Решение по дело №105/2019 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, подадена от Д.Б.Ф. ***, с която се претендира присъждане на обезщетение за забава в размер на 11211.00 лева върху главницата от 37536.77 лева, считано от 01.12.2015 г. до предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху същата главница, считано от завеждане на иска до окончателното издължаване. Претендират се и направените съдебни разноски в производството по делото. Твърди се от ищцата, че с решение № 7/17.02.2015 г., постановено по адм. дело № 137/2014 г. по описа на Административен съд Видин, потвърдено с решение № 12863/01.12.2015 г., постановено по КАД № 4558/2015 г. по описа на ВАС, влязло в законна сила на 01.12.2015 г., ответникът е осъден да й заплати обезщетение в размер общо на 37536.77 лева, но поради липса на направено искане не са й присъдени лихви за забава върху тази сума. За присъдената главница ищцата заявява, че е образувано изпълнително производство - дело № 41/2016 г. по описа на ЧСИ Виолета Томова.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да осъди ответника Община Белоградчик да й заплати обезщетение за забава върху главницата от 37536.77 лева, считано от 01.12.2015 г. до предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху същата главница, считано от завеждане на иска до окончателното издължаване. В открито съдебно заседание, проведено на 26.06.2019 г. ищецът, чрез процесуалния си представител направи изменение на предявения иск, като намали същия от 11211.00 лева на 10672.36 лева, съобразно втория вариант на назначената, изготвена и приета съдебно-икономическа експертиза по делото. Претендира се присъждане и на направените разноски по делото.

Ответникът Община Белоградчик, чрез процесуалния си представител оспорва исковата молба, като излага съображения за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Иска се от Съда да им бъдат присъдени направените разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин в съдебно заседание дава становище за основателност и доказаност на иска.

Съдът, след като се запозна с исковата молба и становищата на страните, и като обсъди събраните в производството доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: с решение № 7/17.02.2015 г., постановено по АД № 137/2014 г. по описа на Административен съд Видин, потвърдено с решение № 12863/01.12.2015 г., постановено по КАД № 4558/2015 г. по описа на ВАС, влязло в законна сила на 01.12.2015 г. ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение в размер общо на 37536.77 лева, от които 27420.00 лева обезщетение за имуществени вреди, представляващи равностойността на вложените парични средства за изграждане на търговски обект - павилион, питейно заведение със застроена площ 70 м², находящ се на изхода на пещера Магура, общ. Белоградчик, обл. Видин, 8000.00 лева, представляващи равностойността на вложените парични средства за премахване на търговския обект, 400.00 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар по друго съдебно производство, 1000.00 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и 717.77 лева направени разноски в производството по делото, съразмерно на уважената част от предявените искове. В исковата молба, инициирала производството по АД № 137/2014 г. по описа на Административен съд Видин липсва искане за присъждане на обезщетение за забава.

По делото, по искане на страните е назначена, изготвена и приета икономическа експертиза, която е дала заключение в два варианта относно размера на претендираното обезщетение за лихва за забава, съгласно петитума на исковата молба и според възражението на ответната страна. Посочва се, че за процесния период длъжникът е заплатил на взискателя сумата от 2130.99 лева, както и 1116.77 лева разноски, на 08.07.2016 г., които са взети предвид при изчисляване на законната лихва. Отразено е и заплащането на суми по изпълнителното производство след подаване на исковата молба.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е основателен и доказан. Същият се явява акцесорен спрямо главния иск, с който ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение за имуществени и неимуществени вреди с решение по адм. дело № 137/2014 г. по описа на Административен съд Видин, с правно основание чл.1, ал.11 от ЗОДОВ. В този смисъл е неоснователно възражението за недопустимост на исковата молба, направен от процесуалния представител на ответника в открито съдебно заседание по настоящето дело, проведено на 26.06.2019 г.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за забава за заплащане на присъдената по адм. дело № 137/2014 г. по описа на Административен съд Видин главница, за времето от 01.12.2015 г. до предявяване на исковата молба на 09.11.2018 г., ведно със законната лихва върху същата главница, считано от завеждане на иска до окончателното издължаване. Неоснователни са доводите на ответника за наличието на абсолютна отрицателна предпоставка за съществуване на правото на иск - разрешаването със сила на присъдено нещо на спора между страните относно законната лихва върху присъдената с влязлото в сила решение главница за времето от датата на влизане в сила на решението по адм. дело № 137/2014 г. по описа на Административен съд Видин - 01.12.2015 г. до предявяване на исковата молба, инициирала настоящето производство - 09.11.2018 г., когато е изпратена същата до Районен съд Белоградчик, видно от поставеното пощенско клеймо на приложения към делото плик (лист 12 от гр. дело № 694/2018 г. по описа на БРС). Това е така, тъй като предмет на влязлото в сила решение по адм. дело № 137/2014 г. по описа на Административен съд Видин не е било искане на ищеца за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане. Погасителен ефект по отношение правото на иск досежно спорното право в настоящия процес, а именно по чл.86, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ би имала само силата на присъдено нещо, възникнала от влязло в сила съдебно решение, с което спорът относно съществуването на това право е разрешен. Такова разрешаване в настоящия случай не е налице и съответно не може да се приеме за основателно възражението за процесуална пречка за съществуването на правото на иск.

По правило законната лихва се присъжда върху признати за основателни претенции за главния дълг и други акцесорни вземания от датата на исковата молба до изплащането им. Допустимо е обаче предявяването с искова молба само на иск да лихви и на самостоятелен иск за обезщетение за неизпълнение на задължението за заплащане на главница или друго акцесорно вземане, присъдени с решение по друго дело. Предметът на задължението за законна лихва, т.е. такава, която се дължи при настъпване на определените от закона юридически факти, установена е нормативно и е извън волята на страните, следва да е еднороден с този на главния дълг, поради нейния акцесорен характер и функционалната й обусловеност от същия. Вземането за лихва има правно признато самостоятелно съществуване и аргументи в тази насока са както различният въведен от законодателя давностен срок за погасяването му, така и законовото правило на чл.76, ал.2 от ЗЗД. При наличие на присъдена главница и отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, не съществува процесуална пречка тази лихва да бъде претендирана отделно в самостоятелно производство, независимо от акцесорния й спрямо главния дълг характер.

Като съобрази посоченото в исковата молба и обсъди доказателствата по делото съдът намира, че предявеният иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е основателен за сумата от 10672.36 лева, определена във втория вариант на заключението на назначената по делото счетоводна експертиза, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на установеното с обвързваща страните сила на присъдено нещо задължение по влязло в сила решение № 7/17.02.2015 г., постановено по адм. дело № 137/2014 г. по описа на Административен съд Видин, потвърдено с решение № 12863/01.12.2015 г., постановено по КАД № 4558/2015 г. по описа на ВАС, за заплащане на главница в размер на 37436.77 лева, редуцирана с изплатените суми по изп. дело № 41/2016 г. на ЧСИ Виолета Томова до 34289.01 лева, за времето от 01.12.2015 г. (датата на влизане в сила на решението по адм. дело № 137/2014 г.) до 09.11.2018 г. (датата на предявяване на исковата молба, инициирала настоящето производство), в размер на законната лихва.

При този изход на производството по настоящето дело ответникът следва да бъде осъден да заплати от бюджета на община Белоградчик на ищеца направените разноски по делото в размер на 943.50 лева, представляващи 448.50 лева заплатена държавна такса за образуване на делото, 400.00 лева заплатен адвокатски хонорар, 5.00 лева такса за съдебно удостоверение и 90.00 лева възнаграждение за вещо лице.

Воден от горните мотиви Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Община Белоградчик да заплати на Д.Б.Ф. ***, обезщетение за забава в размер на 10672.36 (десет хиляди шестотин седемдесет и два лева и 36 ст.) лева върху главницата от 34289.01 лева, считано от 01.12.2015 г. до предявяване на исковата молба на 09.11.2018 г., ведно със законната лихва върху същата главница, считано от завеждане на иска до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА Община Белоградчик да заплати на Д.Б.Ф. ***, направените по делото разноски в размер на 943.50 (деветстотин четиридесет и три лева и 50 ст.) лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

Административен съдия: