О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 13.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I
Гражданско отделение, І-7-ми състав, в закрито заседание на тринадесети юли 2022 г., в състав:
СЪДИЯ:
Гергана Коюмджиева
като разгледа гр.д. № 9003/2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.129, ал.3 ГПК.
Производството
по делото е образувано по искова молба на П.В. М., с която са предявени два
обективно съединени иска с правно основание чл.49 ЗЗД срещу Върховен
административен съд на Р България, за заплащане на сумата от общо 45 000 лева, от които 10 000лв. – неимуществени вреди и 35 000лв. имуществени
вреди претендирани, като обезщетение от
постановен на съдебен акт, а именно с постановяване на Разпореждане № 9453 от
19.06.2020г. на състав на ВАС, с председател съдия Г.М.по адм.д. №6387 /2019г.
на ВАС, с което е оставено без разглеждане искане на П.В. М. за отмяна на
влязло в сила определение от 07.11.2018г. на седемчленен състав на ВАС.
С
разпореждане № 22446 от 10.07.2019г., съдът е оставил без движение
производството по делото, като е приел, че липсва ясно изложение на
обстоятелствата и формулиран петитум, което възпрепятства преценката какво се
иска за бъде разрешено по исков ред, в това число допустима ли е исковата
претенция, като за тази цел ищецът следва да изложи ясно обстоятелства, довели
до правния спор, и въз основа на тях да отправи искането си към съда, като е
указал, че правната квалификация се дава от съда. Съдът е констатирал още, че
исковата молба не е била подписана. Указано е на ищеца да отстрани
нередовностите на исковата молба, посочени в мотивировъчната част на
разпореждането с „поправена искова молба“ с препис, при предупреждение за
неблагоприятните последици при неизпълнение, както и да представи вносен
документ за държавна такса в размер на 4 % върху цената на иска.
В
предоставения срок ищецът е депозирал „нова поправена искова молба“, като е
посочил, че ответникът е ВАС, петчленен състав, Първа колегия по определение №
9453/2019г., с председател Г. М.; цената на иска е 45 000 лв., от които 35 000
лв. за материални вреди и 10 000 лв. за морални вреди; като „изложение на
обстоятелствата, на които се основава ИМ“ е посочено „ на земеделска дейност от
началото на 2008г. и социални вреди: напрежение в земеделието, тормоз от
служби, заболявания и ходене по мъките до последно “; като искане към съда е
записано от ищеца да му се изплатят посочените щети ведно с лихвите за просрочие
окончателното плащане, добавено е „това ще рече до на отмяна определението с
отказа на ВАС по адм. дело № 6974/2019г. петчленен състав с председател Г. М.,
първа колегия“. Описани са приложения към исковата молба, цитирана е
административна преписка на Административен съд - Ловеч, посочено е „измамно
действие.... обещания за 10 000 лв. помощ за сеитба на картофи.., но
неизпълнени поради уведомително писмо от крадец на печат на управителя на
разплащателната агенция към ДФ „Земеделие“ - на новата сметка към фонда на
София“. По-нататък е спомената “обещана субсидия, теглене на кредит от 10 000
лв., измами на земеделски служители, крадци на печати“. Поискано е
освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ.
С
определение № 19097 от 09.08.2018г. на П.М. е предоставена правна помощ по
делото под формата на процесуално представителство. С молба от 19.11.2019г. докато
делото е все още в процес на назначаване на конкретен адвокат за оказване на
правната помощ поради освобождаването на няколко назначени за тази цел
адвокати, ищецът е посочил, че се касае за „очевидна фактическа грешка на ВАС,
чл. 62, ал. 2 ГПК“.
В предоставения
двуседмичен срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба
назначеният с определение от 15.01.2020г. представител на ищеца М. е подал на
24.02.2020г. т.н. „поправена искова молба“. В нея е посочено, че с разпореждане
№ 6974/10.05.2019г. на заместник - председателя на ВАС е оставено без
разглеждане искането на ищеца за отмяна на влязло в сила определение, с което е
прекратено адм. дело № 5086/2019г.; ищецът е подал частна жалба срещу това
разпореждане и с определение № 9453/19.06.2019г. ВАС, петчленен състав, I
колегия е приел, че тази частна жалба е неоснователна, тъй като искането за
отмяна на определението по адм. д. № 10105/2018г. на ВАС, седемчленен състав, с
което е прекратено производството по адм. д. №5086/2019г., е било нередовно.
Посочено е още, че имуществените вреди произхождат от теглене на кредит в
размер на 10 000 лв. и на 3 000 лв. (за закупуване на 100 кози), тъй като
ищецът е пропуснал да получи парични средства, които е следвало да му бъдат
преведени от ДФ “Земеделие“ за изораване и сеитба на картофи 20 дка, но
„неизпълнени поради получено уведомително писмо от крадец на печат на
управителя на Ловешката разплащателната агенция към ДФ
„Земеделие“„;имуществената вреда представлява “неполучена субсидия“, а
неимуществените вреди са претърпян стрес и неудовлетворяване на претенциите от
ответника и влошаване на здравословното състояние на ищеца. Поради неуспешен
опит на адвоката да осъществи контакт с ищеца за получаване на по-пълни
сведения за размера на имуществените вреди и за характера и вида на
неимуществените вреди, и за доказателствата за причиняването им е поискано
продължаване на предоставения двуседмичен срок за отстраняване на нередовности.
С определение №
5230 от 10.03.2020г., съдът на основание чл. 130 ГПК е върнал исковата молба и
е прекратил производството по делото.
С определение №
2847 от 30.12.2020г., постановено по ч.гр.д. № 3968/2020г. по описа на САС, ГО,
4 състав е отменено определение № 5230 от 10.03.2020г., постановено по гр.д. №
9003/2019г. по описа на СГС, ГО, 7-ми състав, с което съдът е върнал исковата
молба и прекратил производството по делото. В мотивите на въззивния акт е
прието, че определението за прекратяване на производството е преждевременно
постановено, доколкото исковата молба е останала неуточнена от към
обстоятелствата, на които се основават исковете за заплащане на обезщетения за
вреди претендирани от ответника. Сочи се, че не е изяснено каква е връзката
между твърдените вреди от земеделска дейност и поведението на ответника –
постановяване на определение по посоченото административно дело от петчленен
състав. Посочено е, че попълването на съдържанието на ИМ чрез препращане към
приложения е недопустимо. Въззивният състав е посочил, че за изясняване
връзката „ответник -вреди“ на ищеца следва да бъдат дадени указания.
Съобразявайки указанията
на въззивния съд, с разпореждане № 264951 от 16.02.2021г. съдът е оставил
без движение производството по делото, като е указал на ищеца в едноседмичен срок, считано от уведомяването
му, чрез назначения по ЗПП процесуален представител, следва да отстрани
констатираните нередовности, като:
- посочи точно
по какъв начин (с какво действие/бездействие) ответникът -Върховен
административен съд е причинил имуществените и неимуществени вреди, чието
обезщетяване се търси;
- да допълни
обстоятелствената част на исковете, като посочи каква е връзката между
твърдените вреди от земеделска дейност и поведението на ответника –
постановяване на определение по посоченото администртивно дело от петчленен
състав;
- имуществените
вреди следва да се опишат конкретно в рамките на исковата сума, като се посочи
например с какъв акт и на кой орган е постановен отказ за изплащане на
субсидия;
- следва да се
посочи дали имуществените вреди представляват неполучена субсидия (в какъв
размер) и/или представляват сумата, предоставена по договор за кредит, сключен
поради неполучаване на субсидия, или сумата, по който е следвало да се покрие
от субсидията;
- относно
претенцията за неимуществените вреди следва да се уточни дали произтичат от
съдебния акт на ответника или от акт на друг орган. Указани са и последиците
при неизпълнение, а именно – връщане на исковата молба.
С молба от
27.04.2021г., назначеният особен представител адв. Д. заявява, че ищецът претендира
вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия/бездействия на съдии
на ВАС, изразяващи се в постановяване от тях на незаконосъобразен акт –
Определение № 9453 от 19.06.2019г., по адм. дело № 6387/2019г.
В срока и по
реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Върховен административен
съд, представляван от Председтеля Г. Ч., в който е изложено становище за недопустимост
на исковата претенция.
В производството
по чл.130 от ГПК, след като прецени твърденията в исковата молба, приложените
към нея доказателства и възраженията в отговора, съдът установи следното:
Ищецът П. М. е
предявил искове, които изначално са недопустими. Претендират се вреди от
неправилен според ищеца съдебен акт на съда, обективиран в Разпореждане № 9453
от 19.06.2019г. на петчленен състав на ВАС, с председател съдия Г.М.по адм.д. №
6387/2019г. на ВАС на Република България, петчленен състав, I - колегия.
Настоящата съдебна инстанция приема, че ВАС не е надлежен ответник като
процесуален субституент на Държавата.
Отговорността на държавата по чл.7 от Конституцията на Р България е
развита в ЗОДОВ - включително и за обезщетяване на вреди, причинени от
незаконни актове на органите на съдебната власт. В случая, не е налице нито
една от хипотезите на ЗОДОВ, при която на ищеца би могло да бъде присъдено обезщетение.
Съгласно приетото в ТР № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС, при искове за обезщетение за
вреди по ЗОДОВ с правно основание, посочено в чл. 2, ал. 1, т.1- т.7 ЗОДОВ,
Държавата е ограничила отговорността си за вреди от незаконосъобразни действия
на своите органи само до изчерпателно посочените в нея хипотези, към които
обстоятелствата, изложени в исковата молба, не могат да бъдат подведени.
Върховен
административен съд не може да отговаря
и да е надлежен ответник и по общия ред по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД,
тъй като няма качеството на възложител на работата спрямо съдийския състав,
разглеждал делото на ищеца. Съдът не е работодател на съдиите./в този см.
Определение
№ 438 от 29.11.2018г. по ч.гр.д. № 805/2018г., ІІІ ГО на ВКС/
Съгласно чл.117, ал.2 от Конституцията на Република България „при осъществяване на своите функции
съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само
на закона“. Отделно от това, чл.132, ал.1 от Конституцията е категоричен, че
при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не
носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за
постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от
общ характер. След като съдиите не носят гражданска отговорност за
постановяваните актове, не може да бъде ангажирана и отговорността на съда, в
който изпълняват служебните си задължения, в случая Върховен административен съд. Същият не е надлежна страна,
която да отговаря по предявената срещу него искова претенция. Принадлежността
на правото на иск, обуславя процесуалната легитимация, както на ищеца, така и
на ответника, и е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска,
за която съдът следи служебно.
Съдебните актове
във връзка с тяхната правилност и съобразност със закона се преценяват
единствено и само от по-горестояща съдебна инстанция по пътя на строго
регламентирания в процесуалните закони инстанционен контрол. Недопустимо е да
се извършва проверка на тези актове в друго съдебно производство. С оглед
изложеното съдът намира, че предявената от П.В. М. искова молба за обезщетение
за вреди от влязъл в сила съдебен акт, следва да бъде върната и производството по
делото прекратено, като инициирано по недопустим иск.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА на основание
чл.130 ГПК искова молба на П.В. М. ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД,
срещу Върховен административен съд на Р България, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 9003
/2019 год., по описа на Софийски градски съд, І ГО, 7 – ми състав.
Определението може да се
обжалва от ищеца с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: