Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр.
Ловеч, 19.05.2022г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично
заседание на деветнайсети април през две хиляди двайсет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА, като разгледа докладваното от чл.съдия Ангелова, в.гр.д.№ 352/2020г., за да се
произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.179
от ЗМВР.
С Решение № 57/30.04.2020г.,пост.по
гр.д.№552/2019г. РС-Луковит е отхвърлил
предявения от П.В.И. от гр.Луковит,иск срещу Областна дирекция на
МВР-Ловеч ОД на МВР-Ловеч, с правно
основание чл.178,ал.1,т.3,вр.с чл.179,ал.1 от ЗМВР, за заплащане на сумата
1906.77лв.,претендирана като допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд от 276ч.(след превръщане на нощните часове в дневни), за периода от
01.09.2016г. до 01.09.2019г.,ведно със законната лихва,считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното
й изплащане, като неоснователен и недоказан. П.И. е осъден да заплати на ОД на
МВР 100лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е въззивна
жалба от П.В.И. от гр.Луковит, представляван от адв.В.П.-***, против решението. Обжалва
го изцяло и моли да се отмени като неправилно и незаконосъобразно и се присъдят
съдебните разноски за двете инстанции. Счита, че е постановено в нарушение на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
Излага,че не се спори,
че страните са в служебни правоотношения през процесния период, както и че
полицейският служител, с оглед характера на заеманата длъжност, е полагал нощен
труд (за времето от 22,00ч. до 06,00ч.), съгласно утвърдени графици и
отработеното работно време се изчислява сумарно. На основание чл.179,ал.1 от ЗМВР на държавните служители (какъвто е и ищецът) се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22ч. до 06.00ч. Условията и
редът за изплащане на допълнителните възнаграждения, съгласно чл.179 ал.2 от ЗМВР, се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи, а техния размер
- с негова заповед. Редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. В процесния период е действала Наредба № 8121з-77б от
29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016г), като в
нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в Наредба №81213-407 от 11.08.2014г.,
но в размер от 0.143, който е отпаднал с Наредба №8121з-592 от25.05.2015г.,
съответно с този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен
в дневен труд, което е идентично с приложение коефициент 1,143 при спазване
формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на
реалния брой часове нощен труд (напр.1000ч.нощен х 0,143=143ч.в повече часове
дневен труд идентично с 1000ч.нощен труд X 1.143=1143-1000=143ч./.
Наредба №8121з-776/
29.07.2016г. е отменена изцяло с Решение №16766/ 10.12.2019г. по Адм.дело
№8601/ 2019г. на ВАС, петчленен състав, І колегия. От мотивите на съдебния акт
се установява,че ВАС е констатирал толкова нарушения и несъответствия с
европейското законодателство, че я е отменил изцяло. Обяснява,че в съответствие
с чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата -
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Международно-правните
актове, по които РБ е страна, също не допускат подобно различно третиране на
гражданите по отношение на правото им на труд. Позовавайки се на чл.52 от
Хартата за основните права на ЕС, която гласи: „Всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати
от настоящата Харта, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното
съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на
пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и
ако действително отговарят на признати от съюза цели от общ интерес или на
необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.”
По изложените
съображения и при липсата на норма в специалните нормативни актове, която
изрично да изключва приложението на методика за преобразуване на нощните часове
в дневни при отчитане на отработеното време, счита че чл.9,ал.2 НСОРЗ намира
приложение по отношение на държавните служители в МВР. Такава забрана за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143 по отношение на
полицейските служители липсва, счита,че би била и противоконституционна тъй
като ще поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите
държавни служители по отношение на заплащането на допълнителни възнаграждения.
Счита,че неправилно
РС-Луковит е възприел тезата на ответника, че в ЗМВР е установено полагане на
нощен труд в рамките на 8 (осем) часа или коефициентът е 1.00, а не 1.143 и в
този смисъл КТ е неприложим. Определя го като опит за интерпретация волята на
законодателя. Цитира разпоредбата на чл.187, ал.3, изр. последно от ЗМВР,където
е вписано,че „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период.". Възразява,че никъде в тази разпоредба не е
указана нормалната продължителност на нощния труд. Напротив - въведена е
възможност за полагане на нощен труд в часовете между 22.00 и 06.00. Прави
съпоставка на посочената регламентация в
ЗМВР с разпоредбата на чл.140, ал.2 от КТ и сочи,че в последната е указано, че
нощен е трудът, полаган от пълнолетни в часовете между 22.00 и 06.00 и за
непълнолетни между 20.00 и 06.00ч. В случая в МВР не се приемат на работа
непълнолетни лица и е очевиден преноса от КТ на дефиницията за нощен труд,
касаещ пълнолетни работници/служители, но няма конкретна правна норма в ЗМВР,
указваща що е то нормална продължителност на нощния труд, полаган от служители
на МВР. По изложените съображения счита,че доводите на ответника за наличие на
някаква правна регламентация за нощен труд в насока забрана за преобразуването
му към дневен, са несъстоятелни.
Обяснява, че при
тълкуване на разпоредбите на чл.187,ал.3 и ал.4 от ЗМВР се установява,че ищецът
полага труд на труд на 12/24 часови смени, при сумарно отчитане на работното
време на тримесечен период и че не е предявил, иск за положен от него труд
извън редовното му работно време. Претендираният от него незаплатен извънреден
труд е в рамките на редовното работно време за всяка смяна, в следствие на преобразуване
на нощен към дневен труд по реда на трудовото законодателство. Затова и
заплащането на формирания след преобразуване на нощен към дневен извънреден
труд, следва да е по реда на чл.187,ал.3 от ЗМВР или при часова ставка,
нормалната за полагане на труд в установеното работно време при спазване
увеличението, съгласно разпоредбата на чл.262 от КТ, респ. такъв подход е
приложен и от вещото лице, при изчисленията в приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза.
Сочи,че в
разпоредбата на чл.262,ал.1,т.4 от КТ е въведено, че се заплащат с 50%
увеличение за работа при сумирано изчисляване на работното време. При
съпоставка с разпоредбата на чл.187,ал.6 от ЗМВР е видно, че спрямо служителите
на МВР е възприет подход за заплащане извънредния труд увеличение с 50%, което
съответства на общото трудово законодателство, посочено по-горе и при спазване
на това условие е посочена конкретната сума от заключението на вещото лице при
изменение на исковата претенция.
Съгласно разпоредбата
на чл.46,ал.2 от ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него
случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акта. Предвид празнотата в наредбите от 2015 и 2016г. по
отношение на нормата на чл.31,ал.2 от тази от 2014г.(отм.), счита, че следва да
се приложи субсидиарно чл.9,ал.2 от НСОРЗ. Последната предвижда, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, или коефициент 1,143. Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по
трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
Твърди,че следва да
се прилагат едновременно двете разпоредби- за превръщането на нощните часове в
дневни с коефициент 1,143 на основание чл.9 ал.2 от НСОРЗ и разпоредбата на
чл.8 от НСОРЗ - за всеки отработен час труд между 22ч. и 06ч. се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд, не по-малък от 0,25лв. Не е спорно, че
МВР е заплащало на служителите по 0,25лв. на час положен нощен труд, но това е
на друго правно основание. Двете разпоредби се прилагат едновременно и не е
налице дублиране в заплащането, както неоснователно се твърди във въззивната
жалба. Трудовото законодателство дава право на работещите да получават от една
страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга страна
задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да
съобразяват продължителността на работния ден. Това са две различни правни
основания за заплащането на допълнителни възнаграждения- обстоятелство, което е
било отчетено и от ответника при съвместното действие на издадените от Министъра
на вътрешните работи Наредба №8121з-407/ 11.08.2014г. и Заповед №8121з-791/28.10.2014г.
В случая на ищеца е изплатена само добавката от 0,25лв. за всеки отработен
нощен час от исковия период.
Въз основа на
посочените разпоредби приема, че смисълът на закона е да признае нощните
часове, преизчислени в дневни с коефициент 1.143, както за целите на
изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за
отчитането на извънредния труд. В този смисъл са постановени и съдебни актове,на
които се позовава- Реш. № 55/07.04.2015г.по гр.д. № 5169/2014г.на ВКС, III ГО.
Сочи,че безспорно е
установено, че за процесния период ищецът е положил 1928 часа нощен труд, за
времето от 22ч. до 06.00ч. От експертизата се установява дължимата от ОД МВР-Ловеч
сума за извънреден труд, получен след преобразуване на нощните часове в дневни
с коефициент 1,143 за процесния период 01.09.2016г. -01.09.2019г. е в размер на
1906,77лв., както и дължимата мораторна лихва по чл .86 от ЗЗД е в размер на
263,28лв.
Позовава се на
съдебна практика на районни и окръжни съдилища, която сочи.
Счита, че е
неправилен изводът на първоинстанционния съд за неприложимост на НСОРЗ за
полицейските служители и липсата на празнота в правото, по конкретно в
специалната уредба за служителите в МВР. Това приема за нарушение на материалния закон в обжалваното
решение.
Като нарушение на
процесуалните правила излага,че решението е немотивирано, не са обсъдени
доводите изложени от ищеца, а напълно са възприети само тези на ответната
страна ОДМВР - Ловеч.
Моли да се отмени
обжалваното решение, да се уважат изцяло предявените искове и се присъдят
направените съдебни разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 е
постъпил отговор на въззивната жалба от Областна дирекция на МВР-гр.Ловеч, с адрес гр.Ловеч, ул."Стефан
Караджа"№2, чрез главен юрисконсулт Р.Р.. Счита подадената въззивна жалба
за неоснователна,а решението на районния съд за правилно и законосъобразно.
Излага,че фактът ,че
искът е отхвърлен,не води до немотивираност на постановеното съдебно
решение.Съдът е обсъдил позициите и на двете страни, след което е аргументирал
изцяло с правни доводи направените от него изводи по поставения за решаване
въпрос, на базата на които е взел решението си, като е действал по вътрешно
убеждение, съгласно нормата на чл.12 от ГПК. Не споделя твърденията за
нарушение на процесуалните правила. Не става ясно кои точно процесуални правила
са нарушени при постановяване на обжалваното решение. Все още ГПК в основните
си начала прогласява, че „Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл
на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им
разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на
правото, обичая и морала." Невярно е твърдението, че съдът не е обсъдил
доводите изложени от ищеца. Съдът е обсъдил аргументете и на двете страни, след
което е взел решение по вътрешно убеждение.
За несъстоятелни и
необосновани определя и доводите за нарушение на материалния закон. Излага,че
всичките претенции за нарушения на материалния закон касаят норми на КТ и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Никъде в
исковата молба и във въззивната жалба не се споменава Закон за държавния
служител (ЗДСл) и Наредба за заплатата на служителите в държавната
администрация (НЗСДА). Ответната страна не прави съпоставка и не се позовава на
нормите регламентиращи служебните правоотношения на служителите в държавната
администрация. Не го прави защото не е в неин интерес, тъй като и в тях не се предвижда
преизчисляване на нощния труд в дневен. В чл.19 от НСОРЗ е предвидено, че на
служителите в държавната администрация им се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд, като в чл.20 на същата е посочен размерът на
допълнителното възнаграждение за нощен труд - не по-малко от 0,25лв. на час.
Следвайки логиката на съжденията изложени във въззивната жалба излиза, че и
НЗСДА е противоконституционна и както Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. отм. с
Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. на Министър на BP, нарушава Хартата за
основните права ЕС. Нито една от двете наредби не е обявена за
противоконституционна, нито с тях се нарушават правата на труд на гражданите. И
двете са в хармония с европейското законодателство.
Що се касае до
цитираната разпоредба на чл.187, ал.З изр. последно от ЗМВР, то в този текст е
възпроизведена директно нормата на чл.8, б."а" от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04 ноември 2003г.
относно някои аспекти на организация на работното време ( в сила от 2 август
2004г.).
Поради спецификата на
полагания труд от служителите на МВР, обоснован с основните функции на МВР,
установени в чл.2,ал.1 от ЗМВР - „за
защита на правата и свободите на гражданите, противодействието на
престъпността, защита на националната сигурност, опазването на общия ред и
пожарна безопасност и защита на населението", то той се регламентира в
специален закон, а именно ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.
Съгласно разпоредбата
на чл.187,ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. Тя определя изрично и точно нормалната продължителност на
работното време, изразено в броя на часовете („8") и заповядва на адресатите
-държавните служители в МВР нейното изпълнение. По смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР
„ 8 часа дневно" означава 8 астрономически часа ( по 60 минути в час) като
продължителност на работния ден, независимо от частта на денонощието, в която
работният ден се разполага - както в неговата „светла" част - през деня,
така и в неговата „тъмна" част - през нощта, в интервала от 22.00 часа до
6.00 часа. Следователно определението „дневно" по смисъла на чл.187,ал.1
от ЗМВР се отнася за продължителността на работния ден-както през дневната част
на денонощието- като „дневен труд", така и през нощната част от
денонощието- като „нощен труд." За разлика от разпоредбата на чл.140, ал.1
от КТ където „Нормалната продължителност
на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35
часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа." КТ определя максималния брой часове
нощен труд, който е допустимо да полагат работниците и служителите по трудови
правоотношения, а именно до 7 часа.
Като нощен, трудът на
държавните служители в МВР съгласно чл.187, ал.З, изр. 4 ЗМВР се определя,
както следва: „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период." Тази разпоредба е продължение на чл.187,
ал.1 ЗМВР и предвижда, че само трудът, който се полага при работа на смени и в
интервала от 22.00 до 6.00 часа е нощен. Фиксираната законова норма от 8 часова
продължителност на работното време е установена в закон ( чл.187,ал.1 и 3 от ЗМВР) и се ползва с презумпцията за конституционност и задължителност за
прилагането й. В чл.187,ал.1 и 3,изр.4 от ЗМВР за държавните служители в МВР е
установена по-голяма нормална продължителност на работното време: обща и
еднаква продължителност на работното време през деня и през нощта от 8 часа.
Видно и от заключението на вещото лице служителят през процесния период е
полагал нощен труд с еднаква продължителност от по 8 часа на денонощие, за
който нощен труд му е изплатено допълнително възнаграждение. Всичкият положен
от лицето труд, е отчетен и заплатен.
Счита,че бе било
незаконосъобразно при уредени в нарочен акт (Наредба № 81213-776 от
29.07.2016г. отм. с Наредба № 8121 з-36/07.01.2020г.) условия и ред за
изплащане на допълнителните възнаграждения на държавните служители в МВР и при
определен техен размер в заповед на Министъра на BP, да се прилага друг
подзаконов нормативен акт- в случая НСОРЗ за уреждане на същите тези правоотношения,
при изрична законова забрана за това, постановена в разпоредбата на чл.179,
ал.4 ЗМВР.
На следващо място в
самата НСОРЗ в чл.2,ал.З е ограничено прилагането й по отношение на служителите
по трудово правоотношение в държавната администрация, за който се прилага чл.
107а от КТ.
Развива,че са налице
три групи служители с различни трудови правоотношения, уредени от различни
нормативни актове (ЗМВР, ЗДСл, и КТ), за които не се прилага преобразуване на
нощните часове в дневни с коефициент 1,143 при изчисляване на допълнителното
възнаграждение за нощен труд и за които е ограничено прилагането на
подзаконовите нормативни актове издадени на основание КТ. Не се съгласява с
твърдението за допусната от законодателя непълнота във всичките нормативни
актове, регламентиращи заплащането на нощния труд на тези три групи служители.
Не е допусната такава и в Наредба № 81213-36/07.01.2020г. за реда и
организацията и разпределението на работното време,за неговото отчитане,за
компенсирането на работата извън работно време,режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР, където също не е предвидено
преобразуване на нощните часове в дневни, въпреки множеството заведени дела в
тази връзка и противоречивата съдебна практика. Твърди,че законодателят ясно и
точно е посочил как се заплаща нощният труд на служителите в МВР. Тази негова
воля е последователна и трайна и е съобразена със спецификата на полагания от
тях труд. Счита, че да се нагажда един коефициент 1,143, получен при
съотношение 8:7 (продължителност дневен към нощен труд по КТ) към 8 часа нощен
труд по ЗМВР, е в разрез и в противоречие със закона и лишено от правна логика,
тъй като коефициентът, изчислен по заложеният в чл.9,ал.2 от НСОРЗ метод,
отнесен към продължителността на дневния и нощния труд на служителите в МВР, би
бил 1 (единица - 8:8 = 1). С коефициент 1 нищо не се променя. Това е причината
ответната страна не иска да се изчислява коефициентът по заложената методика, а
иска да се приложи посочен от него коефициент 1,143, за да се получи разлика и
да се търси заплащане на извънреден труд, който на практика не е положен и за
него не се дължи възнаграждение.
Моли да се постанови
решение, с което въззивната жалба се остави без уважение и потвърди решението
на РС-Луковит, като правилно и законосъобразно. Моли да се присъдят разноски по
делото за двете инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение ,
съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.78, ал.З от ГПК.
В съдебно заседание въззивникът
се представлява от адв.П., която поддържа въззивната жалба. Представя писмени
бележки, където допълва с аргументи от постановеното Решение на Съда на
Европейския съюз от 24.02.2022г.,по дело
С-262/2020г.по преюдициалното запитване. Сочи,че в решението е указано,че ако
не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в
третирането,която националното законодателство въвежда по отношение на различни
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с
правото на Съюза и налага националният съд да тълкува нормите така,че да се
гарантира пълната им ефективност и да се достигне до разрешение,съответстващо
на преследваната с нея цел. Счита, че по този начин Съдът е допуснал тълкуване
и прилагане на разпоредби по аналогия при наличие на непълнота в националното
законодателство и при разлика в третирането на различни категории работници и
служители, полагащи труд при сходни условия. В решението си СЕС казва,че в
полза на работещите в публичния сектор трябва да има мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, обезщетения или други сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания
от тях нощен труд.
Въззивникът се представлява
в съдебно заседание от гл.юрисконсулт Р.Р., който поддържа отговора на въззивната
жалба и представя свое тълкуване на решението на СЕС.
От приложените по гр.д.№
552/2019г. по описа на РС-Луковит писмени доказателства,преценени по отделно и
в съвкупност, въззивният състав приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното
производство съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като
прие,че е налице. Въззивната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице. Отговаря
на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за
редовна.
При проверката си по
реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до
нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното
решение. При горните констатации съдът преминава към проверка по реда на чл.271
от ГПК по правилността на атакуваното решение.
По
същество.
Не се спори,че за процесния период от 01.09.2016г.
до 01.09.2019г. ищецът е работил на длъжност „младши оперативен дежурен” в ОДЧ
към РУ на МВР-Луковит, при ОД на МВР-Ловеч. По делото са представени заповедите
за назначаване,съотв.за преназначаване, актовете за встъпване и длъжностните
характеристики, с които с подписа си ищецът е потвърдил,че бил запознат.
Не се спори,че с оглед тази му трудова
заетост, е със статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1,пр.1
от ЗМВР- „държавен служител-полицейски орган”.
Периодът, за който ищецът предявява
претенцията си, е от 01.09.2016г. до 01.09.2019г. Твърди, че е полагал труд на
12-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00
часа, т. е. и през нощта – общо 1890 часа. Работното му време е изчислявано
сумарно,съгласно чл.187,ал.3 от ЗМВР. Нормата предвижда,че при работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 6.00ч.,като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Съгласно чл.187,ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. Твърди,че редът за организацията и разпределението на
работното време, отчитането му компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР, са били регламентирани с Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. (обн.в
„Д.в-к”бр.60/02.08.2016г.,в сила от 02.08.2016г.). Обяснява, че в тази наредба
липсва предвиденият в предходната–Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014г. ред за преизчисление на отработените часове
нощен труд с коефициент 0.143 към часовете дневен труд.
Счита,че е налице законодателен
пропуск,който следва да бъде преодолян с приложението на чл.9,ал.2 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), предвиждаща преизчисление
на нощните часове с коефициент 1.143 към отработените такива през деня.
Коефициентът представлява съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощно работно време, установено за подневно отчитане на работното
време. Прилагайки този коефициент твърди,че се явяват 270.27 часа извънреден
труд, които трябва да му бъдат заплатени допълнително. Съобразно заплатата му и
часовата ставка претендира сумата 1783.78лв.
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза с в.л.Даниела П.-Нешева,която след проверка в графиците,
нарядните ведомости и протоколите за отчетен положен труд през процесния
период, дава заключение,че за времето от
01.09.2016г. до 01.09.2019г. ищецът е положил 1928ч. нощен труд,съгласно
графиците за дежурства,отчетен на 1-месечен период. От работодателя не е извършвано
преизчисление с преобразуване на нощните часове към дневните. Положеният нощен
труд е начислен и изплатен по 0.25лв.за
всеки отработен час и е на стойност 482лв. Експертът е извършила изчисления с
приравняване на нощните часове към дневни с приложение на правилото на чл.9,ал.2
от НСОРЗ и дава заключение за изработени 2204ч. Явява се разлика от 276ч. между
положените и приравнени нощни часове. Паричната равностойност на часовете
положен труд след преобразуване на нощния към дневния труд, остойностени по
часовата ставка за съответните периоди при сумарно отчитане на работното
време,е 1906.77лв.Положен извънреден труд след преобразуване на нощния труд към
дневен през процесния период не е начисляван в заплатите на ищеца и не му е платен. Във вариант 2 вещото лице прави
изчисления с прилагане на коефициент за преизчисление от 1, където не се явява
разлика между отчетените и заплатени на
ищеца отработени нощни часове. Експертът дава и справка за часовата ставка за
извънреден труд за процесния период. Размерът на дължимата мораторна лихва
върху изчисленото като неизплатено трудово възнаграждение (съгл.вариант 1), до
подаване на исковата молба-03.09.2019г., е 263.28лв.
Съставът приема заключението на
съдебната експертиза като обективно, а анализа на констатациите ще изложи по
същество.
В съдебно заседание ищецът е направил
изменение на размера на претенцията си съгласно заключението на СИЕ,като я е увеличил
на сумата 1906.77лв.-за главницата и на 263.28лв.-за лихвата.
При така установената фактическа
обстановка съставът намира,че съдът е сезиран с иск с правно основание по чл.178,ал.1,т.3,във вр.с
чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР и чл.140 и
чл.143 от КТ и чл.86 от ЗЗД – заплащане
на стойността на положен от ищеца и незаплатен от работодателя извънреден труд, изчислен по правилото на чл.9,ал.2 от НСОРЗ,а именно „..чрез превръщането на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощно работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място..”, както и претенция за мораторна лихва
върху тази сума с начало от 01.10.2016г.до 01.09.2019г.
Съставът, като съобрази нормативната
уредба и спецификата на извършваната от ищеца работа, намира, че претенцията му
е изцяло неоснователна и недоказана.
Първият спорен между страните въпрос е
приложима ли е сочената от ищеца НСОРЗ при остойностяване на положения от него
труд през нощта, съгласно графиците за дежурствата и сумарното отчитане на
отработеното време.
Съставът приема,че този поднормативен акт не е
приложим,тъй като статутът на държавните служители в МВР от категорията на ищеца
е изцяло уреден в ЗМВР, който се явява специален закон. Правилото е изрично
въведено с нормата на чл.142,ал.2 от ЗМВР. Разпоредбите са конкретни и
изчерпателни и не се налага субсидярно приложение на общите правила на
трудовото законодателство,а още по-малко прилагане на аналогия.
Така в чл.176,ал.1 от ЗМВР е
предвидено, че брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В
чл.178 от ЗМВР са регламентирани допълнителните възнаграждения- т.1-т.5. В т.3
е предвиденото допълнително
възнаграждение за извънреден труд. Отделно е уредено възнаграждението, което се
полага на държавните служители, полагащи труд през нощта от 22.00ч. до 6.00ч. Регламентацията
на това допълнително възнаграждение е предмет на специална уредба-съгласно ал.2
на чл.179 от ЗМВР- с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията и редът за плащане,а
размерът–с негова заповед.
По отношение на работното време в
чл.187,ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично, при 5-дневна работна седмица. В ал.3 от нормата е предвидено
изключение,а именно, че за държавните
служители в МВР е възможно да се установи и работно време на смени с
продължителност от 8, -12, - 24 - часа, като работното време се изчислява
сумирано за тримесечен период. Предвидено е и че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00ч. и 6,00ч., при което работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. От това
следва,че за този вид служители в МВР това е нормална продължителност на
работното време през нощта- 8 часа. В чл.187,ал.5 от ЗМВР е регламентиран
начинът за компенсиране на работата извън редовното работно време до 280 часа.
Положеният извънреден труд до 70ч. на тримесечен период за служителите,
работещи на смени (т.2), се компенсира с възнаграждение за извънреден труд, което
съгласно ал.6 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение. Лимит на полагания извънреден труд е установен в ал.7- до 70
часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Редът за организацията и
разпределението на работното време,за неговото отчитане,за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време,режимът на
дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители, е предвидено да
се регламентира с наредба на министъра на вътрешните работи(ал.9).
Известно е, че са издадени
последователно няколко наредби,като за преценка на актуалната за процесния
период уредба,е нужно да се проследи хронологията на действието им.
Така за периода 19.08.2014г.
- 01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (обн.в ДВ, бр.69/19.08.2014г.-
в сила от 19.08.2014г., отм.с ДВ бр.40/02.06.2015г.- в сила от 01.04.2015г.).
Следва Наредба №
81213-592/25.05.2015г.,действала за времето от 01.04.2015г. до 29.07.2016г.
Наредбата е отменена с Решение №8585/11.07.2016г. на ВАС,пост. по
адм.д.№5450/2016г., обн. в ДВ бр.59/29.07.2016г.
За периода от 02.08.2016г.
до 10.01.2020г. е в сила Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.(обн.в ДВ
бр.60/02.08.2016г.-в сила от 02.08.2016г.и отм., считано от 10.01.2020г.със
следващата наредба). Следват Наредба №8121з-36/07.01.2020г.(обн.в ДВ
бр.3/10.01.2020г.,в сила от 10.01.2020г.), Наредба №8121з-1174 от 21.10.2020г.(отм.от
01.01.2021г.), Наредба №8121з-1353 от 15.12.2020г.(в сила от 01.01.2021г.), т.н.,които
не касаят процесния период.
Видно е,че независимо от
отмяната на издаваните наредби,във всеки един момент,включително и в процесния-
01.09.2016г.-01.09.2019г., е имало действаща норма, регламентираща реда за
организацията и разпределението на работното време.
(С
§ 4 от ЗР на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. е отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. Действието на последната е възстановено с отмяната на
Наредба №8121з-592/25.05.2015г.(с Решение № 8585/11.07.2016г. на ВАС по
адм.д.№5450/2016г., влязло в сила с обнародвано на 29.07.2016г.с ДВ-бр.59),но
отново е преустановено с приетата на 02.08.2016г. Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. Последната пък е отменена с Наредба №8121з-36от
07.01.2020-в сила от 10.01.2020.)
Видно от приложената по
делото Заповед 295з-355/23.02.2018г.на Директора на ОД на МВР-Ловеч организирането
и разпределението на работното време е било регламентирано в съответствие с
описаната по-горе нормативна уредба и на местно ниво.
По същия начин е имало
действаща и прилагана уредба на размера на допълнителното възнаграждение за
нощния труд на държавните служители в МВР. Както се посочи по-горе,съгласно
чл.179,ал.1 от ЗМВР е предвидено да се регламентира с нарочна заповед на
министъра на вътрешните работи. Известно е ,че със Заповед №8221з-791 от
28.10.2014г.,с която в съответствие с горните правомощия, Министърът е
определил възнаграждение за всеки отработен нощен час или за част от него между
22.00ч. и 6.00ч. на държавните служители да се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25лв. Подобна е регламентацията и в
последвалите нарочни актове - Заповед №8121з-40/15.01.2015г.(отм.с
Реш.№1694/17.02.2016г.на ВАС-ДВ бр.17/2016г.), Заповед №8121з-663/05.06.2015г.,
Заповед №8121з-437/28.04.2016г.(отм.с Реш.№5937/12.05.2017г.на ВАС-обн.ДВ
бр.49/2017г.). Последните са отменени със Заповед №8121з-1429/23.11.2017г.(обн.ДВ
бр.98/08.12.2017г.),в която отново допълнителното възнаграждение за нощен труд е
в размер на 0.25лв. Със приложената Заповед №8121з-156 от 05.02.2020г.,
Министърът на вътрешните работи определя размер на допълнителното
възнаграждение за всеки отработен нощен час или за част от него,за времето от
22.00ч. до 6.00ч.,в размер на 1лв.
Изводът,който се налага от
изложената по-горе хронология,е че през процесния период- 01.09.2016г.-01.09.2019г.
е имало и има действаща и прилагана нормативна уредба,както на организацията и
разпределението на работното време, така и на условията,реда за изплащане и
размера на полагащото се допълнително възнаграждение. Експертът по съдебната
експертиза, след проверка в счетоводството на ответника, потвърждава,че на
ищеца е бил изплатен положеният и отчетен
нощен труд.
(друг
е въпросът дали възнаграждение от 0.25лв. е достатъчно и дали съответства на
полагания специфичен труд от служителите на ОД на МВР, което, обаче не е
предмет на предявения тук иск,а видно от приложените заповеди,за следващите
периоди е било коригирано на 1лв.)
По изложените съображения
съставът приема,че няма основание за субсидярно приложение на нормите на НСОРЗ
при регламентиране на служебното правоотношение на ищеца,като държавен служител
– полицейски орган, съгласно чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР.
Няма основание за прилагане на чл.9,ал.2
от НСОРЗ и с оглед определената й
приложимост в случаите на „подневно” отчитане на
работното време. Както се изясни работното време на ищеца,като работещ на
смени,е отчитано в часове,сумирано за периоди от 1 и от 3 месеца,а не подневно.
На следващо място тезата на
ищеца не може да се сподели,тъй като положеният труд през нощта неправилно се
определя като „извънреден”. Известна е дефиницията на извънредния труд, дадена
в чл.143 от КТ, а именно „Извънреден е
трудът,който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време.”.
В случая претенцията на ищеца е за
присъждане на допълнително възнаграждение за положен труд в рамките на
утвърденото работно време, съгласно определения график и регламентация на
работа смени. Както се посочи по-горе (чл.187,ал.1 и ал.3 от ЗМВР) по отношение
на държавните служители в МВР изрично е регламентирано,че нормалната
продължителност на работното им време е 8 часа дневно,съответно в ал.3-при
работа на смени и полагане на труд през нощта- 8ч. за всеки 24-часов период. От
тази конкретна уредба следва,че по отношение на тази категория държавни
служители е въведено изключение от общия норматив на продължителност на нощния
труд (чл.140,ал.1 от КТ) и тя е 8 ч. И това е обяснимо със спецификата и
динамиката в работата на тази категория държавни служители, обществените отношения, които регламентира ЗМВР, насоките в
дейността на ОД на МВР, съгласно чл.2 от ЗМВР. Именно заради специфичната
натовареност в работата им са предвидени и редица мерки за закрила,обезщетения,компенсации
и т.н.
При така регламентираната
нормална продължителност на работното време от 8 ч. няма нужда от търсеното от
ищеца преизчисление,тъй като не се явява разлика между положения през деня и
през нощта труд. Нещо повече-дори и да се приложи цитираното правило,то
изчислението би имало резултат 1 (8:8) и отново няма да има основание за
търсеното допълнително възнаграждение.
Изводът на състава е, че
не е налице извънреден труд при работата
през нощта на държавния служител-полицейски орган(съгл.чл.142,ал.1,т.1
от ЗМВР), в случаите когато това е в рамките на утвърдените графици на нормална
работа. Данни за положен от ищеца и незаплатен извънреден труд няма и не се
твърди от него,поради което и не се открива основание за присъждане на
допълнително възнаграждение по чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР.
Регламентацията
на нощния (чл.179) и на извънредния труд (чл.178,ал.1,т.3,чл.187,ал.5,т.2,ал.6,ал.7)
в ЗМВР е отделна, ясна и изрична и няма основания за смесване
на нормите. Приети са и се прилагат и отделни подзаконови нормативни актове за
реда, организацията на полагането, отчитането и заплащането им.
Не може да
се открие основание за споделяне на тезата на ищеца и в нормата на чл.188,ал.2
от ЗМВР,предвиждаща приложение по отношение на държавните служители,които
полагат труд през нощта,на специалната закрила съгласно КТ- нормите на
чл.140-чл.142 от КТ. Тази специална закрила е съобразена при регламентиране на
нощния труд в ЗМВР,също и в наредбите по чл.179,ал.2 и по чл.187,ал.9 от ЗМВР,като
отново е отчетена и спецификата на труда, полаган от тази категория държавни
служители.
Не могат да
се открият аргументи за обратен извод и след произнасянето на СЕС по дело С-262/20, с Решение от
24.02.2022г. По поставените въпроси съдът отговаря, че Директива 2003/88/ЕО не
съдържа указания за нормалната продължителност на труда през деня и този, полаган
през нощта, те не са обусловени, но ако с цел защита на здравето и безопасността
на работниците се налага - може да се въведе разлика в нормалната им
продължителност. Съдът приема, че не е нужно да се приема отделна правна
уредба,регламентираща нормалната продължителност на нощния труд при работниците
от публичния и от частния сектор. Уредбата следва да е подчинена на принципа на
„равното третиране“ на работници в идентични структури, изобщо на категории
лица, намиращи се в сходно положение. Допуска се различие в третирането им само
когато се основава на „обективен и
разумен критерий,т.е. когато е свързана с допустима от закона цел на
съответното законодателство и е съразмерна на тази цел“. Дадена е препоръка
към съда за извършване на проверка каква категория работници се ползва от общия
правен режим на чл.140 от КТ и каква друга категория е изключена от обхвата му
и въз основа на какъв критерий.
Въззивният
състав извърши проверка на законодателната уредба в България и не открива различие в регламентацията на
база принадлежност към публичния или частния сектор. Налице е различна
регулация на нощния труд, но тя е основана на спецификата в дейността или на
упражняваната функция в конкретни сфери от обществения живот,например
военнослужещи и служители в МО, работещи в лечебни заведения, извършващи
транспортна дейност, работещи в строителството и др. За компенсация на
въведените ограничения за тази категория работници и служители, допълнително са
предвидени редица механизми, адаптирани към особеностите на труда им като заплащане
на допълнително възнаграждение (строителство, здравеопазване, транспорт, военослужещи),
намаление на продължителността на работно време, допълнителен платен отпуск и
др. Или- законодателно е регламентиран и постигнат баланс между налагащите се с
оглед спецификата на работата им ограничения и компенсирането им с подходящи
мерки за закрила. Няма нарушение на принципа на „равно третиране“ на работници
със сходни трудови функции. Така е и с процесната категория държавни служители
по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР- полицаи и пожарникари, при които регламентацията на
нощния труд е подчинена на особеностите на извършваната трудова дейност (т.н.„обективен
и разумен критерий“), като различието в продължителността е компенсирано със
законово установени и гарантирани мерки(чл.176-179 от ЗМВР).
По
изложените съображения ОС-Ловеч намира,че претенцията на ищеца за присъждане на
обезщетение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г.,
на стойност 1906.77лв.,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
и за мораторна лихва в размер на 263.28лв. за периода от 01.10.2016г. до
01.09.2019г.,е неоснователна и недоказана и правилно е отхвърлена от
РС-Луковит. Решението следва да се потвърди изцяло като законосъобразно,тъй като
при постановяването му са спазени относимите материално-правни и процесуални
норми.
При този
изход на спора и при заявеното изрично искане, на ответника-сега въззиваем,
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК, ЗПП и
Наредба за заплащането на правната помощ. При съобразяване размера на
претенцията и липсата на особена правна и фактическа сложност на спора,съдът
определя възнаграждение в размер на 100лв.
Следва да се присъди и внесената за въззвната жалба държавна такса в размер на 25лв.
Така общата сума,която П.В.И. следва да заплати на ОД на МВР-Ловеч е 125лв.
По изложените съображения ОС-Ловеч
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 57/30.04.2020г.,постановено по гр.д.№ 552/2019г. по описа на РС-Луковит,като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА П.В.И. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР–ЛОВЕЧ, с адрес
гр.Ловеч,ул.“Стефан Караджа“№2, сумата 125 (сто двайсет и пет) лева,
представляваща разноски по чл.78,ал.8 от ГПК за представителството пред ОС-Ловеч
по в.гр.д.№352/2020г. и дължимата държавна такса за въззивно обжалване от 25
лева.
С оглед цената на иска и на основание
чл.280,ал.3,т.1 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.