№ 411
гр. Бургас, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря ЮЛИАНА В. БОНЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20242120200195 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д. К. Т., ЕГН ********** срещу Електронен фиш
серия К № *******, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателя на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е
наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на електронния фиш. Твърди се, че не е била връчена на жалбоподателя
покана по реда на чл. 186, ал. 4 ЗДвП, преди издаване на електронния фиш. Поддържа, че е
било нарушено правото му на защита, тъй като електронният фиш му е бил връчен
приблизително четиридесет дни след датата на нарушението и по тази причина не е било
възможно, да посочи кой е управлявал автомобила на процесната дата и час. Оспорва
техническата изправност на средството за видеоконтрол, установило нарушението. Оспорва
наличието на снимка на техническото средство за контрол, каквито са изискванията на
Наредбата за условията и реда за използване на АТСС от 2015 г. Счита, че неправилно е бил
издаден електронен фиш, след като нарушението е било установено с мобилна система за
контрол. В тази връзка намира за приложимо ТР№ 1/20214 г. на ОСК на ВАС.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично. Поддържа
жалбата и изложените в нея възражения.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В
съпроводителното жалбата писмо се излага, че същата е неоснователна и недоказана.
Поддържа да се постанови решение, с което да се потвърди електронния фиш като правилен
1
и законосъобразен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Срещу жалбоподателя Д. Т. в качеството му на собственик на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № ******* е бил издаден електронен фиш серия К № ******* от
АНО за това, че собственият му лек автомобил е бил управляван на ******** г. в 12:58 часа,
в гр. Бургас, бул. „Т.А.“, надлез „В.П.“ от и към ул. „С.“ с наказуема скорост 72 км/ч, при
максимално допустима скорост за движение в населено място до 50 км/ч, след отчетен
толеранс – 3 % на измерената скорост. Нарушението е било установено с автоматизирано
техническо средство със заснет снимка № 120СС68/0210554 .
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания по
делото доказателствен материал. Доказателствата са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост от 50 км/ч за движение по пътищата в населени места, по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява,
че на ******** г. в 12:58 часа в гр. Бургас, бул. „Т.А.“, надлез „В.П.“ от и към ул. „С.“,
собственият на жалбоподателя лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, е бил
управляван с превишена скорост 72 км/ч при разрешена в населено място до 50 км/ч, в
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. От представено от АНО по делото писмено доказателство-
„ръководство на потребителя“ за работа на процесното АТСС се установява механизма на
установяване на скоростта на автомобила. Видно е, че техническото средство заснема
нарушения в двете посоки – приближаващи МПС към техническото средство и
отдалечаващи се МПС. В тази връзка независимо, че на заснетата на нарушението снимка се
забелязват два автомобила, безспорно скоростта от 72 км/ч след измерената грешка е
скоростта на управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******.
Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство, за чиято
2
изправност по делото са приложени писмени доказателства - удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол. От
наличен в преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система (л. 14) се установява, че процесното техническо средство е било с точно
местонахождение гр. Бургас, бул. „Т.А.“, от надлез „В.П.“ в посока към кръстовище с ул.
„С.“ при стационарен режим на измерване и посока на задействане (посока на контрол) на
техническото устройство –в двете посоки. Неоснователно е възражението на жалбоподателя,
за нарушение на процедурата за използване на техническото средство съгласно Наредбата от
2015 г. В преписката е налична снимка на техническото устройство (л.15), видно от която
техническото средство е било мобилно. В протокола за използване на техническото средство
е отбелязано, че същото е било разположено и насторено съгласно изискванията за
обслужване на производителя и съгласно нормативните предписания.
На следващо място при измерване на скоростта на движение на процесния автомобил е
била отчетена допустимата грешка при изчисляване на скоростта за движение. В
електронния фиш изрично е отбелязано, че е изчислен толеранс -3% на измерената скорост.
Това обстоятелство се установява и от приложения снимков материал от техническото
средство, видно от който скоростта на движение е била 75 км/ч, като след измерване на
допустимата грешка в електронния фиш е посочено, че наказуемата скорост в случая е 72
км/ч.
В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието
на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или
мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за нарушението да не се
предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се
установява, че процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо
средство ARH CAM S1, поради което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил
издаден електронен фиш. В тази връзка неоснователно е и възражението за приложение на
Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС в настоящия случай. С изменението на ЗДвП и
приемане на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата се регламентира реда за заснемане на скоростта на движение с мобилни
технически средства и отпадна действието на посоченото тълкувателно решение.
От справка за собственост се установява, че жалбоподателят е собственик на процесния
автомобил. По тази причина, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за извършеното нарушение
е бил издаден електронен фиш срещу жалбоподателя, в качеството му на собственик на
автомобила.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото
3
е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в
14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се
издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира. В преписката липсват данни за подадена от
жалбоподателя декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Още повече жалбоподателят не навежда
твърдения да е подавал такава декларация. Напротив поддържа възражение, че предвид
изминалия дълъг срок от установяване на нарушението и уведомяването му за издадения
електронен фиш около 40 дни, жалбоподателят е бил възпрепятстван да посочи кой е
управлявал автомобила. Съдът не споделя изложеното в жалбата възражение за допуснато
нарушение на чл. 186, ал. 4 ЗДвП. Видно от прочита на посочената разпоредба, същата не е
приложима в настоящия случай. Настоящото нарушение е било установено с
автоматизирано техническо средство и съответно приложима е нормата на чл. 189, ал. 4
ЗДвП, в която не е предвидено от законодателя да се връчва покана за явяване за съставяне
на електронен фиш за нарушението. Ето защо според настоящия състав изцяло в
съответствие със законовите предписания на жалбоподателя не е била изпратена покана за
явяване за съставяне на електронен фиш.
На следващо място съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че предвид
несвоевременното уведомяване не е могъл да посочи кой е управлявал, предвид факта, че
предоставя превозното средство на различни лица. Този довод не е състоятелен и не следва
да намери отражение в дейността на съда при извършване на преценката за
законосъобразност на електронния фиш. След като собственикът не знае кой е управлявал
автомобила на конкретната дата и час, напълно закономерно е да се приеме, че той следва
да поеме отговорността на процесното нарушение. Изцяло в задължение и грижа на
собственика на автомобила е да съдейства на контролните органи в случай, че друго лице е
управлявало при извършването на нарушение по ЗДвП.
На основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателят бил санкциониран с
налагане на наказание глоба в размер на 100 лева. Наказващият орган правилно е приложил
санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта
за населено място с 22 км/ч, т.е. в рамките, определените в чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП. За
извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП предвижда наказание за
превишаване от 21 до 30 км/ч в населено място - глоба 100 лв. На жалбоподателя е наложена
глоба именно в този размер. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да
4
бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на МВР-
Бургас, с който на Д. К. Т., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.
3 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5