Р Е Ш Е Н И
Е
№………./……….05.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
съдебно заседание, проведено на седми май през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 516 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на по реда на чл.530 вр. гл. 21 ГПК и чл. 25 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.
Постъпила е жалба рег.№
20200409140741, подадена от „БЯЛА САНШАЙН”ООД ЕИК *********, представлявано от
управител Александр Ж., действал и като заявител, срещу отказ на
длъжностното лице по регистрацията от 26.03.20г, постановен по заявление за
обявяване на актове вх. №
20170224150946. В жалбата се твърди, че отказът е постановен в нарушение на закона, като
заявителят е бил лишен неоснователно от възможността да изпълни указания,
дадени без заявителя да е уведомен за това в разумен срок и без да са
съобразени действията му, предприети в условия на извънредно положение. Отделно
се позовава на неправилно приложен чл. 38 ал. 4 от ЗСч, позволяващ на микропредприятия,
каквото е молителя, да ползват съкратена форма на отчета, като облекчена форма
на отчетност без нужда от одит и освобождаване на предприятията изобщо от
задължение за публикуване на отчети, ако не са извършвали стопанска дейност,
считано от 2018г., както и допълнителното удължаване на сроковете по чл. 38 ЗСч
през 2020г. Като се позовава на
представянето на всички указани от длъжностното лице документи въпреки нововъведените облекчения за
оповестяване на ГФО, моли отказът да бъде отменен и постановено вписване на
представения за обявяване документ.
Първоначалната редакция на жалбата, адресирана до Агенция по вписванията
като искане за оттегляне на отказ, постъпило в обща електронна поща на
1.04.2020г е представена в съда в заверено копие, придружено с копие от
депозираното по електронен път заявление обр. Г2 и
приложени към него книжа, регистрирано с № 20170224150946, както и указанието и постановения отказ, съобразно изискванията на
чл. 25 ал.3 ЗТРРЮЛНЦ. С молба вх.№ 10622/29.04.2020г жалбоподателят е уточнил
първоначалното си изявление, като е отправил изрично искането си до съда като жалба
срещу отказ за обявяване на документ по партидата на дружеството. Така
уточнената жалба е подадена от лицето –
заявител по отказаното вписване и производството по нея е допустимо. Тъй като
отстраняването на нередовности по сезирането на съда на осн.
чл. 25 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 278 ал. 4 вр. 262 ГПК има обратно действие към момента на подаване на
първия документ от жалбоподателя, срокът по чл.25 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, считано от
датата на самия акт, връчен на електронен адрес на заявителя не следва да се
счита пропуснат. Държавна
такса е авансово внесена.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените
при регистрацията на заявлението и новопредставени с
жалбата доказателства, и въз основа на справка чрез публичния достъп до данните
на електронния сайт на Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Заявителят, подал заявление за вписване по партидата на дружеството с електронно заявление за обявяване на акт е
законен представител на търговеца. Формата на заявлението съответства на
искането за обявяване на документ, предвиден изрично в чл. 38 ЗСч.
Охранителното регистърно производство е допустимо. .Приложено е доказателство
за заплатена такса за обявяване на акта
Съдържанието
на заявлението за обявяване на документ
е възпроизведено в преписката за съда (по реда на чл. 184 ГПК) и приложенията
му могат да бъдат служебно установени и при справка в публичния достъп до
базата данни на ТР, воден от АВ. Като подлежащи на обявяване документ (ГФО за 2016г) заявителят е
представил баланс, справка за активи и декларация, в която е удостоверена липса
на дейност и съответно може да замести съкратен отчет за приходи и разходи с
нулеви стойности. Декларирани са обстоятелства, квалифициращи търговеца като
„микропредприятие” по смисъла на чл. 19 ал.2 ЗСч, поради което така съставените
приключващи счетоводни документи съответстват на законовите изисквания за
оповестяване на годишен отчет, действащи към момента на подаване на
заявлението(чл. 38 ал.4 от ЗСч в редакция преди изменението на ал. 9, в сила от 1.01.2018 г.). Доводите на жалбоподателя
за отчитане на последващи редакции на закона, освобождаващи търговеца от
задължения да обявява годишен отчет при оповестяване на декларация за
неизвършване на дейност изобщо не могат да се отнесат към конкретния казус
поради липса на предвидено обратно действие на новите правила. Съответно съдът
преценява заявените за обявяване книжа именно като съобразени с действащия към
момента на съставянето им закон и намира, че те от външна страна покриват обема
на предвидените за оповестяване документи от неподлежащо на одит
микропредприятие.
Указанията на
длъжностно лице обаче не касаят
съдържанието на този документ, а допълнителните доказателства за изпълнение на
законовото изискване за оповестяване на отчет, приет от компетентен органа на
дружеството. Освен обявяваните документи (ГФО
за 2016г) заявителят не е представил други доказателства за изпълнение на
изисквания относно приемането на подлежащия на обявяване акт от компетентен
орган (чл. 38 ал.1 ЗСч и чл. 137 ал.1 т. 3 ТЗ), нито декларация за
потвърждаване на истинността на заявени за обявяване в регистъра обстоятелства
по приемане именно на представените от заявителя документи( чл. 13 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ).
Нито ЗСч, нито ТЗ
въвеждат някакво облекчение за дружество, което е предприело оповестяване на
счетоводните документи по партидата си, поради което и указанията
на длъжностното лице за представяне на протокол с решение на съдружниците за
приемане на съставения съкратен вариант на ГФО са изцяло съобразени с изричните правила на чл. 62 от НАРЕДБА
№ 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Видно от преписката по заявлението обаче,
указанията са дадени не веднага след постъпване на заявлението, както се
изисква от закона, а близо три години по- късно. Едва на 23.03.2020
съдържанието на указанията е оповестено по електронната партида на търговеца
със срок за изпълнение, препращащ към срока за разглеждане на заявлението,
който несъмнено отдавна вече е бил изтекъл. На практика длъжностното лице не е
предоставило на страната подходящ разумен срок за изпълнение на иначе
законосъобразно дадените указания. Само
ако заявителят може да се запознае със всички указания по непълноти и несъответствия
на заявлението и приложенията към него би могъл и ефективно да спази законовия
срок и да допълни сезирането в рамките на срока за произнасяне. Специалният
закон не съдържа правило, което да урежда допълнителния срок за изпълнение на
късно дадени указания, поради което и по аналогия на срока, даван при
своевременно разглеждана на заявление, длъжностното лице е следвало да осигури
поне три работни дни на заявителя да съобрази поведението си с тези указания.
Самите указания са били изпратени на заявителя на електронния му адрес,
използван при подаване на електронното заявление, на 23.03.2020г, т.е. след
като в страната е било въведено извънредно положение. Съответно в хода на срока
за изпълнение е бил приет и Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. , с който изрично и с обратна сила са били удължени законови срокове, които
биха изтекли до един месец от отмяната на извънредното положение (чл. 4 ал.1
т.1 ЗМДВИП).Тъй като несъмнено регистърното производство в административната му
фаза не попада в квалификацията на производствата по чл. 3 от същия закон, но
пропускането на срока за изпълнение на указания на длъжностното лице пряко
рефлектира върху изпълнение на административно
задължение на търговец, в конкретния случай указания на заявителя срок не може да се отчита като изтекъл,
докато не измине поне един месец от отпадане на извънредните мерки за
ограничаване на разпространение на пандемията.
Позоваването на изпращането на допълнителни документи от страна на
заявителя по пощата съдът намира за необосновано, тъй като такава форма на
процесуално действие е недопустима в регистърното производство. Освен лично
предаване на заявление на хартиен носител на служител в Агенцията по
вписванията, при което се проверява самоличността на приносителя и
овластяването му да действа за заявителя, чл. 17 от ЗТРРЮЛНЦ допуска само
електронна форма на заявяване, респ. и допълване на заявление, но не и
обикновени или препоръчани пощенски пратки. Същевременно за да бъде надлежно
регистриран процесуалният електронен документ следва да е подаден в електронния
портал с квалифициран електронен подпис, за да съответства на изискванията за
проверка на самоличността на подателя. Затова и изпращане на каквито и да са
електронни книжа не по този ред, а чрез прикрепване към писмо, отправено до
обща пощенска кутия на Агенцията по вписванията не е надлежно и не може да
ангажира служителите на регистърната администрация.
В този смисъл и връщането на изпратените
по пощата книжа на подателя им и игнорирането на електронната кореспонденция не
е нарушение на процедурата по разглеждана на заявлението.
С постановяване на
отказа още на 26.03.2020г, обаче
длъжностното лице е осуетило в нарушение на закона възможността на
заявителя да допълни приложенията към заявлението си с посочени в допълненото
указание документи, тъй като срокът в полза на страната все още не е бил
изтекъл.
На осн. чл. 266 ал.3 ГПК, приложим в настоящото производство
на осн. чл. 25
ал.4 ЗТРОЛНЦ вр. чл. 278 ал. 4 ГПК, съдът може да прецени и посочени от заявителя в жалбата
допълнителни доказателства, несъбрани поради процесуалното нарушение. В случая,
съдът съобразява само представените допълнително оригинали на заявление образец
Ж1, декларация по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ и протокол от ОС на съдружници.
При преценка на новопредставените доказателства съдът намира, че заявителят
е изпълнил указанията като е комплектовал заявлението в цялост със всички
изискуеми документи за изпълнение на изискванията на закона по обявяване на
приет от съдружниците ГФО за 2016г..
Необоснования отказ
следва да бъде отменен.
По тези съображения
и на осн. и чл. 25 ал.4 ЗТРЮЛНЦ вр.
чл. 278 ал. 4, вр.
чл. 271 ГПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда на чл. 25 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ
отказ на длъжностното лице по регистрацията от 26.03.20г, постановен по
заявление за обявяване на актове вх.№ 20170224150946 на „БЯЛА САНШАЙН”ООД ЕИК
*********, представлявано от управител Александр Ж., действал
като заявител.
Указва на Агенцията
по вписванията да извърши исканото обявяване на документ по заявление вх.№
20170224150946 и НОВОПРЕДСТАВЕНО приложение със заявление обр.
Ж1, приложено към жалба рег.№ 20200409140741.
Решението подлежи
на незабавно изпълнение.
Разноски не се
определят, на осн. чл. 541 ГПК.
Решението не
подлежи на обжалване, по арг. от чл.538 ал.1 ГПК.
ПРЕПИС от решението
ведно с оригиналите книжа, представени по делото с вх.№ 10622/29.04.2020г, да
се изпратят на Агенцията по вписванията, на осн. чл.
25 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: