Определение по дело №78/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 38
Дата: 30 януари 2020 г.
Съдия: Милена Рангелова Даскалова
Дело: 20191700900078
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

       /30.01.2020год.  град Перник 

 

Пернишкият окръжен съд в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                                                  Председател: Милена Даскалова 

 

Като разгледа докладваното от съдията т.дело № 78 по описа за 2019 год., за да се проивнесе, взе предвид следното:

 

Съдът констатира, че размяната на книжата е извършена редовно и трябва да се произнесе по реда на чл. 374, ал.1 ГПК и да изготви проект за доклад по реда на чл. 374, ал.2 ГПК, както следва :

Искът е с правно основание чл. 92 ЗЗД.

Предявен е иск от Столична община против ДЛВ" ЕООД, гр. Перник за присъждане на сумата от общо 209 257,80 лв., представляващи санкция за некачествено изпълнение по договор № СО15-РД-55-365/18.06.2015 г. от които :

1. 3 607,50лв. - санкция за некачествено изпълнение в нарушение на чл.12.1.2. от договора, дължима за периода 18.12.15-17.01.16 г. (м. 7 от договора) на основание чл. 17.3.2.1 от договора.

2. 2 120 лв. - санкция за некачествено изпълнение в нарушение на чл.12.1.2. от договора за периода 18.01.16-17.02.16 г. (м.8) на основание чл. 17.3.2.1 от договора.

3. 2 995 лв. -  санкция за некачествено изпълнение в нарушение на чл.12.1.2. от договора за периода 18.02.16-17.03.16 г. (м.9) на основание чл. 17.3.2.1 от договора.

4. 1 000 лв. - санкция за некачествено изпълнение в нарушение на чл.12.1.2. от договора за периода 18.03.16-17.04.16г. (м.10) на основание чл.17.3.2.1 от договора.

5. 3 372,50 лв.- санкция за некачествено изпълнение в нарушение на чл.12.1.2. от договора за периода 18.04.16-17.05.16г. (м.11) на осн. чл.17.3.2.1 от договора.

6. 1 527,50 лв. - санкция за некачествено изпълнение в нарушение на чл.12.1.2. от договора за периода 18.06.16-17.07.16г. (м.13) на осн. чл.17.3.2.1 от договора.

7. 1 885лв.- санкция за некачествено изпълнение в нарушение на чл.12.1.2. от договора за периода 18.07.16-17.08.16г. (м.14) на основание чл.17.3.2.1 от договора.

8. 1 527,50 лв. - санкция за некачествено изпълнение в нарушение на чл.12.1.2. от договора за периода 18.08.16-17.09.16г. (м.15) на осн. чл. 17.3.2.1 от договора.

9. 2 777,50 лв. - санкция за некачествено изпълнение в нарушение на чл.12.1.2. от договора за периода 18.09.16-17.10.16г. (м.16) на осн. чл. 17.3.2.1 от договора.

10. 950 лв. -санкция за некачествено изпълнение в нарушение на чл.12.1.2. от договора за периода 18.10.16-17.11.16г. (м.17) на осн. чл. 17.3.2.1 от договора.

11. 11 001,9лв. - санкция за некачествено изпълнение в нарушение на чл.12.1.2. от договора за периода 18.12.16-17.01.17г. (м.19) на осн. чл.17.3.2.2 от договора.

12. 44 627 лв. - санкция за некачествено изпълнение в нарушение на чл.12.1.2. от договора за периода 18.01.17-17.02.17 г. (м. 20 от договора), както следва:

- 13 023,5 лв. , дължими на основание чл. 17.3.2.2 от договора;

- 31 603,5 лв. , дължими на основание чл. 17.3.2.4 от договора.

13. 8 675,50 лв.- санкция за некачествено изпълнение в нарушение на чл.12.1.2. от договора за периода 18.02.17-17.03.17 г. (м. 21 от договора), както следва:

- 2 635,50 лв. , дължими на основание чл. 17.3.2.2 от договора;

- 6 040 лв. , дължими на основание чл. 17.3.2.3 от договора.

14. 6 979 лв. - санкция за некачествено изпълнение в нарушение на чл.12.1.2. от договора за периода 18.03.17-17.04.17 г. (м. 22) на осн. чл. 17.3.2.2 от договора.

15. 9 927,50лв.- санкция за некачествено изпълнение в нарушение на чл.12.1.2. от договора за периода 18.05.17-17.06.17 г. (м. 24 от договора), както следва:

-             6 387,50 лв., дължими на основание чл. 17.3.2.2 от договора;

 - 3 540 лв., дължими на основание чл. 17.3.2.3 от договора.

16. 12 178 лв.-санкция за некачествено изпълнение в нарушение на чл.12.1.2. от договора за периода 18.06.17-17.07.17 г. (м. 25 от договора), както следва:

- 4 123 лв., дължими на основание чл. 17.3.2.2 от договора

- 8 055 лв., дължими на основание чл. 17.3.2.3 от договора

17. 49 477лв. - санкция за некачествено изпълнение в нарушение на чл.12.1.2. от договора за периода 18.07.17-17.08.17 г. (м. 26 от договора), както следва:

- 9 818,90 лв., дължими на основание чл. 17.3.2.2 от договора;

- 8055 лв., дължими на основание чл. 17.3.2.3 от договора;

- 31 603,5 лв., дължими на основание чл. 17.3.2.4 от договора

18. 44 629 лв. - санкция за некачествено изпълнение в нарушение на чл.12.1.2. от договора за периода 18.08.17-19.09.17 г. (м. 27 от договора), както следва:

- 6 365 лв., дължими на основание чл. 17.3.2.1 от договора;

- 6 660,50 лв., дължими на основание чл. 17.3.2.2 от договора

- 31 603,50 лв., дължими на основание чл. 17.3.2.4 от договора

Ищецът твърди, че на 18.06.2015 г. между страните е сключен договор СО15-РД-55-365/18.06.2015г., по силата на който ответникът се е задължил  да извършва на територията на Столична община - V зона „Райони Искър, Слатина, Кремиковци" дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения,включително изграждане, изработване и поддържане на средства за организация на движението за съответните обекти, включени в обхвата на зоната, като поддържането се осъществява на база показатели за изпълнение съобразно ниво на поддържане, определено в Приложение 11. По силата на чл. 1.1.2., по отношение на обектите, включени в обхвата на зоната, но извън списъка по Приложение 11, ответникът се е задължил да приеме извършването на дейности по поддържане и текущ ремонт на база конкретни възлагания от ищеца. От своя страна ищецът се е задължил да заплаща на ответника ежемесечно възнаграждение в размер на 83 078,40 лв. с ДДС. Постигната е и уговорка, че в случаи че страните изключат улици или съоръжение от списъка – Приложение 11, то възнаграждението се редуцира чрез подписване на допълнително споразумение и с оглед на това са подписани допълнителни споразумения от 23.07.2015 г. и от 11.08.2016 г.

В чл. 9.1. е предвидено, че контролът по изпълнението на възложените дейности се осъществява чрез месечни и постоянни инспекции, извършвани от представител на възложителя, упражняващ контрол. Ищецът е възложил този контрол на ДЗЗД „Техникъл Юнивърсъл Фасилитис - ТЮФ". Констатациите от проверките се обективират в протокол, в който изпълнителят има възможност да впише възраженията си. Предвидена е и възможност за извършване на постоянни инспекции за изпълнение на работата - чл. 9.1.2.

Съгласно чл.14 от договора ответникът е поел гаранция за изпълнените ремонтни работи и дейности за срок от 2 години и се е задължил да отстранява за своя сметка скритите недостатъци и появилите се дефекти.

