Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 18 юни 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
четвърти граждански състав, в публично заседание на 21.05.2020
г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при
секретаря Анита Петрова
като разгледа докладваното от съдията Иванов гражданско дело № 746 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 3157/27.02.2019 г. на Врачански
районен съд, подадена от С.Ц.К. с ЕГН ********** *** срещу С.Х.К. с ЕГН **********
***, допълнена и изменена с уточнителни молби с вх. № 4395/21.03.2019 г., вх. №
5395/04.04.2019 г., вх. № 6532/02.05.2019 г. и вх. № 8398/30.05.2019 г., с
които е предявен иск с правно основание чл. 289 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата
14 500,00 лева, представляваща причинените на ищеца вреди – извършен с
платежно нареждане № 049/200002 от 02.06.2017 г. на „Обединена българска банка“
АД банков превод за покупка на недвижим имот с адрес гр. Криводол, ул. „Димитър
Благоев“ № 5, като вредите са настъпили вследствие на отказ от страна на
ответницата от възложената й от ищеца поръчка, без да има достатъчно основание
за това и без да съобщи на доверителя, ведно със законната лихва от предявяване
на иска – 27.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и по искова молба с вх. № 12159/18.07.2019 г.
на Врачански районен съд, подадена от С.Ц.К. срещу С.Х.К., с която е предявен
иск по чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата
10 500,00 лева – главница, представляваща дадена в заем сума по силата на
неформален договор за заем, за която сума ответницата е издала на ищеца
разписка от 02.08.2016 г. и запис на заповед от същата дата, ведно със
законната лихва върху главното задължение от 10.05.2019 г., както и сумата
1 881,25 лева, представляваща мораторна лихва върху главното задължение за
периода от 02.08.2017 г. до 08.05.2019 г., за които суми е издадена заповед №
1202 от 31.05.2019 г. по ч. гр. дело № 1724/2019 г. на Врачански районен съд. Претендират
се разноски по исковете.
В исковата молба и уточнителните такива са
наведени твърдения, че ищецът и ответницата се намирали в договорни
правоотношения по силата на сключен между тях неформален договор за
посредничество за покупка на недвижим имот, по който ищецът К. възложил, а
ответницата К. приела да извърши посредничество от името и за сметка на ищеца,
като закупи като негов пълномощник недвижим имот – едноетажна къща с двор на
адрес гр. Криводол, ул. „Димитър Благоев“ № 5, без на ответницата да се дължи
възнаграждение за посредничеството. Съгласно договора за ответницата следвало
да извърши посредничество при покупка на недвижимия имот, установяване на неговия собственик, съдействие при водене не
преговори за сключване на договор за покупко – продажба, договаряне на продажна
цена и съдействие за изповядване на сделката пред нотариус. Поддържа се също,
че ответницата изпълнила само част от задълженията си – намиране на собственика
и договаряне на продажна цена и начина й на плащане, като ищецът платил по
банкова сметка *** 500,00 лева. Ответницата обаче не изпълнила останалата
част от задълженията си по договора – да уведоми и осигури присъствието на
ищеца пред нотариус в уговорен ден за сключване на договора за продажба на
имота или да осигури подписване от страна на ищеца на пълномощно в полза на
ответницата да закупи като негов пълномощник на негово име и за негова сметка
горепосочения недвижимия имот. Вместо това ответницата сключила договора за
продажба на имота като купувач – от свое име и за своя сметка. Ищецът счита, че
ответницата се е отказала от изпълнението на възложената й поръчка, без да има
основание за това и без да уведоми ищеца, поради което за ищеца са настъпили
вреди, изразяващи се в платената по сметка на продавача сума от 14 500
лева – уговорената за имота продажна цена. По иска по чл. 422 от ГПК ищецът
твърди, че на 02.08.2016 г. са сключили с ответницата неформален договор за
заем, съгласно който ответницата поела задължението да върне на ищеца заетата
сума в размер на 10 500,00 лева, предоставени й от ищеца за закупуване на
жилище в с. Лиляче, в срок до 02.08.2017 г. За удостоверяване на факта на
предаване в заем на посочената в исковата молба сума и за обезпечаване на
задължението по договора за заем ответницата издала на ищеца разписка от
02.08.2016 г., както и подписала като издател запис на заповед от 02.08.2016 г.
за същата сума с поемател ищеца. Ответницата не изпълнила посоченото задължение
по договора за заем, поради което на
10.05.2019 г. ищецът подал срещу ответницата заявление по чл. 410 от ГПК за сумата
10 500,00 лева, било образувано ч. гр. дело № 1724/2019 г. на Врачански
районен съд, като с разпореждане по същото съдът уважил заявлението и издал
заповед за изпълнение от 31.05.2019 г. В срока по чл. 414 ГПК ответницата
подала възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което е предявен
настоящият иск.
Ответницата С.Х.К. в
срока по чл. 131 от ГПК е подала писмен отговор и по двата иска, с които
оспорва твърденията на ищеца. Излага, че между страните не е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за поръчка, а е била налице друга договорка,
чието съдържание било съвсем различно от изложените в исковата молба твърдения.
Сочи, че по сигнал на ищеца срещу нея е образувано досъдебно производство №
589/2019 г. на Районна прокуратура гр. Враца (досъдебно производство № 80/2019
г. на ОД на МВР-Враца), по което се изясняват факти и обстоятелства, твърдени и
с исковата молба по настоящото дело, като досъдебното производство е за
престъплението „измама“. Прави изрично възражение, че не е спазена изискуемата
от закона форма на договора за поръчка с цел придобиване на недвижим имот по
чл. 292, ал. 3 от ЗЗД – писмена с нотариална заверка на подписите. Навежда
твърдения, че не е налице нейно поведение, представляващо неизпълнение на поети
към ищеца ангажименти, както и че ако ищецът е дал процесната сума от
14 500,00 лева на трето лице без правно основание, същият разполага с иск
към същото трето лице, но не и срещу ответницата. Поддържа също относно
предявения иск по чл. 422 от ГПК, че липсва каузална сделка (договор за заем), което води и до липса на
основание за издаване на разписката и записа на заповед; не отговарят на
истината твърденията на ищеца, че е заела сумата 10 500,00 лева, за да си
купи жилище в с. Лиляче, тъй като ответницата вече е притежавала жилищен имот в
същото село; сумата 10 500,00 лева не е предавана от ищеца на ответницата;
плащането в размер на 10 500,00 лева, ако е извършено, нарушава
изискванията на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Искането към съда е да отхвърли изцяло предявените
искове като неоснователни и недоказани, както и да присъди на ответницата
сторените деловодни разноски.
Предявените искове са процесуално
допустими.
Като обсъди доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
По делото са събрани гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите Таня Данова, Валентин Йотов и Крум Крумов, както и
чрез дадени от ищеца С.К. обяснения по реда на чл. 176 от ГПК.
Свидетелката Таня Данова дава показания,
че в периода от 2016 г. до лятото на 2018 г. отношенията между ищеца С.К. и
ответницата С.К. са били като между колеги, след което отношенията им за
известно време са били близки като между мъж и жена, а още по-късно те се
разделили. Докато отношенията им били близки, ищецът пътувал до гр. Криводол,
където работел, а ответницата идвала при него, като страните живеели заедно.
Ищецът имал намерение да купи къща в Криводол и доколкото свидетелката знае,
ищецът и ответницата заедно си купили такава къща, като на свидетелката не са
известни подробности кой колко пари е давал и кой се е занимавал с нещата около
продажбата. Преди да поискат да си купят къща в Криводол, страните имали
намерение да купят къща в с. Лиляче, но това намерение не се осъществило.
Ответницата имала къща и магазин в Лиляче, който по-късно затворил. По думи на
ответницата тя затворила магазина си в Лиляче, за да отвори заедно с ищеца
дрогерия в Криводол, като по този въпрос ищецът споменал на свидетелката, че
има такова нещо. Свидетелката е виждала къщата, която страните купили в
Криводол, но не знае кой е живял в нея. Знае, че къщата е била за ремонт, но не
й е известно кой е извършвал ремонта. Докато страните живеели заедно, никой от
тях не бил споменавал пред свидетелката ищецът да е давал пари назаем на
ответницата, а след като се разделили ищецът казвал, че е давал заем на
ответницата. Страните заедно купили къща в Криводол в близост до гарата, за да
живеят заедно в нея, имали и дрогерия. Когато свидетелката попитала ищеца защо
къщата е записана на името на ответницата, тъй отговорил, че го е направил в
момент на слабост.
Ищецът Валентин Йотов дава показания, че
често общува и с двете страни, които са му колеги, особено с ищеца С.К., с
когото са е в едно общежитие в гр. Криводол. За времето от 2016 г. до 2018 г.
отношенията между страните били много хубави, те двамата били като двойка и
споделили на свидетеля, че имат намерение да купят къща в гр. Криводол, тъй
като искали в нея заедно да си изкарат старините, а ищецът не искал да пътува
от Видин. Първоначално страните имали намерение да живеят в къща на ответницата
в Лиляче, но ищецът не се съгласил и поискал да е в Криводол. Страните заедно
си купили къща в Криводол близо до гарата и правили ремонт там. Свидетелят ги
виждал да ремонтират покрива и дограмата, както и да обработват двора. Докато
страните били заедно, свидетелят е чувал от тях, че къщата е подарък от ищеца
на ответницата за нейната 65-годишнина. Страните били много хубава двойка и
свидетелят счел, че този жест е в реда на нещата. На свидетеля не е известно
ищецът да е давал пари назаем на ответницата, включително за закупуване на
къща, но тъй като страните били двойка, свидетелят намира, че не е било
необходимо да го уведомяват за такива неща.
Ищецът С.К. в обясненията си по чл. 176 от ГПК заявява, че когато ответницата С.К. му е подписала запис на заповед и
разписка за получена от него сума в размер на 10 500,00 лв., страните по
делото не са били близки, а са били просто колеги. Когато ответницата била
изпратена на работа в Криводол за три месеца, страните също не били близки, а
станали такива след около месец-два. Ищецът изтеглил на два пъти тази сума и я
предал на ответницата в общинското общежитие в Криводол, като й казал да му
напише запис на заповед и разписка. Уговорката между страните била ответницата
да върне на ищеца сумата след една година. Преди страните да си станат близки,
ищецът търсел за себе си жилище в Криводол, за да не пътува постоянно от Видин.
След като страните си станали близки, ответницата прегърнала идеята за купуване
на жилище в Криводол, в което да живеят заедно с ищеца, като жилището следвало
да бъде купено на името на ищеца. Даденият заем от 10 500,00 лв. нямал
връзка с купуването на къща, а ответницата не дала обяснения на ищеца за какво
ще го използва. Ищецът сам видял обява за къща, която се продава, огледал я и я
харесал. След като и ответницата я видяла, също я харесала и двамата решили да
купят къщата. Преговорите водела ответницата, но от името и за сметка на ищеца.
Първоначалната цена била 16 000,00 лв., но след като ищецът възразил, че
покривът е за ремонт, цената станала 15 500,00 лв. Ответницата била дала
на продавача на къщата предплата 1 000,00 лв., с което ищецът не бил
изцяло съгласен, тъй като нямали такава уговорка, като ищецът следвало да
преведе остатъка от цената – 14 500,00 лв. и той го сторил на 02.06.2017
г. Самата покупко-продажба с нотариален акт станала на 05.06.2017 г., а като
купувач била вписана само ответницата, като ищецът счита за грешка това, че не
е отишъл лично на изповядването на сделката. Страните имали уговорка
ответницата да ремонтира къщата, тъй като ищецът е дал пари за купуването й, но
впоследствие отношенията помежду им се влошили и тази уговорка не се
осъществила. Все пак след купуването на къщата ответницата сменила дограмата й
за около 4 000,00 лв., но вътре било разбито и нямало условия за живеене.
Свидетелят Крум Крумов дава показания, че
след като страните станали двойка, взели решение да купят обща къща, като
финансирането на сделката трябвало да бъде извършено от ищеца, а ответницата да
уреди техническите подробности. Къщата трябвало да бъде закупена на името на
ищеца, но в нея да живеят и двамата с ответницата. Въпреки че отношенията между
страните се влошили, преди да заживеят заедно в една къща, те извършили
различни приготовления след закупуването, като ищецът купил водна помпа, а
ответницата сменила дограмата на къщата. Свидетелят не знае кога, как и на кого
са предадени парите за купуването на къщата, знае само, че са били дадени от
ищеца.
Съдът възприема напълно показанията на
свидетелите Таня Данова, Валентин Йотов
и Крум Крумов, тъй като същите са вътрешно непротиворечиви, съответстващи
помежду си и в хармония с останалите доказателства по делото.
Обясненията на ищеца С.К. съдът възприема
само частично, като не им дава вяра в частта, че към датата на подписването на
запис на заповед от ответницата за сумата 10 000,00 лв. страните са били
само колеги, че тази сума била заем, който нямал общо с купуването на къща и че
уговорката между страните е била непременно ищецът да бъде посочен като купувач
на къщата, тъй като в тези части обясненията противоречат на показанията на
свидетеля Йотов (същият има най-непосредствени и чести впечатления от
отношенията на страните), и са вътрешно противоречиви (така ищецът заяви, че
ответницата не следвало да има финансово участие в купуването на къщата, в
която страните да живеят заедно, но имали уговорка ответницата да извърши
цялостен ремонт на къщата и дори тя започнала ремонта, като сменила дограмата
за около 4 000,00 лв.).
С преводно нареждане от 02.06.2017 г. на
л. 10 от делото ищецът превел на Мария Маркова Георгиева сумата 14 500,00
лв. с основание „покупка на имот в гр. Криводол”.
С нотариален акт за покупко-продажба №
109, т. I, рег. № 2500, дело №
101/2017 г. на нотариус Ивайло Лиловски с рег. № 339 в Нотариалната камара
Мария Маркова Георгиева е продала на ответницата С.К. недвижим имот, подробно
описан в същия и представляващ къща с двор в гр. Криводол.
Със запис на заповед от 02.08.2016 г.
ответницата се задължила да плати на ищеца или на негова заповед сумата
10 500,00 лв. на падеж – 02.08.2017 г., а с разписка от 02.08.2016 г. е
посочила, че е получила същата сума от ищеца за покупко-продажба на жилище в с.
Лиляче.
Други относими към предмета на доказване
доказателства не са събрани по делото.
При така установеното съдът прави следните
правни изводи:
По иска по чл. 289 от ЗЗД.
Съгласно чл. 280 от ЗЗД с договора за
поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените
му от последния действия, а съгласно чл. 289 от ЗЗД довереникът, който се
откаже от поръчката, без да има за това достатъчно основание, и не съобщи за
това своевременно на доверителя, дължи обезщетение за причинените от отказа
вреди.
Следователно за уважаване на иска по чл.
289 от ЗЗД ищецът следваше да докаже наличието на валидно сключен договор за
поръчка между страните, неговото точно съдържание, че в изпълнение на договора
е превел посочената в исковата молба сума 14 500,00 лв., че ответницата се
е отклонила съществено от задълженията си по договора, както и
причинно-следствена връзка между отклонението и твърдените вреди.
Между страните е спорен въпросът за
точното съдържание на упълномощителната сделка по договора за поръчка. Така
ищецът твърди, че ответницата е следвало да закупи като негов пълномощник
недвижим имот – едноетажна къща с двор на адрес гр. Криводол, ул. „Димитър
Благоев“ № 5, както и че не е изпълнила задълженията си да уведоми и осигури
присъствието на ищеца пред нотариус в уговорен ден за сключване на договора за
продажба на имота или да осигури подписване от страна на ищеца на пълномощно в
полза на ответницата да закупи като негов пълномощник на негово име и за негова
сметка същия недвижим имот, а ответницата твърди, че между страните не е възникнало валидно облигационно правоотношение по
договор за поръчка, а е била налице друга договорка, както и че не е налице
неизпълнение от нейна страна на каквито и да било договорни отношения, валидно
възникнали между страните.
Този въпрос е от
съществено значение, тъй като точното съдържание на договора за поръчка е
отправна точка не само за преценка на отклонение на страните от договорните им
задължения, а и за преценка на валидността на договора за поръчка. По този
въпрос съдът приема, че уговорката между страните е била къщата в Криводол да
бъде закупена на името на ищеца, но в нея да живеят и двете страни, тъй като
дадените от ищеца обяснения в този смисъл категорично се подкрепят от
показанията на свидетеля Крум Крумов, т.е. ответницата-довереник да закупи
имота за сметка на ищеца-доверител, например чрез дадено й от ищеца надлежно
пълномощно да го представлява при сключване на сделката.
На първо място следва да бъде разгледано
възражението на ответницата за липса на валидно сключен договор за поръчка.
Съгласно чл. 292, ал. 3 от ЗЗД когато
поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името
на довереника, договорът трябва да бъде сключен писмено с нотариална заверка на
подписите. Посочената форма е за действителност и липсата й води до извод за
липса на валидно сключен договор.
В настоящия случай очертаното по-горе
съдържание на уговорките между страните категорично сочи на договор по чл. 292,
ал. 3 от ЗЗД, поради което безспорно договорът за поръчка е следвало да бъде
сключен писмено с нотариална заверка на подписите, което не е сторено.
Липсата на валидно сключен договор за
поръчка навежда на извод за невъзможност да е допуснато отклонение от
доверителя без достатъчно основание и за невъзможност доверителят да е
претърпял вреди и е самостоятелно основание за отхвърляне на иска по чл. 289 от ЗЗД.
На следващо място следва да се отбележи,
че по делото останаха недоказани твърденията на ищеца, че ответницата противно
на неговата воля не го е уведомила кога и къде е следвало да се яви, за да бъде
вписан като купувач на имота в гр. Криводол, съответно че не го е уведомила за
нуждата да й даде надлежно пълномощно. Същите се опровергават от показанията на
свидетелката Таня Данова („…..докато двамата бяха двойка, знаехме на чие име е
къщата……след като се разделиха страните, съм питала ищеца защо е записал на
името на ответницата къщата и той каза, че го е направил в момент на слабост…….“)
и показанията на свидетеля Валентин Йотов („……..от страните съм чувал, че
къщата е подарена от ищеца на ответницата за нейната 65-годишнина…….“).
По така изложените съображения съдът
намира, че искът по чл. 289 от ЗЗД подлежи на отхвърляне изцяло като
неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК.
По този иск ищецът следваше да докаже не
само наличието на валидно сключен договор за заем между страните, но и
предаването на заемната сума в изпълнение именно на договора за заем.
При анализа на записа на заповед и
разписката от 02.08.2016 г. за сумата 10 500,00 лв. прави впечатление
обстоятелството, че никъде в двата документа не е посочено, че сумата е
предадена от ищеца на ответницата в заем.
Съдът приема, че с полагането на подписа
си върху двата документа, което ответницата не оспорва, същата е удостоверила
неизгодните за нея обстоятелства, че е получила сумата 10 500,00 лв. от
ищеца за купуване на къща в с. Лиляче и че тези обстоятелства са доказани по
делото. Ето защо съдът приема за неоснователно възражението на ответницата, че сумата
10 500,00 лева не е предавана от ищеца на ответницата. Неоснователно е и
възражението в смисъл, че плащането в
размер на 10 500,00 лева, ако е извършено, нарушава изискванията на Закона
за ограничаване на плащанията в брой, тъй като последствията от подобни нямат
отношение към валидността на договорните отношения между страните, а единствено
могат да бъдат основание за носене на административно-наказателна отговорност. Същевременно
от показанията на свидетеля Валентин Йотов съдът приема за доказано, че към
тази дата страните вече са били двойка и са имали общи планове за бъдещето,
включително са имали първоначалното намерение да заживеят заедно в с. Лиляче.
Самият ищец в обясненията си заяви, че ответницата му е предлагала да заживеят
заедно в с. Лиляче, но той не се е съгласил, тъй като е предпочитал да бъде в
гр. Криводол. В светлината на тези гласни доказателства по делото не може да се
приеме, че ищецът по несъмнен начин е доказал, че посочената в двата документа
сума от 10 500,00 лв. е по договор за заем между страните. Следва също да
се посочи, че при липсата на писмен договор за заем и размера на сумата (над
10 000,00 лв.) установяването на основанието на предаването на сумата, а
именно заем, не може да се извърши чрез гласни доказателства предвид забраната
на 146, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ето защо искът по чл. 422 от ГПК също се
явява неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне изцяло.
По разноските.
При този изход на делото ищецът дължи на
ответницата заплащането на сумата 2 000,00 лв., формирана като сбор от
внесени адвокатски хонорари (1 000,00 лв. по гр. дело № 746/2019 г. и
1 000,00 лв. по гр. дело № 2891/2019 г.) Дължими са и двете адвокатски
възнаграждения, тъй като всеки от двата иска по делото е първоначално заведен
като самостоятелно дело и ответницата е направила разходи за правна защита и по
двете дела, а едва по-късно делата са обединени за разглеждане в едно общо
производство на основание чл. 213 от ГПК.
Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените
от С.Ц.К. с ЕГН ********** ***
срещу С.Х.К. с ЕГН ********** ***, обективно кумулативно съединени искове,
както следва: иск с правно основание чл. 289 от ЗЗД за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца сумата 14 500,00 лева, представляваща причинените на
ищеца вреди – извършен с платежно нареждане № 049/200002 от 02.06.2017 г. на
„Обединена българска банка“ АД банков превод за покупка на недвижим имот с
адрес гр. Криводол, ул. „Димитър Благоев“ № 5, като вредите са настъпили
вследствие на отказ от страна на ответницата от възложената й от ищеца поръчка,
без да има достатъчно основание за това и без да съобщи на доверителя, ведно
със законната лихва от предявяване на иска – 27.02.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, иск по чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи
на ищеца сумата 10 500,00 лева – главница, представляваща дадена в заем
сума по силата на неформален договор за заем, за която сума ответницата е
издала на ищеца разписка от 02.08.2016 г. и запис на заповед от същата дата,
ведно със законната лихва върху главното задължение от 10.05.2019 г., както и
сумата 1 881,25 лева, представляваща мораторна лихва върху главното
задължение по договора за заем за периода от 02.08.2017 г. до 08.05.2019 г., като
за последните две суми е издадена заповед № 1202 от 31.05.2019 г. по ч. гр.
дело № 1724/2019 г. на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С.Ц.К. с ЕГН ********** *** да заплати на С.Х.К. с ЕГН ********** *** сумата 2 000,00 лева, представляваща направени разноски за внесен
адвокатски хонорар по гр. дело № 746/2019 г. и
1 000,00 лв. по гр. дело № 2891/2019 г., и двете на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: