О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452 21.05.2020 г. гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета
година, в състав:
Окръжен съдия : Десислава Динкова
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 562 по описа за 2019 година, за да се произнесе по реда на чл.374 от ГПК, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Алианц Банк България“ АД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Възраждане,, бул. „Мария Луиза“ № 79, подписана от пълномощника и съдебен адресат адв. Д.Г.М. с
адрес: *** против В.Д.Д., ЕГН ********** и М.С.Д., ЕГН ********** и двамата с
постоянен адрес: ***, за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца
дължима сума по договор за универсален ипотечен кредит № 31583/15.07.2008 г.,
както следва: сума в размер на 133 453,38 евро, представляваща главница,
образувана от 61 478,68 евро просрочена главница и 71 974,70 евро
предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, както и направените в настоящото производство разноски.
Съдът е изпратил преписи от исковата молба и приложенията
към нея на ответниците, като им е указано да подадат писмен отговор в законния
двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването му и неупражняването на права. В срока за отговор е подаден
съвместен такъв от двамата ответници.
Постъпили са допълнителна искова
молба и съвместен отговор на допълнителната искова молба.
При това положение, с оглед
осъществената двойна размяна на книжа, съдът намира, че книжата по делото са
разменени редовно.
С допълнителната искова молба ищецът
е направил възражение за разглеждане на делото по общия ред, тъй като счита, че
е налице гражданско правоотношение по отпуснат кредит от банка на физически
лица. Съгласно разпоредбата на чл.369 ал.1 от ГПК въпросът за реда, по който ще
бъде разглеждано делото, може да бъде повдиган само от ответника по
възражение или служебно от съда. На
ищеца не е предоставена възможност за възражение за разглеждане на делото,
поради което и не е легитимиран да иска разглеждане по общия ред. Отделно
следва да се посочи, че към момента на входиране на исковата молба разпоредбата
на чл.113 от ГПК е в старата си редакция, обн.ДВ бр.65/2018 год. и не е имало
основание за образуване на делото като гражданско.
Ответниците са навели възражения за
нередовност на допълнителната искова молба, поради неподписване на екземплярите
на ответниците. Възражението е неоснователно, тъй като, находящия се в кориците
на делото екземпляр е подписан, поради което е налице валидно волеизявление от
страна на ищеца по обстоятелствата изложени в допълнителната искова молба.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл. 140,
вр. чл. 146 ГПК.
Проект за доклад:
Ищецът твърди, че между него и ответниците е сключен
договор за универсален ипотечен кредит № 31583/15.07.2008 г., по силата на
който банката им е предоставила банков кредит в размер на 138 000 евро, от
които 100 000 евро да бъдат използвани за закупуване на недвижим имот в
гр. София, Панчарево, местност „Детски кът“, който имот служи за обезпечение на
кредитодателя. Заявява се, че посоченият кредит е усвоен на 23.07.2008 г.,
когато бенката превела безкасово по сметка на кредитополучателите, сумата от
135 240 евро, която сума представлявала договорения кредит, намален с
размера на уговорената в т 7.1 такса по него. Страните договорили срок за
погасяване на задължението до 15.07.2023 г. Към момента на сключване на
договора дължимата годишна лихва била уговорена в размер на 9,15 %, като се
формирала от сбора на базов лихвен процент за евро, определян периодично от
управителния съвет на банката, плюс надбавка от 1.50% пункта. Кредитополучателите
се задължили да заплатят дължимите вноски по кредита, такси, лихви и
комисионни. Страните договорили още, при просрочване над 30 дни на една
погасителна вноска или лихва, банката да има право да обяви за изискуемо преди
срока цялото задължение по кредита.
Твърди се от ищеца, че
кредитополучателите започнали да изплащат кредита след изтичане на предоставения
им гратисен период от 12 месеца, който изтекъл през месец юли на 2009 г. За
периода от 15.08.2009 г. до края на декември 2009 г., били изплатени вноски по
главницата на обща стойност 2 018,08 евро, а за периода 15.01.2010 г. –
15.06.2010 г. – в размер на 2 528,54 евро. Последното плащане по кредита
било извършено на 17.06.2010 г. Общата сума на погасената главница с посечените
плащания възлизала в размер на 4 546,62 евро, като към края на месец юни остатъка
от задължението по главницата е в размер на 133 453.38 евро.
На 03.09.2010 г., страните сключили
споразумение за определяне на гратисен период за вноските по неизплатената
главница. След това споразумение били сключени още седем, последното от които №
8 от 15.06.2015 г. С посочените допълнителни споразумения, банката предоставяла
последователно гратисни срокове за плащане на главницата. В настоящото
производство, ищецът се позовава само на първото и последното от посочените
споразумения, тъй като останалите били оспорени от ответницата Д. в хода на
проведено заповедно производство. Сочи, че с последното споразумение от
15.06.2015 г., страните договорили последното удължаване на гратисния период за
плащане на главницата по кредита, който също е изтекъл. Твърди се, че във
връзка с това споразумение, на 26.10.2015 г. е изготвен погасителен план, който
е разписан от ответниците, и в който точно е посочено общото задължение по
главницата към месец октомври 2015 г. в размер на 133 453.38 евро. Заявява
се от ищцовата страна, че с подписването му, ответниците са изразили съгласие
да започнат погасяването на главницата от 15.03.2016 г. с равни месечни вноски
от по 1499,48 евро месечно, но такова погасяване не било направено на нито една
вноска по този план. Твърди се, че ответниците не са направили никакви вноски
за погасяване на задължението си, след последното извършено плащане на
17.06.2010 г. От изложено се прави
извода, че е налице основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
предвид разпоредбата на чл. 19.1 б. „е“ от договора за кредит.
Предвид изложеното ищецът заявява,
че с настоящата искова молба, отнема преимуществото на срока по чл. 71 от ЗЗД и
по силата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и на основание чл. 19.1 б. „е“ от договора за
кредит, обявява на ответниците, вземанията си по процесния договор за
предсрочни и изцяло изискуеми преди падежа и кани длъжниците да изпълнят, като
сочи, че искането му е за размера на цялата главница от 133 453,38 евро.
По – нататък ищецът сочи,че през
2016 г. банката приела, че е налице забава от страна на кредитополучателите за
заплащане на месечните погасителни вноски по споразумението от 15.06.2015 г. и
пристъпила към обявяване на кредита за предсрочно изискуем. На последните била
изпратена нотариална покана, с оглед на което от ищеца е приета начална дата на
предсрочната изискуемост от 17.05.2016 г.
В тази връзка, ищецът подал заявление за незабавно изпълнение по чл. 417
от ГПК, за което било образувано ч.гр.д. № 4715/2016 г. по описа на районен съд
Бургас. Съдът издал разпореждане за незабавно изпълнение от 18.08.2016 г. По
повод на подадени жалби от кредитополучателите против връчените им заповеди за
незабавно изпълнение, с определение № 2577 от 22.12.2016 г., постановено по гр.д.
№ 2032/2016 г., окръжен съд Бургас е отменил разпореждането на
първоинстанционния съд от 18.08.2016 г.
и обезсилил издадения въз основа него изпълнителен лист, по който няма
събрани суми. Ищецът сочи, че за да постанови посоченото определение, съдът прел,
че липсва редовен от външна страна документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, поради
което той не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Ищецът заявява, че
след постановяването на посоченото определение на окръжния съд, ответниците
отказват контакт с банката и отказват да погасяват доброволно задълженията си.
Представя и прилага писмени доказателства в подкрепа
на твърденията си. Претендира разноски.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответниците, с който претенцията се оспорва по основание и размер.
На първо място твърдят, че погашенията по главницата
са в по – голям размер от признатия от ищеца. Заявяват, че разплащателната
сметка за обслужване на кредита е захранвана регулярно и регулярно са
извършване погашения на текущите задължения. Считат, че най – късно
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 05.01.2017 г., когато им
била връчена исковата молба по т.д. № 607/2016 г. по описа на БОС.
Ответниците излагат съображения, че вземането на ищеца
не е в твърдения от него размер, тъй като размера на главницата е формиран,
съобразно извършено от ищеца едностранно изменение на процесния договор за
кредит, чрез въвеждане на няколкогодишен гратисен период за погасяване на
главницата от 2011 г. до 2015 г. Твърди се, че ищецът сам, едностранно е
продължил гратисния период по кредита в посочения времеви диапазон, поради
което това му действие е в нарушение на въведения с чл. 20а от ЗЗД принцип,
след като другата страна не е изразила изрично съгласие за тази промяна. Счита,
че така извършена от ищеца промяна в условията по договора е нищожна, поради
противоречие със закона, а именно – с
действалата към момента на сключване на договора и в гратисния период
разпоредба на чл. 13, ал. 1 и2 от Наредба № 9 БНБ за оценка и квалификация на
рисковете експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за
кредитен риск. Заявява, че банката не е предоставила по-благоприятни условия за
обслужване на кредита, тъй като по време
на гратисния период не се внасят погасителни вноски по главницата, а се плащат
само лихви. Излагат се съображения, защо гартисните периоди водят до оскъпяване
на кредита - заемополучателят плаща само лихви, които не намаляват заема, а
това, което длъжникът дължи, ще трябва да се покрие впоследствие за по-кратък
срок, респективно с по-големи вноски и с по-големи разходи за лихви. Сочи се,
че по същество длъжниците са поставени в по-тежки условия, което е в
противоречие с разпоредбите на Наредбата на БНБ. Заключават, че при това
положение, размера на дължимата непогасена главница е формиран
незаконосъобразно.
На следващо място ответниците
заявяват, че анексите на които се позовава ищеца, са нищожни, тъй като липсва
съгласие по съществените елементи на договора, които се изменят с тях. Считат
същите за неясни, тъй като не съдържат данни за актуалния размер на дълга към
датата на сключването им - за редовната главница, за просрочента такава, за
дължимите възнаградителни лихви, неустойки и т.н. Предвид посоченото, заявяват,
че не може да се определи съдържанието на насрещните волеизявления на страните
и дали се отнасят до един и същи предмет, поради което липсва съгласие по
смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. На следващо място се твърди, че
клаузите на посочените анекси са неравнопоставени и поставят
кредитополучателите в неравностойно положение. В тази връзка на първо място се
сочи, че при подписването на анексите не
е изпълнено изискването на закона за информираност на кредитополучателите, тъй
като към тях не е приложен погасителен план, от който те да получат информация
за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски - включително
и съотношението между главница и договорна лихва, формиращи размера на
месечната погасителна вноска, поради което липсва информираност при
подписването им. Ответниците считат, че тази непълнота не може да бъде
преодоляна от самите анекси, тъй като те не съдържат конкретна информация
относно остатъка от дължимата главница, предмет на преструктуриране, общия
размер на погасителните вноски, броя, периодичността и датите на погасителните
вноски. На следващо място, се твърди, че не е спазено и изискването за ясен и
разбираем език на анексите, тъй като не съдържат прозрачно и недвусмислено
изложение на съдържанието на правата и задълженията на страните, така че
потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии
произтичащите за него икономически последици. В тази връзка се сочи, че в анекс
№ 8 не е установено какъв е дължимия остатък от главницата по кредита, който се
преструктурира; не е ясно какъв е произхода на „безлихвения компонент“, как се
формира и какъв е размера към датата на сключване на анекса; размера на
натрупаните лихви по т. 3. Ответниците заявяват, че погасителния план към този
анекс е изготвен четири месеца след подписването му, породи което е изразено и
съмнение, че плана е именно приложение към посоченото споразумение. Сочат също
така, че в него подлежаща на погасяване главница е посочена в размера на
141 265,95 евро, която сума превишава размер на предоставения кредит. Позовават
се на Директива 93/13, относно изискването за прозрачност на договорните
клаузи, като сочат какво следва да се разбира под това понятие, съгласно
практиката на СЕС. По отношение на анексите се заключава, че предвид
обстоятелството, че размерът на задължението е определен на база на нищожни
договорни клауза, то анексите представляват спогодби по непозволен договор, които
са нищожни съгласно чл. 366 ЗЗД.
По – нататък, ответниците излагат съображения за
неоснователност на част от размера на ищцовата претенция, предвид
обстоятелството, че същата е формирана при съобразяване на разпоредбите на
нищожни договорни клаузи. В тази връзка се сочи, че размерът на непогасената
главница е в пряка връзка с направените погасителни плащания, поради което при
съобразяване на нищожни клаузи за поредността на погасяването пряко се влияе
върху размера на погасената главница. Кредитополучателите оспорват валидността
на клаузите на чл.5.1, чл. 5.5. и чл. 8 от договора за кредит като
неравноправни по смисъла на ЗЗП, като ги считат за нищожни на основание чл. 146
във връзка с чл. 143, т. 9, т. 10 и т. 12 от ЗЗП. Твърди
се, че базовия лихвен процент е в пряка зависимост с изпълнение на задължението
на кредитополучателите, но в случая липсват основания, правила и условия, при
които той се променя, поради което е накърнено договорното равноправие. Считат,
че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП, тъй като
изменението на базовия лихвен процент не зависи от фактори, които са извън
контрола на банката. За неприложима е намерена и разпоредбата на чл. 144, ал. 2
от същия закон, тъй като в процесния договор не може да бъде проверено дали са
налице предпоставките, визирани в тези оправомощаващи банката разпоредби.
Заявява се, че посочените като нищожни договорни клаузи не са индивидуално
уговорени, а са част от стандартни, изготвени предварително и типови
договори/условия на банката, като ответниците не са имали възможност да влияят
върху съдържанието им. В тази връзка, ответниците считат, че тези клаузи са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 146
от ЗЗП. Поради изложеното се оспорва размера на погасената от ответниците
главница, като се сочи, че на практика възнаградителната лихва, начислявана и
плащана през целия период възлиза на 9,45 %, която е различна от посочената в
договора -9,15 %. Подчертава се, че в резултат на неравноправната клауза платените лихви над първоначално
уговорения лихвен процент са неоснователно платени по нищожна клауза и подлежат
на връщане.
За нищожна и неравноправна се счита от ответниците и
клузата от договора, предвиждаща в случай на забава при плащането на възнаградителна
лихва дължимост на неустойка за забавата в размер на 15% месечно върху
забавената сума. Сочи се, че така уговорената неустойка е необосновано висока,
а ако се разгледа като наказателна лихва, представлява забранения „анатоцизъм“
- лихва върху лихва. Ответниците заявяват, че годишния размер на така
определената неустойка е 180 %, поради което е обременяващо потребителя
обезщетение с прекомерен характер и е несъответна на предвидимите вреди за
кредитора. Същевременно считат, че е недопустимо така определената неустойка да
бъде заместена с размера на обезщетението по чл. 86 от ЗЗД, тъй като съдът не е
овластен да редуцира размера на уговорената неустойка и изменя съдържанието на
неравноправни клаузи. Заявяват, че платеното на основание нищожна клауза се
явява лишено от основание и подлежи на връщане, което пряко се отразява на
размера на непогасената главница.
Ответниците навеждат твърдения, че част от претенцията
на ищеца е погасена, поради изтекла погасителна давност. В тази връзка излагат
съображения, че всяка погасителна вноска става изискуема с настъпването на
съответния падеж, поради което погасени по давност в процесния случай са всички
непогасени по друг начин вземания на ищцовото дружество за главницата, включени
в падежираните анюитетни вноски към 30.10.2016 г. (три години преди датата на
исковата молба по настоящото производство) възлизащи в общ размер на
50 035,38 евро. Позовават се на практика на ВКС, относно момента, от който
тече погасителна давност за анюитетните вноски по погасиетлния план, както и на
тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСГТК, относно характеристиките на
периодичните плащания.
Заявява се на следващо място, че част от ищцовата
претенция е погасена, чрез плащане, тъй като са извършили плащане по кредита в общ
размер на 56 943,40 евро. Ответниците считат, че с посочената сума са
погасени 30,5 броя погасителни
вноски по главница на обща стойност 13 930,75 евро, за периода от
01.08.2009 г. до 15.02.2012 г., съобразно първоначалния погасителния план, при
уговорената с договора за кредит възнаградителна лихва от 9,15%. Сочи се, че
след приспадане на погасената, чрез плащане част от дълга, за периода от
15.02.2012 г. до 30.10.2016 г. са погасени, поради изтекла давност 55,5 броя
падежирани анюитетни вноски по главница в общ размер на 36 104,63 евро.
Така общия размер на погасената главница, според ответниците възлиза на 50 035,38 евро.
Твърди се от ответната страна,
погасяване на ищцовата претенция и чрез насрещно възражение за прихващане. В
тази връзка, ответниците сочат, че са платени без основание и подлежат на
връщане заплатените от тях възнаградителни лихви, изчислени при лихвен процент,
по – висок от първоначално уговорения с договора – 9,15%. Твърди се, че надплатените
възнаградителни лихви са в размер на EUR
685,29 лв. Твърдения в тази насока са въведени и относно платените неустойки за
забава на просрочена лихва по чл. 5.4 от договора за кредит в размер на
1 988,30 евро. Заявява се, че за
заплащането на същите не е налице основание и те подлежат на връщане. Поради изложеното, правят възражение за
прихващане между вземането на „Алианц Банк България“ АД към ответниците Димитрови,
представляващо дължима непогасена
главница по договор за универсален ипотечен кредит №31583/15.07.2008 г. с вземането на М. и В. Димитрови
към „Алианц Банк България“ АД за недължимо платена възнаградителна лихва в
размер на EUR 685,29 лв., както и с вземането на
ответниците за недължимо платени неустойки в размер на 1 988,30 евро.
Представят доказателства, правят доказателствени искания
и претендират разноски.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба в
предоставения му срок, с която допълва и пояснява исковата си молба, както и
взема отношение по депозирания писмен отговор. Счита за неоснователни доводите
на ответниците относно момента на изготвяне на погасителния план към анекс № 8,
като сочи, че той е изготвен преди 25.10.2015 г., но поради неявяване на един
от отвтниците на уговорената дата, същият е подписан на 25.10.2015 г., която
дата се генерирала автоматично при отпечатването му. Сочи, че посоченото
обстоятелство не променя факта, че страните са подписали документа във вида, в
който той е представен. С него са преуредени отношенията между страните и с
подписването му, ответниците са признали размера на задължението по главницата
по кредита към този момент в размер на 133 453.38 евро и са поели задължение да
плащат погасителни вноски в определен размер. Сочи, че посочената в
погасителния план сума от 141 265 евро се дължи на техническа грешка,
както и че от сбора на погасителните вноски по него се установява, че дължимата
главница е в претендирания размер от 133 453,38 евро.
По отношение на твърдените от ответниците различия в
представените от тях извлечения за извършени плащания и погасителния план, се
прави уточнение, че това се дължи на обстоятелството, че кредитополучателите не
са погасявали своевременно задължението си на уговорените падежи, поради което
при всяка внесена със закъснение сума се е погасявало най – старото задължение,
което може да е различно по размер от посоченото в извлеченията и да се отнася
за предходен месец.
Подчертава се от ищеца обстоятелството, че ответниците
не оспорват подписите по представените допълнителни споразумения, нито под
приложения погасителен план. Сочи, че към момента на подписването им те не са
имали възражения и са се възползвали от гратисния период. С подписването на
погасителния план от 25.10.2015 г., ответниците са признали размера на
задължението си и са поели задължение да извършват ежемесечни погасителни
вноски за главницата, съгласно него. В тази връзка се оспорва възражението на
ответниците за изтекла погасителна давност за част от вноските за дължимата
главница. Излагат се съображения, че предвид характера на задължението, същото
се погасява по давност с изтичането на пет годишен срок от изтичането на срока
на договора за кредит или обявяване на вземането за предсрочно изискуемо.
Ищецът изтъква обстоятелството, че ответниците знаят
за задължението си за плащане на погасителни вноски, но не го изпълняват. Сочи,
че в случай при непризнаване на допълнителните споразумения и новите гратисни периоди, то би следвало да
плащат ежемесечно вноска за погасяване на главницата, съобразно първоначалния
договор в размер на 967,05 евро, но и това не е правено редовно. Относно
твърденията на ответниците за неясноти по договора и анексите, ищецът сочи, че те
е можело да се обърнат по всяко време
към банката, която да им разясни неясните клаузи. Уточнява размера на извършените
плащания за периода от сключване на договора до 17.06.2010 г.
Ответниците са депозирали отговор на допълнителната
искова молба, с който поддържат възражението си, че представеният анекс № 8 от
12.06.2015 г. е нищожен, тъй като липсва съгласие на страните по съществените
елементи на договора. Подчертава се обстоятелството, че в документа липсва каквато
и да е индивидуализация на задълженията на ответниците, поради което волята им
при подписването на анекса е толкова негодна, че не може да породи правни последици.
В тази връзка се оспорва твърдението на ищеца, че с подписването на
погасителния план от 26.10.2015 г., те са признали размера на задължението си
към банката. Считат, че погасителния план няма самостоятелно правно значение и
може да породи правни последици единствено във връзка и при съвместно
приложение с валидно основно волеизявление. Оспорва се и твърдението, че
погасителния план е приложение към анекса от 12.06.2015 г. Поради изложено
считат, че волеизявленията им не представляват признание за съществуването на
конкретно вземане, тъй като в анекса липсва посочването на какъвто и да е
размер на задължение. Излагат се аргументи за неоснователност на твърденията на
ищеца за причините за по – късното подписване на погасителния план. Поддържат
възражението си за нищожност на анексите, поради сключването им в противоречие
със Закона за защита на потребителите. Сочат, че представените от ищеца с
допълнителната искова молба погасителни планове не носят дата, не могат да се
свържат с нито един момент от развитието
на договорната връзка между страните и не носят подписи на кредитополучателите.
По предварителните въпроси, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд намира следното:
Предявените искове са обективно и субективно кумулативно съединени и имат
своето правно основание в чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Възраженията
на ответниците имат своето правно основание в чл.26 ал.2, предл.второ от ЗЗД,
чл.146 ал.1, вр.чл.143 от ЗЗП и чл.110 и следващите от ЗЗД.
Възражението на ответниците за
евентуално прихващане има своето правно основание в чл.103 и чл.104 от ЗЗД. Тъй
като решението формира сила на присъдено нещо и по отношение на заявените от
ответниците възражения за прихващане, последните трябва да отговарят на
изискванията за изложение на обстоятелствата, на които се основават, и да
съдържат размера на вземанията, също като исковата молба. Това налага на
ответниците да бъдат дадени указания да отстранят противоречието във връзка с
претендираната сума за прихващане за надплатени възнаградителни лихви в размер
на EUR 685,29
лв., като уточнят вида на валутата на претендираното вземане.
Съдът, с оглед изразените от страните
становища намира за необходимо да обяви на същите, че следните обстоятелства са
безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно: между страните е сключен
договор за универсален ипотечен кредит № 31583/15.07.2008 г.
На доказване подлежат спорните по делото факти и
връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. Предвид
въведените твърдения и оспорвания, ищецът следва да докаже валидното възникване
на облигационната връзка между страните – за което, той се позовава на договор
за универсален ипотечен кредит № 31583/15.07.2008 г., точното изпълнение на
задължението си за предаване на заетата сума, основанията за настъпване на
предсрочната изискуемост на цялото задължение на ответника, както и размера на
вземането си за главница – просрочена и предсрочно изискуема. Ищецът следва да докаже също, че е налице индивидуално
уговаряне на клаузите в договора и по –
конкретно на клаузите по чл.5.1, чл. 5.4, чл. 5.5. и чл. 8 от договора
за кредит, както и че ответниците са имали възможност
да влияят върху съдържанието им.
Ответниците следва да докажат всички свои
правоизключващи, правоунищожаващи и правопосагяващи възражения, включително
възраженията за нищожност на анексите към договора и за неравноправност на
оспорените клаузи, за погасяване на вземанията чрез плащане или по давност. Ответниците следва да докажат и размера на
недължимо платените от тях възнаградителни лихви и размер на недължимо
платените суми за неустойка за забава върху просрочена лихва по договора за
кредит, както и предпоставките за извършване на прихващане.
Съгласно чл.7 ал.3 от ГПК съдът е задължен служебно да
следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но
същевременно с това е задължен да предостави възможност на страните да изразят
становище, включително и да предприемат активни процесуални действия.
На основание чл.146, ал.4 от ГПК следва да бъдат
приети представените от страните при предварителната размяна на книжата писмени
доказателства. Съдът намира доказателствените искания за относими към предмета
на делото, тъй като посредством тях страните заявяват, че ще установяват
твърдените факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като
законът не поставя ограничения за събиране на доказателства за установяване на
тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде
постановено при неизяснена фактическа обстановка. Неоснователно е възражението
на ответниците, за неприемане на представените с допълнителната искова молба
доказателства, поради настъпила преклузия. Представените от ищеца доказателства
са във връзка с наведените от ответниците възражения, още повече, че последните
са направили изрично искане за представяне на първоначалния погасителен план по
договора, който е част от тези доказателства. С оглед на горното, писмените доказателства следва
да се приемат.
Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза следва да бъде уважено, като на вещото лице се поставят въпросите
формулирани и от двете страни в исковата молба, отговора и допълнителната
искова молба, както и въпросите на съда: подписан ли е от страните погасителен
план при сключването на договора и какви са компонентите на погасителните
вноски. Какъв е размера на главниците, включени във всички падежирали анюитетни
вноски за периода от сключване на договора до датата на предявяване на исковата
молба съгласно този погасителен план? При отговора на въпрос №1 на ответниците,
вещото лице следва да вземе предвид, че клаузите на чл.5.1, чл. 5.4, чл. 5.5. и
чл. 8 от договора за кредит са оспорени от тях като нищожни.
Исканията на ищеца за изискване и прилагане на ч.гр.
д. № 4715/2016 г. на Районен съд Бургас и ч.гр. д. № 2032/2016 г. на Окръжен
съд Бургас, както и на гр. д. № 607/2016 г. на Окръжен съд Бургас следва да
бъдат уважени. От служебна справка в деловодната програма на съда се установи,
че т.д.№607/2016 год. с правно основание чл.422 от ГПК е било прекратено поради
оттегляне на исковете от банката, а ответниците обвързват момента на предсрочна
изискуемост на цялото вземане именно с получаване на исковата молба по това
дело.
Искането на ответниците за задължаване на ищеца да
представи първоначалния погасителен план следва да бъде отклонено, тъй като с
допълнителната искова молба този документ е представен.
Мотивиран от
горното, на основание чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените от „Алианц Банк България“
АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Възраждане,, бул. „Мария Луиза“ № 79, чрез пълномощника и съдебен адресат адв. Д.Г.М. с
адрес: *** против В.Д.Д., ЕГН ********** и М.С.Д., ЕГН ********** и двамата с
постоянен адрес: ***, искове за осъждане на ответниците да заплатят солидарно
на ищеца дължима сума по договор за универсален ипотечен кредит №
31583/15.07.2008 г., както следва: сума в размер на 133 453,38 евро,
представляваща главница, образувана от 61 478,68 евро просрочена главница
и 71 974,70 евро предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца делото да се преобразува в
гражданско и да се разгледа по общия ред.
ДОКЛАДВА на страните т.дело № 562/2019 год. съобразно проекта
за доклад в мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на ответниците, в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение в писмена молба с препис за ищеца, да уточнят вида на
валутата на претендираното вземане за прихващане за надплатени възнаградителни
лихви, като обявява на страните, че по приемането на възражението ще се
произнесе в съдебното заседание.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
задачите, поставени от „Алианц Банк България“ АД и ответниците Димитрови в
исковата молба, отговора на исковата молба и
допълнителната искова молба, както и на следните въпроси на съда: подписан
ли е от страните погасителен план при сключването на договора и какви са
компонентите на погасителните вноски. Какъв е размера на главниците, включени
във всички падежирали анюитетни вноски за периода от сключване на договора до
датата на предявяване на исковата молба съгласно този погасителен план?
НАЗНАЧАВА за вещо лице Паскалина
Бангеева.
УКАЗВА на вещото лице, при отговора на въпрос №1 на
ответниците следва да вземе предвид, че клаузите на чл.5.1, чл. 5.4, чл. 5.5. и
чл. 8 от договора за кредит са оспорени от тях като нищожни.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за експертизата в размер на 800 лв.,
платими от „Алианц Банк България“ АД и
ответниците Димитрови по равно – по 400 лв. в седмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение по депозитната сметка Бургаски окръжен
съд.
ДА СЕ
ИЗИСКАТ за прилагане ч.гр. д. №
4715/2016 г. на Районен съд Бургас и ч.гр. д. № 2032/2016 г. на Окръжен съд
Бургас, както и т.д. № 607/2016 г. на
Окръжен съд Бургас.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение в писмена молба с препис за ответника по делото, да
заяви дали ще се ползва от представените по делото и оспорени като неистински допълнителни
споразумения №2, № 3, № 4, № 5, № 6 и № 7.
ОСТАВА БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за
задължаване на ответника да представи първоначалния
погасителен план по договора за кредит.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.07.2020 г. от 14.50
часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧАТ
на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца – и препис от допълнителния
отговор.
Определението е окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: