№ 1445
гр. Стара Загора, 19.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500674 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 83, ал.2 от ГПК
във връзка с чл.83, ал.3 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от адв. П. К., пълномощник на С.
С. К., ЕГН ********** с адрес: с. М., *** адрес за призоваване: гр. К., ***
против Определение № 1677/23.09.22 г. по гр.д. № 1757/2022 г. по описа на
Pайонен съд Казанлък, в частта, в която е оставена без уважение молбата на
С. К. за освобождаване от ДТ и разноски в производството.
С обжалваното Определение, съдът е оставил без уважение искането на
доверителя й да бъде освободен от внасяне на ДТ и разноски по делото.
Определението е неправилно и като такова молят да бъде отменено,
поради следното:
Съдът неправилно приемал, че в случая не са налице предпоставките на
чл.83, ал.2 от ГПК, тъй като С. К. разполагал с финансовите възможности,
позволяващи заплащането на ДТ и разноски по делото. За да достигне до този
извод съдът е посочил и взел предвид, че ищецът е женен, не притежава
имущество, но семейството му реализира месечни доходи от заплати в размер
на 1 330 лв.
Доверителят й е декларирал в подадената декларация необходимите и
посочени в нея обстоятелства, какъвто е и смисълът на производството по
горепосочената разпоредба. Видно от същата той получавал заплата в размер
на 780 лв. бруто, не получавал други доходи, не притежава недвижимо
имущество, което може да отдава под наем, не получава наеми, ренти, аренда
от земеделска земя и дивиденти. Съпругата му получава заплата в размер на
1
500 лв. бруто. Така месечният доход на семейството е в размер на общо 1330
лв., но БРУТО. В случая съдът не е взел предвид именно това обстоятелство -
че посочените в декларацията суми не се получават от ищеца и съпругата му
в посочения размер, тъй като от тях следва да бъдат извадени нужните суми
за осигуровки и т.н.
Съдът не е взел предвид и обсъдил и най - важното, а именно, че съгл.
общодостъпните за всички данни на сайта на сайта на КНСБ необходимият
нетен месечен доход за издръжка на едно лице достигна през месец март
2022г. до 1216 лв., която за настоящата година и следствие наблюдаващото се
увеличение на всички суровини и продукти от бита, е и в по - висок размер.
Това са необходими средства, за да посреща разходите си и да се храни
съобразно необходимите норми от едночленно семейство, а в случая става
въпрос за двучленно семейство, като сумата дори ще бъде и по - висока.
Очевидно е, че ищецът не разполага с доходи, с които да заплати ДТ за
претендирания иск за неимуществени вреди в настоящото производство.
Доходите му са под минимума за живот на човек, както посочих по - горе и
ако доверителя му бъде задължен да заплаща ДТ и разноски по делото, ще
бъде принуден да живее под границата на бедността и с изключително
ограничени средства.
При доходите под минимума на необходимите минимални средства за
живот, считат, че е неправилно ищеца да бъде задължаван да внася ДТ и
разноските по делото за обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, които се очаква да бъдат значителни. Защото в случая следвало да се
отчете и че искът е предявен като частичен, който ще бъде увеличен до
пълния му размер, т.е. държавната такса ще е значителна, дължимите
разноски за експертизи и др. също. Именно в тази насока е и съдебната
практика - трябва да бъде взет предвид целия размер на иска, при
съблюдаване искането за освобождаване от ДТ и разноски по делото.
В случая съдът е направил неправилна преценка на релевантни
обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при разглеждане на
молбата по чл. 83, ал.2 от ГПК. За доверителя й е невъзможно да заплаща
съдебните такси и именно поради тази причина договорът за правна защита и
съдействие е сключен на основание чл.38, ал. 1, т.2 от ЗА - безплатно.
Ето защо, считат, че ищеца следва да бъде освободен от заплащането на
ДТ и разноски по делото, за да му бъде осигурено правото на достъп до
правосъдие, като не се налага да живее със средства многократно под
границата на бедността. Съдът изобщо не взема предвид, че същият следва да
има средства месечно за оцеляването му, които видно от представените
доказателства са под минималната норма необходими за живот в страната.
Като не може да внесе исканата от тях държавна такса и разноски, реално
ищецът получава отказ от правосъдие, тъй като поради липса на средства, не
2
може да получи такова, което е недопустимо.
В тази връзка молят съда, да отмени Определение с № 1677/23.09.22
год. постановено по гр.д. с № 1757/2022 г. по описа на PC - го. Казанлък. ГК.
IV състав, в частта, в която е оставена без уважение молбата на С. К. за
освобождаване от ДТ и разноски в производството по делото. Подробните
съображения са изложени в частната жалба на жалбоподателя К..
Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен
отговор такъв не е постъпил от другите заинтересовани страни по делото.
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и
като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в
частната жалба, депозирана по делото, както и мотивите на
първоинстанционния съд намери за установено следното:
С определението под № 1677/23.09.2022г. на РС-Казанлък постановено
по гр.дело № 1757/2022г., РС – Казанлък е ОСВОБОДИЛ Ф.С.С., с ЕГН-
********** от с.М., ***, от внасяне на държавна такса и разноски по гр.д.
№1757/2022 г. по описа на РС-Казанлък на основание чл.83, ал.2 от ГПК.
Същевременно с това същият съд е ОСТАВИЛ без уважение молбата на С. С.
К., с ЕГН- ********** от с.М., *** за освобождаване от държавна такса и
разноски в производството по гр.д.№ 1757/2022 г. по описа на РС-Казанлък.
Въззивният съд намира, че частната жалба е процесуално допустима,
тъй като изхожда от активно процесуално легитимирана страна в процеса,
насочена е против съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол и
е подадена в преклузивния законоустановен едноседмичен срок по чл. 275,
ал.1 от ГПК и се явява процесуално допустима.
Жалбоподателят С. С. К. е останал недоволен от така постановеното
определение на РС-Казанлък, и тъй като с него се прегражда искането на
жалбоподателя за освобождаването му от ДТ, то същото е допустимо
съобразно чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Окръжният съд намира, че за да постанови обжалваното си
определение Казанлъшкият РС, е приел, че тъй като според представената
декларация за СИС на К. от 26.07.2022 год. същият с оглед на притежаваните
от същия имоти и получавани доходи в размер на 1330 лева БРУТО на
семеството му, бил в състояние да заплати дължимата от него ДТ по делото и
е отказал да го освободи от внасянето на същата.
Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК такси по производството не се внасят от
физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства
да ги заплатят. Преценката за наличието на предпоставките за освобождаване
от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на
доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му
положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички
3
обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на
законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за
производството по делото. Съдът като взе предвид дължимите се държавни
такси предвид цената на частичните искове, доходите и имущественото
състояние е приел също така, че ищцата Ф.С.С. не разполага със средства за
да заплати държавна такса и разноски по делото поради което спрямо нея са
налице предпоставките на чл.83, ал.2 от ГПК, а ищецът С. С. К. разполагат с
финансови възможности, позволяващи му заплащането на държавна такса и
разноски по делото, поради което искането на последния е било оставено без
уважение.
Въззивният съд намира, че Казанлъшкият РС неправилно е преценил
здравословното, семейното и имущественото състояние на жалбоподателя Т..
Видно от една страна от представената и подадена декларация от частния
жалбоподател са налице необходимите и посочени в нея обстоятелства,
какъвто е и смисълът на производството по горепосочената разпоредба.
Видно от същата той получава заплата в размер на 780 лв. бруто, не получава
други доходи, не притежава недвижимо имущество, което може да отдава под
наем, не получава наеми, ренти, аренда от земеделска земя и дивиденти.
Съпругата му получава заплата в размер на 500 лв. бруто. Така месечният
доход на семейството е в размер на общо 1330 лв.. но БРУТО. В случая съдът
не е взел предвид именно това обстоятелство - че посочените в декларацията
суми не се получават от ищеца и съпругата му в посочения размер, тъй като
от тях следва да бъдат извадени и удържани нужните и необходимите суми за
осигуровки и т.н.
От друга страна съдът не е взел предвид и обсъдил и най - важното, а
именно, че съгл. общодостъпните за всички данни на сайта на сайта на КНСБ
необходимият нетен месечен доход за издръжка на едно лице достигна през
месец март 2022 г. до 1216 лв., която за настоящата година и следствие
наблюдаващото се увеличение на всички суровини и продукти от бита, е и в
по - висок размер. Това са необходимите средства, за да посреща разходите
си и да се храни съобразно необходимите норми от едночленно семейство, а в
случая става въпрос за двучленно семейство, като сумата дори ще бъде и по -
висока. Очевидно е, че ищецът не разполага с доходите, с които да заплати ДТ
за претендирания иск за неимуществени вреди в настоящото производство.
Доходите му са под минимума за живот на човек, както съдът е посочил и по -
горе и ако жалбоподателят бъде задължен да заплаща ДТ и разноски по
делото, ще бъде принуден да живее под границата на бедността и с
изключително ограничени средства.
При доходите под минимума на необходимите минимални средства за
живот, въззивната инстанция счита, че е неправилно ищеца да бъде
задължаван да внася ДТ и разноските по делото за обезщетение за
4
причинените му неимуществени вреди, които се очаква да бъдат значителни.
Защото в случая следва да се отчете и че искът е предявен като частичен,
който ще бъде увеличен до пълния му размер, т.е. държавната такса ще е
значителна, дължимите разноски за експертизи и др. също. Именно в тази
насока е и съдебната практика - трябва да бъде взет предвид целия размер на
иска, при съблюдаване искането за освобождаване от ДТ и разноски по
делото.
В случая съдът е направил неправилна преценка на релевантните за
делото обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при разглеждане
на молбата по чл. 83, ал.2 от ГПК. За жалбоподателя К. е невъзможно да
заплаща съдебните такси и именно поради тази причина договорът за правна
защита и съдействие е сключен на основание чл.38, ал. 1, т.2 от ЗА -
безплатно.
Ето защо, въззивният съд счита, че и ищеца К. следва да бъде освободен
от заплащането на ДТ и разноски по делото, за да му бъде осигурено правото
на достъп до правосъдие, като не се налага да живее със средства
многократно под границата на бедността. Съдът изобщо не е вземал предвид,
че същият следва да има средствата месечно за оцеляването му като
биологичен индивид, които видно от представените доказателства са под
минималната норма необходими за живот в страната. Като не може да внесе
исканата от тях държавна такса и разноските за производството, реално
ищецът получава отказ от правосъдие, тъй като поради липса на средства, не
може да получи такова, което е недопустимо.
По тази причина съдът неправилно е стигнал и до извода за
неоснователност на искането на жалбоподателя К. за освобождаването му от
ДТ за обжалване на първоинстанционното Решение постановено по гр.д. №
1757/2022 г. на същия съд.
Следва заключението, че първостепенния съд неправилно е оставил
без уважение молбата на жалбоподателя К. – втория ищец по гр.д №
1757/2022 год. на РС-Казанлък, с която е поискал да бъде освободен от
дължимата държавна такса /ДТ/ по подадената от него искова молба по това
първоинстанционно дело.
Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е основателна, а
обжалваното Определение на първоинстанционния съд е неправилно и като
такова следва да бъде отменено, ведно с всички законни последици от това.
Настоящото определение на въззивния съд не подлежи обжалване, тъй
като със същото не се прегражда по нататъшния ход на делото и не е
предвиден и специален ред за неговото обжалване.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1677/23.09.22 год. постановено по гр.д. с №
1757/2022 г. по описа на Pайонен съд Казанлък в частта му, в която е
оставена без уважение молбата на С. С. К. с ЕГН ********** от с.М., *** за
освобождаването му от дължимата ДТ и разноските в производството по
делото, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО в тази му част и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА С. С. К. с ЕГН ********** от с.М., *** от
дължимата държавна такса и разноски в производството по гр.д.№ 1757/2022
г. по описа на РС-Казанлък.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред
по-горен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6