№ 789
гр. София , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000500429 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 3992/06.07.2020 г. по гр.д. № 4334/2018 г. на СГС, І-4 състав е
осъдено ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД ДА ЗАПЛА ТИ на Н. В.
К., сумата 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, както и сумата 7213,99
/седем хиляди двеста и тринадесет, 0.99/ лева, представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за лечение и
медикаменти, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 11.11.2016 г. в гр.София,
ведно със законната лихва върху главницата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева,
считано от 27.10.2017 г. – датата на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице, а върху главницата от 7213,99 /седем хиляди двеста и тринадесет,
0.99/ лева, считано от 29.03.2018 г. – датата на предявяване на иска, до окончателното
им изплащане, КАТО искът за неимуществени вреди е отхвърлен за заплащане на
неимуществени вреди – болки и страдания за сумата 90 000 /деветдесет хиляди/ лева,
която е горница над присъдените 70 000 /седемдесет хиляди /лева, до общо
претендираните в размер на 160 000 /сто и шестдесет хиляди/ лева, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 27.10.2017г. – датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, до окончателното и изплащане, като
е отхвърлен и иска за присъждане на сумата 1700 /хиляда и седемстотин/ лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП от
11.11.2016 г., изразяващи се в сторените разходи за отстраняване на повреди по
мотоциклета и екипировката, ведно със законната лихва върху нея считано от
29.03.2018г. – датата на предявяване на иска, до окончателното и изплащане, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ, вр.с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
1
Ищецът Н. В. К. е депозирал въззивна жалба с която обжалва
първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Моли предявените искове
да бъдат уважени изцяло. Поддържа, че присъдените суми са занижени, съобразно
принципа на чл. 52 ЗЗД и не могат да репарират в пълен обем претърпените тежки
вреди от морално естество. Не бил отчетен в пълна степен действителния размер на
моралните вреди при съобразяване характера и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за справедливост във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“. Не били отчетени
възрастта на ищеца и социално-икономическото развитие на страната в този момент.
Поддържа още, че неправилно бил отхвърлен иска за имуществени вреди в размер на
1700 лева – разходи по отстраняване повреди по мотоциклета и екипировката, тъй като
същите били доказани посредством САТЕ.
Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД не е депозирал
отговор на въззивната жалба, но е депозирал насрещна жалба, с която обжалва
първоинстанционното решение в частта, в която е осъден да заплати на ищеца 70 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди, като поддържа, че присъденият размер е
несправедлив с оглед принципа на чл. 52 ЗЗД. Неправилно съдът приел, че не е налице
съпричиняване от страна на пострадалия. Поддържа още, че не дължи лихви за забава
и такива не следва да бъдат присъждани. Моли да бъде постановено решение, с което
да бъде намален присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди,
включително поради намаляването му с приноса на пострадалия. Моли претенциите за
лихви да бъдат отхвърлени. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност
на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.
Ищецът не е депозирал отговор на насрещната въззивна жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата си молба Н. В. К. е твърдял, че на 11.11.2016 г. в гр.София, по бул.
Европа, с посока на движение от гр.Божурище към ул. „Околовръстен път“, в района
на № 439, З. Л. К., при управление на товарен автомобил марка „Пежо Боксер“, с рег.
№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 38, ал. 1 и ал. 3 ЗДвП, като
предприел маневра обратен завой от съседната на най-лява пътна лента без да пропусне
попътно движещият се от лявата му страна, в крайна лява лента мотоциклет марка
„Ямаха“, модел „ИЗФ 750“, рег. № ***, управляван от ищеца, при което настъпило
ПТП, в резултат на което ищецът получил травматични увреждания –
2
открито триглезенно счупване в ляво; счупване на лява мишнична кост,
на олекранона на лява лакътна кост, на дясна лъчева кост вътреставно /гривнена става/,
на скафоидната /ладиевидна/ кост на дясна ръка; частична секция /разкъсване/ на
м. Вастус медиалис в дясно /широк, вътрешен бедрен мускул, част
от четириглавия бедрен мускул в дясно/; разкъсно-контузна рана на дясно коляно.
Претърпял множество медицински интервенции и тежък период на възстановяване,
който все още продължава, като не е ясно дали ще може да се възстанови напълно,
и които са му причинили и му причиняват и към момента интензивни болки и
страдания.
Твърдял е, че отговорността на водача на т.а. марка „Пежо Боксер“, е
застрахована при ответното дружество със застрахователна полица Гражданска
отговорност № BG/03/116000336147/15,01,2016г., валидна от 17,01,2016 г. до
16,01,2017 г., поради което и на основание чл. 380 КЗ на 27.10.2017 г. предявил пред
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД писмена претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за причинените от ПТП неимуществени вреди, която до
момента не е изплатена. Застрахователят му отправил предложение за обезщетение за
неимуществени вреди в занижен размер от 40 000 лв., която ищецът отказал да получи.
Претендира присъждане на сумата 160 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди и сумата 8913,99 лв., от които 7213,99 лв. –
направени разходи за лечение и медикаменти и 1700 лв. – разходи за отстраняване на
повреди на мотоциклета и екипировката, ведно със законната лихва върху главницата
за неимуществени вреди считано от датата на деликта – 11.11.2016 г., а върху
главницата за имуществени вреди – от датата на предявяване на иска, до
окончателното изплащане на задължението.
В отговора на исковата молба ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не
оспорва наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по
отношение т.а. марка „Пежо Боксер“.
Оспорва механизма на ПТП и твърдението за изключителна вина на водача на
т.а. марка „Пежо Боксер“ за настъпването му.
Възразявали са, че е налице съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на
вредоносния резултат, тъй като е нарушил ЗДвП – управлявал е ППС с превишена и
несъобразена скорост, не притежава валидно свидетелство за управление на
мотоциклет, не е бил облечен с необходимото защитно облекло и е управлявал
мотоциклета без каска.
Оспорвал е пряката причинна връзка между ПТП и твърдените имуществени
вреди – разходи за лечение и разходи за ремонт на мотоциклет и оборудване с
твърдението, че такива не са направени. В случай, че са направени възразява, че
първите не са във връзка с получените травматични увреждания, а вторите – с
повредите на мотоциклета. В отношение на евентуалност е оспорвал интензитета
на твърдяните болки и страдания, както и продължителността на оздравителния
процес. Оспорвал е претенциите по размер. Оспорвал е и претенцията за законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди с твърдението, че такава се дължи по
правилата на чл. 497 ГПК. Претендирал е исковете да бъдат отхвърлени, а в отношение
на евентуалност претендираното обезщетение да бъде намалено.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
3
делинквента по чл. 423, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от
ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в обема и до размера,
в който отговаря застрахования водач.
Механизмът на ПТП, противоправното поведение на З. Л. К. – водач на л.а.
„Пежо Боксер“, наличието на негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното дружество към датата на ПТП, увредите на жалбоподателя и причинната
им връзка с ПТП са установени пред първата инстанция и са безспорни пред
настоящата. Спорен е само въпросът за размера на справедливото обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, като се поддържа в настоящото
производство направеното възражение за съпричиняване. Спорно е и дали на ищеца се
дължи обезщетение за направени разноски за ремонт на мотоциклета и оборудването
му, както и лихва за забава върху главните претенции.
За установяване механизма на ПТП във връзка с поддържаното и пред
въззивната инстанция възражение за съпричиняване, по делото са събрани писмени
доказателства и са изслушани заключения на САТЕ, изготвени от вещото лице доц. А.
А., неоспорени от страните.
От Констативен протокол № К-1073/11,11,2016г. на СДВР, Отдел „Пътна
полиция“, постановление на СРП от 24,08,2017г. по пр.пр. № 41784/2016г. и приетите
по делото основна и допълнителна САТЕ се установява следното:
На 11.11.2016 г. в гр.София, по бул. Европа, с посока на движение от гр.
Божурище към ул. „Околовръстен път“, в района на № 439, З. Л. К. при управление на
товарен автомобил марка „Пежо Боксер“, с рег. № *** предприема маневра обратен
завой от съседната на най-лява пътна лента без да пропусне попътно движещият се от
лявата му страна в крайна лява лента мотоциклет марка „Ямаха“, модел „ИЗФ 750“,
рег. № ***, управляван от ищеца Н. В. К., при което настъпило ПТП - удар между
предно ляво колело на мотоциклета и заден, ляв калник на товарния автомобил.
Съгласно заключението на САТЕ, тъй като отстоянието на мотоциклета към
момента, в който микробусът навлиза в лентата му е не повече от 68 м., а опасната зона
за спиране на мотоциклета е 80 км/ч, мотоциклетистът не е имал възможност да
предотврати удара и ПТП чрез своевременно спиране. Силата на удара се генерира в
случая от скоростта на мотоциклета. Скоростта на мотоциклета преди ПТП е била
около 83 км/ч, а в момента на удара – 42 км/ч. Микробусът се е движел към момента на
удара с около 18-20 км/ч. Разрешената скорост е до 90 км/ч. Опасността за
мотоциклетиста е настъпила в момента, в който микробусът е започнал да навлиза в
лентата му. Дори микробусът да е подал ляв мигач, мотоциклетистът не е знаел дали
микробусът тръгва и завива наляво, за да се включи в движението в посока към жк
Люлин или ще предприеме обратен завой.
Според доц. А. причина за настъпване на ПТП е предприетия обратен завой от
водача на товарен автомобил марка „Пежо Боксер“ в опасна близост на застигащият го
мотоциклет.
4
Нанесените на мотоциклета увреждания са в причинна връзка с ПТП, тъй като
мотоциклетът първо се удря с предната си част в лявата, задна част на микробуса, а
след това пада със скорост около 42 км/ч и се плъзга по асфалта около 7,7м. Не е
представен опис на щетите от удара на мотоциклета. Мотоциклетът е
произведен/първа регистрация – 1993/01,01,1993 г. Средната пазарна цена на
мотоциклет марка „Ямаха“ към датата на ПТП – 11,11,2016 г. е 2125 лв.
За установяване на претърпените неимуществени вреди в първата инстанция са
събрани свидетелски показания, писмени доказателства – медицинска документация и
е изслушано заключение на СМЕ.
От заключението по приетата СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Е. к. въз
основа на събраните медицински документи, неоспорена от страните се установява, че
от претърпяното ПТП ищецът е получил травматични увреждания –
открито триглезенно счупване в ляво; счупване на лява мишнична кост,
на олекранона на лява лакътна кост, на дясна лъчева кост вътреставно /гривнена става/,
на скафоидната /ладиевидна/ кост на дясна ръка; частична секция /разкъсване/ на
м. Вастус медиалис в дясно /широк, вътрешен бедрен мускул, част
от четириглавия бедрен мускул в дясно/; разкъсно-контузна рана на дясно коляно.
Откритото триглезенно счупване и изкълчване в лявата глезенна става е
наложило оперативно лечение – открито наместване на фрактурите
и луксацията на глезенната става и фиксиране с остеосинтетичен материал плака и
винтове. Същото е реализирало критериите на медико – биологичния признак „Трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по дълъг от 30 дни“.
Счупването на лява мишнична кост е наложило оперативно лечение.
Реализирало е критериите на медико – биологичния признак „Трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник за срок по дълъг от 30 дни“.
Счупването на олекранона на лява лакътна кост е наложило оперативно лечение.
Реализирало е критериите на медико – биологичния признак „Трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник за срок по дълъг от 30 дни“.
Счупването на дясна лъчева кост вътреставно /гривнена става/ и счупването
на скафоидната /ладиевидна/ кост на дясна ръка е наложило оперативно лечение.
Реализирало е критериите на медико – биологичния признак „Трайно затруднение на
движенията на десния горен крайник за срок по дълъг от 30 дни“.
Частична секция /разкъсване/ на м. Вастус медиалис в дясно /широк, вътрешен
бедрен мускул, част от четириглавия бедрен мускул в дясно/ е наложило оперативно
възстановяване. Реализирало е критериите на медико – биологичния признак „Трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по дълъг от 30 дни“.
Разкъсно-контузната рана на дясно коляно е реализирала критериите на медико
– биологичния признак „Временно разстройство на здравето неопасно за живота“.
Съчетаните травми в съвкупност при ищеца са довели до нетрудоспособност за
време от около една година при липса на усложнения.
Всички травматични увреждания при ищеца до зарастването им са създавали
неудобства от битов характер – затруднение при самообслужване, спане, шофиране.
При множеството фрактури процесът на зарастване е по-бавен и най-вероятно е
продължил около 6-7 месеца.
5
От показанията на свидетеля И. В. К. – брат на ищеца се установява, че той е бил
близо до мястото на ПТП и пристигнал там преди линейката. По време на ПТП брат му
бил с мото ботуши, панталони, тежко яке, каска и ръкавици. Когато го видял след
инцидента му били свалили каската. Двете кости на левият му глезен били счупени,
показвали се през тъканите и глезенът се държал само на тъканите. Бил адекватен.
Оплакал се от болки в лявото рамо и страшни болки в дясната китка. В Пирогов му
направили операции по спешност на глезена, лакътя и рамото. Поставили импланти и
около двадесет и три пирона. В болницата ищецът не можел да се движи и обслужва
сам. Не можел да се храни, облича, ходи до тоалетна. Там изкарал двадесет дни. За него
се грижел свидетелят основно. Постепенно започнал да се изправя. След седмица
започнал да седи седнал. Не можел да се движи свободно, защото целия бил закован, а
десният крак в шина. Седмица след като го приели в Пирогов му направили операция
на дясната китка. Реално той бил с четири обездвижени крайника за повече от месец.
След месец и нещо му свалили шината. Тогава започнал да стои изправен. След два-
три месеца започнал да се движи. Не можел да ползва патерици и инвалидна количка,
заради обездвижените крайници. Около 6-8 месеца провеждал активна, всекидневна
рехабилитация. Възстановяването понасял с доста болки. Невъзможността да се
обслужва сам му действала потискащо, защото бил активен човек Вече можел да се
движи свободно. Предстояла му още една операция, може би десета-петнадесета
подред за изваждане на имплантите в дясната китка. И до днес провеждал сам, в домът
си ежедневна рехабилитация поне по половин час на ден, за да може да поддържа
всички функции на крайниците си. Веднъж месечно ходел при специалист. До
инцидента ищецът живеел с родителите и брат си, но после се изнервил, скарал се с
всички и се изнесъл, и от около 6-8 месеца живеел сам. Виждали се около два-три пъти
в седмицата. Преди ПТП ищецът работел в чужбина. След това спрял. Отново
подновил работата в чужбина около година след инцидента. Сега вече не работел в
чужбина.
Представена е епикриза от УМБАЛ „Света Анна“ АД, София, видно от която на
19.03.2018 г. на ищеца е направена операция за изваждане на остеосинтезен материал
от ляв лакът, както и епикриза от 05.11.2019 г. от същата болница, видно от която на
ищеца е направена поредна операция, при която е премахнат остеосинтезен материал
от дясна китка.
При така събраните доказателства, относно размера на дължимото се на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, при приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът
намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
6
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
Като съобрази описаните по-горе увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и психически болки и страдания на жалбоподателя, техния
вид, интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията,
възрастта на ищеца при ПТП – 36 г. – възраст, която се характеризира с много
динамичен начин на живот; обстоятелството, че въпреки това ежедневието на ищеца е
било сериозно променено за период от поне година, от които няколко месеца е
прекарал предимно на легло, заради счупвания по двата горни и по двата долни
крайника, при което е имал нужда от чужда помощ за елементарни ежедневни
дейности като хранене, обличане, тоалет; обстоятелството, че е претърпял поне седем
операции, като при всяка и известно време след нея е изпитвал интензивни болки;
обстоятелството, че предвид множествеността на фрактурите не е можел да ползва
патерици и зарастването в същото време е отнело дълъг период – 6 до 8 месеца; че
основният възстановителен период е бил около година, като ищецът е бил подложен на
постоянни рехабилитационни процедури след третия месец; лимитите на
застрахователните обезщетения и икономическите условия в страната към 2016 г. и
като се съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
съдът намира, че размера на адекватната обезвреда на претърпените от ищеца
неимуществени вреди от ПТП е 80 000 лева. Ето защо е частично основателно
оплакването на ищеца, че първата инстанция му е присъдила занижено обезщетение в
разрез с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В същото време изцяло
неоснователно е оплакването на застрахователя, че присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е завишено.
Настоящият състав намира, че по делото не се доказва направеното възражение
за съпричиняване в никоя негова част. Неоснователно е възражението, че ищецът е
шофирал с превишена скорост – тя е била 83 км./ч. при разрешение 90 км./ч. Не са
събрани и доказателства, че същата е била несъобразена, още повече, че при
извършваната от товарния автомобил маневра ищецът е бил с предимство и не е можел
да очаква, че ще бъде извършен обратен завой при разстоянието, на което е отстоял.
Неоснователно е възражението, че ищецът не е имал валидно свидетелство за
правоуправление – наличието на такова е отразено в Констативния протокол за ПТП,
като е посочено, че същото е валидно до 2025 г.
Неоснователно е и твърдението, че ищецът е бил без каска – наличието на такава
се установява от разпита на брата на ищеца, но дори и да не е бил с каска, това
поведение на ищеца не е в причинна връзка с претърпените увреди, тъй като нито една
от тях не е на главата. От свидетелските показания се установява също, че ищецът е
бил със защитно облекло.
Липсата на съпричиняване от страна на ищеца прави искането на застрахователя
за намаляване на присъденото обезщетение с приноса на ищеца.
Неоснователна е въззивната жалба на ищеца в частта относно претърпени
имуществени вреди в размер на 1700 лева, представляващи разходи за ремонт на
7
мотоциклета. По делото не са ангажирани никакви доказателства какви точно са
вредите по мотоциклета, нито какви са разходите по отстраняването им. В САТЕ е
определена само стойността на мотоциклета, не и разходите за поправяне на щети по
него от ПТП, поради което тази претенция като недоказана следва да бъде отхвърлена.
Неоснователно е оплакването на застрахователя, че не дължи лихва за забава. По
отношение договорите за застраховка на гражданската отговорност са предвидени
специални правила, съобразно които застрахователят се задължава: на осн. чл.429,
ал.1, т.1 КЗ - да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от последния на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл.429, ал.1, т.2 КЗ – да покрие
отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. И в
двата случая изрично чл.429, ал.2, т.2 КЗ предвижда, че в застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 КЗ. Следователно от една
страна отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е функционално
обусловена от отговорността на застрахования, включително и по отношение на
лихвите за забава, които последният дължи на увредения. От друга страна в чл.429,
ал.3, изр.2 изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от
момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от застрахования на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ
или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения
пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на
настъпване на застрахователното събитие. По отношение на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2
КЗ, т.е. при ограниченията на чл.429, ал.3 КЗ - само в рамките на застрахователната
сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В
чл.494, т.10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски
и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 КЗ при спазване на условията по чл.429, ал.3
КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване
на застрахователя.
След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и
неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с:1/ изпадане на
застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за
собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу
застрахователя в съда на осн.чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ.
Съобразно посоченото и като се вземе предвид, че според приетите по делото
писмени доказателства ( писмо на застрахователя до ищеца от 23.01.2018 г.) ищецът е
заявил пред застрахователя застрахователна претенция, която е получена от него на
27.10.2017 г., както и че застрахователят не е определил и изплатил застрахователно
обезщетение в сроковете по чл. 496 КЗ, то застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата
на предявяване на претенцията от увреденото лице, т.е., от 27.10.2017 г., а след
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ дължи законна лихва върху присъдените
8
обезщетения за собствената си забава. Ищецът обаче е претендирал лихва за забава
върху претенцията за имуществени вреди от по-късен момент – датата на исковата
молба, която е заведена на 28.03.2018 г., от която дата и лихва за забава върху тази
претенция следва да му бъде присъдена от датата на исковата молба.
Предвид достигане на въззивния съд до извод относно размера на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди различен от този, до който е достигнал
първоинстанционния съд, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, в която искът е отхвърлен за сума над 70 000 лева до 80 000 лева и на ищецът да
бъдат присъдени още 10 000 лева. В останалата обжалвана част първоинстанционното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски в настоящото
производство има всяка страна, в зависимост от защитения материален интерес.
Ищецът не е сторил такива, но е бил представляван от адвокат безплатно и
неговото възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК.
При защитен интерес в размер на 10 000 лева от общо защитаван интерес в
размер на 91 700 лева, на адв. Т. Б. следва да бъдат присъдени 494.22 лева.
Застрахователят е направил разноски за държавна такса в размер на 1400 лева,
но от тях нищо не му се дължи, тъй като никаква част от въззивната му жалба не е
уважена. Представляван е от юрисконсулт, на когото съдът определя възнаграждение
по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева.
За първата инстанция на адв. Т. Б. се дължат още 194.84 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която на
застрахователя са присъдени разноски над 510.30 лева.
ЗАД „Виена Иншурънс Груп“ АД следва да заплати по сметка на САС 200 лева –
държавна такса и по сметка на СГС – още 400 лева – държавна такса, както и 53.27
лева – разноски за вещи лица.
Водено от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3992/06.07.2020 г. по гр.д. № 4334/2018 г. на СГС, І-4
състав в частта, с която е отхвърлен иска на Н. В. К. против ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, претърпяно на 11.11.2016 г. за сума над 70 000 лева до
80 000 лева, както и в частта, в която на решение № 3992/06.07.2020 г. по гр.д. №
4334/2018 г. на СГС, І-4 състав са присъдени разноски в размер над 510.30 лева и
вместо това постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на Н. В.
К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ***, жк „***“, бл. ***, вх. А, ет. 7, ап. 21 –
адв. Т. Б. сумата 10 000 лева, допълнително към вече присъдените му от СГС 70 000
9
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, претърпяно на
11.11.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3992/06.07.2020 г. по гр.д. № 4334/2018 г. на СГС,
І-4 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на адв. Т.
П. Б. от САК, сумата 494.22 лева – адвокатско възнаграждение пред САС, определено
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, както и сумата 194.84 лева – допълнително адвокатско
възнаграждение пред СГС.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати в бюджета
на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – София сумата 200 лева –
държавна такса, както и по сметка на Софийски градски съд сумата 400 лева –
допълнителна държавна такса и 53.27 лева по сметка на Софийски градски съд –
разноски за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10