19.06.2017 г.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1
от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по
договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за
потребителски кредит предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е
предвидена в клаузата на чл. 17 от сключения Договор за потребителски
кредит от 23.04.2017 год.
На 01.07.2017 г.
между „Провидент Файненшъл България" ООД, с ново име „Файненшъл
България"ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт"АД бил сключен Договор за
продажба на вземания, по силата на който вземането срещу ответницата било
прехвърлено в полза на цедента „Изи Асет Мениджмънт"АД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
На 30.01.2017 г.
между „Изи Асет Мениджмънт”АД и ищцовото дружество „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД е сключен рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия), по силата на който и Приложение №1 към него от 03.07.2018 г.
титуляр на вземането по процесния договор станало ищцовото дружество. Според
отбелязването в приложението, неизплатените задължения по договора са както
следва: 1604,92 лв. остатък главница, 294,69 лв. договорна лихва, 1508,29 лв. неустойка
и 85.63 лв. лихва за забава.
Горното вземане е
прехвърлено още веднъж въз основа на договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 03.05.2019 г., сключен между ищцовото дружество и третото
лице-помагач, в качеството си на цесионер.
Според заключението
на изготвената по делото икономическа експертиза, за погасяване на седмичните
вноски по погасителния план към процесния договор, ответницата е извършила
плащания в общ размер на 256 лв., които кредиторът е отнесъл за погасяване на главница
в размер на 95.08 лв., договорна лихва в размер на 40,64 лв., такса за оценка
на досие - 5.64 лв. и такса „Кредит у дома“ – 114.64 лв. Съгласно уговореното в
договора, останалата част от главницата според заключението на вещото лице е в
размер на 1604.92 лв., 294.69 лв. договолна лихва, 132.47 лв. мораторна лихва и
1508.28 лв. такси услуги.
По депозирано
заявление от ищцовото дружество е образувано ч.гр.д.№ 7156/2018г. по описа на
РС–Русе, по което срещу ответницата на 24.10.2018 г. е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за дължимите суми, произтичащи
от процесния договор: 1604.92 лв.
главница; 294.69 лв. договорна лихва за периода от 02 май 2017 г. до 19 юни 2017 г; 1508.29 лв. - такси и комисионни за допълнителни
услуги; мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 132.47 лв. от 20 юни 2018 г. до 17 октомври 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане, както и
170.81 лв. разноски в заповедното производство.
Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал.5 ГПК, с
оглед на което до кредитора са изпратени указания да предяви иск за
установяване на вземането си.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прави следните правни изводи:
В производството по
иск с правно основание чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже наличие на
спорното право, а ответника – фактите, които го изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
По делото е доказано,
че на 23.04.2017 г. е сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и
ответницата Договор за потребителски паричен кредит № *********, по силата на
който първият предоставил на втората сумата от 1 700.00 лева в брой по
местоживеенето на кредитополучателя, а съгласно разпоредбите на договора за
кредит, ответницата е потвърдила, че е получила в пълен размер кредита с факта
на подписване на съглашението. Съгласно клаузите на договора, усвоената парична
сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва,
месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се
начислява от датата на отпускане на кредита, като страните са постигнали
съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 335.33 лева
и общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в
размер на 2035.33 лева, който следвало да бъде върнат на 60 броя равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 61.07 лева, като първата погасителна
вноска е платима на 02.05.2017 г., а последната погасителна вноска е с падеж 19.06.2017
г. На ответницата е начислена и лихва за забава от страна на ищцовото дружество
от 132.47 лв. за периода 20.06.2018
г. – 17.10.2018 г.
При главница от
1 700 лева, в б.“Д“ от сключения договор за потребителски кредит е
уговорена такса за услугата „Кредит у дома“ в размер на 1543.57 лева. Посочено
е, че тази услуга се предоставя по избор на клиента и се дължи за домашната
доставка на заетата в брой по негово местоживеене и седмично домашно събиране
на вноските по кредита. В разпоредбите на чл.25 и чл.26 от договорните условия
е посочено, че тази такса се дължи, макар и в намален размер от 30 %, дори в
случаите на пълно предсрочно погасяване на кредита, както и при отказ от
услугата.
Действително,
договорената такса за услугата „Кредит у дома“, доколкото е свързана с
извършването на плащанията по договора и е отделно уговорена, не се включва в
размера на годишния процент на разходите, поради което за нея принципно намират
приложение ограниченията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК. Според тази разпоредба
нищожни са клаузите в договора за потребителския кредит, в резултат на които
годишният процент на разходите би надвишавал пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Това обаче не означава,
че клаузата, с която се уговаря такса, свързана с извършването на плащанията,
не може да бъде подложена на служебна проверка за валидността на тази клауза на
общо основание /чл.24 от ЗПК/ ще се прилагат правилата на чл.143-148 от ЗЗП.
Според чл.143, т.14
във вр.с чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправна и следователно нищожна ще е тази
клауза в потребителския договор, която налага на потребителя да изпълни своите
задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите. По тази
причина съдът намира, че чл. 25 и чл. 26 от договорните разпоредби /с характер
на общи условия/, чието тълкуване налага извода, че таксата за услугата „Кредит
у дома” се дължи, дори и когато тя не е била предоставена на клиента,
съставляват неравноправни и следователно нищожни клаузи, за което съдът е
длъжен да следи и служебно.
Няма спор, че
кредиторът има право да начислява и събира от длъжника и предвидените в
договора такси. Трябва обаче да се държи сметка за естеството на конкретното
вземане – то е именно такса, т.е. възнаграждение за извършена от кредитора
дейност или услуга, която се дължи отделно от главницата, възнаградителната и
мораторната лихви по договора. Дължимостта на таксата е обусловена от това дали
кредиторът е изпълнил задължението си да извърши дейността, респ. да предостави
услугата, за която се дължи тя. Таксата, за разлика от възнаградителната лихва,
не съставлява възнаграждение за кредитора и не следва да се превръща в основен
източник на печалба за него. При положение, че ответницата е заплатила само
няколко от вноските, то очевидно е, че и услугата по тяхното събиране от дома
на последната не е била извършвана. Въпреки разпределената му тежест да
установи, че първоначалният кредитор е изпълнил задълженията си по договора за
кредит съобразно уговореното, от който факт ищецът черпи права, в които
задължения се включва и предоставянето на въпросната услуга, ищецът не ангажира
доказателства за това, че услугата „кредит у дома” реално е била предоставена
на ответницата. Ако задълженията по договора не са обявени за предсрочно
изискуеми или не са заплатени предсрочно от ответницата, каквито твърдения
липсват, за кредитора е съществувало задължение всяка седмица да организира
посещения на негов служител на адреса, включително ако при тези посещения
кредитополучателят не е намерен или не е предал дължимата седмична вноска.
Доказателства за предаване на сумата по кредита на адреса на ответницата, както
и такива за ежеседмични посещения на служител на кредитора на адреса на
последната за събиране на вноските, не са ангажирани по делото. Предвид това
ищецът следва да понесе и неблагоприятните последици от недоказването на това
обстоятелство.
Съдът намира, че
таксата за услугата „Кредит у дома” на практика представлява втора, скрита
възнаградителна лихва, която в нарушение на чл.19, ал.1 от ЗПК не е включена в
годишния процент на разходите. По тези съображения съдът намира, че на ищеца не
се дължи плащане на тази такса. Ако сумата беше включена в годишния процент на
разходите, то заедно с общия размер на фиксираната лихва и таксата за оценката
на досието на клиента, общият размер на ГПР би надхвърлил размера по чл.19,
ал.4 от ЗПК и следователно тази клауза би била нищожна на основание чл.19, ал.5
от същия закон. По тези съображения искът в частта за таксата за услугата
„Кредит у дома” следва да бъде отхвърлен.
Не са представени и
доказателства за предоставяне на услугата „оценка на досие” от страна на
първоначалния кредитор по делото - в какво конкретно се изразява тази услуга,
от кого и кога е предоставена, поради което и претенцията за нейното заплащане
също се явява недоказана.
Следва да се
отбележи, че последователната практика на Съда на ЕС по тълкуването и
приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, задължава съда да следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори
и такова възражение да не е било направено от потребителя.
От изложеното дотук
съдът намира, че по процесния договор за потребителски кредит № *********/23.04.2017
г. ответницата реално дължи 1 700.00 лева – главница и 335.33 лева,
представляваща договорна лихва за периода 02.05.2017 г. - 19.06.2017 г. В
исковата си молба ищецът твърди, че ответницата е погасила до момента сума в
размер на 256 лева. Според заключението на вещото с нея е погасена главница в
размер на 95.08 лв., договорна лихва - 40,64 лв., такса за оценка на досие -
5.64 лв. и такса „Кредит у дома“ – 114.64 лв. Относно реда за погасяване на
вземанията по договора приложение намира уговорената между страните в чл.9 от
същия поредност при погасяване на задълженията - първо законна лихва за забава,
възнаградителната лихва и след това и главницата, доколкото съдът намери за
недоказана претенцията относно начислените такси. Следователно, с извършените
плащания, за които се признава в исковата молба, с отнесените суми за
погасяване на такси с общ размер 120.28 лв. следва да се погаси част от
дължимата мораторна лихва, така че същата остава да се дължи до сумата 12.19
лв. Главницата по договора се дължи на основание чл.23 от ЗПК, дори ако същият е
обявен за недействителен, както в случая чл.25 и 26 от него.
Поради гореизложеното
следва да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на
ищцовото дружество сумите: 1604.92 лв. главница по Договор за потребителски
кредит № *********/23.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 23.10.2018 г. до окончателното й изплащане, 294.69 лв. договорна лихва и
12.19 лв. лихва за забава.
Искът в частта да се
признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото
дружество сумите: 1508.29 лева такси за допълнителни услуги и мораторна лихва
над сумата 12.19 лв. до претендираните 132.47 лв., следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно дадените
задължителни указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК
на ВКС, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по
заповедното производство – ч.гр.дело № 7156/2018 г. по описа на РРС, разноски
съразмерно с уважената част от иска, а именно 38.24 лева – заплатена държавна
такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78,
ал.1 и ал.8 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца и направените по
настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част от иска, а именно: 125.96
лв. държавна такса, 150 лв. възнаграждение на вещото лице, 250 лв. депозит за
назначения особен представител, както и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на
основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Г.А. М., ЕГН **********,***, в производство с
участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев”25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, че дължи на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, ул.“Панайот Волов“29, ет.3, представлявано от
Тервел Янчев Кънчев, сумите: 1604.92 лв. главница по Договор за потребителски
кредит № *********/23.04.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 23.10.2018 г. до окончателното й изплащане; 294.69 лв. договорна лихва за периода 02.05.2017 г. – 19.06.2017
г. и 12.19 лв. мораторна лихва за периода 20.06.2018 г. - 17.10.2018 г., по издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 7156/2018 г. по описа на РС-Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни
искове за дължимост на сумите: 1508.29 лева такси и комисионни за допълнителни
услуги и мораторна лихва над сумата 12.19 лв. до претендираните 132.47 лв, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Г.А. М, ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, гр.София, ЕИК *********, 138.24 лева разноски за заповедното
производство – ч.гр.дело № 7156/2018 г. по описа на РС-Русе и 825.96 лева направени по настоящото
дело разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Русе.
Районен съдия: