МОТИВИ
към
Присъда № 14/30.04.2010г. по НОХД 131/2009г.
Царевска
районна прокуратура обвинява Г.С.А. в това, че през месец юли 2009г. в гр.***,
обл.***, чрез използване на моторно превозно средство – товарен автомобил марка
„***”, модел „***” с ````````, отнел от владението на св.Е.Д. *** движими вещи
– 1бр. павилион с метална конструкция на стойност 500.00лв. и 40 метра объл четирижилен кабел на стойност 50.40лв., всичко на обща стойност
550.40лв., собственост на ЕТ”ЕМИ-Е.Д.”, без нейно съгласие с намерение
незаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл. второ, вр.
чл.194 ал.1 от НК.
Участващият в производството
прокурор поддържа обвинението, но предвид възстановяването на щетите в пълен
размер от подсъдимия в съдебно заседание пледира да бъде признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.197, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.4, предл. второ,
вр. чл.194 ал.1 от НК, което счита че е доказано по несъмнен начин. Пледира на
подсъдимия А. да бъде наложено наказание пробация за срок от три години със
следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес,
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и
шест месеца, сто и двадесет часа безвъзмезден труд в полза на обществото
годишно за срок от една година.
Защитникът на подсъдимия счита, че
не е налице субективния елемент от състава на престъплението – пряк умисъл у
дееца при извършването на деяние, поради което пледира за оправдаване на
подсъдимия. Алтернативно като счита, че деянието може са се квалифицира като
маловажен случай, пледира за преквалификация по чл.195, ал.4 НК и освобождаване
на подсъдимия от наказателна отговорност по чл.78а НК. Алтернативно, при
признаване подсъдимия за виновен по чл.197, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.4, предл.
второ, вр. чл.194 ал.1 от НК, пледира за налагане на наказание пробация в
рамките на задължителните пробационни мерки без безвъзмезден труд в полза на
обществото.
Подсъдимият подържа тезите на своя
защитник. Дава подробни обяснения по обвинението, като заявява, че не се счита
за виновен.
След поотделна и съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства съдът намери за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представената на л.48 от досъдебното производство и приобщена
към доказателствения материал чрез прочитане по чл.283 НПК, фактура № 159 от
30.05.1998г., св.Е.Д., в качеството и на едноличен търговец закупила и
придобила в собственост павилион с метални конструкции модел N4, който през лятото на
2009г. съхранявала в наследствено дворно място в района на автогарата в гр.***.
В първите дни на юли 2009г. – около 7-8 юли, св.Д. била на
местоработата си в „У”АД, клон *** и в около 8,30 часа сутринта получила обаждане
от своята майка, която и казала, че е ходила да си купи билет от автогарата в
гр.*** и служител на същата я е уведомил, че павилионът й бил натоварен няколко
дни преди това, в тъмната част от денонощието около 21.30-22.00 часа (вж.
показанията на св.Г. от съдебното следствие и прочетените и приобщени на осн.
чл.271, ал.3, вр. ал.1, т.5 НПК показания от досъдебното производство на св.Г.К.,
С.Й. и В.Ч.) на камион и отнесен от непознати лица. Св.Д. веднага започнала да
издирва павилиона си, като първо подала жалба в Полицията, а после го потърсила
и в общината. От действията на Д., последвали установената от нея липса на
павилиона, може да се направи извод, че защитната теза на подсъдимия,
подкрепена и от неговия съдружник св.К.С., че тя предварително е била уведомена
за намеренията на подсъдимия да вземе павилиона й, е несъдържателна. Ако
защитната теза беше вярна, то Д. би следвало да потърси павилиона си първо при
подсъдимия, но дори последният не заявява пострадалата да го е търсила в тази
насока преди намесата на органите на МВР. За случилото се св.Д. уведомила и
своя баща – св.Д.Д., който също предприел издирване на павилион. Той провел
разговори със съседи на имота и служители на автогарата и след като разбрал, че
павилионът е бил вдигнат с камион, посетил автосервиза срещу бензиностанция
„Лукойл” на вулканизатора, който имал подобен камион. Там непознати на св.Д.
лица му казали, че павилионът се намира на северния плаж в гр.*** и може да го
намери там. Д. посетил плажа и установил, че павилионът на дъщеря му бил
монтиран на плажа и се използвал за медицински пункт, за което уведомил
полицейските органи и дъщеря си св.Д.. Последната след края на работния си ден,
към 17.30 часа посетила северния плаж на гр.*** и установила, че това е в
действителност е нейния павилион. Полицейските органи в лицето на св.А. провели
разговор по телефона с подсъдимия А., който признал, че е отнел павилиона. След
това св.А. разговарял и със св.Д. и я напътил да уточнят с подсъдимия дали са
имали предварително съгласие за предаването на павилиона или се касае за
кражба. Двамата разговаряли по телефона същия ден, като подсъдимият казал на Д.,
че не е знаел, че павилионът бил неин, а освен това я заплашил, че няма да види
повече павилиона си. Освен това била проведена и една среща между тях на която
присъствал полицейския служител св.Д., на която св.Д. заявила, че желае само
връщането на павилиона си и не желае никакви плащания от страна на подсъдимия
за сметка на него. На 05.08.2009г. подсъдимият А. върнал павилиона на мястото
от където го взел, а в съдебно заседание възстановява на св.Д. и стойността на 40
метра объл четирижилен кабел в размер на 50.40лв.
Подсъдимият
Г.С.А. е на 34 години, български гражданин, със средно образование, женен и
неосъждан. По негови изявления и от доказателствата по делото се установява, че
той се занимава с бизнес – концесионер е на северния плаж в гр.***, има и други
търговски предприятия. В тази връзка и предвид семейното му положение може да
се приеме, че той има добри характеристични данни.
Правна квалификация:
При
така установената фактическа обстановка, предвид възстановяването в пълен
размер на причинените от престъплението вреди, съдът намери, че подсъдимият Г.С.А.
е осъществен от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.197,
т.3, вр. чл.195, ал.1, т.4, предл. второ, вр. чл.194 ал.1 от НК, при форма на
вината пряк умисъл, а именно: през месец юли 2009г. в гр.***, обл.***, чрез
използване на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „***”, модел
„***” с ````````, отнел от владението на св.Е.Д. *** движими вещи – 1бр.
павилион с метална конструкция на стойност 500.00лв. и 40 метра объл четирижилен кабел на стойност 50.40лв., всичко на обща
стойност 550.40лв., собственост на ЕТ”ЕМИ-Е.Д.”, без нейно съгласие с намерение
незаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанциония съд откраднатите вещи са върнати и
заместени. В извършването на това деяние подсъдимият следва да бъде признат за
виновен, като бъде оправдан по по-тежко квалифицирания състав на престъплението
– чл.195, ал.1, т.4, предл. второ, вр. чл.194 ал.1 от НК, за който му е
повдигнато обвинение с обвинителния акт.
От обективна страна, и подсъдимият Г.С.А. е извършил действие /волеви акт/, като е отнел /дейност извършена
в конкретния случай чрез използване наети от него работници/ от владението на св.Е.Д. *** чуждите движими вещи.
Съдът счита, че подсъдимият следва да носи наказателна
отговорност по горепосочения състав на престъпление, която норма изисква
кумулативна даденост на квалифициращите признаци – деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство – в случая това е бил
товарен автомобил марка „***”, модел „***” с ````````, както и че до
приключване на съдебното следствие в първоинстанциония
съд откраднатите вещи са върнати и заместени – павилиона е върнат още в хода на
досъдебното производство е стойността на кабела е възстановена в съдебно
заседание.
Субективният елемент на престъплението се обективира
в изпълнителното деяние на престъпната проява, в предшестващите и последващите
същата събития и действия, както от страна на подсъдимия, така и от страна на
пострадалата и намира израз в депозираните свидетелски показания по делото и
приложения писмен доказателствен материал, връзките и противоречията между тях.
Съгласно изложените по-горе доводи, установи се в хода на
съдебното следствие, че подсъдимият А. е знаел, че отнема чужда движима вещ –
метален павилион, който му е бил необходим спешно за изграждането на медицински
пункт на наетия от него плаж. Горното обосновава извода на съда, че престъпното
деяние е обмислено и подготовката за извършването му е била в една сравнително
спокойна обстановка от страна на подсъдимия – той е имал време да прецени кой
павилион точно да отнеме, изпратил е там работещи за негова фирма лица заедно с
камион на фирмата, като това е извършено нощем, т.е. деянието е извършено от него
при форма на вината пряк умисъл, съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2 от НК.
Обективните и субективните белези на престъпното деяние на
подсъдимия са в причинна връзка помежду си с оглед на вътрешната им
определеност и насоченост – облагодетелстване по неправомерен начин.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че подсъдимият Г.С.А. следва да носи наказателна отговорност по чл.197, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.4, предл. второ, вр. чл.194 ал.1 от НК. Деянието не може да се квалифицира като маловажен случай
заради високата стойност на отнетото имущество.
МОТИВИ:
стремеж към лично облагодетелстване.
Определяне на наказанието:
При
определяне на наказанието на подсъдимия Г.С.А., съдът отчете смекчаващите
вината обстоятелства – подробните обяснения (макар да изгражда защитна теза,
подсъдимия дава обяснения, които разгледани през призмата на версията на
защитата кореспондира с останалия доказателствен материал), добрите
характеристични данни и чистото съдебно минало, като намери, че те са
многобройни по смисъла на чл.55 от НК. В тази връзка съдът прецени, че и
най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко на настоящото
престъпление извършено от подсъдимия. Все пак подсъдимият, след като бащата на
пострадалата е намерил отнетия павилион, нито за миг е отричал, че той го е
отнел, дори веднага е признал на полицаят А. за деянието си. Съдът счете, че
следва да се даде шанс на подсъдимия да се поправи, като промени отношението си
към чуждата собственост. Поради това му наложи на наказание пробация за срок от
шест месеца, със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по
настоящ адрес, включваща в себе си явяване и подписване пред пробационния служител два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител. Съдът счита, че тази мяра на
наказателната репресия и вида и размера на наложеното наказание, съответства на
тежестта на извършеното общественоопасно деяние от
подсъдимия, както по вид, така и по размер.
Така
постановеното наказание на подсъдимия, според съда ще изиграе своята възпираща
и възпитателна роля и ще го мотивира към правомерно поведение в бъдеще.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: