МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №6/31.01.2011
Г. ПО НОХД №791/2010 Г. НА НПРС
Подсъдимият
А.Е.М. е предаден на съд затова, че на 11.08.2009 г. в гр. Н., обл. Ш. в съучастие като съизвършител с подсъдимия М.Й.Е.,
при условията на опА.рецидив и като разрушил
прегради, здраво направени за защита на имот, отнел от владението на В.С.Ч. ***
чужди движими вещи: 100 бр. бургии с различна големина; 1 бр. радиатор за
трактор ***; 12 м. четирижилен кабел; 2 бр. планки за
трактор ***; 1 бр. неработещ акумулатор; 2 бр. хидравлични цилиндри за трактор
и 3 бр. електромотори, всичко на обща стойност 1 419, 22 лв., собственост
на Ч., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195,
ал.1, т.3, предл.1-во, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
Подсъдимият
М.Й.Е. е предаден на съд затова, че на 11.08.2009 г. в гр. Н., обл. Ш. в съучастие като съизвършител с подсъдимия А. Е.М.,
при условията на опА. рецидив и като разрушил
прегради, здраво направени за защита на имот, отнел от владението на В.С.Ч. ***
чужди движими вещи: 100 бр. бургии с различна големина; 1 бр. радиатор за
трактор ***; 12 м. четирижилен кабел; 2 бр. планки за
трактор ***; 1 бр. неработещ акумулатор; 2 бр. хидравлични цилиндри за трактор
и 3 бр. електромотори, всичко на обща стойност 1 419, 22 лв., собственост
на Ч., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195,
ал.1, т.3, предл.1-во, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
Производството
по делото в съдебната фаза на процеса се проведе по реда на глава двадесет и
седма от НПК, т.е. по реда на съкратеното съдебно следствие, където подсъдимите
се признават за виновни и заявяват, че признават всички посочени в обвинителния
акт факти и се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти,
съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.
Като съобрази
всички доказателства по делото, събрани на досъдебното
производство, както и направените от подсъдимите признания, съдът счете за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите А. Е.М. и М.Й.Е. ***. Същите са осъждани многократно. На
11.08.2010г., двамата подсъдими се разхождали в покрайнините на гр. Н., област Ш..
Тогава те инцидентно решили да извършат кражба на различни вещи от стопанска
постройка, собственост на свидетеля В.С.Ч. от същото населено място. За целта,
подсъдимите Е. и М. счупили катинара на входната врата на постройката и
прониквайки вътре. От там взели и отнесли със себе си следните движими вещи,
собственост на свидетеля Ч.: 100бр. бургии с различна големина, 1 бр. радиатор
за трактор ***, 12м. четирижилен кабел, 2 бр. планки
за трактор ***, 1 бр. неработещ акумулатор, 2 бр. хидравлични цилиндри за трактор
и 3 бр. електромотори. След това подсъдимите Е. и М. продали отнетите по
гореописания начин вещи на свидетеля Ж.И.Г. – закупчик в пункт за изкупуване на
черни и цветни метали, намиращ се в гр. Н.. Впоследствие деянието на
подсъдимите било разкрито от органите на МВР и тогава свидетелят Г. предал 1
бр. акумулатор и 1 бр. хидравличен цилиндър на разследващите, за което бил
съставен протокол за доброволно предаване. След предаването вещите били върнати
на собственика им – свидетеля В.Ч. на основание чл. 111, ал.2 от НПК, за което
се съставила разписка.
В
хода на делото е била назначена оценителна експертиза, чието заключение сочи,
че общата пазарна стойност на вещите, явяващи се предмет на визираното
посегателство към датата на същото е възлизала на 1419,22 лв., като причинените
имуществени вреди са само частично възстановени в размер на 123лв.
Така описаната
фактическа обстановка се установява с категоричност от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства: от данните от
свидетелските показания на свидетелите В.С.Ч. и Ж.И.Г., от приложените по
делото писмени доказателства – протокол за доброволно предаване от 20.08.2009
г., протокол за доброволно предаване от 13.10.2009 г., покупно-изплащателна разписка №78/11.08.2009 г., покупно-изплащателна разписка от 13.08.2009 г. и разписка от
19.01.2010 г., от заключението по назначената оценителна експертиза, както и от
направените от страна на подсъдимите признания на всички факти, посочени в
обвинителния акт, които признания се подкрепят изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства.
Анализът
на изложената фактическа обстановка налага извода, че с деянията си подсъдимите
от обективна и субективна страна са осъществили състава на престъплението
кражба. Те са отнели от владението на свидетеля В.С.Ч. без негово съгласие,
горепосочените чужди движими вещи, собственост на последния, с намерението
противозаконно да ги присвоят. Двамата подсъдими са действали в съучастие, при
условията на съизвършителство, тъй като и двамата са
участвали в изпълнителното деяние на престъплението. Намерението им за своене на отнетите вещи е безспорно от факта, че кратко
време след отнемането на вещите те са се разпоредили с тях с в собствен
интерес. Следователно двамата подсъдими са осъществили състава на
престъплението по чл. 194, ал.1 от НК във вр. с чл.
20, ал.2 от НК. Видно е, че за да проникнат в помещението на свидетеля Ч.
подсъдимите са разрушили прегради, здраво направени за защита на имот
/счупвайки катинара на входната врата на сградата/, което несъмнено е улеснило
достъпа им до вещите и което обстоятелство обуславя приложението на
квалифицирания състав на престъплението „кражба” по чл. 195, ал.1, т.3, пр.
1-во от НК във вр. с чл. 194, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Видно
е от приложените по делото справки за съдимост на двамата подсъдими, че преди
датата на осъществяване на настоящото деяние спрямо извършителите са били
постановени множество присъди. С присъди по НОХД №263/2003г. на РС-гр. Н., в сила от 04.11.2003 г., по НОХД №380/2004 г. на
РС-гр. Н., в сила от 12.11.2004 г. и по НОХД
№246/2009 г. на РС-гр. Н., в сила от 14.07.2009 г.,
подсъдимият М.Й.Е. е бил осъден на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер повече от два пъти, като изтърпяването на съответните наказания
не е отложено по чл.66 от НК. Налага се и уточнението, че с една от
горепосочените присъди /тази по НОХД №380/2004г. на РС-гр.
Н./ той е осъден за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода в размер
на 2 години при строг режим, предвид което е налице кумулативната даденост и на
двете хипотези на т. нар. „опА. рецидив” по смисъла
на чл. 29, ал.1, б. „а” и б. ”б” от НК. Аналогично е и положението на
подсъдимия А. Е.М., който вече е бил осъждан с присъда № 11/17.03.1995 г. по
НОХД №75/1994 г. на ОС-гр. Ш., в сила от 01.07.1996
г. на 18 години лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление, като
изпълнението на наложеното му наказание не е отлагано по чл.66 от НК и е изтърпяно
на 23.10.2007 г. с остатък от условното му предсрочно освобождаване, равняващ
се на 2 г., 9 м. и 12 дни. Следователно в случая по отношение на този подсъдим
са налице условията на чл. 29, ал.1, б. „а” от НК.
Гореизложените
данни налагат извода, че настоящото деяние, осъществено от подсъдимите е
извършено при условията на опА. рецидив и същото се
квалифицира по чл.196, ал.1, т.2 от НК, във вр.
с чл.195, ал.1, т.3, пр. 1-во от НК във вр. с чл.194, ал.1
от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Това престъпление
от субективна страна е извършено от двамата подсъдими с пряк умисъл.
Извършителите са съзнавали общественоопасния характер на деянието си,
предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му последици.
При определяне
на следващите се на подсъдимите наказания съдът съобрази, че разглеждайки
делото по реда на съкратеното съдебно следствие, следва да оредели наказанието
на подсъдимите при условията на чл.373, ал.2 от НПК, т.е. при приложението на
чл.58а от НК. Разпоредбата на чл.58а от НК обаче, е претърпяла редакция със ЗИД
на НК, обн. ДВ бр.26/06.04.2010 г. Към момента
действащата редакция предвижда, че в случаите на чл.373, ал.2 от НПК съдът
определя наказанието, като се ръководи от разпоредбите на общата част на НК и
намалява така определеното наказание с една трета. Редакцията на чл.58а от НК,
действала към момента на деянието на подсъдимите предвижда, че в случаи като
настоящия, съдът следва да приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Съдът,
съобразявайки принципа за прилагане на по-благоприятния за дейците закон,
регламентиран в разпоредбата на чл.2, л.2 от НК, счете, че в случая
по-благоприятен е законът, действащ към момента на деянието на подсъдимите и
поради това счете, че следва да определи наказанията на М. и Е. при условията
на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Определяйки при тези условия наказанията, съдът
счете, че няма основание за различен подход спрямо двамата подсъдими при
определяне на наказанията. Съдът отчете високата степен на обществена опасност
на извършеното от подсъдимите – то представлява тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 от НК. Предишните осъждания на подсъдимите, доколкото
обуславят приложението на по-тежко квалифициран състав на престъплението кражба
не следва да се отчитат като отегчаващи вината им обстоятелства, но е видно, че
подсъдимите имат и други осъждания, които сочат на по-висока степен на
обществена опасност на личностите им. Като смекчаващи вината на подсъдимите
обстоятелства следва да се отчетат обстоятелствата, че подсъдимите са в тежко материално
положение – безработни. Високата стойност на предметите на престъпното им
посегателство отегчава вината им, но фактът, че част от причинената с деянието
им щета е възстановена, следва да се отчете като смекчаващо вината им
обстоятелство. Преценяйки всички гореизложени
обстоятелства, съдът счете, че не следва да определя наказанието на подсъдимите
при превеса на смекчаващите вината им обстоятелства, а отчитайки по високата
степен на обществена опасност на личностите им, както и фактът, че стойността
на вещите е немалка, съдът намери, че следва да му наложи на всеки от
подсъдимите наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съобразно
разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗИНЗС съдът постанови това наказание всеки от
подсъдимите да изтърпи в затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП, тъй като преди
това вече те са били осъждани с наложено наказание лишаване от свобода, а
съобразно чл.61, т.1 от ЗИНЗС определи наказанията да бъдат изтърпяни
при СТРОГ РЕЖИМ.
Подсъдимите
бяха осъдени и да заплатят направените по делото разноски в размер на 55 лв.
/петдесет и пет лева/, от които 40 лв. /четиридесет лева/ по сметка на ОДП –
гр. Ш. и 15 лв. /петнадесет/ лева по сметка на НпРС, като съдът определи
частта, която всеки подсъдим следва да заплати, а именно от по 27, 50 лв.
/двадесет и седем лева и петдесет стотинки/, от които по 20 лв. /двадесет лева/
по сметка на ОДП – гр. Ш. всеки и по 7, 50 лв. /седем лева и петдесет стотинки/
по сметка на НпРС всеки.
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
17.02.2011
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: