№ 1982
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20241110128160 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД
срещу С. о., с която е предявен осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
05.11.2023 г., при движение в гр. С., по ул. „П. К.“, с посока на движение от бул.
„Симеоновско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“, на кръстовището с ул. „Г.“, в опит
да избегне неравност на пътното платно, водачът на лек автомобил /л.а./ „Киа Сеед“ с
рег. № ******* – В. Н. Ц., преминал през необезопасена и необозначена повредена
метална шахта на пътното платно, с оглед което реализирал пътнотранспортно
произшествие /ПТП/. Вследствие от настъпилото събитие по автомобила били
нанесени щети в предната му част, като за произшествието бил съставен Протокол за
ПТП № 1871117/05.11.2023 г. от ОПП при СДВР. Ищецът твърди, че увреденото
имущество било предмет на сключен договор за застраховка „Каско Стандарт“,
обективиран в застрахователна полица № 4704230100005099, със срок на
застрахователно покритие от 03.08.2023 г. до 02.08.2028 г., при уговорена клауза
„Пълно Каско“. За отстраняване на щетите по автомобила пред дружеството била
образувана преписка по щета № 470423232361702, като застрахователят одобрил
изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 3509,90 лв. С изплащане на
дължимото застрахователно обезщетение, застрахователят встъпил в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата. Ищецът излага съображения, че С. о. е
натоварена със стопанисването и поддръжката на процесния пътен участък,
представляващ общинска собственост. В тази връзка, счита че ответникът не е
предприел необходимите действия по обезопасяване и обозначаване на препятствия по
пътното платно, което обусловило процесното събитие. Твърди, че с писмо с изх. №
480/22.02.2024 г. поканил ответника да му възстанови стойността на изплатеното
застрахователно обезщетение, като последният отказал да удовлетвори искането му. В
тази връзка, моли съда да осъди ответника да заплати на дружеството сумата от
1
3506,90 лв., представляваща регресно вземане по щета № 470423232361702 във връзка
с настъпилото застрахователно събитие на 05.11.2023 г., ведно със законната лихва за
забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дълга. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Счита, че С. о. не носи
отговорност за поставянето и поддържането на отводнителни съоръжения,
представляващи шахти, като същите се стопанисвали от „С. в.“ ЕАД. Намира за
недоказан механизма на ПТП, както и поведението на водача при управление на
автомобила. Релевира възражение за съпричиняване на процесното събитие,
обусловено от несъобразеното поведение на водача на автомобила с условията на
пътното платно. В тази връзка, моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан, евентуално да намали размера на претендираното вземане,
предвид наличието на съпричиняване. Претендира разноски. Обективира възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК.
С Определение № 26695/28.06.2024 г. съдът е конституирал като трето лице-
помагач на ответника „С. в.“ ЕАД.
С писмена молба с вх. № 365198/13.11.2024 г. третото лице-помагач е взело
становище по предявения иск, който счита за неоснователен и недоказан. Твърди, че
липсва яснота относно особеностите на твърдяното пътно препятствие. Излага доводи,
че към датата на процесното събитие, при дружеството била отразена информация във
връзка с ремонт на капак на канал, непредаден за експлоатация от „С. в.“ ЕАД, който
бил ремонтиран от оператора на добра воля. Поддържа, че не носи отговорност за
поддръжката на надземната част на дъждоприемна шахта, съответно за изправността
на решетката й, а само за връзката й с уличната канализация. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно
наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
„Каско Стандарт“, с предмет увредения лек автомобил, настъпилото застрахователно
събитие, вследствие от противоправното бездействие от страна на изпълнителите на
възложената от ответника работа по поддръжката и полагането на необходимата грижа
за пътната мрежа на територията на С. о., представляващо покрит риск от
застрахователя, механизма на произшествието и нанесените щети по автомобила, за
отстраняването на които е изплатил застрахователно обезщетение в търсения размер,
както и причинно-следствената връзка между противоправното бездействие на
изпълнителите на възложената от ответника работа и нанесените щети по
застрахованото имущество.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже фактите, които имат за
последица изключване на отговорността му за погасяване на претендираното регресно
вземане, както и твърдението, че с поведението си водачът на процесния лек
автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. С проекта за
2
доклад по делото, обективиран в Определение № 26695 от 28.06.2024 г. и приет за
окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на
29.11.2024 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на ищецът е изплатил процесното
застрахователно обезщетение в полза на застрахованото лице, както и че процесният
пътен участък е част от общинската пътна мрежа, стопанисвана от С. о..
