р е
ш е н и е
№
гр. Плевен, 16.06.2020 г.
в
името на народа
пЛЕВЕНСКИЯТ окръжен
СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на шестнадесети юни през
две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Жанета Димитрова
при секретаря д. г.
при
прокурора анна
баракова
като разгледа докладваното от
съдията Димитрова гражданско дело № 75 по
описа на съда за 2020 г., на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 336 и сл. ГПК.
Иск с правно основание чл. 5 ЗЛС
за поставяне под пълно запрещение.
Постъпила
е искова молба от Е.Т.Ч. против В.И.Ч., с която се иска поставяне на ответника под
пълно запрещение.
В молбата
се твърди, че ответникът е син молителката и раждането през 2001 г. страда от
заболяване „тежка умствена изостаналост, микроцефалия с епилептични изяви“,
установено с ЕР на ТЕЛК към УМБАЛ – Плевен, за което му е определена 95 %
намалена работоспособност и чужда помощ. Твърди се, че състоянието на
отвнетникът е такова, че не може да се грижи сам за себе си. Твърди се, че с
кратки изречения ответникът може да поиска храна, вода или тоалет, но не може
да пише и да чете, няма ориентация за време, място, посоки, цветове и форми, не
познава парите и тяхното предназначение. Твърди се, че ответникът не може сам
да излиза от дома си и да извършва обичайните действия свързани с ежедневни
житейски ситуации, като за него във всяко отношение грижи полагат родителите му
и неговия брат, който е назначен за негов личен асистент. С молбата се иска
личния разпит на ответника да бъде извършен в дома му, тъй като здравословното
му състояние не позволява явяване в съдебната зала.
С исковата
молба се представят писмени доказателства и се правят доказателствени искания.
В срока по
чл. 131 ал. 2 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по молбата В.И.Ч..
В с.з. молителката лично и чрез
пълномощника си адвокат К. поддържа подадената молба.
Ответникът В.И.Ч. не изразява
становище по молбата.
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН чрез процесуалния си представител изразява
становище за основателност на подадената молба.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото
доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната
съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 5
ЗЛС предпоставките за поставяне на едно лице под пълно или ограничено
запрещение са две и същите следва да са налице кумулативно – лицето следва да
страда от душевна болест или от слабоумие /медицински критерий/ и състоянието
му да води до пълна или частична невъзможност да разбира своите интереси и да
се грижи за своите работи /юридически критерий/.
Съгласно разпоредбата на чл. 336
ал. 1 ГПК поставяне на едно
лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба
от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен
интерес от това.
Молбата за поставяне на ответника
под пълно запрещение, като подадена от неговата майка е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Установява се от представеното по
делото удостоверение за раждане на ответника, издадено на 08.11.2001 г. от
Община Плевен, че ответникът В.И.Ч. е син на молителката.
Установява
се от представените по делото писмени доказателства –ЕР на ТЕЛК към УМБАЛ –
Плевен № 3184/206/06.12.2017 г. и епикриза от МБАЛ по Неврология и Психиатрия
„Свети Наум“, гр. София от 05.11.2012 г., че през 2012 г. ответникът е бил
лекуван в МБАЛ по Неврология и
Психиатрия „Свети Наум“ с диагноза „умерена умствена изостаналост,
симптоматична епилепсия, вторично генерализирани тонично-клонични припадъци“,
както и че през м. ХІІ 2017 г. с посоченото ЕР на ТЕЛК на ответникща е признато
заболяване „тежка умствена изостаналост, епилепсия ГТКП“, за което му е
определена 95 % нетрудоспособност с чужда помощ за срок от три години.
Установява се от представената по
делото служебна бележка от ЦСОП „Петко Славейков“ – Плевен от 14.01.2020 г., че
ответникът е ученик в ХІ клас през учебната 2019/2020 г., изнесено обучение.
На
изследване подлежи обстоятелството дали с оглед заболяванията си ответника
разбира свойството и значението на постъпките си и може ли да ги ръководи в
защита на своите и на близките си интереси.
При процедурата по разпит по реда на чл. 337 от ГПК ответникът показа, че знае своето име и имената на родителите и брат си,
както и града в който живее, но не знае рождената дата и възрастта си, не
осъзнава кой се грижи за него в момента. При разпита на ответника съдът
установи, че ответникът е изключително добронамерен и реагира емоционално и с
радост на хората, които познава, както и на непознати, показва разбира част от
поставените му въпроси, но отговорите голяма част от тях са неразбираеми или
нямат отношение към въпроса.
Установява
се от разпита на свидетелката Венцислава Цветанова Вутова, че същата е съседка
на страните, познава семейството и ответника от раждането му. Свидетелката
установява, че за ответника са полагат прекрасни грижи от раждането му, но
въпреки това не може да отговаря разумно, да се ориентира сам при излизане
навън, не е успял да се научи да чете и пише, изпитва страх от повече хора,
понякога е агресивен и не разбира случващото се с него и около него.
Установява, че наскоро бабата на ответника е починала, но той не успял да го
разбере и се държал неадекватно.
Установява
се от заключението на приетата съдебно – психиатрична експертиза, изготвено от
вещото лице д-р Н.Л., което не се оспори от страните и като безпристрастно и
компетентно изготвено съдът възприема изцяло, че от раждането си и към момента
ответникът страда от умствена забавеност на ниво F71.1, умерена умствена изостаналост
като интелектуалният дефицит е в съчетание със значително поведение на
нарушението, изискващо грижи и лечение. Вещото лице установява, че при тази
степен на умствена недоразвитост на ответника, особено след като е преминал
през обучение, съобразено със специфичните му образователни потребности и не е
постигната компенсация не се достига до дееспособност, тъй като разсъдъчните
способности не могат да бъдат развити за да осмисля това, което го заобикаля,
да разбира човешките взаимоотношения и да се ориентира в тях, прогнозирайки
действията си, което го поставя в конфликт с интересите му и тези на близките
му. Вещото лице установява, че поради
слабоумието, от което страда ответникът не е в състояние да разбира свойството
и значението на постъпките си, да се грижи за своите работи, да разбира своите
и на близките си интереси и да ги защити. Вещото лице заключава, че при
ответника с оглед умерената умствена изостаналост не се очаква да се постигне
компенсиране на интелектуалния му дефицит и да се достигне до самостоятелно
социално функциониране, тъй като се касае за стационарно, необратимо състояние,
поради което ответникът се нуждае да бъде наглеждан и да е под контрола на хора,
които да се грижат за него.
Съдът,
като съобрази представените по делото доказателства, които кореспондират
помежду си, приема за установено, че ответникът В.И.Ч. страда от слабоумие, в
резултат на което не разбира свойството и значението на постъпките си и не може
да се грижи за своите работи и интереси, както и за тези на своите близки.
Съдът
съобрази противоречието на института на запрещението с европейското
законодателство и приема следното: Считано от 21.04.2012 г. в сила за Р
България е Конвенцията на ООН от 2006 г. за правата на хората с уврежданията,
ратифицирана от РБ със закон, приет от НС на 26.01.2012 г.. Следва да се посочи
също, че с решение на Съвета на ЕС 210/48/ЕС от 26.11.2009 г., Конвенцията е
ратифицирана от Европейския съюз и този момент следва да се прилага пряко във
всички страни – членки на съюза. С Конвенцията са установени принципни световни
правни стандарти за права на хората с увреждания, като се променят класическите
правни принципи относно правоспособността и дееспособността на хората с
увреждания. Съгласно чл. 1 от Конвенцията хора с увреждания са „лица с трайна
физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при
взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното
пълноценно и ефективно участие в обществото, равноправно с останалите”.
Разпоредбата на чл. 12 от Конвенцията установява равнопоставеност като правни
субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност и
дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на живота и тяхно
право да упражняват правата си чрез лични действия. Конвенцията предвижда
намесата на държавата в ограничаване на тези права да е силно ограничена само
до осигуряване на мерки за защита и мерки за подкрепа, чрез които да се
осигурява лични избор на лицето според неговите желания и предпочитания.
Считано от 07.09.1992 г. в сила за Р
България е и Европейската конвенцията за правата на човека и основните свободи
от 1963 г., ратифицирана от РБ със закон, приет от НС на 31.07.1992 г.. В
редица свои решения Европейският съд по правата на човека се е произнасял във
връзка с установени нарушения на конкретни права на поставените под запрещение
лица. С препоръка № R/99/4 от
23.02.1999 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прeпоръчва на държавите – членки, в
т.ч. и България да приемат в законодателството си всички необходими мерки за
запазване в максимална степен на дееспособността на лицата, като ограничаването
на дееспособността да се извършва само в случаи, в които е необходимо за защита
на интересите на лицето.
Институтът
на запрещението по българското право е в безспорно противоречие с принципите на
европейското право, въведени с цитираните по – горе конвенции и препоръки,
както е безспорно, че дори при пряко приложение на нормите от по – висок ранг в
българското законодателство липсват механизми, които да определят конкретни
мерки за защита и подкрепа на хората с увреждания и съществува риск при
отхвърляне на искането за поставяне на едно лице под запрещение да не се даде
изобщо защита на правата на такова лице.
Поставянето
на ответникът под ограничено запрещение в действителност
би охранило интересите му в случай, че се касае
за разпоредителни сделки с имущество, тъй като назначеният попечител би могъл
да окаже защита на неговите интереси и да потвърди
волята му или да откаже да направи това. В ситуация
обаче, в която ответникът изобщо не може да
изрази воля в защита
на интересите си, няма правен
механизъм същият да бъде задължен да изрази адекватна
такава, а евентуално назначен попечител не би могъл да замести неговото волеизявление и липсва правна възможност съдебна
или друга институция да осигури защита на правата му.
Съдът, като съобрази, че с оглед слабоумието,
от която страда, състоянието на ответникът е такова, че изобщо не разбира свойството и
значението на постъпките си, а като цяло същият не
може да се грижи за своите работи, приема, че са налице основанията на чл. 5
ал. 1 ЗЛС и ответникът следва да бъде поставен под пълно
запрещение, за да се
охранят в пълна степен неговите интереси.
Водим от
горното, Съдът
Р е ш и:
поставя на основание чл. 5
ал. 1 ЗЛС В.И.Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** под
пълно запрещение по молба на неговата майка Е.Т.Ч., ЕГН ********** от с. гр., с. адрес.
Препис от решението след
влизането му в сила да се изпрати на Органа по настойничеството и
попечителство при Община Плевен, по постоянното местожителство на
ответника във връзка с отразяване на настойничеството по чл. 173 ал. 2 СК в
съответния регистър по чл. 174 от СК или при липса на настойник по право за
назначаване на настойнически съвет и вписването му в посочения регистър.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба.
Окръжен
съдия: