№ 605
гр. гр. Добрич, 18.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500690 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица,
бул.“Витоша“ №146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България“ против
Разпореждане №150 от 07.07.2021г. на РС Каварна по ч. гр. д. №288/2021г. по
описа на същия съд, с което е отхвърлено заявлението на кредитора за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
против длъжника М. СЛ. Й. от с.Д. за следните суми: 480,58 лв. дължимото
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 1439,25 лв.
дължима договорна възнаградителна лихва по договор за кредит за периода
от 20.01.2020г. до 09.06.2021г.; 169,79 лв. дължима законна лихва за забава по
договора за поръчителство за периода от 21.02.2020г. до 08.06.2021г.; 85,75
лв. административни разноски и 43,51 лв. разноски в производството.
Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно като излага
следните аргументи: Твърди се, че първоинстанционният съд неоснователно е
приел, че претендираната сума за административни разноски противоречи на
чл.10а, ал.2 от ЗКП и се цели заобикаляне на забраната по чл.33 от ЗПК.
Административните разноски се формират от всички извършени разходи от
„Кредисимо“ ЕАД във връзка с извънсъдебното събиране на просроченото
вземане и са за сметка на кредитополучателя. Също така неправилен е извода
на съда, че клаузата за възнаграждение за предоставяне на поръчителство
противоречи на закона и добрите нрави и за това е нищожна. Длъжникът сам
1
е избрал при кандидастването си за кредит от „Кредисимо“ ЕАД да обезпечи
изпълнението на задълженията си като осигури поръчителство от трето
одобрено от кредитора юридическо лице. Възнаграждението по договора за
поръчителство е за предоставена услуга и не може да се характеризира като
целящо да заобиколи нормата на чл. 33 ЗПК. Възнаграждението за тази
услуга е самостоятелно вземане и неправилно РС приема, че увеличава
размера на главницата по договора за кредит. Неправилно РС е счел, че ГЛП
от 40% надвишава с повече от четири пъти законната лихва и клаузата, с
която е уговорен е нищожна. Моли за отмяна на разпореждането в
обжалваната му част и издаване на заповед за изпълнение и за горните
претенции.
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес
от обжалване и в законоустановения срок.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното
производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
По подадено заявление от „Ай Тръст“ ЕООД в развилото се производство
по ч. гр. д.№288/2021 по описа на РС Каварна е издадена Заповед
№95/07.07.2021г. за изпълнение на парично задължение, с която
е разпоредено длъжникът М. СЛ. Й. от с.Д. да заплати на заявителя следните
суми: 3500 лв. – представляваща неплатена главница по Договор за кредит
№2169599/20.01.2020г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и М. СЛ. Й.,
обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство, сключен между
кредитора „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника, ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 02.07.2021г. до
окончателно изплащане на задължението; 192,51 лева лихва за забава за
периода 21.02.2020г.-08.06.2021г., 123,85 лева съдебно-деловодни разноски.
С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за
изпълнение за следните суми: 480,58 лв. дължимото възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство; 1439,25 лв. дължима договорна
възнаградителна лихва по договор за кредит за периода от 20.01.2020г. до
09.06.2021г.; 169,79 лв. дължима законна лихва за забава по договора за
поръчителство за периода от 21.02.2020г. до 08.06.2021г.; 85,75 лв.
административни разноски и 43,51 лв. разноски в производството.
Относно претенцията за възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство и законна лихва върху същото:
2
Съгласно описаното в т.12 от заявлението, между страните е уговорено
заплащане на претендираното възнаграждение в полза на заявителя за
договорно поръчителство, т.е. за солидарна отговорност с длъжника за
задълженията му към кредитора по договора за кредит. Твърди се, че
длъжникът сам е избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по
сключения между него и „Кредисимо“ ЕАД договор за кредит, макар че е
имал възможност да избере необезпечен кредит или да предостави банкова
гаранция като друг вид обезпечение.
От анализа на изложените факти се стига до извода, че при сключването на
акцесорния договор за поръчителство като част от договора за потребителски
кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за
индивидуално договаряне, особено като се има предвид, че едноличен
собственик на капитала на заявителя е кредитора на длъжника по договора за
кредит /установява се от справка в ТР/. Следователно, юридическото лице –
поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано
с него лице. Това води до значително неравновесие в правата между
потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването за добросъвестност, в
частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално
договаряне.
На следващо място следва да се посочи, че финансовата институция е
длъжна да оцени платежоспособността на потребителя в съответствие с
изискването на чл. 16 от ЗПК, а с акцесорния договор се цели да се обезщетят
вредите от евентуална фактическа неплатежоспособност на длъжника, то
последното е в противоречие с цитираната разпоредба на закона. В контекста
на изложеното и предвид нарушаване на повелителните норми на ЗПК и ЗЗП,
договорът е недействителен по отношение на длъжника. Освен
това, възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху
кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 от ЗПК, за която
потребителят не дължи такси съгласно чл. 10а ал.1 и 2 от ЗПК. Вземането за
поръчителство се основава съответно на неравноправна клауза за
потребителя.
Като последица от неоснователността на претенцията за възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство е неоснователна и претенцията за
законна лихва върху същото.
Относно претенцията за договорно възнаграждение:
3
В случая се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по
договор за потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството на
„потребител” и съдът е задължен да провери дали договорът съответства на
разпоредбите на ЗПК.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен при Общи
условия, т.е. при предварително определени от страна на финансовата
институция договорни клаузи. Доколкото самият договор е бланков, съдът
намира, че същият не е бил предмет на предварително договаряне между
страните, от което следва извод, че кредитополучателят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието му. В случая е бил подписан стандартизиран
бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от самия
заемодател. Видно още от договора е, че кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по
заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48,21 %.
Следва да се посочи още, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно
заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на
разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе в случая остават
неизвестни. Следва да се има предвид още, че към датата на сключване на
договора за потребителски кредит основният лихвен процент е 0 %, от което
следва, че размерът на законната лихва е бил 10 %, т.е. уговореният в
договора за кредит годишен лихвен процент надвишава с четири път
законната лихва. В настоящия случай договорената между страните лихва в
размер на 40,00% годишно надхвърля с над 4 пъти законната, което
представлява нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния
размер на законната лихва /В тази насока: Решение №330/ 05.12.2019 г. по
възз.т. № 582/2019г. на ДОС; Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003
г. на ВКС; Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС; Решение
№ 1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС; Определение №
901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС/. Високата възнаградителна
лихва е типична за дългосрочни кредити /над 15 години/, когато, независимо
от обезпечението, рискът на заемодателя е увеличен поради възможните
инфлационни процеси, които биха намалили стойността на даденото
4
обезпечение. В настоящия случай такива обстоятелства не са налице.
С оглед предходното и предвид липсата на индивидуално договоряне на
параметрите в т.VI от договора за потребителски кредит - за ГЛП, ГПР,
въпросните договорни клаузи са неравноправни, и на основание чл.146 ал.1 от
ЗЗП същите са нищожни.
Относно претенцията за административни разноски:
Претендираната сума за "административни разноски" не се дължи за нищо
друго освен за управление на кредита, а такси за това не могат да се събират
от длъжника – чл. 10а, ал.2 от ЗПК, респективно клаузата, предвиждаща
такива разходи е нищожна.
При това следва извода, че обжалваното разпореждане не страда от
визираните в жалбата пороци и следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
Разноски за настоящото производство не се следват на заявителя.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №150 от 07.07.2021г. на РС Каварна по
ч. гр. д. №288/2021г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено заявлението
на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район Триадица, бул.“Витоша“ №146, сграда А, ет.4, Бизнес
център „България“ за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК против длъжника М. СЛ. Й. от с.Д. за следните
суми: 480,58 лв. дължимото възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство; 1439,25 лв. дължима договорна възнаградителна лихва по
договор за кредит за периода от 20.01.2020г. до 09.06.2021г.; 169,79 лв.
дължима законна лихва за забава по договора за поръчителство за периода от
21.02.2020г. до 08.06.2021г.; 85,75 лв. административни разноски и 43,51 лв.
разноски в производството.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6