Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 11.03.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-г въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесети февруари през 2019 година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 5335 по описа за 2018
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 208775 от 07.09.2017 г., постановено по
гр.д. № 37039/2016 г. на СРС, 113 състав, са уважени частично предявените от "Т.С." ЕАД, ***, против
ответника С.Д.Х. с ЕГН **********, искове
за установяване на основание чл.422 от ГПК, че в
полза на „Т.С.“ ЕАД съществува част от
вземането предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК от 16.06.2015г., издадена по ч.гр.д.№32957/2015г. съгласно описа
на СРС, в размер на 1607,62 лв. -
главница, представляваща 1/ 2 от
незаплатената цена на топлинна енергия за периода от м. май 2012г. до м. април
2014г., доставена до топлоснабден имот находящ се в гр. София, ж.к. „*********,
и в размер на 301,96 лв. -
половината от начислената и дължима мораторна лихва за забава за периода от
30.06.2012г. до 03.06.2015г., както и законната лихва върху главницата от
1607,62 лв., считано от П.06.2015г. до окончателното изплащане на задължението,
като е
отхвърлен предявеният обективно и кумулативно съединен
иск, относно претенцията за заплащане на цена на доставена топлинна енергия в
периода от м. май 2012г. до м. април 2014г. за размера от над 1607,62 лв. до 1609,65 лв. като
неоснователен. Със същото решение са отхвърлени
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу ответника М.К.Я., субективно и обективно
съединени искове с правни основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с ЧЛ.150 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за установено, по отношение на ответника Златева, че дължи на ищцовото дружество
разделно сумата от 1911,61 лв., от които 1609,65 лв. - главница, представляваща
1/ 2 от незаплатената цена на топлинна енергия за периода от м. май 2012г. до
м. април 2014г., доставена до горепосочения топлоснабден имот, ведно със
законната лихва считано от 11.06.2015г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата 301,96 лв. - половината от начислената и дължима
мораторна лихва за забава за периода от 30.06.2012г. до 03.06.2015г., които
вземания са предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 16.06.2015г., издадена по ч.гр.д.№32957/2015г. съгласно описа на СРС. С решението първоинстанционнитя съд се е
произнесъл и относно разноските, като е осъдил ответника С.Д.Х. да плати на ищеца 425,70 лв. - разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото и 63,16 лв. разноски за заповедното производство.
Това решение е обжалвано
в срок от ищеца “Т.С.” ЕАД, в частите, в които исковете спрямо ответниците са
били отхвърлени. Излагат се доводи, че доводи за неправилност на решението поради
нарушения на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила,
отнасящи се до качеството потребител на ТЕ, като счита неправилно приетото, че
ответницата М.К.Я. не собственик на процесния
имот, а събраните по делото доказателства сочели обратното. Оспорва по делото
да е представен нотариален акт, от който да се установява че е учредено правото
наползване върху процесния имот. Счита факта кое лице реално е ползвало имота, да
е без значение. Моли решението в обжалваните части да се отмени и исковете да
се уважат изцяло. Претендира разноски
Въззиваемата страна-ответниците С.Д.Х. и М.К.Я. оспорват жалбата с писмен отговор, като
продължават да оспорват да дължат плащане на ищеца по иска. Считат, че ищецът е
редставил по делото доказателства, които несе отнасят до тях- на л.49 и л.61 от
делото на СРС. Оспорват искането за разноски, макар да представят
доказателства, че са заплатини на ищеца определениет с решението на СРС
разноски. Молят жалбата да не се уважава и да се потвърди решението на първоинстанционния
съд..
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение,
е валидно, а в обжалваните части и допустимо, тъй като има съдържанието по
чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба
претенции.
В частите, в които
исковете спрямо ответницата С.Д.Х. са били уважени,
решението не е било обжалвано от тази ответница, влязло е в сила като
необжалвано в тези части, и не е предмет на въззивна проверка. Пред въззивния съд ответницата С.Д.Х. представи доказателсва, че е заплатила на ищеца разноските за исковото
и заповедното производство, посочени за дължими от нея с първоинстанционното
решение.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР № 1/09.12.2013
г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният
съд е изложил по обжалваните части на решението, в които е бил отхвърлен иска
за главница спрямо ответницата С.Д.Х. частично, и са били отхвърлени изцяло исковете спрямо ответницата М.К.Я.,
своите фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които
въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба довод за
неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
С доклада на първоинстанционния съд по чл.146
от ГПК, е указано на ищеца, че следва да докаже твърдяното облигационно
отношение между страните, качеството потребител на ТЕ на ответника, изпълнение
на задълженията на ищеца по това правоотношение за доставка на ТЕ в
претендирания размер и цена, респ. и настъпилата забава на ответника да плати
паричните задължения.
С въззивната жалба ищецът не е направил
оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение по събиране на
доказателствата, поради които въззивният съд, с оглед и ТР № 1/2013г. не може
служебно да събира нови писмени доказателства, нито да допуска събиране на
доказателства за правно значими факти, за
които ищецът носи доказателствената тежест.
Искът за
главницата за цена за ТЕ спрямо ответницата С.Д.Х. е неоснователен
за разликата над уважения размер 1607,62
лв . до предявения
размер 1609,65 лв.
Това е така, защото
ищецът не сочи с въззивната си жалба оплаквания по тази част отхвърлителна част
на първоинстанционното решение нито по
отношение на фактите, нито по отношение на прилагането наматериалния закон, а
въззивният съд не установи в тази част, при извършената служебна проверка, да е допуснато нарушение на императивна
материално правна норма Ето защо в тази
обжалвана част, в която искът за главница-цена на ТЕ е бил отхврлен спрямо
ответницата С.Д.Х. е бил отхвърлен, решението като правилно следва
да се потвърди.
По отношение на ответницата М.К.Я., доказателственият
н.а. № 137 от 22.07.2013г. сочи М.К.Я. като притежател на 2/4 /или 1/2/ ид.ч. от
процесното топлоснабдено жилище, която й е била продадена със същия този
нота.акт от другата ответница С.Х.. Доколкото обаче върху така продадената 2/4
ид.ч. продавачът С.Х. си е запазила
вещното право на ползване /на стр.2 от нот.акт/, то за придобитата 1/ 2 ид.ч.
от собствеността Я. има положението на „голия
собственик“, а по силата на закона облигационната връзка за 1/2 идеални части, върху която Х. си е запазила правото на ползване, е
възникнала между ищеца и Х. като вещен ползвател и респ.потребител на ТЕ
съгласно чл.153 от ЗЕ. В производството
по делото не бяха представени доказателства, че ответникът Я. е придобила други
идеални части от имота, освен горепосочената 2/4 ид.ч., равни на 1/2, въз основа на
различно основание от осъществената на 22.07.2013г. покупко-продажба на 2/4
идеални части. Въззивният
съд намира, че вещният ползвател, а не голият собственик на 1/2 ид.ч. от
процесиня имот, има качеството потребител на ТЕ по силата на закона, тъй като чл. 57 от ЗС предвижда, че ползувателят е
длъжен да плаща разноските, свързани с ползуването, включително данъците и
другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне
на собственика след прекратяване на правото на ползуване. Следователно другият
ответник-Х., има задължението да заплащат 1/2 от консумативните
разходи по ползването на имота, вкл. и за ТЕ, а не собственика на тази 1/2
ид.ч. И доколкото не се доказа по делото ответникът Я. да притежава повече от 1/2 ид.ч. от собствеността върху
имота, освен ридобитата с горепосочения н.акт, то същата не е станала страна в
облигационното правоотношение за исковия период с ищеца и спрямо нея исковете
се явяват неоснователни и подлежащи на отхвърляне.
Неоснователно е оплакването на ответниците с писмените
бележки пред въззивния съд, че ищецът е представил неотносими доказателства на
л.49 и л.61 от делото на СРС. Това са книжа, които СРС служебно събира за данни
за адреса на ответниците съгласно чл.47 от ГПК, а не са представени от ищеца.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции,
решението следва да се потвърди в обжалваните части.
По разноските за въззивната инстанция: Съгласно чл.78, ал.1
от ГПК и изхода на спора, направените от въззивника-ищец разноски за въззивното
производство остават в негова тежест. Въззиваемата
страна-ответник не е направила разноски нито е искала такива.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 208775
от 07.09.2017 г., постановено по гр.д. № 37039/2016 г. на СРС, 113 състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, в които са отхвърлени искове на "Т.С." ЕАД, против ответника
С.Д.Х. за главница-цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер 1607,62 лв . до предявения размер 1609,65 лв., и са били отхвърлени изцяло искове на "Т.С." ЕАД, против ответницата М.К.Я..
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.