Решение по дело №202/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на 145 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/ във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от КСО /Кодекса за социално осигуряване/.

Образувано е по ЖАЛБА на В.П.Й. ***, против Решение № 1012-06-15-2/23.02.2024г. на Директора на Териториално поделение /ТП/ на Национален осигурителен институт /НОИ/ – Враца, с което е оставена без уважение негова жалба против  Разпореждане № *** от 24.01.2024г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“/ПО/ при ТП на НОИ - Враца, с което е отказано на жалбоподателя възобновяване на наследствена пенсия по чл. 82 от КСО.

В жалбата и в писмена молба допълнение към жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като се иска получаване на наследствената пенсия. Пред съда жалбоподателя не се явява и не се представлява. В писмена молба преди с.з.  поддържа жалбата и искането.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Враца в с.з. се представлява от * Ц.Ц., която оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана, а оспореното решение намира за правилно и законосъобразно, като моли да бъде потвърдено, за което излага доводи.

По делото са приети представените с административната преписка писмени доказателства. От страна на жалбоподателя В.Й. са представени също писмени доказателства, които са приети от съда.

Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят В.П.Й. ***, като с Експертно Решение /ЕР/ № ** от **.**.**** г. на ** при МБАЛ *** има определена **  /на л.8 от делото/, със срок до **.**.**** г.  Преди това е бил с **, с дата на * **.**.**** г. С водеща  ** .

Съгласно Удостоверение за наследници /л.10/ жалбоподателя е наследник – син на П. В. Й., починал на 10.10. **** г.

На 29.12.2023 г. жалбоподателят В.Й. подал Заявление /л.19/ до Д-ра на ТД на НОИ-Враца с искане за възобновяване на наследствена пенсия от лична пенсия за ** от наследодател П. В. Й., починал на 10.10. **** г.

С Разпореждане № 2107-06-209/1 от 24.01.2023 г. /л.21/ на Ръководител „Пенсионно осигуряване“/ПО/ при ТП на НОИ - Враца, е отказано на жалбоподателя В.П.Й. възобновяване на наследствена пенсия по чл. 82 от КСО. Изложени са съображения, че жалбоподателя е получавал наследствена пенсия за **  от наследодател П. Й., отпусната с Разпореждане № ********** от 05.10.2006г. /л.11/ съгласно чл.82 ал.1. Съгласно чл.82 ал.1 от КСО „Децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18 – годишна възраст, а след навършването й, ако учат – за срока на обучението, но не по-късно от навършване на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18, съответно до 26-годишна възраст“. С Разпореждане № ********** от 02.04.2020г. е прекратена наследствената пенсия за ** от наследодател П. Й., съгласно чл.96 от КСО, считано от 01.02.2019г. /л.14 гръб/. Отказа е с мотив, че към датата на подаване на заявлението 29.12.2023г. жалбоподателят В.Й. е бил навършил ** год. и *  дни, и не е учащ.

Разпореждането е връчено лично на жалбоподателя на 26.01.2024 г., видно от приложеното Известие за доставяне /между л.21 и л.22 от делото/, който го е обжалвал по административен ред пред Директора на ТП на НОИ гр. Враца с жалба вх. № 1012-06-15 от 20.02.2024 г. /л. 22 от делото/.

Във връзка с подадената жалба е издадено оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 1012-06-15-2/23.02.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Враца /л.7/, с което  Разпореждане № *** от 24.01.2024г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Враца, е прието за правилно, законосъобразно и оставено в сила, а жалбата против него е оставена без уважение. Изложените съображения в решението приповтарят доводите в разпореждането, а именно – отказа е затова, че към датата на подаване на заявлението 29.12.2023г. жалбоподателят В.Й. е бил навършил ** год. и *  дни, и не е учащ.

За решението жалбоподателя е уведомен на 28.02.2024г. /л.24/, като жалбата против акта е подадена в същия ден на 28.02.2024г. /л.6/.

Към административната преписка освен горепосочените документи са приложени – Заявление от жалбоподателя от 05.10.2006г. за получаване на наследствена пенсия /л.9/, Заявление от същия от 14.01.2019г. за отпускане на лична пенсия за  *  /л.12/, ЕР на ТЕЛК от **.**.**** г. /л.14/, ЕР на НЕЛК от **.**.**** г. /л.15/ и ЕР на ТЕЛК от **.**.**** г. /л.16/.

От страна на жалбоподателя В.Й. са представени – Удостоверение за наследници от 21.09.2023г. /л.38/, ЕР на ТЕЛК от **.**.**** г. /л.39/  и ЕР на ТЕЛК от **.**.**** г. /л.40/.

От ЕР на ТЕЛК от **.**.**** г. се установява, че същия  преосвидетелстван отново с **, но със срок от * год., до **.**.**** г.

От ЕР на ТЕЛК от **.**.**** г. е видно, че жалбоподателя е бил с ** със срок от * год., до **.**.**** г. Преди това е бил с **. В това ЕР на ТЕЛК е посочена дата на *. **.**.**** г.

Всички писмени доказателства представени от страните са непротиворечиви по съдържание, последователни по хронология, като логично представят развилите се събития. Съдът ги кредитира с доверие и основава на тях фактическите си констатации.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, а именно В.Й. при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с  чл. 118, ал. 1 от КСО.

По тези съображения жалбата се явява процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

Оспореното решение е издадено след надлежно сезиране с жалба, от материално и териториално компетентен орган, какъвто се явява Директорът на ТП на НОИ – гр. Враца, в съответствие с предоставените в чл. 117, ал. 3 от КСО правомощия, поради което е валиден и допустим административен акт. Обективирано е в писмена форма и съдържа регламентираните в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Същото е мотивирано, като са изложени направените при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административният орган в съответствие с чл. 35 от АПК е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от значения на случая, като по този начин е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния случай, като при анализа им е достигнал до правилни и обосновани правни изводи, в съответствие с материалните разпоредби на закона.

По делото не е спорно, че жалбоподателят В.П.Й. е наследник – син на П.В. Й., починал на 10.10.**** г. Не е спорно и обстоятелството, че същия не е учащ.

За периода от 05.10.**** г. до 01.09.**** г. жалбоподателят е получавал наследствена пенсия по чл. 82 ал. 1 от КСО първоначално в размер на ** лв. Пенсията е прекратена на основание чл. 96 от КСО с мотив, че с ЕР на ТЕЛК № ** /**.**.**** г. ТЕЛК/НЕЛК е определила **. .

За дати на * в ЕР на НЕЛК и ТЕЛК са посочени различни дати - съответно **.**.**** г., **.**.**** г. и **.**.**** г., както и различни **, преди и след * а именно * , * , * и * Сроковете на ЕК на НЕЛК и ТЕЛК също са различни – за * год., за * год. и за * год. – до **.**.**** г.,  до   **.**.**** г. и до **.**.****г.

Разпоредбата на  чл. 82, ал. 1 КСО – считано към момента на отпускане на наследствената пенсия /05.10.**** г./, а именно след изм.ДВ бр.67 от 2003г. в сила от 01.03.2003г. е  предвиждала, че децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18 год. възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършване на 26 г. възраст, както и над тази възраст, ако са * до 18 год., съответно 26 год. възраст. След изменение на чл. 82 КСО (с ДВ, бр. 107/2014 г., в сила от 01.01.2015г.), правото на наследствена пенсия е поставено в зависимост от още една материална предпоставка, а именно за възрастта над 26 годишна възраст лицата да учат.

 Със същото изменение (с ДВ, бр. 107/2014 г., в сила от 01.01.2015г.), е въведено правилото на § 22с ПЗР /Преходни и заключителни разпоредби/ на КСО, че отпуснатите с начална дата до 31.12.2014 г. пенсии по  чл. 82, ал. 1 КСО на лица, които са се * до 18 съответно до 26 г. възраст, продължават да се плащат до определените им срокове, като под определените им срокове следва да се има предвид срокът на *, определен с решение на ТЕЛК/НЕЛК. Това правило, регламентирано в  § 22с ПЗР на КСО, не може да бъде прилагано повече от един път, независимо, че срокът на инвалидността е продължен с последващо решение на ТЕЛК/НЕЛК.

   С Разпореждане № ********** от 02.04.2020г. е прекратена наследствената пенсия за ** на жалбоподателя В.Й.  от наследодател П. Й., съгласно чл. 96 от КСО, считано от 01.02.2019г., за което разпореждане е посочено в оспореното решение, че не е обжалвано и е влязло в сила.

 Считано към датата на подаване на заявлението за възобновяване на наследствената пенсия - 29.12.2023г. жалбоподателят В.Й. е бил навършил ** год. и * дни, и не е учащ. В случая същия не отговаря на условията по чл.82 ал.1 от КСО и правилно му е отказано възобновяване на наследствена пенсия. При сегашната редакция на чл. 82  ал.1 от КСО за да получава наследствена пенсия, ** , трябва и да учи, т.е. първото изискване е лицето да учи и второто изискване е * да е било преди навършване на 18 год. възраст. Условията са кумулативно дадени, т.е и двете изисквания трябва да са налице. В случая безспорно е установено, че жалбоподателят  В.Й. не е учащ, като не се установи обстоятелството за същия да е бил * преди навършването на 18 год. възраст, но след като е получавал наследствена пенсия  - следвало е да е бил * преди да навърши 18 год. възраст, съгласно редакцията на чл.82 ал.1 от КСО – след изм. ДВ бр.67 от 2003г., в сила от 01.01.2003г.

  Не са налице в настоящия случай и условия за възобновяване и/или възстановяване на пенсия по реда на чл. 97 от КСО.

  Следва да се отбележи, че Разпореждането № ********** от 02.04.2020г. на ръководител „ПО“ към ТП на НОИ-Враца, с което е прекратена наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване от наследодател П. Й., съгласно чл. 96 от КСО, считано от 01.02.2019г. е непълно и неясно. Няма уточняване по коя хипотеза на чл.96 от КСО се прекратява пенсията, а са налице пет хипотези по ал.1, а именно: 1. Пенсионерът почине; 2. Детето навърши възрастта, до която може да получава наследствена или персонална пенсия, или е осиновено при условията на чл.101 от Семейния кодекс; 3.преживелият съпруг, който получава наследствена пенсия, встъпи в брак; 4. Отпадне основанието за получаването й; 5.Когато пенсионерът не се яви за преосвидетелствуване от органите на експертизата на работоспособността, след като е служебно повикан. По ал 3 на чл. 96 от КСО е посочено допълнително, че пенсията по чл.68 ал.4 се прекратява от датата на отпускането й, при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на друго основание по този кодекс. Посочения в разпореждането мотив – „С експертно решение № 98/08.01.2019г. на ТЕЛК/НЕЛК е определена 10.00 на сто трайна намалена работоспособност/вид и степен на увреждане“ не се вмества в горните хипотези. Всъщност с ЕР на ТЕЛК № ** от **.**.**** г. е определена **, а с ЕР на НЕЛК № ** от **.**.**** г. е определена **. Това основание посочено в разпореждане № ********** от 02.04.2020г.   може да послужи за прекратяване на лична * пенсия, но не и на наследствена пенсия. Въпреки, че в оспорения акт е посочено, че това разпореждане не е обжалвано и е влязло в сила, по делото не са представени доказателства жалбоподателя В.П.Й. да е уведомяван за него и да е получил препис.

  В случая жалбоподателят В.Й., ако не е бил уведомяван за това Разпореждането № ********** от 02.04.2020г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ-Враца, може да го обжалва по реда на чл. 117 ал. 1 т. 2 б. “а“ от КСО пред Директора на ТП на НОИ-Враца – съгласно чл. 179 ал. 2 т. 1 от АПК – в едномесечен срок от получаването на това разпореждане, а ако е уведомяван и същото действително е влязло в сила, може да поиска възобновяване по реда на чл. 99 от АПК, също от Директора на ТП на НОИ-Враца, като посочи основанието по чл. 99 ал. 1 от АПК и прецени сроковете по чл. 102 от АПК.

Предвид изложеното, въз основа на извършената цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, не се установи наличието на основания по чл. 146 от АПК за отмяната на Решение № 1012-06-15-2/23.02.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което е оставена без уважение негова жалба против  Разпореждане № 2107-06-209/1/ от 24.01. 2024г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Враца, с което е отказано възобновяване на наследствена пенсия по чл. 82 от КСО.

Настоящият съдебен състав приема, че решението и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи, в рамките на предоставените от закона правомощия, в необходимата писмена форма, съдържаща изчерпателни мотиви, с посочени фактически и правни основания. В хода на административното производство са били изследвани и изяснени относимите факти, като направените изводи са обосновани на събраните в хода на адм. производство писмени доказателства, при правилно приложение на релевантните правни норми и в съответствие с целта на закона.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ гр. Враца за правилно и законосъобразно, а подадената жалба за неоснователна и същата следва да бъде отхвърлена. 

Разноски от страна на ответника не са претендирани, поради което съдът не следва да се произнася за разноски.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.П.Й. ***, против РЕШЕНИЕ № 1012-06-15-2/23.02.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което е оставена без уважение негова жалба против  Разпореждане № 2107-06-209/1/ от 24.01.2024г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Враца, с което е отказано възобновяване на наследствена пенсия по чл. 82 от КСО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, чрез Административен Съд - Враца, пред ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.