Р
Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.Плевен, 28.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ-ми граждански състав в публично съдебно заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева, като разгледа
докладваното от съдия Банкова гр.дело № 6983
по описа за 2019г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен иск с правно
основание чл.50 във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.
Пред ПлрС е депозирана искова молба от Н.В.П. ***, с правно основание на
иска чл.50 от ЗЗД за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 4000лв.,
при ексцес ,за периода 18.09.2018г.-24.10.2019г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на настоящата молба.Твърди се, че е налице влязло в сила
решение между страните по гр.д.№2649/2018г. , с което ответникът е осъден да
заплати на ищцата сумата 1300лв. обезщетение за вреди от ухапване от куче, за
периода към постановяване на решението.Твърди, се че претърпяната психична
травма не е отшумяла, ищцата се нуждае от лечение и към настоящия момент, от
което и произтича правния й интерес от предявяване на иска.Претендира разноски
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника,в който оспорва
предявения иск по доспустимост и основателност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и
възраженията на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира за
установено следното :
Не е спорно, че с влязло в сила на 18.09.2018г./ по направена справка в
САС-а/, решение №1183/24.07.2018г. по
гр.д.№2469/2018г. по описа на ПлРС, ответникът е осъден да заплати на
ищцата сумата 1300лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
резултат от увреждане - ухапване от бездомно куче на 23.10.2017г.
Спорни по делото са въпросите продължава ли ищцата да търпи страдания в
резултат от това увреждане и какъв е размера на вредите.
За да се реализира деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД следва да
са налице няколко кумулативно предвидени предпоставки. На първо място трябва да
е извършено определено деяние /действие или бездействие/, което да е
противоправно и виновно. Противоправността винаги и безусловно е свързана с
нарушаването на определени правни норми. Вината се предполага до доказване на
противното, т.е. причинителят на увреждането може да доказва, че не е
действувал виновно и да се освободи от отговорност. Формите на вината /умисъл и
непредпазливост/ са визирани в разпоредбата на чл.11 от НК, но се използуват и
от гражданското право. Следващ съществен елемент на непозволеното увреждане е
вредата. Тя може да бъде имуществена и неимуществена /морална/, но във всички
случаи подлежи на възстановяване само, ако е в причинна връзка с
противоправното и виновно деяние на дееца. Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени
от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е
изгубило.
В случая, на първо място, се касае
за вреди и период, различни от този по
предходното дело, поради и което искът, предвид съдебната практика, се явява
допустим.Съгласно даденото тълкуване на закона т.10 от П№4/30.10.1975г. по
гр.д.№5/1975г. на Пленума на ВС, след присъждане на обезщетение за вреди от
непозволено увреждане, пострадалият има основание да търси ново обезщетение за
влошаване на здравословното състояние, ако то се намира в причинна връзка с
увреждането и при присъждане на първоначалното обезщетение, не е било
съобразено.
От заключението на ВЛ и изложеното в с.з. от ВЛ, се установява, че лицето е
имало кинофобия преди случая, която се е засилила след инцидента и която и към
настоящия момент не е отшумяла, въпреки проведено психотропно лечение с
медикаменти и се налага ново лечение - психологични
консултации, а при необходимост и психотропно лечение.За всеки конкретен случай,
предвид личността на пострадалия и неговите възприятия, е различно, като
значение има възрастта на пострадалия, уязвимостта на психиката му. Касае се за инцидент с дете, и
то при отиване на училище, които обстоятелства, водят до извода за по-силен интензитет на преживяване и по
–продължителен период на възстановяване.Освен това ВЛ посочва, че при нова
среща с бездомни кучета изпитва страх не само за себе си, а и за връстниците си
и засилва тревожността й.
Въз основа
на изложеното и събраните по делото
доказателства, съдът приема, че в конкретния случай не са отшумели страданията
и към настоящия момент и за да се възстанови напълно от преживяното е
необходимо лечение. Съдът отчита, личността на пострадалото лице, изминалия
период от време, а именно, че близо три години след инцидента това й създава
дискомфорт в ежедневието да ходи сама по улиците и на училище, със социализирането й, засилен е страха й и за нейни връстници.Отчетено
е, че са се случили и други събития в
живота на подрастващата, които са свързани с негативни емоции.
По отношение на
претърпените неимуществени вреди, съдът счита, че е безспорно установено
тяхното настъпване, както и пряката причинно-следствена връзка с бездействието
на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за
претърпени неимуществени вреди, следва да бъде определено от съда по
справедливост. Преценката за справедливост е винаги свързана с конкретно съществуващи обстоятелства, като
обезщетението следва да бъде съразмерно с действителният размер на претърпените
вреди, който съответно се обуславя от вида, тежестта, характера,
продължителността и интензитета на конкретната вреда. Съдът намира, че сумата от 800лева би репарирала причинените на пострадалата неимуществени вреди за този период, поради което претенция следва да уважи в този размер, а за разликата до претендираните
400лв. се отхвърли, като неоснователна и недоказана.
Доколкото
претърпените неимуществени вреди произтичат от непозволено увреждане и предвид
разпоредбата на чл.86, ал.1 вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД, ответникът дължи и заплащане на законна
лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на ИМ.
С оглед изхода на
делото, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцата, направените
деловодни разноски в размер на 188лева, съобразно уважената част от искова претенция.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.52 вр.чл.50 от ЗЗД О.П. ***, представлявана
от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.П., ЕГН**********, сумата от 800 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода
18.09.2018г.-24.10.2019г. – болки и страдания, причинени от ухапванията на бездомно
куче на 23.10.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на ИМ -24.10.2019г., до окончателното изплащане на
сумата,
като за разликата до претендираните 4000лв., се ОТХВЪРЛИ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК О.П. ***, представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.П., ЕГН**********, направените по делото разноски в
размер 188лева, съобразно уважената част от исковата претенция.
Решението може да се
обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: