Р Е Ш
Е Н И Е
№ 739
гр. Плевен,17.11.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 679 по описа на Административен съд Плевен за
2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно – процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 от Закона
за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от М.А.Х.
чрез адв.К.Д. *** с адрес на кантора гр.Плевен, ул ***, против Заповед
№3391з-208/29.07.2020 год. -2190/13.07.2020 год. на Началник група „ООР“,
сектор „ОП“, Второ РУ-Плевен, с която на Х. е наложено дисциплинарно наказание
„мъмрене за срок от един месец“.
В жалбата се твърди, че атакуваната заповед е издадена
при неизяснена фактическа обстановка и при липса на мотиви. Счита, че
посоченото дисциплинарно нарушение не е извършено виновно. Сочи, че му е
вменено нарушение за това, че на
13.08.2019 г. е издал през приложение на АИС „АНД" на РСОД фиш серия GT бл. № 78944 на М. Г. ***, без да е описано какво е и къде е извършено
нарушението от Х..Твърди,
че разпоредбата на чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП регламентира
забрана за паркирането на платното за движение и на тротоара непосредствено
пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до
тях. Със Закон за изменение и допълнение на ЗДвП, обн. в ДВ бр.37 от 2015 г., е
приета нова разпоредба - чл.178е от ЗДвП, според която се наказва с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира
пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи,
предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън
разрешените за това места. Със същия ЗИДЗДвП е отменен действалият до този
момент текст на чл.183 ал.З т.2 от ЗДвП, предвиждащ глоба в размер на 30 лева
за водач, който паркира на тротоара. Сочи за безспорно, че е изготвил фиш за
нарушение по чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП, както и че е наложил на нарушителя глоба в
размер на 30.00 лева, позовавайки се на санкционната разпоредба на чл.183 ал.З
т.2 от ЗДвП. Но счита, че това негово действие не представлява неизпълнение на
служебни задължения по смисъла, вложен в чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР. Счита, че
деянието не е осъществено виновно и в частност - при небрежност като форма на
вината. Сочи, че Система за управление на Административнонаказателна дейност,
при подаване за търсене на разпоредбата на чл.178 от ЗДвП се визуализират
няколко предложения за "нарушена разпоредба - чл.98, ал.2, т.2; санкционна
разпоредба - чл.178е; сума - от 50 до 200 лева и последна промяна -
11.0б.2015г." Тоест, не се визуализира в какво се изразява последната
промяна, както и кой е бил санкционният текст, приложим преди датата на тази
последна промяна. Твърди, че при издаване на фишове чрез РСОД полицейските
служители разполагат с таблет за дистанционна връзка, според който, след
въвеждане данните на водача и ръчно въвеждане на нарушената разпоредба по чл.98
ал.2 т.2 от ЗДвП, се отваря диалогов прозорец с предложения, с текст. След като
служителят избере текста, системата извежда санкционната разпоредба. Когато се
види, че се генерира отменената санкционна разпоредба, служителят трябва да
върне една стъпка назад, да избере друго предложение и по този начин да
достигне до относимата такава. Ето защо според жалбоподателя към датата на
извършване на дисциплинарното нарушение в АИС ПП, прилагана от служителите на
Сектор ПП при ОД на МВР град Плевен, са фигурирали, респективно е можело да
бъдат избирани при въвеждане на материалноправната разпоредба на чл.98 ал.2 т.2
от ЗДвП, както приложимата към този момент санкционна разпоредба, визирана в
чл.178е от ЗДвП, така и отменената с ДВ бр.37/2015 г. такава по чл.183 ал.З т.2
от ЗДвП.
Жалбоподателят сочи още, че за да е налице неизпълнение
на служебни задължения при небрежност като форма на вината, е необходимо да не
е съзнавал, но да е бил длъжен и да е могъл да съзнава, че с поведението си
допуска неизпълнение на произтичащите от заеманата от него длъжност задължения.
Счита, че след като отмененият санкционен текст фигурира в базата данни,
използвана от полицейските служители, не може да се приеме, че с прилагането на
същия е допуснато неизпълнение на служебни задължения поради небрежност. И това
е така, защото, макар и да е длъжен да познава нормативната уредба, Х. не е бил
длъжен да знае, че в АИС ПП фигурират и нормативни текстове, които са отменени.
В Сектор ПП КАТ при ОД на МВР - Плевен е известно писмо (което не е съобразено
и обсъждано от ДИО) per.
№ 11937р- 9444 от 01.06.2015г. по описа на ГДНП, в което
е посочено, че регламентираната в чл.183, ал.З, т.2 от ЗДвП санкция е валидна
за нарушения, извършени до 21.05.2015г. включително, в което писмо се съдържа
указание въпросната информация да бъде сведена до знанието на всички йерархии на
АИС АНД, но не е посочено, че въпросната разпоредба ще продължава да фигурира в
електронната база данни, респективно че ще продължи да се визуализира при
въвеждане на разпоредбата на чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП. След като в АИС ПП към
датата на извършване на дисциплинарното нарушение е фигурирала отменена
санкционна разпоредба, и същата се е изписвала автоматично при въвеждане на
нарушената материално правна такава, не може да се приеме, че Х. виновно не е
изпълнил вменените му служебни задължения. В подкрепа на твърденията си се
позовава на писмо рег.№ 5290р- 4004/28.02.2020 г. на директора на Дирекция
"КИС" при ГДНП, че причината за визуализация на неактуални връзки
между нарушения и санкции при работа с АИС АНД и АИС ПП се дължи на процеса на синхронизация,
който е заложен в софтуера на съответните приложения. При направена проверка
във връзка с писма от 29.08.2019 г. и 04.09.2019 г. на ГДНП от страна на ДКИС
на подадените номенклатури е установено, че съответните връзки между
нарушенията и санкциите са заличени в ОСИ, но въпреки това се визуализират в
приложенията на АИС ПП и АИС АНД. Извършена е промяна в процеса на
синхронизация на информацията, след която няма възможност за избор на
неактуалните санкции за нарушенията по ЗДвП. Т.е. от цитираното писмо става
ясно, че въпреки предприетите действия за своевременно заличаване на отменените
санкционни разпоредби, същите са продължили да се визуализират в приложенията
на АИ ПП и АИС АНД, в т.ч. и в периода на извършване на процесното
дисциплинарно нарушение, както и, че това е наложило предприемане на
допълнителни действия за промяна в процеса на синхронизация на информацията,
които са осъществени след извършване на вмененото му дисциплинарно нарушение.
От това писмо прави извода, че допуснатото от него нарушение се дължи на
несъвършенствата на прилаганата от органите на МВР АИС ПП и АИС АНД, а не на
проявена от негова страна небрежност при изпълнение на произтичащите от
заеманата длъжност служебни задължения, което изключва съставомерността на
наказаното с обжалваната заповед дисциплинарно нарушение по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на служебно задължение, поради липса на
субективния признак на същото - виновно поведение от страна на държавния
служител, изразяващо се в проявена небрежност. Прави извод, че като му е наложил дисциплинарно
наказание за нарушения по посочения по-горе законов текст, наказващият орган е
нарушил материалния закон. Според жалбоподателя атакуваната заповед не е
съобразена и с целта на закона. Действителни вредни последици (преки такива) от
нарушението му не са налице, доколкото глобата по издаденият фиш е платена.
Липсват каквито и да било индиции нарушението да е осъществено с цел прилагане
на корупционни практики. В заключение моли за отмяна на заповедта, претендира
присъждане на направените по делото разноски за платена държавна такса и
адвокатски хонорар.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв.Д. с пълномощно на л.7 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея
основания, по същество моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът- Началник група „ООР” в
сектор „ОП” при Второ РУ-Плевен, се представлява от юрисконсулт А. с пълномощно
на л.48 от делото, която оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я
отхвърли. Счита, че нарушението е доказано по безспорен начин. От
доказателствата по делото според ответника се установява, че към момента на
извършване на нарушението в системата са били налични и двете санкционни
разпоредби-отменената и действащата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Като
съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия
закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за
валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
В Доклад рег.№4575р-797/24.03.2020 год. са изнесени
резултатите от извършена проверка за неправомерни действия на държавни
служители от СДВР и ОДМВР във връзка с допуснати нарушения на ЗДвП. Направено е
предложение с доклада да бъде взето дисциплинарно отношение спрямо служителите,
неправомерно издали фиш ш наложили глоба по отменени санкционни разпоредби на
ЗДвП, като за целта се извърши проверка. Дадени са и препоръки. С оглед
предписанията в доклада е изготвена Докладна записка рег.№316р-13485/16.04.2020
год. от Началник сектор ПП, в която, след извършена проверка-справка в АИС АНД,
са установени 13 бр. издадени глоби с фиш по отменената санкционна разпоредба
на чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП, между които и фиш серия GT 78944, издаден на 13.08.2019 год. от
мл.автоконтрольор М.Х..
Със заповед №316з-1352/28.04.2020
год. и заповед №316р-1721/3.06.2020 год. на л.15-16 от делото е възложена
проверка за наличие на нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР,
между които и жалбоподателят. С докладна записка рег.№316р-17810/1.06.2020
год. и поставена върху нея резолюция е
удължен срокът за извършване на проверка.
На Х. е предоставен въпросник с рег.№ 316р-17222/26.05.2020г., с питания за
какво нарушение е съставен фиш серия GT
78944/13.08.2019 год., дали същият е написан през РСОД и принтиран през
мобилното устройство, дали е запознат с промените в ЗДвП и дали е запознат с
чл. 178е от ЗДвП, както и каква е причината да се маркира отменен член в
падащото меню на служебния таблет. Служителят е дал обяснение с рег.№
316р-17226/26.05.2020г, в което собственоръчно е написал, че фишът е издаден
през РСОД и е принтиран с печатно
мобилно устройство, връчен е на нарушителя. Описал, че е запознат с промените е
ЗДвП съгласно изменение на ЗДвП, но вероятно в интензивността на работа е
допуснал техническа грешка и е избрал грешния член от ЗДвП. Жалбоподателят е депозирал още Сведение №3391р-6615/29.07.2020 год., в което отново е
посочил, че е допуснал техническа грешка, като е избрал грешна разпоредба
поради интензивността на работа.
По заповед №316з-1352/28.04.2020 год. и заповед
№316р-1721/3.06.2020 год. е извършена проверка кои са служителите на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, които след 1.06.2019 год. неправомерно са
наложили глоби с фиш в нарушение на разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДП и отм.
санкционна разпоредба на чл.183, ал.3, т.2 от ЗДП. За резултатите от проверката
е изготвена справка рег.№316р-20337/23.06.2020 год. Проверката е възложена на
нарочно определена комисия, която, след събиране на доказателства е установила,
че са издадени пет броя фиша, издадени в нарушение на ЗДП, между които и фиш
серия GT 78944/13.08.2019 год. Установено е, че на
13.08.2019г. служителят мл. инспектор М.А.Х. - мл.
автоконтрольор в група „ОДПКИД“ в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР –
Плевен, е бил назначен в наряд за
времето от 07 до 19 часа. като е осъществявал контрол на пътното
движение. В 13.31 часа е установил извършено нарушение от собственик на МПС -
лек автомобил марка ***с рег.№ ***- М. Г. Д.с ЕГН ********** от гр. Плевен,
която е паркирала пред жилищна сграда и затруднява достъпа до нея, като е нарушила чл. 98 ал.2 т.2 от
ЗДвП. При работа с РСОД служителят е допуснал принтиране на фиш серия GT 78944/13.08.2019 год.. „ чрез мобилен принтер вместо
по чл. 178е от ЗДвП, по чл. 183 ал.З т.2 от ЗДвП. Описано е, че съгласно
изменение на ЗДвП с ДВ бр.37 от 22.05.2015г., посоченият санкционен член е
отменен и не следва да се налага глоба в размер на 30лв., а по ч. 178е от ЗДвП
следва да се накаже с глоба от 50 до 200 лв. в качеството на лице, което паркира ППС в паркове, градини,
детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и тротоари в населените места извън разрешените
за това места. За горните констатации е изготвена Справка
рег.№316р-20337/23.06.2020 год. Направено е предложение в справката на Х. да
бъде наложено дисциплинарно наказание
писмено предупреждение за срок от три месеца.
На 29.07.2020
год. е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед
№3391з-208/29.07.2020 год. на Началник група „ООР” в сектор „ОП” при Второ
РУ-Плевен. Описано е в оспорената заповед, че на 13.08.2019г. служителят е
издал през приложението на АИС „АНД“ на РСОД фиш серия GT 78944/13.08.2019 год.
на М. Г. ***, която е нарушила чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП. При работа с РСОД
служителят е допуснал принтиране на фиш серия GT
78944/13.08.2019 год., през мобилен принтер вместо по чл. 178е от ЗДвП, по чл.
183, ал.З, т.2 от ЗДвП. Съгласно измененията в ЗДвП с ДВ бр.37 от 22.05.2015г.
посоченият санкционен член е отменен и не следва да се налага глоба в размер на
30 лева, а по чл.178е от ЗДвП се наказва
с глоба от 50 до 200 лева лице,
което паркира ППС в паркове, градини, детски площадки, площи,
предназначени само за пешеходци и на тротоари в населени места извън
разрешените за това места. Описано е още
в заповедта, че в подраздел „Познаване на нормативните документи и
професионални умения” от раздел II „Основни длъжностни задължения” на
длъжностна характеристика рег.№ 3286р- 19549/11.11.2015 г. за длъжността
„младши автоконтрольор II-I степен в сектор/ група „Охранителна полиция”/ група
„Пътен контрол” на сектор „Охранителна полиция”/ участък към районно управление
при ОДМВР, е посочено, че заемащият я служител следва „да познава Закона за
движението по пътищата....”. В заповедта е описано още, че деянието на младши
инспектор Х. представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР - „неизпълнение на служебни задължения”. Предвид
факта, че към датата на съставяне на фиша в приложението АИС „АНД” на РСОД, в
падащо меню, са били налични като възможност за избор и двете санкционни
разпоредби по ЗДвП (действаща и отменена) и че към момента не са установени
други съставени от служителя фишове с посочена отменена санкционна разпоредба
по чл. чл.183, ал.З, т.2 от ЗДвП, ДНО е приел, че е налице маловажно нарушение
на служебната дисциплина, при което отклонението от изискванията е
незначително, за което на основание чл.198, ат.1 и ал.2 от ЗМВР се предвижда
налагане на дисциплинарно наказание „мъмрене“
за срок от 1 до 3 месеца. За извършеното от служителя на 13.08.2019 г.,
нарушение на служебната дисциплина, установено в справка от извършена проверка
рег.№ 316р-20337/23.06.2020 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Плевен, след като оценил събраните доказателства, взел предвид тежестта
на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е
извършено, формата на вината - при умисъл и цялостното поведение на държавния
служител по време на службата, приел писмените обяснения на служителя, на
основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.1, чл.198, ал.1 и ал.2 и чл.204,
т.4 от Закона за МВР, на жалбоподателя било наложено дисциплинарно наказание
„мъмрене“ за срок от 1 /един/ месец, считано от датата на връчване на
заповедта. Последната е връчена на жалбоподателя на 29.07.2020 год., а жалбата
против нея е подадена на 5.08.2020 год.
При така установените факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна
страна-адресат на заповедта, пред компетентния съд и против подлежащ на
обжалване административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Видно от
Удостоверение рег.№316000-27042/17.08.2020 год. на л.35 от делото, към датата
на издаване на оспорената заповед младши инспектор М.Х. е заемал младша изпълнителска длъжност – полицай в
група „Охрана на обществения ред” от сектор „Охранителна полиция” към Второ
РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен, а ДНО
старши инспектор М.Ц.М.е заемал ръководна длъжност Началник на група
„Охрана на обществения ред” от сектор „Охранителна полиция” към Второ
РУ-Плевен и съгласно чл.204, т.4 от ЗМВР, като заемащ ръководна длъжност, е могъл да налага дисциплинарни наказания
по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР за служителите в ръководения от него сектор.
Следователно, заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена
в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.
210 ал.1 от ЗМВР – извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които
са извършени нарушенията; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
Според чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за
извършено дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наказание
"мъмрене" дисциплинарното производство може да започне и без издаване
на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото
действие за установяване на нарушението. В случая и както е посочено в
обобщената справка, производството е започнало с разпореждане
рег.№316р-13811/23.04.2020 год., издадено на основание доклад с
рег.№4575р-797/24.03.2020 год. на Дирекция „Инспекторат“ и докладна записка
рег. №316р-13485/16.04.2020 год., въз основа на които е разпоредено
извършването на проверка кои служители в ОДМВР-Плевен след 1.06.2019 год.
неправомерно са наложили глоби с фиш в нарушение на разпоредбите на чл.186,
ал.1 от ЗДП и отм.санкционна разпоредба на чл.183, ал.3, т.2 от ЗДП.
Спазени са сроковете по чл. 195 ал.1 от ЗМВР за
налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението
и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196 ал.1 и ал.2
от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В този смисъл нарушението, за което
е ангажирана отговорността на жалбоподателя е "открито" по смисъла на
чл. 196, ал.1 от ЗМВР на датата
8.07.2020 год., на която обобщената справка
с рег.№316р-21796 е постъпила във Второ РУ-Плевен, където местослужи
ДНО, видно от поставената резолюция
върху справката на л.9 от делото. Именно в този документ се съдържат ясни данни
относно извършеното от Х. деяние и дееца. Оспорената заповед е издадена на
29.07.2020 год. и считано от датата на постъпване на обобщената справка при ДНО
до датата на издаване на оспорената заповед е изминал период, по-кратък от два
месеца. Считано от датата на издаване на фиш серия G бл.№78944-на дата 13.08.2019 год., до датата на
издаване на оспорената заповед-29.07.2020 год. , е изминал срок, по-кратък от
една година.
Спазено е и императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо
дисциплинарно наказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание да
изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения.
Настоящият състав на съда намира, че при издаване на
оспорената заповед са нарушени материалноправните разпоредби на закона. За да достигне до този извод, съдът съобрази
следното:
На 13.08.2019 г. Х.
е издал фиш серия G
бл.№78944, приложен на л.20 от делото, с
който на М. Г. Д.за неправилно паркиране на тротоара, на основание чл. 183,
ал.З, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 30 лева. Разпоредбата на чл.183, ал.3, т.2, въз основа на която е
санкционирана нарушителката Д.с цитирания фиш, е отменена с §6 от Закон
за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (Обн., ДВ, бр. 37
от 22.05.2015 г.). Като същевременно с §
5 е създаден чл. 178е,
съгласно който се наказва с глоба от 50
до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини,
детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в
населените места извън разрешените за това места." . Налага се извод, че Х.
е издал фиш, позовавайки се на отменена законова разпоредба, регламентираща
санкцията, като е наложена санкция с издадения фиш под установения от закона
минимален размер за този вид нарушения.
По делото на л.53 и
сл. е приложена длъжностна характеристика рег.№ 3286р- 19539/11.11.2015 г. за
длъжността „младши автоконтрольор II-I степен в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към
отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР, в което структурно звено е работил
жалбоподателят към датата на издаване на фиша 13.08.2019 год., видно от
обобщената справка. В подраздел
„Познаване на нормативните документи и професионални умения” от раздел II
„Основни длъжностни задължения” на длъжностната характеристика е посочено че заемащият я служител следва да
познава Закона за движение по пътищата и издадените на негова основа
подзаконови нормативни актове, както и редица други изброени в този подраздел
нормативни документи. Очевидно, прилагайки в случая, при съставяне на фиша, отменена повече от четири години преди
издаване на съставения фиш санкционна разпоредба, Х. е показал непознаване на
нормативната уредба в областта на
административнонаказателното право. Х. е запознат с длъжностната си
характеристика срещу подпис на 17.05.2019 год., видно от Протокол на л.57 от
делото. Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата
представлява нормативен акт съгласно легалната дефиниция на чл.3, ал.1 от
Закон за нормативните актове, който урежда първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се
поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко
института на правото или техни подразделения. ЗИД на ЗДвП е приет от 43-то Народно събрание на 7 май 2015
г., подпечатан е с официалния печат на Народното събрание и е обнародван в ДВ с
Указ № 92 на Президента на републиката от 19.05.2015 г. Процесният ЗИД на ЗДвП
е бил обнародван в ДВ, бр. 37 от 22.05.2015 год., като разпоредбите на §5 и §6
от Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, с която
се отменя разпоредбата на чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП и с която се създава нова санкционна
разпоредба на чл.178е от ЗДвП, са влезли в законна сила и са станали действащо
право на 26.05.2015 г. Следователно,
като част от действащото право, съответните изменени/отменени/допълнени
разпоредби на ЗДвП, служителят е бил длъжен да се съобрази с тях при изпълнение
на своите служебни задължения по контрол на движението по пътищата. В този
смисъл познаването на тези нови нормативни разпоредби е било част от служебните задължения на служителя, при което
непознаването им, респективно неточното прилагане на вече отменени, вместо действащи
разпоредби на приложимия закон правилно е определено като дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание.
Обстоятелството, че като полицейски служител Х. е длъжен да познава
нормативната уредба (съобразно разписаните правила в длъжностната му характеристика) мотивират заключението, че
служителят виновно не е изпълнил задълженията си да санкционира водача на МПС
по относимата и приложима за случая законова разпоредба от приложимия към
датата на извършване на нарушението закон-ЗДвП.
Същественият въпрос
според настоящия състав на съда е, че разпоредбата на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР
посочва само общо кои простъпки съставляват дисциплинарни нарушения, като в
тази разпоредба тези простъпки са обобщени като видове нарушения. Конкретните
дисциплинарни нарушения, съставляващи и осъществяващи състав на някое от
изброените в чл.194, ал.2 от ЗМВР нарушения, са посочени от чл.198 до чл.203 от ЗМВР , като в тези
разпоредби едновременно с индивидуализирането и конкретизирането на съответното
нарушение, е посочено и какво дисциплинарно наказание се следва за него. Видно е от материалите по административната
преписка и най-вече от оспорената заповед, че деянието на Х. се изразява
фактически в издаване на фиш за
неправилно паркиране въз основа на отменена разпоредба от ЗДвП, а не въз основа
на действаща такава, при което е наложено и административно наказание глоба под
предвидения в закона минимален размер на наказание за този вид нарушение. Този
вид деяние, както вече беше посочено от съда, действително попада в общата
група дисциплинарни нарушения „неизпълнение на служебни задължения“, защото
познаването на нормативните текстове на ЗДП е било част от служебните
задължения на служителя, разписани в длъжностната му характеристика, а и
предвид, че Х. към датата на издаване на фиша е бил автоконтрольор в група
„ОДПКПД” в сектор „Пътна полиция“, т.е. осъществява съобразно своята длъжност и
звено, в което е работил, контрол върху движението по пътищата, който основно
се регламентира от разпоредбите на Закона за движение по пътищата. Ето защо
негово задължение, и то едно от основните такива, е познаване в конкретика на
нормативните актове, регламентиращи
правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване,
изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези
пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни
средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните
служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и
наказанията за нарушаване на разпоредбите на ЗДП и на издадените въз основа на
него нормативни актове. Като служител в системата на МВР, едни от основните
задължения по длъжностна характеристика на който е познаването на нормативната
уредба в съответната област, служителят е бил длъжен да се информира
своевременно за настъпилите промени в законодателството, отнасящи се до
неговата служебна дейност, които са били обнародвани и достъпни за запознаване.
В този смисъл съдът намира, че издаването на фиш за неправилно паркиране въз
основа на отменена разпоредба от ЗДвП, а не въз основа на действаща
такава, осъществява състава на
дисциплинарно нарушение по чл.199, ал.1, т.5 от ЗДП- пропуски в изучаването и
прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, за което се
следва дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“. Това е така, защото се
касае за непознаване на разпоредбите на ЗДП и за неточното прилагане на вече
отменени, вместо действащи разпоредби на приложимия закон. Вместо по този
текст, ДНО е квалифицирал деянието по чл.
198, ал.1 и ал.2 от ЗДП, съгласно
които текстове дисциплинарно наказание "мъмрене" се
налага за маловажни дисциплинарни нарушения, като маловажно е нарушението, при
което отклонението от изискванията е незначително. Разбира се, всяко едно
дисциплинарно нарушение може да бъде маловажно, ако отговаря на определени
критерии, но в този конкретен
случай не може да се говори за
незначително отклонение от изискванията, макар и да е установено, че за периода
на проверката Х. е издал само един брой фиш за нарушение по вече отменената
разпоредба, защото ангажирането на отговорност по този текст е довело до
налагане на административно наказание глоба под предвидения в закона минимален
размер на наказание за този вид нарушение. И защото като служител в сектор
„Пътна полиция“, основните задължения на служителя са свързани именно с
познаване и прилагане на нормативните актове в областта на контрола по спазване
на правилата за движение по пътищата. Погрешната квалификация на деянието на Х.
като маловажно такова е довело до налагане на дисциплинарно наказание „мъмрене“,
вместо до следващото се такова за деянието му „писмено предупреждение“. Ето
защо настоящият състав на съда намира, че оспорената заповед е издадена при
неспазване на материалноправните разпоредби на закона, тъй като в нея е дадена грешна правна квалификация на деянието на Х.,
последното неправилно е квалифицирано като маловажно, което е довело до
налагане на по-леко от следващото се дисциплинарно наказание за този вид
нарушение. Затова оспорената заповед, като постановена в нарушение на материалноправните
разпоредби на закона, следва да се отмени.
За пълнота съдът
счита за уместно да посочи, че дори при установена невъзможност в приложението АИС „АНД“ на РСОД в падащото
меню да е била налична само една възможност за избор-само отменената към датата
на издаване на фиша разпоредба, то деянието на служителя отново съставлява
дисциплинарно нарушение, защото, според показанията на разпитания в съдебно
заседание свидетел Д.Х., жалбоподателят е разполагал и с други възможности: да
се анулира издаденият фиш и да се преиздаде отново, или да се издаде фиш от
„кочан“, с какъвто разполагат служителите на сектор „Пътна полиция“. Х. не се е
възползвал от нито една от двете възможности. Вярно е, че ежедневно служителите
на „Пътна полиция“ съставят голям брой фишове и актове за нарушения, но това не
е основание за пропуски от тяхна страна.
Последните следва да имат завишено внимание при съставянето на санкционни
актове, с които ангажират административнонаказателна отговорност на дадено
лице, още повече, че тази отговорност е свързана с налагането на
административни наказания-глоби и
лишаване от права.
Съдът
намира за неоснователно и възражението за липса на виновно поведение. Деянието
е извършено виновно, защото за Х., като служител в сектор Пътна полиция към
датата на издаване на фиша, познаването и прилагането на нормативната уредба
във връзка със спазване на правилата за движение по пътищата, е едно от
основните, дори основно задължение и той е бил длъжен и е могъл своевременно да
се запознае с всички актуални разпоредби, които регламентират служебната
дейност, която извършва. От друга страна, наложеното с фиша наказание е в
по-нисък размер от законовия предвиден
такъв, няма и доказателства дали по процесния глобата е заплатена.
Воден от горното и на осн. чл. 172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, по жалбата на М.А.Х., подадена
чрез адв.К.Д. *** с адрес на кантора гр.Плевен, ул ***, Заповед №3391з-208/29.07.2020 год.
-2190/13.07.2020 год. на Началник група „ООР“, сектор „ОП“, Второ РУ-Плевен,
с която на Х. е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене за срок от един месец“.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от
чл.211, изр.последно от ЗМВР.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
С Ъ Д И Я :/п/