Безспорно в отношенията между страните е и обстоятелството, че към датата
на твърдяното застрахователно събитие процесният лек автомобил бил застрахован
при ищеца по имуществена застраховка „Каско Стандарт“, както и че настъпилото
ПТП представлява покрит застрахователен риск. Посочените обстоятелства се
потвърждава и от представения по делото договор за застраховка „Каско Стандарт“,
обективиран в многогодишна застрахователна полица № 4704230100005099, с период
на валидност от 03.08.2023 г. до 02.08.2028 г., с предмет: лек автомобил „Киа Сеед“ с
рег. № *******, с уговорено застрахователно покритие по клауза „Пълно Каско“.
Видно от представените по делото Общи условия на дружеството – ищец, приложими
към процесния договор е, че в глава II, раздел I – клауза „Пълно Каско“ е посочено, че
при тази клауза застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно събитие,
посочено в клауза „Пожар, природни бедствие, ПТП и злоумишлени действия“.
В тази връзка, следва че към датата на твърдяното събитие е било налице
валидно основание за изплащане на дължимото от ищеца в полза на застрахованото
лице застрахователно обезщетение.
Спорни в отношенията между страните са обстоятелствата относно механизма
на ПТП, настъпилите вреди по автомобила, причинно-следствената им връзка с
виновното и противоправно бездействие на изпълнителите на възложена от С. о.
работа по поддръжката на процесния пътен участък, обуславящо ангажирането на
обективната безвиновна отговорност на възложителя, както и наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат. За установяване механизма на ПТП по
делото е представен Протокол за ПТП № 1871117/05.11.2023 г., изготвен от ОПП при
СДВР, съгласно който процесният лек автомобил, управляван от В. Н. Ц., преминал
през повредена, необезопасена и несигнализирана метална шахта на пътното платно.
Като писмено доказателство е прието и заявление за щета, подадено пред
застрахователя на 06.11.2023 г. от В. Н. Ц.. В заявлението е посочено, че за да бъде
избегната друга неравност по пътя, автомобилът попаднал в метална шахта.
В случая писмените изявления на водача са възпроизведени и посредством
събраните гласни доказателства в съдебно заседание от 29.11.2024 г. чрез показанията
на свидетеля В. Н. Ц., в качеството му на водач на процесния автомобил. Свидетелят
е посочил, че на 05.11.2023 г. се движил по ул. „П. К.“ с процесния лек автомобил, със
скорост от около 30-40 км./ч., като улицата се намирала в гр. С., кв. „Горубляне“, на
разклона с ул. „Г.“, където имало голямо пропадане от дясната страна на пътното
3
платно, като с цел да заобиколи посочения пътен участък, водачът преминал през
шахта, която се обърнала и нанесла щети по автомобила. Изложил е твърдения, че
капакът на шахтата се обърнал с гривната, след което отбил на около 20-30 м. от
дупката и се обадил на „112“. Свидетелят е уточнил, че пропадането на асфалта и
пътната настилка било голямо, като цяла кола можела да влезе в него. Посочил е, че
шахтата била видимо наред, но след като колата преминала през нея същата се
отворила. Отбелязал е липсата на обозначения относно пропадането на пътя, както и
обстоятелството, че времето не било мокро. Посочил е, че е преминал през посочения
път към 01:20 часа, през нощта.
По делото е представен и съставен от застрахователя опис на претенция № 50-
01600-16980/23/06.11.2023 г. В съставения за произшествието Протокол за ПТП, както
и в депозираното пред застрахователя заявление за щета, водачът на автомобила е
посочил, че видимите щети по автомобила са по предна част – броня, ходова част и
наличие на теч.
От приетата по делото като неоспорена от страните съдебна автотехническа
експертиза се установява, че при сравнение на щетите по автомобила, описани от
застрахователя и отразени в Протокола за ПТП, следва че уврежданията по л.а. „Киа
Сиид“ с рег. № ******* се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
настъпилото произшествие на 05.11.2023 г. в гр. С..
При съвкупна преценка на събраните в хода на производството писмените
доказателства, показанията на свидетеля, които съдът намира за обективни, ясни и
непротиворечиви, както и с оглед приетата по делото съдебна автотехническа
експертиза, настоящият съдебен състав счита, че механизмът на ПТП е реализиран по
начина, посочен от ищеца, както и че настъпилите увреждания по застрахованото
имущество са вследствие от движението му по компрометиран пътен участък, като с
цел да бъде избегнато преминаването през неравност на пътното платно, автомобилът
се отклонил встрани и преминал през метална шахта, чийто капак се обърнал с
гривната нагоре и нанесъл щети по автомобила.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата (ЗП), изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.
Лицата, които стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-
кратък срок, като в рамките на населените места служби за контрол, определени от
кметовете на общините, контролират изправността и състоянието на пътната настилка,
пътните съоръжения и пътната маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП.
В настоящия случай, щетите по автомобила се нанесени в резултат от
преминаването през метална шахта на пътното платно, чийто капак не бил закрепен,
поради което, вследствие от тежестта на автомобила, се обърнал с гривната нагоре. С
4
отговора на исковата молба ответникът е изложил твърдения, че третото лице-помагач
„С. в.“ ЕАД е ангажирано със стопанисването и поддръжката на поставените на
пътното платно метални отводнителни шахти. С оглед наведеното твърдение следва да
бъде съобразено, че според чл. 5, ал. 1 от ЗП, пътищата (пътната инфраструктура)
включват следните основни елементи: обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни
принадлежности. В т. 3 на §1 от ДП на ЗП е дадена легална дефиниция на пътните
съоръжения, като законодателят е изброил различни елементи, като: водостоците;
мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите; тунелите; подпорните и
декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите устройства и
пречиствателните съоръжения. Така дадената дефиниция на пътните съоръжения дава
основание да се направи несъмнен извод, че шахтите, които по предназначението си
представляват водоотвеждащи устройства, представляват пътни съоръжение и са част
от пътя. Утаителната шахта, разположена в обхвата на пътя, в която чрез пътните
окопи постъпват повърхностните води от пътното платно, съгласно §1 от ДР на ППЗП,
е пречиствателно съоръжение. В тази връзка, следва че отводнителната шахта на
пътното платно е част от пътя, а не от канализационна система. В чл. 25, ал. 3, изр. 1
от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условия и ред на присъединяване на потребители и за
ползване на ВиК е посочено, че лицата, които отговарят за чистотата на уличната
мрежа, поддържат и почистват дъждоприемните шахти, а операторите на
водоснабдителните и канализационните системи поддържат и почистват връзката
между дъждоприемната шахта и уличната канализация. В тази връзка, следва че
собственикът на пътя, който отговаря за поддържането и ремонта му, отговоря и за
поддържането и ремонта на пътните съоръжения, в това число отводнителни шахти,
разположени на пътното платно.
Следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона
за водите, съгласно която публична общинска собственост са уличните канализационни
мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и отвеждащите
канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните
станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват потребителите на
територията на общината. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС, имоти и вещи - общинска
собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че са налице
основания за ангажиране на отговорността на ответника за причинените материални
щети по автомобила. Безспорно се установи, че изправността на отводнителната
шахта, част от общинската пътна мрежа, следва да бъде поддържана и обезопасяване
от С. о.. В хода на делото не беше проведено успешно насрещно доказване от страна
на ответника във връзка с надлежното изпълнение от страна на натоварените с
поддръжката на пътя лица, като липсват доказателства, които да установяват, че към
5
датата на процесното събитие капакът на отводнителната шахта е бил надлежно
прикрепен към пътното платно, съответно че посочената неизправност на пътя е била
сигнализирана и обезопасена.
Съдът намира за недоказано релевираното от ответника възражение с правно
основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото липсват конкретни твърдения и
доказателства, от които да бъде установено поведение, с което водачът на автомобила
да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка и причинно-следствена връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Приносът на увредения - обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен. – по арг. от ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т.
д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС.
В настоящия случай липсват данни поведението на водача на процесния лек
автомобил да е обусловило настъпването на вредоносния резултат. При проведения
разпит, свидетелят, в качеството му на водач на автомобила, е посочил, че се е движил
със скорост от 30-40 км./ч., което съответства на законоустановените ограничения на
скоростта при движение на ППС в населено място, съгласно чл. 21 ЗДвП. По делото не
са ангажирани доказателства, от които да се установи наличието на пътен знак,
регламентиращ скорост различна от разрешената по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Не са
ангажирани и доказателства опровергаващи твърденията на свидетеля В. Ц.. В тази
връзка, следва че релевираното от ответника възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да
бъде оставено без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования,
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, срещу причинителя на
вредата, настъпила по повод неизпълнението на възложената от него работа на трети
лица, вследствие от което са последвали вреди. Безспорно в отношенията между
страните е обстоятелството, че застрахователят е изплатил обезщетение за
отстраняването на щетите по автомобила в размер на 3506,90 лв. Размерът на
претендираното регресно вземане следва да се определи съобразно действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Според
чл. 400 КЗ, при вреди на застраховано имущество обезщетението не може да
надвишава действителната им стойност. Съгласно Решение № 165 от 24.10.2013 г. по
т. д. № 469/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие. Според посоченото в Решение № 79 от
2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/2009г., I т.о.: „Размерът на застрахователното
6
обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на
имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие на
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена по пазарната му стойност.
В тази връзка, съгласно неоспореното от страните заключение по изготвената
съдебна автотехническа експертиза, съдът приема, че стойността необходима за
възстановяване на щетите по увредения лек автомобил, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 4331,46 лв. От изложеното, следва че
предявеният осъдителен иск за сумата от 3506,90 лв. е основателен и следва да бъде
уважен в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът, който е представил по делото списък по чл. 80 ГПК, с който претендира
заплащането на разноски в общ размер на 1120,97 лв., формиран, както следва: 140,28
лв. за държавна такса, 650,69 лв. за адвокатско възнаграждение, 300 лв. – депозит за
САТЕ, както и 30 лв. – депозит за свидетел. Ищецът е ангажирал по делото писмени
доказателства, въз основа на които посочените разходи се удостоверяват.
С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК, което съдът намира за неоснователно. При съобразяване на фактическата и
правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител на ищеца
действия по представителство и защита в хода на процеса, както и материалния
интерес от търсената защита, съдът счита че размерът на претендираното адвокатско
възнаграждение не е прекомерен.
По изложените съображения, в тежест на ответника следва да бъде възложено
заплащането на разноски в общ размер на 1120,97 лева.
По отношение на искането на третото лице-помагач „С. в.“ ЕАД за присъждане
на разноски, следва да бъде съобразено, че съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК, на третото
лице-помагач не се присъждат разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. о. с код по БУЛСТАТ: *****, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33 на
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, да заплати на ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П.“ № 5, сумата от
3506,90 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по образувана преписка по щета № 470423232361702, във връзка с
настъпило застрахователно събитие на 05.11.2023 г., в резултат от което са били
нанесени щети по лек автомобил „Киа Сиид“, с рег. № *******, предмет на сключен
договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“, обективиран в застрахователна
полица № 4704230100005099, ведно със законната лихва за забава от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на дълга.
ОСЪЖДА С. о. с код по БУЛСТАТ: *****, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33,
представлявана от кмета В. Т., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ЗЕАД „Б.
В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П.“ №
7
5, направените в производството разноски в размер на 1120,97 лева.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „С. в.“ АД.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО е поставено при участието на трето лице-помагач „С. в.“ ЕАД,
на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8