Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 11.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски
окръжен съд, ІІІ - ти състав,
гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и пети февруари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря дафинка борисова
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 933 по описа
за 2020 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 1005/28.07.2020 г. по гр. д. № 5679/2019 г. Плевенският районен
съд е отхвърлил предявените от „Топлофикация - Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК ***против С.И.А. искове с правно основание чл. 422 ал. 1
от ГПК.
Недоволно от постановеното решение е
останало въззивното дружество „Топлофикация - Плевен“ ЕАД, гр. Плевен,
което чрез пълномощника си юрисконсулт С.С.го обжалва в
законния срок. В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното решение като се позовава на нарушения на
процесуалния и материалния закон от страна на първоинстанционния съд. Според
въззивника от представеното пред ПлРС писмено доказателство – страница от
домова книга, представено от домоуправителя на входа, в който се намира апартамента
на абоната се установява, че същият
сам чрез положен подпис се е вписал като собственик на процесния топлофициран
имот, както и лицето Л.Л.А., като за дата обитаване на имота е посочена 1978
г., а крайна дата не е посочена. Според въззивника при съобразяване на това
писмено доказатателство, както и представеното писмено доказателство от ВиК
ЕООД Плевен, от което се установява, че Л.Л.А. е вписана като титуляр на ВиК
партида и към момента може да се направи обоснован извод, че същите са
собственици на топлофицирания имот, поради което на основание чл. 153 от ЗЕ
дължат заплащане на топлинната енергия, подадена към отоплителните тела в
имотите им, сградната инсталация и в общите части на сградата. Във въззивната
жалба се поддържа, че изчисляването на отдадената енергия е извършено от „Техем
сървисис“ ЕООД по договор, сключен с топлофикационното дружество №
Д130/13.12.2007 г. на основание чл. 139а от ЗЕ, поради което ирелевантно се
явява обстоятелството, че за процесния период не е налице сключен договор между
етажната собственост, в която се намира топлофицирания имот и дружеството,
извършващо дялово разпределение. Във въззивната жалба се обсъждат заключенията
на приетите СИЕ и СТЕ и се прави извод, че искът е доказан по основание и
размер, тъй като начислените суми са правилно изчислени за дела на имота от ТЕ
на сградната инстаналация и отопление на банята на имота чрез щранг лира. Моли
се въззивният съд да отмени решението на ПлРС и да постанови друго, с което да
уважи изцяло предявените искове за признаване на установено съществуването на
вземанията за главницата и лихвите на посочените в исковата молба основания.
в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор срещу
въззивната жалба от въззиваемата страна С.И.А.,
представляван в производството от назначения му особен представител адвокат В.Д.
от ПлАК.
В о.с.з. въззивното дружество „Топлофикация
- Плевен” ЕАД, гр. Плевен чрез пълномощника си
юрисконсулт Ц.М. поддържа подадената въззивна жалба. Представя списък на
разноските за заповедното, първоинстанционното и въззивното производство.
Въззиваемият се представлява от назначения му
в производството обсобен представител адвокат В.Д. от ПлАК и оспорва основателността на въззивната жалба.
Окръжният
съд, като обсъди оплакванията,
изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази
изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259
от ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по делото пред Плевенският районен съд
е образувано по предявени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване
съществуването на вземанията на „Топлофикация - Плевен” ЕАД, гр. Плевен към
длъжника С.И.А. за които е издадена заповед
по чл. 410 ГПК № 1261/12.04.2019 г. по ч.гр.д. № 2298/2019 г. по описа на ПлРС,
а именно: сумата от 551,95 лв.,
представляваща главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.12.2016 г. до 28.02.2019 г., сумата от 54,01 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.02.2017
г. до 03.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.04.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба /ИМ/ ищецът твърди, че ответникът има
качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ал.
от ЗЕ, в качеството на собственик /ползвател/ на топлоснабден недвижим имот в
гр. Плевен, ***, с абонатен № ***, намиращ се в сградата – етажна собственост,
чиито имот е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия се извършва от
топлопреносното предприятие на клиентите въз основа на публично известни Общи
условия на предприятието, одобрени от ДКЕР, като в конкретния случай това са
Общите условия на дружеството от 2007 г., надлежно публикувани в посочени медии.
Твърди се, че в сградата, в която се намира имотът на ответника е извършвана
услугата „дялово разпределение на топлинна енергия, при което са изготвяни отчети на база на реален
отчет на уредите за дялово разпределение в сградата за процесния период в съответствие
с чл. 61 ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Твърди
се, че ответникът не е заплатил ползваната топлинна енергия до подаване на
заялението по чл. 410 от ГПК, респ. до подаване на ИМ, което обосновава правния
интерес на дружеството да потърси правата си по съдебен ред.
По делото в първата инстанция
е депозиран писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК от назначения на ответника по
реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК особен представител адвокат В.Д. от ПлАК, в който са
направени възражения за неоснователност на иска. В отговора се твърди, че по
делото липсват доказателства относно начина на
разпределение на доставената в сградата ТЕ и размера на начислените на ответника
задължения за консумирана топлинна енергия, тъй като липсва представен договор
с лице, извършващо дяловото разпределение на ТЕ в сградата, както и за обстоятелствата,
че ответникът е собственик или ползвател на имота, в който е ползвана топлинна
енергия, респ. че между страните съществува облигационно правоотношение във
връзка с доставката на топлоенергия.
За да отхвърли изцяло предявените искове, Плевенският
районен съд е приел, че по делото не са представени доказателства за доказани
между страните по делото облигационни отношения за доставяне на ТЕ при Общи
условия, тъй като липсват доказателства ответникът да е собственик или
ползвател на топлофицирания имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в
обжалваната му част, като останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Въззивният
съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 2298/2019 г. по описа на ПлРС се установява, че
въззивното дружество е депозирало на 11.04.2019 г. заявление по реда на чл. 410
от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу въззиваемия и същото е
уважено, като в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК № 1261/12.04.2019 г. за следните суми: сумата от 551,95 лв., представляваща главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.12.2016 г. до 28.02.2019
г., сумата от 54,01 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.02.2017
г. до 03.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.04.2019
г. до окончателното изплащане на сумата, както
и за направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и
50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В заповедта по чл. 410 от ГПК е
отразено, че вземането на заявителя произтича от неизпълнено от страна на
длъжника задължение за ползвана ТЕ в недвижим имот в гр. Плевен, ***. С разпореждане № 8649/18.07.2019 г. по посоченото
ч.гр.д., след като е приел, че съобщението за заповедта е връчено на длъжника
по чл. 47 ал. 5 от ГПК, ПлРС е указал на заявителя на основание чл. 415 ал. 1
т. 2 от ГПК да предяви иск по чл. 422 от ГПК против длъжника, като съобщението
е връчено на заявителя на 29.07.2019 г..
ИМ, с която са предявени исковете по
чл. 422 ал. 1 от ГПК е подадена на 28.07.2019 г. пред ПлРС, поради което
правилно същите като допустими са разгледани от ПлРС по същество.
Спорно по делото във въззивната инстанция с оглед изложеното
във въззивната жалба е извършена ли е правилна преценка на събраните в първата
инстанция доказателства при формиране на извода за качеството на въззивника на
потребител на топлинна енергия.
По делото пред въззивната
инстанция с оглед указанията дадени от съда след
констатирани процесуални нарушения, извършени от първоинстанционния съд при
събиране на доказателствата са събрани нови писмени доказателства.
От
представената по делото пред ПРС публикация от 13.12.2007 г. във вестник Посоки се установява
публикуването на Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация - Плевен”ЕАД на потребители в гр. Плевен, приети с
Протокол от 12.09.2007 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация-Плевен”ЕАД
и одобрени с Решение № ОУ от 03.12.2007г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 1 от същите, с
тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Топлофикация
- Плевен” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани
“купувачи”. Съгласно чл. 33 ал. 1 от ОУ
потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на
топлофикационното дружество при липса на направени възражения в срок срещу
начислените суми.
Установява
се от представения по делото договор от 05.12.2007 г., сключен между „Топлофикация - Плевен” ЕАД,
гр. Плевен и „Техем сървисис“ ЕООД, гр. София, че топлофикационното дружество е
възложило на „Техем сървисис“ ЕООД, гр. София на основание чл. 139 от ЗЕ да
извършва дялово разпределение между имотите в сградите, етажна собственост
/СЕС/ или сгради с повече от един потребител на количествата топлинна енергия
/ТЕ/, доставени от топлофикационното дружество и отчетени по топломера в
абонатната станция на СЕС, съгласно приложен списък - приложение, който се
актуализира ежемесечно. Установява се от депозираното писмо от „Техем сървисис“
ЕООД, гр. София от 17.07.2019 г. пред първоинстанционният съд, че за процесния
период дружеството е извършвало дялово разпределение в СЕС, в която се намира
процесния имот с адрес гр. Плевен, *** и тази дейност е извършвана на основание
възлагане от лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ, а именно „Топлофикация
- Плевен” ЕАД, гр. Плевен, поради което не е сключван индивидуален договор
със СЕС за дялово разпределение на ТЕ.
От
представените по делото пред ПлРС справки и фактури, издадени от въззивното
дружество се установява, че след извършено дялово разпределение от „Техем сървисис“
ЕООД, гр. София са начислявани дължими суми за ползваната от въззиваемия в качеството
абонат № *** ТЕ за имот с адрес гр. Плевен, *** за периода от 01.12.2016 г. до 28.02.2019
г., като в имота е отчитана ползвана топлинна енергия чрез щранг лира без уред
за индивидуално отчитане, разходи за
отопление сградна инстаналация и разходи за услуга дялово разпределение.
От заключението на приетата в първата инстанция
съдебно – икономическа експертиза, изготвено от вещото лице П.В., което не е
оспорено от страните, по делото се установява, че за имота с адрес гр. Плевен, *** във
въззивното дружество е открита партида на името на въззиваемия като абонат и за
процесния период 01.12.2016 г. до 28.02.2019 г. са начислени суми въз основа на
отчети от фирмата за дялово разпределение в размер на 551,95 лв. – главница, включваща сума за отопление без ИРУ, сума за
ТЕ, отдадена от сградната инсталация и суми за услуга дялово разпределение.
Вещото лице установява, че в имота няма водомер за топла вода и уреди за отчет,
а сумата за отопление без ИРУ произтича от отоплението чрез щранг лира в банята.
Вещото лице е установило, че размера на лихвата върху главницата от 551,95 лв. за периода от 02.02.2017 г.
до 03.04.2019 г. е в размер на сумата от 54,01
лв..
От заключението на приетата в първата инстанция
съдебно – икономическа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Й.Й., което не
е оспорено от страните, по делото се установява, че за имота с адрес гр. Плевен, *** е доставяна ТЕ чрез
абонатна станция в СЕС, която е работила през процесния период и чиито
показатели са отчитани ежемесечно от топлофикационното дружество. Вещото лице
установява, че в жилището на въззиваемия отоплителните тела са демонтирани, а
по проект отоплението в баните се извършва чрез щранг лира с ДУ 40 и височина
2х2,5 м.. Вещото лице установява, че извършеното дялово разпределение в имотите
на живущите във входа, в това число в процесния апартамент е в съответствие с
Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение в СЕС.
Вещото лице установява, че изискванията на Наредбата за топлоснабдяването №
16-334/06.04.2007 г. в частта относно разпределението на ТЕ са включени в
софтуерния продукт, с които се изготвят индивидуалните сметки на абонатите и
тъй като в процесния топлофициран имот не се ползва ТЕ от радиатори, то
неговата индивидуална сметка има два компонента – дял от топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и отопление в баня чрез щранг лира и тези
компоненти са изчислени правилно за имота.
Установява се от изготвената справка от ПлРС за
постоянен и настоящ адрес на въззиваемият, че същият е с постоянен и настоящ
адрес *** от
11.01.2001 г. и към 26.11.2019 г..
Установява
е от представеното в първата инстанция писмо от 12.03.2020 г. от Д“ПМДТ“ при
Община Плевен, че няма регистрирана партида за данъчно задължено лице за имот с адрес гр. Плевен, ***.
Установява се от представената в първата инстанция в
копие страница от домовата книга за адрес гр. Плевен, ***, представена от
домоуправителя на входа И. И., че като собственици на имота са вписани
въззиваемият С.И.А. и Л.Л.А., като
начална дата на обитаване е вписана 01.12.1978 г. и в домовата книжа е положен
подпис от собственика С.И.А. на 10.10.2010 г. относно вписаните данни и от
домоуправител М.П.Б.. Видно от отбеляването в домовата книга, че се касае за
имот със застроена площ 75 кв.м., 4 стаи, с дял в общите части на сградата
1,229 %.
Установява
се от представеното в първата инстанция удостоверение от „ВиК“ ЕООД, гр. Плевен
от 16.07.2019 г., че за процесния имот е открита партида на името на Л.Л.А.с
абонатен № ***.
Установява се от представеното пред въззивната
инстанция удостоверение от Агенцията по вписванията Плевен от 07.12.2020 г., че
за лицето С.И.А. не са налице вписвания и
отбелязвания за периода от 01.01.1992 г. до 07.12.2020 г..
Установява се от представеното пред въззивната
инстанция писмо от „ЧЕЗ Електро България“ АД, гр. София, че за имот с адрес гр. Плевен, *** има разкрита пардита с въззиваемия, като правоотношенията
между страните са възникнали преди 2007 г. и в архивите на дружеството не се
съхраняват документи за сключване на договора за продажба на електрическа
енергия между страните.
Налице е изрична законова разпоредба, а
именно чл. 153 ал. 1 от ЗЕ, която определя като клиенти на топлинна енергия
собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Правоотношението по
продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и клиенните на топлинна енергия възниква по силата на закона - чл. 150 от ЗЕ
при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от
потребителя. Писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153 ал. 6 от ЗЕ
клиентите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела
в общите части на сградата.
Налице са постановени няколко решения
на СЕС в които се приема, че е
допустима национална правна уредба, която
предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна
енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
В ТР № 2/25.05.2017 г. по т.д. № 2/2016
г. на ОСГК на ВКС приема, че за отношенията, възникващи при доставяне на
топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Въззивният съд съобразявайки
гореизложеното и представените по делото писмени доказателства в тяхната
съвкупност приема, че след като въззиваемият е адресно регистриран на адреса на
имота от 2001 г. и към момента, вписан е през 2010 г. като съсобственик на
процесния апартамент в домовата книга на входа с обитаване на имота от 1978 г.
и е положил подпис, удостоверяващ верността на данните, има открита партида за
имота в „ЧЕЗ
Електро България“ АД, гр. София отпреди 2007 г., а лицето посочено като съсобтвеник на имота има открита партида във
„ВиК“ ЕООД, гр. Плевен, като в СВ Плевен няма отбелязвания за прехвърлителни
сделки с имоти, извършени от въззиваемия през периода 1992 г. – 2020 г., то същият
има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ
на основание качеството си на собственик на имота. На това основание същият
дължи заплащане изцяло стойността на предоставените му услуги по предоставяне
на ТЕ за процесния период, в т.ч. за дялово разпределение. Действително, въпреки
положените усилия от въззивното дружество по делото липсват представени договор
за покупко-продажба или друго писмено доказателство, удостоверяващо начина на
придобиване на собствеността върху имота от въззиваемия и се установи, че
същият не данъчно регистрирано лице по отношение на имота, но обсъдените
по-горе писмени доказателства в тяхната съвкупност водят до правния извод, че
същият има качеството на собственик на имота в отношенията си с въззивното
дружество. Неоснователни според въззивният съд са възраженията на въззиваемият,
заявени чрез особеният му представител, че по делото липсват доказателства за
законосъобразно извършено дялово разпределение на ползваната ТЕ за имота с
оглед липсата на представени доказателства за сключен договор за дялово
разпределение на ТЕ между СЕС и фирмата, извършила дяловото разпределение. Въз
основа на представените по делото писмени доказателства, посочени по-горе може
да се направи обоснован извод, че договорът, с който е възложено извършването
на дяловото разпределение на ТЕ в СЕС е сключен в съответствие с разпоредбата
на чл. 139 ал. 2 от ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. съгласно която дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от ЗЕ, като по
делото не е спорно, че както ”Топлофикация – Плевен” ЕАД, гр. Плевен,
така и „Техем сървисис“ ЕООД, гр. София са от кръга на
лицата, вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно
разпоредбата на чл. 139в от ЗЕ
когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139а от същия закон в публичния регистър, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 139в ал. 3 т. 4 ЗЕ цената на услугата дялово разпределение се посочва в
сключения договор между топлофикационното дружество и търговецът, извършващ
дяловото разпределение. При съобразяване на гореизложеното, въззивният съд
приема, че сключеният пряко между топлофикационното дружество и фирмата за
дялово разпределение договор, по силата на който тази фирма става подизпълнител
на топлофикационното дружество по отношение на услугата дялово разпределение не
е в противоречие със закона. Съгласно чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването №
16-334/06.04.2007 г. /отм., считано от 24.03.2020 г., но в сила към процесния
период/ дяловото разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се
извършва възмездно и след като по силата на тези преките договорни
взаимоотношения цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на
търговеца, извършващ дялово разпределение, то по силата на чл. 33 ал. 1 от ОУ
потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на
топлофикационното дружество. При съобразяване на заключенията на приетите по
делото съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи въззивният съд
приема, че въззивното дружество е начислило в съответствие с изискванията на
цитираната по-горе Наредба дължимите суми за топлофицирания имот за процесния
период, формирани от стойността на ползвана топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, ползвана топлинна енергия за отопление в баня чрез щранг
лира в имота и услуга дялово разпределение и с оглед на липсата на писмени
доказателства за плащане в срок на дължимите главници, тежестта за което е
върху въззиваемия, същияг дължи общата им сума за периода, както и обезщетение
за забавеното им плащане в претендирания от въззивното дружество размер.
Като
съобрази гореизложеното, въззивният съд приема, че исковете с правно основание чл.
422 ал. 1 от ГПК по отношение на съществуване на вземанията на въззивното
дружество към въззиваемия за главницата
и лихвата за забава, предмет на въззивна проверка се явяват доказани по
основание и следва да бъдат уважени.
Въззивната жалба се явява основателна и следва да
бъде уважена от съда като се отмени изцяло обжалваното първоинстанционно
решение и предявените искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК бъдат
уважени.
Относно разноските:
С оглед уважаването на въззивната
жалба, в полза на въззивното другество следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски за заповедното производство в общ размер от 75 лв., направените в първата инстанция
разноски в общ размер от 735 лв., от
които 25 лв. за държавна такса, 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, 300 лв. за
възнаграждения на вещи лица, 300 лв.
за възнаграждение на особен представител и 10
лв. за съдебни удостоверения, за извършването на които по делото са
представени писмени доказателства, както и направените разноски във въззивното
производство в общ размер от 425 лв.,
от които които 25 лв. за държавна
такса, 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение и 300 лв. за
възнаграждение на особен представител. Въззивният съд приема, че на въззивното
дружество се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за всяка инстанция, определено
по правилата на чл. 25 ал. 1 от Наредбата за правната помощ, приета с ПМС №
4/06.01.2006 г., приложима по отношение на възнаграждението на юрисконсултите
съобразно чл. 78 ал. 8 от ГПК и чл. 37 от ЗПП. Фактическата и правна сложност
на спора според въззивния съд не налага присъждане на възнаграждение в размер
по - висок от минимално предвидения в Наредбата.
Водим от горното, Окръжният съд
Р е ш и:
ОТМЕНЯ на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК решение № 1005/28.07.2020 г. по гр. д. № 5679/2019 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
признава за установено на основание
чл. 422 ал. 1 от ГПК, че С.И.А., ЕГН ********** *** дължи на ”Топлофикация
– Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявано от изп. директор Й.В.следните
парични вземания: сумата от 551,95 лв.,
представляваща главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.12.2016 г. до 28.02.2019 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 11.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от
54,01 лв., представляваща лихва за забава
за периода от 02.02.2017 г. до 03.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1261/12.04.2019 г. по ч.гр.д. №
2298/2019 г. по описа на ПлРС.
Осъжда на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК С.И.А., ЕГН ********** *** да заплати на ”Топлофикация – Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128,
представлявано от изп. директор Й.В.сумата от 75 лв. за направени разноски в заповедното производство, сумата от 735 лв. за направени разноски по делото
в първоинстанционното производство и сумата от сумата от 425 лв. за направени по делото разноски във въззивното производство.
решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: