Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 1995 12.10.2018 година гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав
На осми октомври две хиляди и петнайсета година
в
публично заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар: Анелия Такова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско дело номер 184 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Бургаският районен
съд е сезиран с искова молба от „Топлофикация
- Бургас” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: България, област
Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ж. к. Лозово, представлявано от
изпълнителния директор Х. И. И., чрез юрисконсулт С.Д.Т., с адрес ***, ст. 207,
срещу С.И.И., с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес *** ***, за установяване съществуването на
вземането по частно гражданско дело №
***/2017 г. по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед № 3927
от 13.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/, за сумата от 449.03 лева/четиристотин четиридесет и
девет лева и три стотинки/,
представляваща неплатена цена за доставка на топлинна енергия до имот,
находящ се в ***, на основание „Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация - Бургас“ ЕАД на потребители в град Бургас, във вр. с чл. 150 от Закона
за енергетиката/ЗЕ/, за които задължения, за периода от месец юли 2014 година
до месец септември 2015 година, са съставени фактури, сумата 112.93 лева/сто и
дванадесет лева, деветдесет и три стотинки/, представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за периода от 01.09.2014 година до 08.09.2017 година,
ведно със законната лихва върху главницата от 449.03 лева/четиристотин
четиридесет и девет лева и три стотинки/,
считано от датата на подаване на заявлението-12.09.2017 година до
окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по делото
разноски. Ангажира доказателства.
Обективно
съединените искове са процесуално допустими и са с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 153 от ЗЕ, чл. 327, ал. 1 от Търговския закон ТЗ/ и чл. 86, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/. Предявени са от лице, имащо правен
интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа
задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Ответникът И., своевременно с отговора на исковата молба, чрез особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК,
оспорва изцяло исковете като неоснователни. Прави правопогасяващо възражение за
изтекла в негова полза кратка 3-годишна погасителна давност, по чл. 111 от ЗЗД,
относно главницата и лихвите. Навежда доводи, че не е настъпила изискуемост на
вземането, поради това, че не е поканен от кредитора да заплати доброволно
процесните суми, както и, че претендираните суми за топлоенергия са неправилно
изчислени. Не ангажира
доказателства.
Третото
лице-помагач „СМК Монтажи”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: България, област Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ул.
Шейново 3, електронна поща: ***********@***.**, представлявано от члена на
съвета на директорите Н. А. Н., конституирано с определение на съда от
22.05.2018 г., по реда на чл. 219, ал. 1 от ГПК, не изразява становище по
исковете, не ангажира доказателства.
Бургаският районен
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните намира, че обективно съединените установителни искове са частично
основателни, поради следното:
Не се спори между
страните по делото, че процесният топлоснабден имот в сграда-етажна собственост
в ***, е собственост ответника по делото С.И.И., между който, на основание
чл.150 и §1 т.2а от ЗЕ са възникнали и съществуват с ответника „Топлофикация -
Бургас” ЕАД договорни отношения за продажба на топлинна енергия, при общи
условия. На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото
и връзките между тях/чл. 153 от ГПК/.
Неоснователно е
възражението по делото на ответната страна, че претендираните суми за
топлоенергия са неправилно изчислени. От заключението на допуснатата, изслушана
и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, извършена след проверка
при топлинния счетоводител
„СМК Монтажи“ АД, съдът установява, че топлинният счетоводител е отчитал
ежемесечно разпределителите на радиаторите и топлите водомери в отделните
жилища в сградата-етажна собственост. В жилището подлежат на отчет четири
разпределители на радиатори и един топъл водомер. Таксата за дялово
разпределение е по 02.87 лева на месец. За процесния имот не е подавана
декларация за необитаемост, не е осигуряван достъп за отчет и не са оставяни
бележки с отчетени показания на разпределителите на радиатори и на топлия
водомер. По 4 м3 топла вода е служебно начислена за месеците юли, август,
септември, декември 2014 г., януари, февруари, април, май, юни, юли и септември
2015 г. По 3 м3 топла вода е служебно начислена за месеците октомври и ноември
2015 г. По 2 м3 топла вода е служебно начислена за месеците март и август 2015
г. Сградната инсталация е изчислена по формула и е разпределена между отделните
потребители по обема на жилището. За процесното жилище обемът е 225 м3. Задължението на ответника
произтича от изразходена и незаплатена топлинна енергия за битово-горещо
водоснабдяване/БГВ/, за сградна инсталация и такса дялово разпределение. Така
са формирани задължения по компоненти за процесния период от месец юли 2014 година до
месец септември 2015 година, както следва: за БГВ-315.69 лева, сума за сградна
инсталация-90.29 лева, сума за дялово разпределение-43.05 лева, общо-449.03 лева-главница.
Върху нея е начислена лихва за забавеното плащане на главницата. За процесния
имот е разпределена правилно доставената топлинната енергия, съобразно
методиката за дялово разпределение и нормативните документи. Цената на топлинната енергия е правилно
заложена за процесния период от топлинния счетоводител. По издадените фактури за процесния период няма извършени плащания, такива
не са отразени и при доставчика.
Неоснователно е и другото
възражение на пасивно легитимираната по делото страна, че не е настъпила
изискуемостта на вземането, поради това, че ответникът И. не е поканен от
кредитора да заплати доброволно процесните суми. Налице е виновно неизпълнение
за абоната И. относно съществуващо договорно задължение, по смисъла на чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на цената на доставената топлинна енергия, за което
отговаря. Съобразно диспозитивната норма на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, при търговска
продажба купувачът е длъжен да плати цената при предаването на стоката или на
документите, които му дават право да я получи, ако не е уговорено друго.
Другото в конкретния случай е предвидено с чл. 32, ал. 1 от горепосочените общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация - Бургас” ЕАД на
потребители в град Бургас, утвърдени с решение № ОУ-007 от 07.12.2009 г. на
ДКЕВР. Купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При
неизпълнение в срок на това задължение по ал. 6 от чл. 32 от общите условия е
предвидено, че купувачите заплащат обезщетение в размер на законната лихва.
Срокът кани длъжника за плащането, поради което поканата по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД не е необходима.
Правопогасяващото
възражение на ответната страна, за изтекла кратка 3-годишна погасителна давност
по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД е частично основателно, относно вземането за потреблението
през месец юли 2014 г., за което е издадена данъчна фактура № 12703423 от
08.08.2014 г., на стойност 26.76 лева, с начислени лихви за забавата за плащане
от 08.21 лева и вземането за потреблението през месец август 2014 г., за което е
издадена данъчна фактура № 12727321 от 09.09.2014 г., на стойност 21.46 лева, с
начислени лихви за забавата за плащане от 06.41 лева. Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено в съда на 12.09.2017 г.
Предвид изложеното
от фактическа и правна страна съдът приема, че двата установителни обективно
съединени иска по делото са частично основателни и доказани, поради което
следва главният иск да бъде уважен до размера от 400.81 лева, а акцесорната
претенцията за лихва в размер от 98.31 лева. В останалата част, до
претендираните по заповедта размери, исковете следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
С оглед уважената
част от исковете, събраните доказателства и разясненията с т. 12 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, че присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното
производство представляват законна последиците от уважаването на иска по чл.
422 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника И. следва
да бъде възложено заплащането на направените от активно легитимираната страна в
процеса разноски в исковото производство от 571.43 лева и разноски от
заповедното производство от 59.94 лева.
Мотивирано от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.И.И., с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес *** ***, ЧЕ ЧАСТИЧНО,
до размера от 400.81 лева-главница и 98.31 лева мораторна лихва за забава върху
главницата, за периода от 13.09.2014 г. до 08.09.2017 г., СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на „Топлофикация
- Бургас” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област
Бургас, община Бургас, гр. Бургас 8000, ж. к. Лозово, по частно гражданско дело
№ ***/2017 г. по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена
заповед № 3927 от 13.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, ведно със законна лихва върху главницата от 400.81 лева, считано от
датата на подаване на заявление-12.09.2017 година до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ установителните искове в останалата част, от уважения
размер на главницата 400.81 лева до предявения размер от 449.03 лева и от уважения размер за мораторната лихва от
98.31 лева до предявения размер от 112.93 лева.
ОСЪЖДА С.И.И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ***, да заплати на „Топлофикация-Бургас” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас
8000, ж. к. Лозово, направените по делото разноски, в размер на 571.43
лева(петстотин седемдесет и един лева и четиридесет и три
стотинки).
ОСЪЖДА С.И.И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ***, да заплати на „Топлофикация-Бургас” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас
8000, ж. к. Лозово, направените в заповедното производство разноски, по
частно гражданско дело № ***/2017 г. по описа на Районен
съд-Бургас, в размер на 59.94 лева(петдесет и девет лева и
деветдесет и четири стотинки).
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач „СМК
Монтажи”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област
Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ул. Шейново 3, електронна поща:
***********@***.**, представлявано от члена на съвета на директорите Н. А. Н.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-гр. Бургас.
Районен
съдия : (П)
Вярно с оригинала!
ММ