№ 55
гр. Велико Търново , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети януари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20204001000210 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №27 от 17.02.2020г., постановено по т.д. №217/2019г., на
Окръжен съд-Плевен е осъдил на основание чл.432 от КЗ във връзка с чл.86
ЗЗД Застрахователна компания Лев инс АД-гр.София да заплати на Н. В. П., с
ЕГН **********, сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на сестра му Д. В. П.а,
настъпила на 30.09.2018г. при ПТП в гр.Долни Дъбник, на кръстовището на
ул.Димчо Дебелянов и ул.Александър Стамболийски, между лек автомобил
Шкода с рег.№ ЕН 29**** и зърнокомбайн Джон Диър, с рег.№ ЕН 055****;
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.01.2019г. до
окончателното й изплащане. Отхвърлил е иска с правно основание чл.432 от
КЗ в останалата му част, за разликата над 5 000 лева до претендираните
80 000 лева, неимуществени вреди /частично предявен от 110 000 лева/ т.е. за
75 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователен.
Отхвърлил е иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД за лихва върху сумата 5 000 лева за
1
периода от 04.10.2018г. до 02.01.2019г. включително, като неоснователен.
Осъдил е на основание чл.38 ал.2 от ЗА ЗК Лев инс АД-гр.София да заплати
на адвокат П.Й. В., от САК, сумата 580 лева, адвокатско възнаграждение.
Осъдил е ЗК Лев инс АД-гр.София да заплати на Държавата по сметката на
Плевенския окръжен съд държавна такса в размер на сумата 200 лева, както и
сумата 15 лева-разноски за вещи лица. Осъдил е Н. В. П. да заплати на ЗК Лев
инс АД-гр.София сумата 1 593,75 лева, разноски по делото по съразмерност.
Против решението са постъпили две въззивни жалби, съответно от
ищеца Н.П., чрез адвокат П.В. и от ответника Застрахователна компания Лев
инс АД-гр.София, чрез юрисконсулт Камелия Александрова.
Жалбоподателят ищец П. моли Апелативният съд да отмени
първоинстанционното решение на Окръжен съд-Плевен в частта, с която е
отхвърлен предявения иск за разликата над присъдените 5 000 лева до сумата
60 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди вследствие смъртта на сестра му Д. П.а, настипала
поради ПТП на 30.09.2018г., както и в частта с която е отхвърлен иска за
лихва за забава, считано от 04.10.2018г. и вместо него да постанови друго
решение по съществото на спора, с което да уважи предявения иск за
неимуществени вреди, с посочения произход, за сумата 60 000 лева, заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от 04.10.2018г. до
окончателното й изплащане.
Моли Апелативният съд по реда на чл.38 ал.2 от ЗА да увеличи
възнаграждението на адвокат П.В. за Първата инстанция, съразмерно на
уважен иск в размер на 60 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди,
както и да присъди на същата адвокатски хонорар за настоящата инстанция
също по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, при уважен иск за 60 000 лева,
неимуществени вреди.
Според въззивника ищец в случая нямало съпричиняване, тъй като не
било доказано по делото, че сестра му Д. П.а е пътувала без поставен
предпазен колан, а и нямало връзка между предпазен колан и получените
увреждания т.е. и със и без предпазен колан уврежданията биха били едни и
същи. Счита, че следва да му бъде присъдено обезщетение в рамките на
2
40 000 лева до 60 000 лева, с оглед присъжданите обезщетения по други
сходни дела. Трябвало да бъдат отчетени и съответните нива на
застрахователно покритие. Съгласно чл.492 от КЗ минималната
застрахователна сума при смърт е 10 000 000 лева преди влизане в сила на
сега действащия Кодекс за застраховането, а след тази дата тази минималната
застрахователна сума е 10 420 000 лева. Освен това въззивникът ищец се
позовава на Директива 2009/103/ЕО на Съвета на ЕС.
Въззивникът ответник Застрахователна компания Лев Инс АД-
гр.София, чрез юрисконсулт Камелия Александрова, обжалва
първоинстанционното решение на Окръжен съд-Плевен в частта му, с която
предявеният иск е уважен до размер на сумата 5 000 лева, обезщетение за
неимуществени вреди поради смъртта на сестрата на ищеца при ПТП-то от
30.09.2016г, настъпила на 21.11..2016г., със законната лихва от 03.01.2019г. до
изплащането на главницата.
Моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение в
обжалваната му част и вместо него да постанови друго решение по
съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира за присъждане на направените разноски в двете инстанции
изцяло.
Не била доказана причинна връзка между смъртта на П.а и ПТП-то –
вещите лица посочвали че такава връзка е предполагаема, тъй като не била
извършена аутопсия. Правят възражение, че вина за ПТП-то има и водачът на
комбайна, който е трябвало да спре, тъй като навлиза в път с предимство. Не
била доказана изключителна връзка брат-сестра.
Като разгледа направените във въззивните жалби оплаквания, съобрази
становищата на страните , прецени събраните по делото доказателства, и
извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си,
Апелативният съд приема за установено следното:
Ищецът Н. В. П. твърди в исковата молба и по делото, че на 30.09.2016г.
в гр.Долни Дъбник, на кръстовището между ул.Димчо Дебелянов и
ул.Александър Стамболийски настъпило ПТП с участието на лек автомобил
3
Шкода, с рег.№ ЕН 29**** и зърнокомбайн Джон Диър, с рег.№ ЕН 05***,
при което пострадали и впоследствие починали водачът на лекия автомобил
Т. П. Д. и пътуващата зад шофьора, на задна лява седалка, Д. В. П.а, която е
сестра на ищеца, по-малка по възраст от него. От челния удар между двете
ППС и тъй като лекият автомобил влязъл под хедъра на комбайна, Д. П.а
получила много тежки телесни увреждания, а именно тежка черепно-мозъчна
травма, изпаднала в кома, което състояние продължило 9 денонощия, лицево-
челюстна травма със счупване на два зъба вляво, полифрагментна фрактура
челно-теменно, фрактура на лява очна орбита, мозъчна контузия, мозъчен
оток, мозъчен кръвоизлив, порезни рани на езика, долната устна и гингива.
Поради коматозното състояние развила застойна бронхопневмония, правена й
била ИБВ – изкуствена белодробна вентилация с вкарване на тръба в
трахеята. На 21.11.2016г. Д. П.а починала в Болницата в гр.Плевен. Смъртта й
е в пряка причинно следствена връзка с пътно транспортното произшествие,
тъй като поради непълната и недостатъчна вентилация на белите дробове и
изкуствената белодробна вентилация в продължение на 9 денонощия, докато
е била в кома, е получила застойна бронхопневмония и е настъпил летален
изход. Според ищеца вина за настъпване на произшествието, в резултат на
което е настъпила смъртта на сестра му, има водачът на лекия автомобил
Тихомир Димитров, който е управлявал автомобила с превишена и
несъобразена скорост повече от 90 км/ч, при максимално разрешена 50 км/ч
при движение в населено място. Виновният за произшествието водач с
управлявания от него лек автомобил са застраховани по задължителна
застраховка Гражданска отговорност с полица №BG/22/116000122750,
валидна в периода от време от 15.01.2016г. до 14.01.2017г., със застраховател
ответното застрахователно дружество. Уведомил същото за настъпилото
застрахователно събитие и заявил пред него претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение. Застрахователят не му изплатил доброволно
никаква сума. Счита, че между него е сестра му е съществувала трайна,
дълбока и изключителна емоционална връзка, поради което е в кръга на
лицата, които имат право на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по смисъла на Тълкувателно решение №1/2016г. на ОСНГТК на
Върховния касационен съд. Твърди, че са били особено близки със сестра си.
Много болезнено преживява загубата й. Били са и близки приятели,
споделяли са си всичко, силно са били привързани един към друг, имали са си
4
доверие, помагали са си в ежедневието, помагали са си финансово, живеели
са заедно, в една къща, в едно домакинство, той я е закрилял, бдял е над нея.
Поради това ищецът счита, че има право да получи обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, вследствие загубата на по-
малката му сестра поради процесното ПТП. Счита, че ответникът му дължи
законната лихва върху дължимото обезщетение, считано от датата на отказа
да се плати доброволно застрахователно обезщетение, до окончателното
изплащане на същото.
Предвид изложеното и на основание чл.432 от Кодекса за
застраховането и чл.86 от Закона за задълженията и договорите ищецът моли
съдът да постанови решение, с което да осъди ответното застрахователно
дружество да му заплати сумата 80 000 лева, /частично предявени от 110 000
лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди вследствие смъртта на сестра му Д. П.а на 21.11.2016г., настъпила в
резултат на ПТП-то, настъпило в гр.Долни Дъбник на 30.09.2016г.
Ответникът Застрахователна компания Лев инс АД-гр.София, в писмен
отговор по реда на чл.131 от ГПК и по делото, оспорва иска изцяло. Счита, че
между ищеца и загиналата вследствие на ПТП-то негова сестра не е
съществувала трайна и дълбока емоционална връзка по смисъла на ТР
№1/21.06.2018г. на ВКС, само в който случай се дължи застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди на преживелия брат или
сестра. Евентуално прави възражение за приложение на разпоредбата на §96
ал.3 от ДР на КЗ във връзка с чл.493а от КЗ, в смисъл че нормативно
определеният лимит за обезщетение в този случай е 5 000 лева.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането
от ищеца Н.П. срещу ответника ЗК Лев инс АД-гр.София за сумата 80 000
лева /частично от сумата 110 000 лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на сестра му Д. П.а,
настъпила на 21.11.2016г. в резултат на уврежданията получени при ПТП на
5
30.09.2016г. в гр.Долни Дъбник, Плевенска област, с участието на лек
автомобил, застрахован по валиден договор за застраховка Гражданска
отговорност при ответника.
Безспорно е и се установява със събраните по делото доказателства, че
сестрата на ищеца Д. П.а, заедно със свидетеля Калин Николов, неговата
съпруга и двете му деца, пътували по път с предимство в района на гр.Долни
Дъбник, с лек автомобил, управляван от приятеля на П.а Т. П. Д.. П.а
пътувала зад водача, на задна седалка, вляво. В района на кръстовището на
ул.Димчо Дебелянов и ул.Александър Стамболийски, около 11 часа сутринта,
автомобилът се ударил челно, вляво, в хедъра на комбайн, управляван от
Дончо Дончев, който комбайн навлязъл при знак Б2 Стоп, на пътя с
предимство, по който се движел лекият автомобил, но с превишена и
несъобразена скорост от 86 км/ч при разрешена такава от 50 км/ч, и при
осъществилия се челен удар автомобилът с лявата си част навлязъл под
хедъра, също вляво. П.а получила много тежки телесни увреждания, каквито
са изброени в исковата молба и се установяват от медицинската експертиза на
д-р Лисаев, както и от заключението на тройната комплексна съдебно
медицинска експертиза на д-р Васиела, д-Митев и д-р Динкова.
Основният спорен въпрос по делото е в случая налице ли е такава
трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалата му сестра,
особено близка връзка между тях, вследствие на което същият търпи от
нейната смърт продължителни болки и страдания.
Съгласно Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС
най-близките на починалия /по смисъла на Постановление №4/1961г. и
Постановление №5/1969г. на ВС, а именно низходящите, възходящите,
съпруг, фактически съпруг и отглеждан/ се ползват с право на обезщетение,
тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да
се предполага, че търпят пряко, непосредствено и за продължителен период
от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му.
Справедливо е да бъдат обезщетени и други лица, извън близкия семеен и
родствен кръг, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, заради която търпят морални болки и страдания от
смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
6
страданията на най-близките. В Тълкувателното решение е посочено, че
особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови
братя и сестри, баби/дядовци и внуци. Съгласно Тълкувателното решение
когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик т.е. не е достатъчна формална връзка на родство, а да са налице
такива болки и страдания, които да са изключения спрямо нормално
присъщите за тази родствена връзка.
Настоящата инстанция е на становище, че е въпрос на конкретна
преценка с оглед на събраните доказателства дали между починалата и ищеца
е била налице особена емоционална връзка, трайна и дълбока, с изключителна
привързаност между двамата.
За изясняване на това обстоятелство по делото е разпитан само един
свидетел, а именно И. Я., който познава брата и сестрата П.и от детските им
години, бил е с Д. П.а в една детска градина, учили са заедно в училище,
живели са в едно населено място, и който установява че братът и сестрата са
били много близки, споделяли са си всичко, живеели са в едно домакинство,
имали са общ бюджет, братът като по-голям е закрилял сестра си, разликата
във възрастта им е само 6 години, и след смъртта на Д. ищецът рухнал,
започнал да злоупотребява с алкохол, скарал се с майка си, която била
инвалид, тъй като сестра му била нещо като мост между тях.
При тези данни от фактическа страна Апелативният съд приема, че с
показанията само на този свидетел ищцовата страна не е доказала при
условията на пълно и главно доказване, което е в нейна тежест,
съществуването в случая на трайна и дълбока емоционална връзка между
ищеца Н.П. и сестра му Д. П.а, довела до продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай да е справедливо да бъдат обезщетени. По делото
ищцовата страна не е ангажирала доказателства, от които да се установяват
изключително близки отношения, повече от нормалните между брат и сестра.
7
Като недоказан, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
С обжалваното решение Първоинстанционният съд е уважил иска до
размер на сумата 5 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 03.01.2019г. и е отхвърлил иска в
останалата му част за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лева
/частично предявени от сумата 110 000 лева/ обезщетение за неимуществени
вреди, както и за законната лихва за периода от 04.10.2018г. до 03.01.2019г.
По изложените по-горе съображения обжалваното решение следва да
бъде отменено в обжалваната му част, с която е уважен предявения иск по
чл.432 от КЗ за сумата 5 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди,
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.01.2019г., вместо
което искът и в тази му част следва да бъде отхвърлен, а в отхвърлителната
част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта за разноските. На въззивника ответник по реда на чл.78
ал.8 от ГПК във връзка с Наредбата за заплащане на правната помощ следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в
размер на по 250 лева за всяка една, или следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение за Първа и за Втора инстанция общо в
размер на сумата 500 лева. Въззивникът ищец следва да заплати на
въззивника ответник и направените разноски от Застрахователното дружество
в Първата инстанция, чийто размер е общо сумата 1050 лева, съгласно
представения по делото списък по чл.80 от ГПК. При това положение
въззивникът ищец следва да заплати на ЗК Лев Инс АД-гр.София направените
разноски по делото в двете инстанции общо в размер на сумата 1 550 лева.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №27 от 17.02.2020г., постановено по т.д.
№217/2019г., на Окръжен съд-Плевен, В ЧАСТТА с която е уважен
предявеният иск по чл.432 от КЗ за сумата 5 000 лева неимуществени вреди,
заедно със законната лихва от 03.01.2019г. както и в частта за разноските,
8
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.432 от КЗ, предявен от Н. В.
П., с ЕГН **********, със съдебен адрес адвокат П.Й. В., от САК, адрес на
кантората гр.София, бул. ******** против Застрахователна компания Лев инс
АД, със седалище и адрес на управление гр.София, за сумата 5 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
смъртта на сестра му Д. В. П.а, настъпила вследствие на ПТП от 30.09.2016г.
в гр.Долни Дъбник между лек автомобил Шкода с рег.№ ЕН 29****,
застрахован при ответното застрахователно дружество по задължителна
застраховка Гражданска отговорност, и зърнокомбайн Джон Диър, с рег.№
ЕН 055****; както и иска по чл.86 от ЗЗД за законната лихва върху тази сума,
считано от 04.10.2018г.. до окончателното изплащане, КАТО НЕДОКАЗАН.
ПОТВЪРЖДАВА решение №27 от 17.02.2020г., постановено по т.д.
№217/2019г., на Окръжен съд-Плевен В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която е
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.432 от КЗ за разликата над
5 000 лева до претендираните 80 000 лева, неимуществени вреди /частично
предявен от 110 000 лева/ т.е. за 75 000 лева, обезщетение за неимуществени
вреди, както и за законната лихва върху тази разлика.
ОСЪЖДА Н. В. П. да заплати на Зазстрахователна компания Лев Инс
АД-гр.София сумата 1 550 лева, направени разноски в двете инстанции.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването на препис от същото на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9