Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
Номер
10943 Година
23.10.2019 Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет
и трети октомври Година
2019
в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско
дело номер 4695 по
описа за 2019
година и за да се произнесе взе предвид следното:
След като се запозна с уточняващата молба
от 17.10.2019 г. на пълномощника на ищеца, съдът намери, че със същата са отстранени
в срок нередовностите на исковата му молба и тя се явява редовна от деня на
подаването й, поради което следва на ответника да се изпрати съобщение за
отговор с препис от исковата молба и приложенията към нея и от уточняващата я
молба (чл. 131, ал. 1 ГПК).
Следва обаче преди това да бъде
отхвърлено, като неоснователно, особеното искане в молбата от 17.10.2019 г. на
пълномощника на ищеца в частта му, с която по същество се иска от съда да
оттегли т. 4 от разпореждането си от 18.09.2019 г. по делото в частта й, с която
са му дадени указания, в едноседмичен срок от съобщението да представи по
делото и документ за внесена по сметка на съда държавна такса за предявените
евентуални искове в размер на 4 % от цената им, защото съдът не намира да е
допуснал грешка или пропуск или да е налице промяна на обстоятелствата, при
които е постановено това разпореждане в тази му част (чл. 253 ГПК). Въпреки неоснователните доводи за
противното на пълномощника на ищеца в молбата му от 17.10.2019 г., съгласно сега
действащата редакция на чл. 72, ал. 2 ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.), се дължи държавна такса в размер на 182.60
лева по чл. 1 ТДТКССГПК и за тези му евентуални осъдителни искове. Не би могло
да бъде и иначе, защото те не са предявени в защита на същите интереси/вземания,
за защита на които са предявени главните му искове, защото те почиват на други
правопораждащи ги факти (заем
и забава за връщането му),
различни от тези, на който почиват вземанията му по
евентуалните му искове (получена
без основание сума и забава за връщането й). А доколкото всяко вземане/интерес се
индивидуализира, а с това и различава/отграничава от останалите
вземания/интереси, не само със своя размер и носители на правоотношението,
съставка на което е то, но и кумулативно с правопораждащият го факт, то само различието
на последния е достатъчен да обуслови и в случая извода, че предявените с
главните и евентуални искове по делото вземания, не са в защита на едни и същи,
а на различни интереси, независимо, че търсените с тях суми и носители на
правоотношението са еднакви, защото правопораждащите ги факти са различни. А
след като е така и с исковата молба са предявени главни и евентуални искове в
защита на различни интереси/вземания, за тях не се събира една държавна такса,
както предвижда чл. 72, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 1 ТДТКССГПК, който в случая е
неприложим (защото
се отнася до субективното, а не до обективно съединяване на искове), а се събира държавна такса върху
всички интереси съгласно нормата на чл. 72, ал. 2, във вр. с чл. 1 ТДТКССГПК (която се отнася до обективното
съединяване на искове независимо от съотношението – кумулативно, евентуално или
алтернативно, в което са предявени).
Воден от горните мотиви, Старозагорският
районен съд
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна молбата от 17.10.2019 г. на пълномощника на ищеца А.К.Г. в
частта й, с която по същество се иска отмяна на т. 4 от постановеното по делото
разпореждане от 18.09.2019 г. в частта му, с която са му дадени указания да
представи по делото документ за внесена по сметка на съда държавна такса и за
евентуалните му искове в размер на 4 % върху цената им.
СЪЩАТА
молба В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ, с която се иска от съда и да възстанови на ищеца
внесените за евентуалните му искове по делото държавни такси от общо 182.60
лева, да се докладва по компетентност на Председателя на Старозагорския районен
съд с оглед правомощията му по чл. 80, ал. 1 ЗСВ.
ПРЕПИС от исковата молба и приложенията към нея,
и от уточняващата я молба от 17.10.2019 г., да се изпрати на ответника К.Д.К., на
когото в съобщението да се укаже да подаде писмен отговор в едномесечен срок,
задължителното му съдържание и последиците от неподаването му, и от
неупражняване на правата му по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК, както и
възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ със съобщението и
указания до връчителя - ако в продължение на един месец ответникът не може да
бъде намерен на посочения адрес, констатирано с най-малко три посещения на
същия адрес, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко
едно от тях е в неприсъствен ден, и не се намери на същия адрес съгласно да
получи съобщението друго лице - да залепи на този адрес изпратените му уведомления
по реда на чл. 47 ГПК.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичане на срока за отговор.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: