№ 7730
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110170623
по описа за 2021 година
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване
съществуването на следните вземания - сумата 1 967,78 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2020 г., 284,01 лв. мораторна лихва върху цената на топлинната енергия
за периода 01.10.2018 г. - 23.08.2021 г., 26,41 лв. такса дялово разпределение
за периода 01.08.2018 г. – 29.02.2020 г., както и 5,32 лв., представляваща
мораторна лихва върху цена за услуга за дялово разпределение за периода
01.10.2018 г. – 23.08.2021 г., ведно със законна лихва от 02.09.2021 г. до
изплащане на вземанията за главница, които суми касаят топлоснабден имот –
магазин 1 в гр. С., аб.№ .. и за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 51 591/2021 г. на СРС, 153 състав. Ищецът
претендира и разноски за исковото производство, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди ответниците да са потребявали доставена в процесния
имот топлинна енергия за стопански нужди през периода 01.08.2018 г. –
30.04.2020 г., без да е налице сключен писмен договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди между страните съгласно чл. 149, ал. 1,
т. 3 ЗЕ и без да е заплащал нейната стойност, като по този начин са спестили
разходи от заплащане на нейната цена в претендирания размер, съответно са
1
се обогатили за сметка на ищеца, който е обеднял до този размер. Твърди
ответниците да са изпаднали в забава с изтичане предвидения в общите
условия за продажба на ТЕ за стопански нужди срок за заплащане на
месечните задължения, съгласно които купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 20-дневен срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията, поради което дължат и обезщетение
за забава в размер на законната лихва.
Ответниците оспорват исковете по основание и размер. Не оспорват да
са собственици на имота, но твърдят, че не са го ползвали, тъй като е бил
отдаден под наем през исковия период.
Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
е вземането по смисъла на чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК, според изричната
норма на чл. 415, ал. 1 ГПК – установява се дължимостта на сумата, за която е
издадена заповедта за изпълнение, на основанието, на което е претендирана
със заявлението и на което заповедта за изпълнение е издадена. В този смисъл
следва да има идентитет между страните и предмета на заповедта за
изпълнение и установителния иск /като няма пречка заявителят да предяви по
исков ред вземане, което е в по-малък размер от това, за което е получил
заповед за изпълнение/.
В случая претенцията на столичната топлофикация се основава на
твърденията в исковата молба за липса на сключен писмен договор между
страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника, каквито са
наведени и в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Фактическият състав на непрестационната кондикция включва
обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между
обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това
имуществено разместване в отношенията между двата субекта, което в
2
конкретния случай се свежда до установяване от страна на ищеца при пълно
и главно доказване на обедняването му до размера и количеството на
доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на
ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за
нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и
обедняването – че енергията е доставяна до имот на ответника при липса на
валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
двата субекта.
Ответниците не оспорват, че са собственици на процесния магазин 1 в
гр. С.. Имотът е закупен от ЕМ. ИВ. М. по време на брака с ИР. Д. М. на
25.06.2003 г., видно от приетите по делото нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот по нот. дело № 175/2003 г. на нотариус Мариета
Николова и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека по нот. дело
№ ./2008 г. на нотариус Г.Й.-Д..
От приетото заключение на съдебно-техническата експертиза се
установява, че магазин 1, с абонатен номер .., фигурира в сградата с кубатура
145,52 куб. м. В магазина не е имало узаконен водомер за топла вода. Поради
това, че в две поредни години не е осигуряван достъп за отчет, за сезон
2019/2020 г. служебно е начислявана ТЕ на база 2 бр. отоплителни тела, взети
по аналог на подобни съседни имоти.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция
до 17.07.2012 г./ и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ потребител
на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Между страните не е сключван договор по смисъла на чл. 149, ал.1, т. 3
ЗЕ за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди за процесния
магазин. Това обстоятелство не е спорно, като такива са твърденията на
ищеца, които не се оспорват от ответниците.
От заключението на техническата експертиза се установява още, че за
3
исковия период в процесния магазин е доставяна топлинна енергия за
отопление на имота, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, което се потвърждава и
от представените от топлинния счетоводител изравнителни сметки. Общата
стойност на реално доставената в магазина топлинна енергия за исковия
период е 1 839,60 лева. И доколкото ответниците са били собственици и
ползватели на топлоснабдения имот към исковия период 01.05.2018 г. –
30.04.2020 г., като въпреки изричните указания на съда, с оглед твърденията в
отговора на исковата молба, не ангажираха доказателства за обратното, те са
се обогатили за този период, чрез спестяване на имуществени разходи, които
е следвало да направят за доставените от ищеца стоки/услуги, а ищецът се е
обеднил, неполучавайки цената на стоката/услугата т.е. налице е обогатяване
без основание и то за чужда сметка, като обогатяването на ответниците и
обедняването на ищеца произтичат от един и същи факт. Ето защо искът за
стойността на потребената от ответниците в имота топлинна енергия е
основателен до размера 1 839,60 лв. При неоснователно обогатяване
разпоредбата на чл. 32 СК не намира приложение, с оглед на което
ответниците дължат сумата поравно.
Претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за
извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 26,41 лв. е
неоснователна, тъй като /същата се дължи при наличие на договор /чл. 36 от
ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на
чл. 10 от Общите условия на договорите между „ДРУЖЕСТВО” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение/, какъвто в случая
не е налице.
По иска по чл. 86 ЗЗД.
Лихва върху претенцията за дялово разпределение не се дължи, поради
отхвърляне на иска за главница в тази му част.
Претендираната мораторна лихва 284,01 лв. върху цената на топлинната
енергия също не се дължи, тъй като при лихвата за забава при неоснователно
обогатяване липсва предвиден срок, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ищецът, въпреки указанията на съда, не е
ангажирал доказателства, такава да е отправена до ответниците към
претендирания период. Покана е отправена едва на 08.01.2021 г., като няма
4
данни същата да е получена от ответната страна. Следователно ответниците
не са изпаднали в забава преди предявяване на претенцията по съдебен ред, с
оглед на което искът за лихва върху претенцията за топлинна енергия следва
да се отхвърли.
На ищеца следва да се присъди законна лихва върху главницата,
считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
02.09.2021 г.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни.
На ищеца следва да се присъдят, съобразно уважената част от исковете,
разноски за държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 318,75 лв. за исковото производство, както и
направените разноски в заповедното производство в размер на 77,07 лв.
Ответниците са сторили разноски за адвокатско възнаграждение в
исковото производство в общ размер на 1 600 лв. и в заповедното
производство в общ размер на 1600 лв. Заплатените адвокатски
възнаграждения са прекомерни, предвид вида на делото, фактическата и
правна сложност на същото, както и цената на исковете. С оглед излишното
възражение на ищеца, посочените възнаграждения следва да се редуцират по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК до минимума по Напедба № 1 от 09.07.2004 г., а
именно: 389,95 лв. за исковото производство съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата и 309,92 лв. в заповедното производство съгласно чл. 7, ал. 7 вр.
ал. 2 от наредбата. Съобразно отхвърлената част от исковете, на ответниците
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
75,81 лв. за исковото производство и 60,25 лв. в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ИР.
Д. М., ЕГН ********** и ЕМ. ИВ. М., ЕГН ********** дължат поравно на
„ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК . на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата 1 839,60
лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия в периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. в имот - магазин 1 в гр. С., аб.№ .., с която
5
ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца, ведно със
законната лихва, считано от 02.09.2021 г. до окончателното плащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия над
присъдената сума 1 839,60 лв. до пълния предявен размер 1 967,78 лв., иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата
26,41 лв., представляваща такса за услуга дялово разпределение за периода
01.08.2018 г. – 29.02.2020 г., както и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите 284,01 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяване на задължението за топлинна енергия за
периода 01.10.2018 г. – 23.08.2021 г. и сумата 5,32 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяване на задължението за дялово разпределение
за периода 01.10.2018 г. – 23.08.2021 г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 51 591/2021 г. на СРС, 153 с-в.
ОСЪЖДА ИР. Д. М., ЕГН ********** и ЕМ. ИВ. М., ЕГН **********
да заплатят поравно на „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК . на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумите 318,75 лв. разноски в исковото производство и 77,07 лв. разноски
в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК . да заплати на ИР. Д. М., ЕГН
********** и ЕМ. ИВ. М., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумите 75,81 лв. разноски в исковото производство и 60,25 лв. разноски в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА” ООД като
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6