Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 11.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на
двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. Георгиева, като разгледа гр.д. № 1207 по описа на РС Враца за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са два кумулативно съединени конститутивни
иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 и по т. 2 КТ и осъдителен иск
по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Производството е образувано по постъпила искова молба
от И.С.И. против „Пътстройинженеринг“ АД за отмяна на уволнение, възстановяване
на заемана длъжност и заплащане на обезщетение за времето през което служителят
е останал без работа, вследствие на незаконно уволнение с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
В исковата молба се навеждат твърдения, че по силата на допълнително
споразумение № 318-18/31.01.2019 г. към трудов договор № 318/04.05.2015 г.
ищецът е назначен в ответното дружество на длъжност „шофьор на товарен
автомобил", с място на работа: „Пътстройинженеринг“ АД гр. В., с основно
месечно трудово възнаграждение 615 лв. и допълнително трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит - 24.60 лв. Срокът на договора бил уговорен до
31.03.2019 г. След изтичане па този срок ищецът продължил да работи и да
изпълнява трудовите си задължения до датата на уволнение - 24.04.2020 г.,
поради което счита, че на основание чл. 69 КТ трудовия му договор с ответното
дружество се е превърнал в договор за неопределено време. Сочи, че със Заповед
№ 820/23.04.2020 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение, считано
от 24.02.2020 г. с ищеца на основание чл.328. ал.1. т. 12 от КТ - “обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор", без да е посочил в какво
се състои тази обективна невъзможност и дали касае невъзможност за изпълнение
на трудовия договор от страна на работника или засяга
работодателя. Ищецът счита процесната заповед за незаконосъобразна и
неправилна.
На първо място сочи, че
извършеното уволнение е незаконосъобразно поради липса на фактическо и правно
основание, обуславящо прекратяване на трудовия договор на посоченото правно
основание - не са налице обстоятелства, обуславящи обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор, при които реалното изпълнение на трудовите
задължения да е станало невъзможно по причина, която стои извън волята на
страните по договора. Твърди, че не е налице такава обективна невъзможност.
На следващо място счита, че
подписът положен за работодател в процесната заповед, не е изпълнен от
изпълнителния директор Т.П.П., а от друг служител, поради което не съдържа
волеизявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор, което влече
нейната незаконосъобразност.
Сочи, че в резултат на
извършеното уволнение, ищецът е безработен. Претендира сумата от 3690 лв.,
представляваща обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, а именно
от 24.04.2020г. до 24.10.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
С оглед на тези и останалите
подробно изложени съображения моли съда да отмени процесната заповед №
820/23.04.2020 г. като незаконосъобразна и неправилна, да възстанови ищеца на
длъжността, която е заемал преди уволнението - „шофьор на товарен
автомобил" с код по НКП 8322005 и да осъди ответното дружество да му
заплати сумата от 3690 лева, представляваща обезщетение за принудителна
безработица, за времето през което е останал без работа поради незаконното
уволнение, а именно за период от 24.04.2020г. до 24.10.20202г.. ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба в съда до
окончателното изплащане. Претендира разноски. Моля да осъдите ответното
дружество, да заплати всички сторени от ищеца разноски.
В срочно подаден отговор ответникът счита предявените
искове за допустими, но неоснователни. Сочи, че за основанието, на което е
прекратено трудовото правоотношение с ищеца, не се предвижда специалната
закрила при уволнение по чл. 333 КТ. Счита, че са спазени предвидените в закона
изисквания за прекратяване на трудовото правоотношение поради обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Моли исковата молба да бъде
отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното открито съдебно
заседание на 22.07.2020 г. съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК
изменение на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ чрез
неговото увеличение, като същият се счита за предявен за сумата от 3909,12 лева
вместо първоначално претендирания размер от 3690,00 лева.
Съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
С изготвения
доклад по делото, срещу който страните не са възразили, обективиран в
Разпореждане № 3377/02.07.2020 г., като безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните са отделени обстоятелствата, че:
1. същите са
се намирали в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „шофьор на товарен автомобил” въз основа на трудов договор от
04.05.2015 г.;
2. със
Заповед № 820/23.04.2020 г., издадена от ответника, трудовото правоотношение
между страните е било прекратено, считано от 24.04.2020 г.
Посочените
обстоятелства се установяват и от приетите по делото Трудов договор № 318/04.05.2015
г., Допълнително споразумение № 318-18/31.01.2019 г. и Заповед № 820/23.04.2020
г. за прекратяване на трудовото правоотношение.
Прието по
делото е заверено копие от свидетелството за управление на МПС на ищеца с номер
на документа *********, от което се установява, че последният е придобил
правоспособност за управление на автомобили, изискващи категория „С“ на
09.12.1999 г. Приета по делото е и Карта за квалификация на водача на МПС с
валидност до 09.01.2025 г. В полза на ищеца е издадено и удостоверение за
психологическа годност на осн. чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП с номер на документа
565198.
С Експертно
решение № 4971 от 04.11.2019 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Христо
Ботев“ АД – гр. Враца ищецът е преосвидетелстван и му е определена 75% трайно
намалена работоспособност за срок от 2 години. Като водеща диагноза е посочена
– Неинсулинозависим захарен диабет. В експертното заключение е посочено, че
лицето може да работи като шофьор съгласно Становище № 774/16.08.2018 г. на
ТОЛЕК – София за срок от 5 години.
Със Заповед
№ 820/23.04.2020 г., издадена от изпълнителния директор на „Пътстройинженеринг“ АД, считано от 24.04.2020
г. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1,
т. 12 КТ – поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Мотиви
във връзка с посоченото основание за прекратяване на трудовия договор в
заповедта не са изложени.
Представено
по делото е и заверено копие от притежаваната от ищеца трудова книжка с номер
на документа 52/01.03.2002 г., от която се установява, че след прекратяването
на трудовото правоотношение с ответника, не е налице отбелязване за ново
възникнало трудово правоотношение с ищеца. Същата констатация е направена от
съда и при проведения оглед на оригинала на трудовата книжка в съдебно
заседание на 28.10.2020 г.
Приета по
делото е и регистрационна карта на ищеца, издадена от Агенция по заетостта,
Дирекция „Бюро по труда“, от която се установява, че лицето е регистрирано като
безработно.
От
представено от ответника удостоверение с изх. № 163/24.06.2020 г. се
установява, че за последния пълен отработен месец – м. 03.2020 г., брутното
трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 651,52 лв. същото обстоятелство
се потвърждава и от представената справка – данни за осигуряването на ищеца,
издадена от ТД на НАП Велико Търново.
Други
относими доказателства по делото не са приети.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ – поради
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.
Установяването
на законосъобразното упражняване на правото си да прекрати трудовия договор с
ищеца е в тежест на ответника, който с помощта на всички допустими по ГПК
доказателствени средства следва при условията на пълно и главно доказване да
установи наличието на съответното посочено в заповедта уволнително основание –
в случая настъпила след сключване на трудовия договор конкретна трайна
обективна пречка за изпълнение на трудовия договор, която е непреодолима и е
извън волята на страните по договора.
Според
трайно установената съдебна практика, наличието на основанието по чл. 328, ал.
1, т. 12 КТ се обуславя от безвиновната фактическа невъзможност за изпълнение
на трудовия договор между страните. Посоченото основание за прекратяване на
трудовото правоотношение е самостоятелно и не се припокрива с никое друго
уредено в КТ основание и се прилага, когато е настъпила обективна невъзможност
за изпълнение на трудовия договор по причина, която е извън специално уредените
в КТ. Субективното потестативно право на уволнение е упражнено от работодателя
законосъобразно тогава, когато е възникнала нова обстановка, при която реалното
изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини извън волята на
страните по трудовия договор. При това положение работодателят трябва да
докаже, че има създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на
трудовия договор е станало невъзможно. Обективната невъзможност може да се
дължи на различни причини, които обикновено са външни за страните по договора,
затова правното основание по т. 12 е формулирано общо. По правило законността
на уволнението се преценява с оглед наличие на основанието за уволнение към
момента на извършването му, а не с оглед настъпилите впоследствие
обстоятелствата /в този смисъл Решение № 218 от 17.03.2010 г. по гр. д. №
984/2009 г., ВКС, ІІІ г. о./. Същественото е да са налице непреодолими причини
за изпълнение на трудовия договор, произтичащи от независими от страните по
трудовото правоотношение (както от работника, така и от страна на работодателя)
фактори /в горния смисъл: по арг. от Решение № 342/04.10.2011 г. по гр. д. №
11/2011 г., ВКС, IV г. о., Решение № 218/17.03.2010 г. по гр. д. № 984/2009 г.,
ВКС, III г. о., Решение № 1439/22.01.2009 г. по гр. д. № 2398/2005 г., ВКС, ІІІ
г. о., Решение № 946 от 14.05.2002 г. по гр. д. № 1289/2001 г.,ВКС, ІІІ г. о./.
Съобразно
разпределената му доказателствена тежест, работодателят „Пътстройинженеринг“ АД
е следвало да положи необходимите процесуални усилия и да ангажира доказателства,
установяващи законността на уволнението. Ответното дружество не е ангажирало
никакви доказателства. Макар и подало отговор в срока по чл. 31 ГПК, в същия не
се съдържат никакви твърдения и доводи по възраженията на ищеца, освен
бланкетното посочване, че заповедта за уволнение е законосъобразна. Не са
ангажирани никакви доказателства в тази насока.
Отделно от
горното следва да се посочи, че заповедта за уволнение, независимо, че с нея не
се налага дисциплинарно наказание, а прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, следва да бъде мотивирана. Във всички
случаи на прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота
/мотиви/ за основанието, на което се извършва, както с оглед защитата на
работника или служителя, така и поради правните последици. Работодателят е
този, който трябва да установи законността на заповедта за уволнение, което
включва и наличие на основанието, на което е прекратено трудовото
правоотношение. От значение е именно основанието, посочено в заповедта за
уволнение, а не друго, макар и обективно да е съществувало към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение.
Няма
законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с цитиране на правната
норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, нито има
нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на работодателя.
Важното е обаче от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за
същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото
правоотношение и е въпрос на правна квалификация коя е приложимата правна
норма. В случая единствено посочването на текста от законовата норма –
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, не е достатъчно, тъй
като обективната невъзможност може да почива на различни фактически основания. От
издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение дори не е ясно
за коя от страните по трудовия договор е налице обективна невъзможност за
неговото изпълнение. От значение е в рамките на изложените мотиви работникът
или служителят да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради
които трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши
проверка дали са се осъществили, като ги подведе под съответна правна норма и
въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно – в този
смисъл напр. Решение № 346/23.07.2010 г. по гр. дело № 468/2009 г. на IV г.о. на ВКС.
В случая работодателят не е посочил нито в заповедта, нито в производството
пред настоящата инстанция конкретна причини, която да представлява обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор.
При
изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ е основателен и следва да бъде уважен, като уволнението се признае за
незаконно и бъде отменено, без да е необходимо да бъдат разглеждани останалите
въведени от ищеца възражения за незаконосъобразност на заповедта.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Основателността
на иска се обуславя от незаконността на уволнението, до какъвто извод достигна
съдът. Страните не спорят, че съществувалото между тях трудово правоотношение е
имало безсрочен характер. Съгласно допълнително споразумение №
318-18/31.01.2019 г. срокът на договора е уговорен до 31.03.2019 г., като видно
от данните по делото, ищецът е продължил да изпълнява трудовите си функции при
работодателя и след този срок. На осн. чл. 69, ал. 1 КТ, трудовият договор се е
превърнал в договор за неопределено време. Същевременно не се събраха
доказателства, от които да се направи извод, че до устните състезания трудовият
договор би бил прекратен на друго основание. Ето защо искът следва да се уважи
като основателен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ :
Предявен е
осъдителен иск за сумата от 3909,12 лв., представляваща обезщетение за оставане
без работа за периода от 24.04.2020 г. до 24.10.2020, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от предявяването на исковата молба до окончателното
погасяване на задължението.
Искът за
заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение
предполага установяване незаконността на прекратяването на трудовото
правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението за
процесния период, но за не повече от 6 месеца. Последното обстоятелство се
установява от представените от ищеца писмени доказателства /заверен препис от
трудова книжка, представена и в оригинал за оглед от съда в проведеното открито
съдебно заседание, както и регистрационна карта, издадена от Агенция по заетостта,
дирекция „Бюро по труда”/. Ето защо в полза на ищеца е възникнало вземане за
обезщетение, което е доказано за целия исков период, доколкото към момента на
устните състезания същият е изтекъл.
Съгласно чл.
228 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението, е
полученото за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратен трудовият договор.
Видно от представените по делото удостоверение от работодателя за изплатено на
ищеца възнаграждение за м. март 2020 г., както и видно от приетата по делото
справка от ТД на НАП Велико Търново, последното му брутно трудово
възнаграждение е в размер на 651,52 лв. Предявеният иск следва да бъде уважен изцяло
за сумата от 3909,12 лв. /6 брутни трудови възнаграждения/, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от предявяването на исковата молба до окончателното
погасяване на задължението.
По разноските:
С оглед
изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер на 800,00
лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда сумата от 316,36
лв. - 2 х 80,00 лева определена държавна
такса по двата предявени неоценяеми иска и сумата от 156,36 лева,
представляващи държавна такса 4 на сто по иска за заплащане на обезщетение за
времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на И.С.И., ЕГН **********, за което е
издадена заповед № 820/23.04.2020 г. на директора на „Пътстройинженеринг“ АД,
ЕИК *********.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
И.С.И., ЕГН ********** на заеманата до уволнението длъжност „шофьор на товарен
автомобил” с код по НКП *********, заемана при „Пътстройинженеринг“ АД, ЕИК
*********.
ОСЪЖДА „Пътстройинженеринг“ АД, ЕИК
********* да заплати на И.С.И., ЕГН ********** сумите, както следва:
- сумата от 3909,12 лева на основание чл.344 ал.1
т.3 от КТ във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ, представляваща размера на брутното трудово възнаграждение на И.С.И. за периода 24.04.2020 г. до 24.10.2020 г., в
който ищецът е останал без работа след
уволнението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.06.2020 г. до
погасяването ѝ.
- сумата от 800,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски в производството по делото.
ПОСОЧВА на осн. чл. 127, ал. 4 ГПК банкова
сметка *** И.С.И., по която могат да бъдат заплатени присъдените му суми, а
именно: IBAN: ***, BIC: ***, разкрита при “Първа инвестиционна банка“ АД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Пътстройинженеринг“
АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
гр. Враца сумата от 316,36 лева,
представляваща държавна такса.
ДОПУСКА на основание чл. 242 ГПК предварително изпълнение на решението в
частта по иска по 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок, считано
от 11.11.2020 г. на основание чл.315, ал.2 ГПК, а в частта по чл. 242 ГПК,
имащо характер на определение - с частна жалба пред Окръжен съд гр. Враца в
едноседмичен срок, считано от посочената дата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: