Определение по гр. дело №56740/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 48802
Дата: 25 ноември 2025 г. (в сила от 25 ноември 2025 г.)
Съдия: Теодора Ангелова Карабашева
Дело: 20241110156740
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 48802
гр. София, 25.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско
дело № 20241110156740 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. Б. К., чрез адв.
М., срещу „.........“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1
ЗЗП, евентуално иск по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, евентуално иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 11, ал. 2 от договор за
потребителски заем № 797780/17.01.2023 г., поради противоречието й със закона,
евентуално поради заобикаляне на закона, евентуално поради накърняване на добрите
нрави, както и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 132 лв.,
представляваща получено без основание от ответника плащане по договор за
потребителски заем № 797780/17.01.2023 г., ведно със законната лихва за забава от
датата на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 17.01.2023 г. сключил с ответника договор за
потребителски заем № 797780, по силата на който му била предоставена в заем сумата
от 450 лв., която следвало да върне в срок до 04.04.2023 г., при уговорени ГЛП от
40,05% и ГПР в размер на 49,85%. В чл. 5.1 от договора било предвидено, че в срок от
три дни заемът следвало да бъде обезпечен чрез предоставяне на банкова гаранция или
поръчители, които да отговарят на определени условия. Според чл. 11, ал. 2, при
непредоставяне на обезпечение, кредитополучателят следвало да заплати неустойка в
размер на 132 лв., която била предварително начислена в крайната сума за връщане.
Ищецът твърди, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречието й със
закона. Счита, че уговорената неустойка имала за цел заобикаляне на изискванията на
чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Излага доводи, че неустойка представлявала
разход, който следвало да бъде съобразен при изчисляване на ГПР по кредита. Твърди,
че уговорената неустойка била неравноправна и противоречала на добрите нрави.
Навежда съображения относно недействителността на процесния договор за заем.
Счита, че ответникът му дължи връщане на платената без основание по договора сума
за неустойка. В тази връзка, моли съда да прогласи нищожността на клаузата по чл. 11,
ал. 2 от процесния договор, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 132
лв., представляваща получено от заемодателя недължимо плащане за неустойка, ведно
със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване
на дълга. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. М., е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва правния интерес на ищеца от предявяване на установителен
1
иск. Излага съображения относно наличието на злоупотреба с право от страна на
ищеца. Твърди, че процесният договор е действителен, както и че при формиране на
ГПР по кредита били спазени нормативните изисквания. Счита, че уговорената
неустойка не следва да бъде включена при изчисляване на ГПР по кредита, тъй като
плащането й било обусловено от неизпълнението на договорните задължения на
заемателя. Излага съображения относно валидността на клаузата за неустойка, като
сочи, че същата била индивидуално уговорена. Не оспорва получаването на
процесното вземане. Твърди, че са налице основания за задържане на постъпилите
плащания по договора. Моли съда да остави без разглеждане предявения
установителен иск като недопустим, както и да отхвърли осъдителните претенции на
ищеца като неоснователни. Претендира разноски.
Правнорелевантни факти и разпределяне на доказателствената тежест
за установяването им:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно
обстоятелствата, обуславящи недействителност на клаузата по чл. 11, ал. 2 от
процесния договор за потребителски заем.
По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е сключил
с ответника процесния договор за потребителски заем, при посочените параметри в
исковата молба, че е заплатил посочената сума за неустойка по договора, която е
постъпила в патримониума на ответника, както и че това разминаване на блага от
имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание.
При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника е
да докаже валидно основание за получаване, респ. за задържане на процесното
вземане, както и твърдението, че оспорваната клауза е индивидуално договорена с
ищеца, както и че клаузата съответства на законовите изисквания.
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Съдът обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че помежду им е сключен договор за потребителски заем №
797780/17.01.2023 г., като в изпълнение на договорните си задължения ищецът
заплатил в полза на ответното дружество неустойка в размер на 132.00 лв.
По доказателствените искания на страните:
Представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи следва
да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по делото е
относимо, допустимо и необходимо за изясняване предмета на делото, поради което и
следва да бъде уважено, като експертът следва да отговори на поставените в исковата
молба въпроси.
По отношение на доказателственото искане на ищеца за задължаване на
ответника да представи цялата преписка по договор за паричен заем № 79778, съдът
намира, че следва да бъдат дадени указания да се уточни кои документи касаят ГПР,
тъй като не е необходимо по делото да се приобщава цялата преписка.
По искането на ответника за извършване на служебна справка във връзка с
възражението му относно наличието на злоупотреба с право следва да бъде
съобразено, че съдът ще изследва същото с решението по същество на спора.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА публично съдебно заседание за 30.03.2026 г. от 10:20 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част
на настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО се от доказване в
отношенията между страните обстоятелството, че помежду им е сключен договор за
потребителски заем № 797780/17.01.2023 г., като в изпълнение на договорните си
задължения ищецът заплатил в полза на ответното дружество неустойка в размер на
132.00 лв.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за събиране на писмени
доказателства по чл. 190 ГПК, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от
получаване на препис от определението с писмена молба, следва да посочи конкретни
писмени документи, намиращи се при ответника, които счита за относими и
необходими за правилното решаване на правния спор. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на
дадените указания в срок съдът ще остави без уважение релевираното доказателствено
искане.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза по делото по
въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 450 лв., вносими от
ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Т.Б., тел............,Специалност:Счетоводство и
контрол, която да бъде уведомена за допуснатата експертиза и за датата на съдебното
заседание след внесен депозит.
УКАЗВА на ответника, че на основание чл. 103з, ал. 3 ГПК, следва да внесе по
сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 1,80 лв. за изготвянето на
препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него, за връчване на
ищеца.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ , че имат възможност да разрешат правния спор
чрез сключване на спогодба по Закон за медиацията или чрез сключване на съдебна
спогодба по настоящото дело.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за
разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
3
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и
препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4