Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1383 23.11.2022
година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на десети
ноември две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове:
1. Диана Ганева
2. Веселин Белев
при секретаря Галина Драганова и
прокурор Мирослав Илиев, като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно
наказателно административен характер дело номер 1352 по описа за 2022 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба от
„Ди-М-Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.“Карлово“ №30 А, ет.5, представлявано от управителя Р.Д.С., чрез адв.И. Т., против Решение №578/08.06.2022г., постановено по
НАХД №3813/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено НП № 46780/24.06.2021г.,
издадено от директора на регионалната дирекция за областите Бургас, Сливен и
Ямбол към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисията за защита
на потребителите, с което за нарушение на чл.114, т.1 от Закона за туризма, на
основание, на основание чл.206, ал.1 от Закона за туризма на касатора е наложена "имуществена санкция" в
размер на 1000 лв.
Иска се отмяна на атакуваното решение
и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление. Твърди се, че
решението на първоинстанционния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на процесуалния закон и необосновано по изложените в жалбата мотиви.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, се представлява
от адв.Т., който поддържа жалбата и доводите,
изложени в нея. Пледира за отмяна решението на РС – Бургас и отмяна на
наказателното постановление. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Регионалната дирекция за
областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция "Контрол на
пазара" при Комисията за защита на потребителите, редовно и своевременно
призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от
юрисконсулт Р. с искане решението на РС-Бургас да бъде оставено в сила.
Представителят на Прокуратурата на РБ
дава заключение за неоснователност на оспорването.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК
от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Съгласно
чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съобразявайки
нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Въз основа
на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че НП е
издадено от компетентен орган. Спазени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, налице е описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
като нарушението е безспорно установено и доказано.
Настоящият
съдебен състав намира, че съдебното решение е съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. При постановяването му съдът е изследвал фактическата
обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната
отговорност на дружеството се споделят и от настоящия състав.
От анализа
на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила от страна на административнонаказващия
орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното
дружество.
Действително
въззивната инстанция не е обсъдила възражението на
жалбоподателя относно прилагане на разпоредбата на чл.120, т.2 от ЗТ, приложените
удостоверения, показанията на свидетеля М., но решението е правилно като краен
резултат и правото на защита на „Ди – М –Груп“ ЕООД не е нарушено.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.2, т.2 от ЗТ, туристически обекти са заведенията
за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места
за настаняване) – ресторанти, заведения за бързо обслужване,
питейни заведения, кафе – сладкарници и барове.
Разпоредбата на чл. 114, т.1 от ЗТ предвижда, лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран или
регистриран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.
Видно от приложения по делото констативен протокол, при проверката на 20.04.2021г. е установено наличието на петдесет места седящи. Обектът, стопанисван от касатора, е туристически обект по смисъла на чл. 3, ал.2, т. 2 от ЗТ. Същият не попада в изключението на чл. 120, т.2 от Закона за туризма, както се твърди в жалбата. Съгласно този текст, не подлежат на категоризиране по ЗТ заведения за бързо обслужване, чийто капацитет е до 12 места за сядане, или обособени с до 12 места за сядане части от търговски обекти. В случая съдът намира, че разпоредбата на чл.120, т.2 от
ЗТ е неприложима, независимо от ангажираните гласни доказателства, а именно
показанията на св.М., защото не се касае за заведение за бързо обслужване, чийто капацитет е до 12 места за сядане, каквото е
изискването на закона. В §1, т.33 от допълнителните разпоредби на ЗТ е дадено легално определение на понятието "заведение
за бързо обслужване" и
това е заведение, в което се предлага ограничен типизиран
асортимент от кулинарна продукция и/или готови
пакетирани стоки, десерти, напитки - безалкохолни
и алкохолни. Има висока пропускателна способност. Самообслужването е
основна форма на обслужване, каквото проверяваното заведение, с
оглед ангажираните доказателства, не е.
Касационната инстанция намира за безспорно доказан факта на
извършване на нарушението и счита,
че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството на соченото
основание.
С оглед
изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на
оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като
валидно, допустимо и правилно.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от
АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, петнадесети
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №578/08.06.2022г., постановено по НАХД
№3813/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.