В чл. 17.3.2. е уговорена санкция за некачествено изпълнение в нарушение на задълженията на ответника да поддържа уличната мрежа Предвиден е различен размер на санкцията в зависмост от броя непостигнати от ответника показатели за съответното ниво на поддържане. При несъответствие с уговореното ниво на поддържане на от 1 до 3 показателя, се начислява санкция в размер на 50% от предвидената стойност в офертата на ответника за съответната улица - чл. 17.3.2.1. На основание чл. 17.3.2.2., когато от 4 до 10 показателя не отговарят на съответното ниво на поддържане, се начислява санкция в размер на 70% от предвидената стойност в офертата на ответника за съответната улица. Съгласно чл. 17.3.2.3. че при несъответствие с уговореното ниво на поддържане на над 10 показателя, санкцията е в размер на 100%. В чл. 17.3.2.4. е предвидено, че ако 25% от всички предвидени улици в дадена зона, не отговарят на нивото на поддържане по показатели, се дължи допълнителна санкция в размер на 50% от общата стойност на предвиденото плащане за месеца за всички улици в зоната.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, като не е постигнал изискуемото ниво на поддържане за месеци VII-XI, XIII - XVII, XIX - XXII и XXIV - XXVII за улици и булеварди, предмет на констатациите в протоколи за месечна инспекция и констативни протоколи за периодична инспекция. Ответникът не е оспорил констатациите в протоколи, с което според ищеца се е съгласил с описаните несъответствия с изискуемите показатели за съответното ниво на поддържане. На основание чл. 17.3.2 за ищеца е възникнало правото да наложи санкции на ответника, а именно 219 124,30 лв., за периода 18.12.2015г. - 17.05.2016г., 18.06. - 17.11.2016г., 18.12.2016 - 17.04.2017г. и 18.04. - 19.09.2017 г.

Твърди се, че ответникът е заплатил сумата от 9 866,5лв. - санкция по чл. 17.3.2.2 за непостигане на изискуемото ниво на поддържане за периода 18.04.-17.05.2017 г. (м.ХХIII).

По установения в чл. 17.3.2. ред ищецът е наложил на ответника санкции за некачествено изпълнение за м. XXVIII и следващите от срока на договора.Общият размер на незаплатените от ответника санкции за периода 18.12.2015 г. - 17.05.2016 г., 18.06.-17.11.2016г., 18.12.2016-17.04.2017г.и18.05.-19.09.2017г., е 209 257,80 лв.

От горната сума 28 127,50лв. представляват санкция по чл. 17.3.2.1.-за периода 18.12.2015г.-17.05.2016г., 18.06.-17.11.2016г. и 18.08.17-19.09.17г. (м.VII -XI, XIII -XVII и XXVII), представляваща 50% от предвидената стойност в офертата на ответника за съответната улица. Начислената санкция по чл. 17.3.2.2., е в размер на 60 629,8 лв. за периода 18.12.2016-17.04.2017г. и 18.05.-19.09.2017г. (м.XIX-XXII и ХХIV - XXVII), съставляваща 70% от предвидената стойност в офертата на ответника за съответната улица. Начислената санкция по чл. 17.3.2.3. е в размер на 25 690 лв. за периода 18.02-17.03.2017г. и 18.05.-17.08.2017г. (м.XXI, XXIV-XXVI), съставляваща 100% от предвидената стойност в офертата на ответника. Санкцията, начислена на основание чл. 17.3.2.4. е в размер на 94 810,50лв. за периода 18.01-17.02.2017г. и 18.07.-19.09.2017г. (м.XX, XXVI и XXVII) и съставлява 50% от общата стойност на предвиденото плащане за месеца за всички улици в зоната. В исковата молба ищецът е конкретизирал кои са улиците, където е констатирано неизпълнение, периодът, за който се твърди такова и претенираната сума.

С писмо с изх. № СОА19-ТД26-6515 от 16.05.2019 г. ищецът уведомил ответника за наложените санкции, като ответникът не е заплатил същите.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който искът е оспорен.

Ответникът твърди, че е изправна страна по договора, че в случаите, когато ищцовата страна е имала претенции относно качеството на изпълнените работи, са налагани предвидените в договора санкции, които са били удържани от възнаграждението за съответния период на отчитане, като към настоящия момент ответникът не дължи заплащане на санкции за исковия период.

Посочено е, че в чл.9.1.1.2. от процесния договор е уреден редът, по-който се налагат предвидените в глава XI неустойки и санкции - по време на месечната проверка се подготвя протокол, в който се описват откритите несъответствия и наложените от страна на възложителя санкции за некачествено изпълнение. Протоколите се подписват от възложителя и от изпълнителя. Въз основа на тях се съставя обобщен протокол за месечна инспекция, който също се подписва от страните, като видно от представените протоколи, ищцовата страна не е налагала санкции за некачествено изпълнение. Наред с това ищцовата страна е заплатила в пълен размер всички дължими по договора суми за съответните месеци, без да е извършвала удръжки за некачествено изпълнение. В тази връзка се твърди, че след като с протоколите не са наложени санкции и възложителят е заплатил пълния размер на дължимите суми, то с тези си действия ищцовата страна е потвърдила конклудентно, че ответникът не дължи заплащане на санкции за посочения период.

Поддържа се, че за да може да бъде наложена санкция, то в месечните констативни протоколи следва да бъде описано „всяко несъответствие, което може да бъде открито", каквито констатации липсват в приложените от ищеца протоколи.

Твърди се, че представените по делото протоколи, не са предоставени на ответника  и не са подписани от негов упълномощен представител. Същите е следвало да бъдат представени на ответника, за да защити своите права при несъгласие с констатациите. Не е наложена и санкция, а ищецът е заплащал пълния размер на възнаграждението, от което и следва, че ответникът не е имал възможност да узнае за претенциите на ищеца, ако е имало такива към момента на съставяне на протоколите и да поправи своевременно претендираното от възложителя некачествено изпълнение, за да избегне бъдещо налагане на санкции.

Според ответника с неналагането на санкции по предвидения в договоря ред и със заплащане на пълния размер на всички дължими суми за периода от 15.12.2015г. до 17.09.2017г. за възложителя се е преклудирало правото да налага за в бъдеще санкции за вече приети и заплатени дейности. Допуснатите от възложителя грешки при съставянето на протоколите за месечна проверка не може да бъдат отстранени постфактум и съответно предвидените в договора санкции да бъдат наложени след съставяне на протоколите, тъй като от извършване на процесните работи е изминал значителен период от време и не може да бъде извършена повторна инспекция на основание чл.9.1.1.3.1.

Ответникът оспорва твърденията, че е заплатил част от общия размер на наложените санкции. Търди, че се касае да сума, която е удържана от ищеца по предвидения в договора ред от издадената от „ДЛВ" ЕООД данъчна фактура №8042/08.06.2017г. Столична община е заплатила 65 981,90лв. В основанието за плащане е описано, че се заплаща описаната фактура и се удържа неустойка от 9 866,50 лв. Общият сбор на платената сума за месец 23-ти от действието на договора и удържаната неустойка е в размер на 75 848,40лв., колкото е дължимото възнаграждение с ДДС съгласно допълнително споразумение от 11.08.2015г.

Направено е възражение, че санкциите за периода 15.12.2015г. -18.08.2016г., са погасени по давност, която съгласно чл.111 ЗЗД е три години. Констативните протоколи за месец XIV-ти от действието на договора са съставени на 18.08.2016г., от който момент започва да тече предвидения в закона давностен срок.

Наведени са доводи, че клаузите, регламентиращи размера на дължимите санкции, а именно чл.17.3.2.1, чл.17.3.2.2, чл.17.3.2.3 и чл.17.3.2.4 са нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като накърняват добрите нрави. С тях е нарушен принципът на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване, тъй като вследствие на заплащането им, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, поради което неустойките излизат извън обезпечителните и обезщетителните си функции. Неустойката по чл.17.3.2.1 се дължи от изпълнителя при отклонение дори и само от един от заложените в Таблица №1 13 броя показатели и не зависи от това, дали отклонението е съществено или не, дали е на висока парична стойност или не.

Следващият довод е, че възложителят не отстранява за своя сметка констатираните неизпълнения, а те се отстраняват от и за сметка на ответника. В случай, че не бъдат отстранени в срок, възложителят налага нова санкция за същото неизпълнение и така до отстраняването му от изпълнителя. Твърди се, че ищецът не търпи вреди от констатираните несъществени отклонения, а с налагането на санкции се обогатява неоснователно за сметка на ответника, което е в противоречие с добрите нрави. На същите основания се поддържа нищожност на чл.17.3.2.2. и чл.17.3.2.3.

Поддържа се, че е нищожна и предвидената в чл.17.3.2.4 неустойка. Същата се кумулира с веднъж наложените за отделните улици неустойки, като за едно и също неизпълнение изпълнителят дължи заплащане на две неустойки.

Наведени са доводи, че санкцията представлява неустойка по смисъла на чл.92 от ЗЗД, а не намаляване на възнаграждението съразмерно на неизпълнените работи. В случай, че възложителят е искал намаляване на възнаграждението по реда на чл.265 ЗЗД е следвало намаляването да бъде извършено, като неизпълнените работи се остойностят по договорените единични цени.

В срок е постъпила допълнителна искова молба.

Ищецът твърди, че правото му да претендира присъждане на санкции за некачествено изпълнение не е преклудирано. Сочи, че съгласно чл. 17.4 от процесния договор, за възложителя е налице възможност, но не и задължение за удържане на неустойките от последващи плащания, като преценката е на възложителя. Неупражняването на правото да направи удръжки от последващи плащания, не преклудира възможността му да поиска дължимите неустойки след извършено плащане. Когато упражнява правото си по чл. 17.4. той посочва санкцията в съответния протокол, като непосочването на санкция не означава, че е приел работата без забележки, особено предвид факта, че в протоколите изрично са описани съответните отклонения от уговорените показатели и тези записи представляват възражения спрямо качеството на изпълнението. Заплащането на работата, без да са направени удръжки, не означава, че работата е приета без забележки и че правото да се претендират неустойки е преклудирано. Неупражняването на правото за удържане на неустойките от месечните плащания не съставлява конклудентно приемане на изпълнението, нито отказ от правото да се претендират санкции. Липсва клауза, предвиждаща задължителното удържане на санкциите от месечните плащания.

Ищецът е оспорил твърдението, че в констативните протоколи липсват описания на установените несъответствия в графата „описание на проблема". Сочи, че от протоколите е видно, че съответствието или несъответствието с уговореното ниво на поддържане, се констатира чрез описание на отклоненията от показателите.

Оспорено е и твърдението, че приложените протоколи не са подписани от упълномощен представител на ответника. Поддържа се, че лицата, които са ги подписвали, са действали в качеството си на упълномощени представители на ответника в изпълнение на изискването на чл. 12.1.3 от договора. Твърди се, че Ив. Лозански е подписал почти всички протоколи (от м.IX до м.XXVII), подписвал е и констативните протоколи и протоколите за месечна инспекция и за м. XXVIII и сл., за които не се претендират санкции, но за част от които са удържани санкции. При удържането на тези санкции ответната страна не е възразила, че това лице не е упълномощено от дружеството. Същият е подписвал и други документи във връзка с изпълнението на договора. Ищецът се позовава на чл. 301 от ТЗ. Оспорено е и твърдението на ответника, че не е получавал протоколите и не се е запознавал със съдържанието им, тъй като в отговора на исковата молба ответникът признава, че за м. XXIII е удържана санкция. За удържането на неустойката е изпратено писмо до изпълнителя с приложен протокол, подписан от Ив. Лозански и изпълнителят не е направил възражение, че това лице не е негов упълномощен представител. Такова възражение не е направено и по отношение на последващи протоколи от инспекции, въз основа на които са били удържани санкции - за м. XXVIII и сл. Т.е. изпълнителят е узнал, че посоченото лице е подписвало за него протоколите и не се е противопоставил на тези действия. Оспорено е и твърдението на ответника, че не се е запознавал с протоколите. Във връзка с получаването на плащания по договора търговецът е узнал за действията, извършени във фазата на контрола по изпълнението и не е оспорил същите.

Оспорва се и възражението, че ответното дружество не е имало възможност да се запознае с протоколите и да поправи своевременно претендираното некачествено изпълнение. В тази връзка се поддържат вече изложените аргументи, че лицата, подписвали протоколите от страна на изпълнителя, са действали като негови упълномощени представители. Сочи се, че изпълнителят е длъжен да осигурява свои представители за съставяне и подписване на протоколите и ако такъв не е бил осигурен, то това е признание, че е налице неизпълнение на договора от страна на ответника. Ако не е спазена процедурата по чл.9.1., то неспазването й е по вина на изпълнителя. Изпълнителят е разполагал с възможност да оспори констатациите и да поиска извършването на втора инспекция, което не е сторено, поради което и се приема, че ответникът се е съгласил с констатациите.

Относно твърденията за нищожност на клаузи от договора се поддържа, че неустойките за некачествено изпълнение са уговорени в съответствие с принципа за свобода на договарянето и са действителни. Размерът на санкциите не може да обоснове цел, излизаща извън присъщите на неустойката функции. Той е диференциран в зависимост от тежестта на неизпълнението и целта е определяне на неустойките по начин, че те да изпълняват своите функции. Уговорката по чл. 17.3.2.4 също не излиза извън присъщите на неустойката функции. Тя има санкционна функция и се налага в случаи на некачествено изпълнение по отношение на значителен брой обекти. Има и обезпечителна функция, защото цели да осигури качествена поддръжка на цялата зона. Възложителят търпи много по-големи вреди, когато голям процент от улиците не отговарят на уговореното ниво на поддържане и неустойката по чл. 17.3.2.4 е адекватна и от гледна точка на нейната обезщетителна функция. За неоснователно е счетено и възражението, че при определянето на неустойката не се съобразява дали отклонението е съществено или не, защото уговорените показатели определят какво трябва да е нивото на поддържане на обектите и при наличието дори на една единствена дупка, Столична община би могла да претърпи значителни вреди, защото носи отговорност по чл. 50 ЗЗД. Поддържа се, че е неоснователно възражението за липса на вреди, тъй като обезщетителната функция на неустойката се проявява чрез освобождаване на изправната страна от нуждата да доказва вредите от неизпълнението. Съизмерването на размера на неустойката с разходите за отстраняване на несъответствията, не държи сметка за обезпечителната и санкционната функции, които са присъщи на неустойката.

В срок ответното дружество е подало допълнителен отговор на исковата молба. Поддържа че в чл.9.1.1.2. е предвиден редът за налагане на санкции, а от представените протоколи е видно, че ищецът не е налагал санкции за некачествено изпълнение, като не е спазен и редът за съставяне на протоколите. Последните не са предоставяни на ответника и той не е имал възможност да се защити при несъгласие с констатациите. С допълнителната искова молба са представени уведомителни писма на Столична община до ответника, с които се твърди, че протоколите са предоставени на изпълнителя, но тези писма не са получени - липсва отбелязване за получаването им от дружеството.

Относно представените с допълнителната искова молба документи се твърди, че са съставени във връзка с изпълнение на договора за месеците 23, 29 и 30. които не са предмет на спора и са неотносими за правилното му решаване.

Поддържа се възражението за нищожност на клаузи от договора.

За неоснователен е счетен доводът на ищеца, че търпи или би претърпял съществени вреди, причинени „дори само от една дупка или един липсващ знак", тъй като носи отговорност по чл. 50 ЗД, защото съгласно чл.18.3 от договора при причиняване на щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение на предмета на договора, „ДЛВ" ЕООД носи пълна имуществена отговорност. При наличие на случаи на претърпени от граждани щети, които търсят имуществена отговорност от Столична община, последната привлича изпълнителя като трето лице - помагач и предявява обратни искове, с което на практика не търпи никакви вреди за удовлетворяване на предявените претенции. При уважаване на исковете ответникът ще бъде санкциониран два пъти за едно и също нещо. Веднъж ще заплати неустойка и втори път ще заплати на Столична община конкретните имуществени претенции на съответните лица.

При така заявените от страните становища няма спор че между страните е сключен договор за изработка, по който ищцовата страна е заплатила на ответника уговорените възнаграждения за процесния период.

Спорно по делото е дали ответникът е бил изправна страна по договора и съответно дали за ищеца е възникнало правото да претендира заплащане на неустойки, дали това право е упражнено надлежно и дали клаузите за неустойка са валидни.

По предявения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на валиден договор между страните, че за ищеца е възникнало правото да претендира заплащане на неустойки, че това право е упражнено надлежно, както и размера на вземането си за неустойки.

От своя страна ответникът, предвид направените от него оспорвания, носи тежестта на доказване относно факта, че е изправна стана по договора и че е престирал съобразно уговореното качество, както и носи доказателствената тежест за установяване на правоизключващото си възражение за недължимост на договорената неустойка поради нищожност на неустоечните клаузи.

С оглед оспорванията от страна на ответника, че протоколите не са му връчени и насрещното твърдение от страна на ищеца, че е налице хипотезата на чл. 301 ТЗ, то в тежест на ищеца е да установи кога до ответника са достигнали тези протоколи, а от своя страна ответникът носи тежестта на доказване факта на незабавното противопоставяне на извършените действия. Наред с това ищецът следва да докаже и твърденията си, че лицето, подписало процесните протоколи е подписвало и други книжа във връзка с изпълнението на договора, като установи кога е сторено това и дали така подписаните документи са достигнали до знанието на ответника, а ответникът, ако твърди, че се е противопоставил на извършените от негово име действия, то следва да докаже този факт.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил съдържанието на приложени по делото констативни протоколи и обобщени протоколи за месечна инспекция за периода от 15.12.2015г. до 17.09.2017г. с твърдения , че констатациите в тях не отговарят на действителното състояние на поддържаните от него улици по Приложение 11 към деня на съставяне на съответния протокол и твърди, че всяка една от улиците е отговаряла на всички заложени в Таблица 1 към договора показатели. В случая не се касае за оспорване истинността на частен документ, поради което и не следва да се открива производство по  чл. 193 ГПК, а във връзка с твърденията на ответника, по- горе съдът е посочил кои факти същият следва да установи.

По делото няма обстоятелства, за които страните, съобразно разпределената им доказателствена тежест, да не са посочили доказателства, а дали тези доказателства са достатъчни за установяване твърденията на страните, то това е въпрос по съществото на спора.

Представените от страните документи следва да се приемат като доказателства по делото.

Следва да бъде допусната и комплексна съдебно- икономическа и съдебно- техническа експертиза със задача по исковата молба.

Направеното искане по чл. 176 ГПК е относимо и допустимо и следва да се уважи, както и е основателно и искането за издаване на съдебно удостоверение.

Предвид горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИКАНВА страните към спогодба

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад, така, както е посочено в мотивите на определението.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от страните документи като доказателства по делото.

ДОПУСКА изслушването на комплексна съдебно- икономическа и съдебно- техническа експертиза със задача, формулирана в исковата молба.

Определя възнаграждение за вещите лица в размер на общо 600 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

Назначава за вещи лица А. М. Б. – А. и А. П. Ц.

Да се издаде поисканото от ищеца съдебно удостоверение след внасяне на държавна такса от 5 лв.

На основание чл. 176 ГПК задължава Управителя на ответното дружество до се яви лично в съдебно заседание и да отговори на въпросите, формулирани в допълнителната исковата молба.

ДАВА възможност на страните в едноседмичен срок от съобщението да изразят становище по проекта за доклад.

НАСРОЧВА делото за 18.03.2020г.- 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните и вещите лица.

ПРЕПИС от допълнителния отговор на исковата молба да се връчи на ищеца.

ПРЕПИС от настоящето определение  да се връчи на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не  подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

                                                                                      Съдия: