РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Варна, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дарина Ст. Маркова
Членове:Даниела Д. Томова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20223001000481 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260018/16.05.2022г. на Шуменски окръжен съд,
постановено по т.д. №26/2021г. по описа на ШОС, ответникът
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********,
седалище град София, е осъден да заплати на ищцата Ю. Х. Н., ЕГН
**********, адрес в село Б., област Шумен, сумата 300 000 лева,
представляваща обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди,
претърпени от нея вследствие на ПТП, настъпило на 08.12.2020г. около 16:50
ч. на път 1-7 Силистра - Ямбол в района на с. Загориче, общ. Каолиново, обл.
Шумен, по вина на водача на л.а. „Фолксваген Шаран”, с рег. № Х 6977 ВТ
Ф.А.Х., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна, към момента на
настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №2601-8-395/ВС/22/120003035083
от 29.10.2020г. със срок на действие от 01.11.2020г. до 31.10.2021г., издадена
от ЗК „Лев инс” АД, на основание чл.432 от КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.01.2021г. (датата
уведомяването на застрахователното дружество) до окончателното й плащане,
1
на основание чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с
чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Исковете в останалите им части - за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над присъдените 300 000 лв. до
претендирания размер от 600 000 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на отправената претенция - 18.01.2021г. до
окончателното й плащане, както и изцяло иска за заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху цялата претендирана главница,
считано от 08.02.2021г. (датата на изтичане на 15-дневен срок за произнасяне)
до окончателното й плащане, на основание чл.497, ал.1, т.1 КЗ, във вр. с чл.86,
ал.1 ЗЗД, са били отхвърлени като неоснователни. В съответствие с това и на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата Ю. Х. Н. е била осъдена да заплати на
ответното дружество сума в размер на 569 лв., представляваща сторени по
делото разноски, по съразмерност с отхвърлената част на исковете.
Това решение се обжалва от ищцата Ю. Х. Н. в частта му, с която са
отхвърлени предявените от нея искове, с въззивна жалба вх.
№260603/20.06.2022г., подадена чрез пълномощници адвокат Н. Н. Д. , ШАК,
и адвокат Ж. В. Т., КнАК.
Решението се обжалва и от ответника „Застрахователна компания Лев
инс” АД с въззивна жалба вх. №260608/21.06.2022г. в осъдителната му
част за разликата над 100 000 лева до присъдения размер на обезщетението от
300 000 лева, ведно с дължимата лихва, считано от 18.01.2021г. до
окончателното му заплащане.
Основните оплаквания и в двете въззивни жалби са за неправилно
прилоЖ.е на закона от първоинстанционния съд - чл.52 ЗЗД, довело и до
погрешния му краен извод за справедливия размер на дължимото
обезщетение.
Като акцентира на изключителната тежест на причинените в резултат на
деликта вреди (по вид, обем, продължителност, неблагоприятни прогнози за
пълно възстановяване), които са били надлежно установени процеса със
събраните по делото доказателства (писмени, гласни, експертни заключения),
както и на факта, че в случая предявената искова претенция е за пълно
2
обезщетение за всички неимуществени вреди (в т.ч. и бъдещите такива),
ищцата счита, че пълното им репариране може да се постигне само с
присъждането на обезщетение в равен на претендирания размер от 600 000
лева. Сочи в тази връзка, че обезщетението трябва да е справедливо към
момента, в който е определено, като следва да се отчетат и социално-
икономическите условия в страната към тази момент (в частност
инфлацията), както и действащите застрахователни лимити към настъпване на
увреждащото събитие. Защитните аргументи са обосновани и с конкретно
посочена съдебна практика по прилоЖ.ето на чл.52 ЗЗД.
Според ответника, независимо, че се касае за получени множество
тежки травми, като се има предвид степента на възстановяване на ищцата към
момента на предявяване на иска, справедливият и обоснован размер на
дължимото обезщетение за тяхното репариране следва да се определи в
размер на 100 000 лева. Присъждането на по-висок размер би довело до
несъразмерност на обезщетението с оглед установените увреждания и до
неоснователно обогатяване на ищцата. В този смисъл присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение в размер на 300 000 лева се явява
неоснователно завишен. Оспорва като необоснован и извода на
първоинстанционният съд за неоснователност на направеното възраЖ.е за
съпричиняване като твърди, че по делото е било безспорно установено, че в
нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП като пътник в катастрофиралия
автомобил ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан, с което е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
По идентични съображения в подадените отговори всяка от страните
оспорва въззивната жалба на насрещната страна.
От ищцата се оспорва и първоинстанционното решение в частта му
относно отхвърлената претенция за присъждане на обезщетение за забава по
чл.497, ал.1, т.1 от КЗ като необосновано, постановено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Твърди се, че отговорността на
застрахователя за лихви по чл.497 от КЗ е за неговата собствена забава да
определи и изплати дължимото обезщетение, което не попада в покритието по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и
не е част от дължимото застрахователно обезщетение, като тези лихви, ведно
3
с присъдените срещу застрахователя лихви за забава и съдебните разноски
могат да надхвърлят застрахователната сума по чл.492 КЗ.
В хода на проведеното открито съдебно заседание са събрани
допуснатите във въззивното производство писмени доказателства, слушано е
и заключението на допуснатата от въззивния съд съдебно- психиатрична
експертиза.
Всяка една от страните заявява, че поддържа подадената от нея
въззивна жалба и моли за нейното уважаване, съответно за отхвърляне на
жалбата на насрещната страна. Претендират насрещно и разноски, за което са
представени и съответни списъци по чл.80 ГПК.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба,
съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Предмет на предявените главни искове е претендираното право на
ищцата Ю. Х. Н., ЕГН **********, с адрес в село Б., област Шумен, като
трето увредено лице, да получи пряко от ответното застрахователно
дружество „Застрахователна компания Лев инс” АД, ЕИК *********,
седалище град София обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
вследствие на ПТП, настъпило на 08.12.2020г. около 16:50 ч. на път 1-7
Силистра - Ямбол в района на с. Загориче, общ. Каолиново, обл. Шумен, по
вина на водача на л.а. „Фолксваген Шаран”, с рег. № Х 6977 ВТ Ф.А.Х., ЕГН
**********. Същото сe претендира в размер на 600 000 лева.
В предмета на делото са включени и акцесорни претенции за
присъждане на обезщетения за забава в размер на законната лихва върху
търсеното обезщетение за вредите, считано от датата на отправената
претенция до застрахователя - 18.01.2021г., съответно върху цялата
претендирана главница (обезщетението за вредите и лихвите за забава, за
които е отговорен застрахования деликвент), считано от 08.02.2021г. (датата
на изтичане на 15-дневен срок за произнасяне) до окончателното плащане.
Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432,
ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съответно чл.429, ал.3, във вр. с ал.2,
т.2 от КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД, съответно чл.497, ал.1, т.1 КЗ,
във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
4
В частта, с която исковете са частично уваЖ. за сумата 100 000 лева –
дължимо обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2021г.
(датата уведомяването на застрахователното дружество) до окончателното й
плащане, постановеното от първоинстанционния съд решение не е обжалвано
и е влязло в сила. С оглед на това и като съобразява предметите предели на
силата на присъдено нещо, въззивният съд намира за установени виновното и
противоправно деяние на застрахования при ответното дружество водач на
л.а. „Фолксваген Шаран” Ф.А.Х., механизма, при който е настъпило пътно‐
транспортното произшествие на 08.12.2020г., както и отговорността на
ответното застрахователно дружество за обезщетяване на вредите, причинени
на ищцата Ю. Х. Н. като пътник в управлявания от застрахования деликвент
лек автомобил.
Спорни пред въззивния съд са само размерът на дължимото
обезщетение за справедливото възмездяване на причинените неимуществени
вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.
Няма спор, че ищцата Ю. Х. Н. е била пътник в л.а. „Фолксваген
Шаран”, пътувала на задна лява седалка (зад водача). От събраните по делото
доказателства – писмени и гласни, както и от заключението на назначената по
делото комплексна съдебномедицинска експертиза (КСМЕ) е установено, че
вследствие на претърпяното ПТП ищцата е получила тежка съчетана травма
на глава, гърди и крайници, изпаднала в коматозно състояние. Била е
транспортирана до спешното отделение на МБАЛ „Шумен” и приета в
Хирургичното отделение на същата болница, където е пролежала общо 76 дни
(изписана е на 23.02.2021г.). Установени са били следните наранявания -
тежка черепно-мозъчна травма изразяваща се във фрактура на черепната
основа - дясна пирамидна кост (средна черепна ямка) с руптура на
тъпанчевата мембрана в дясно и изтичане на кръв и ликвор през външния
слухов проход, наличие на въздух в задна черепна ямка - десен понто -
церебеларен ъгъл, фрактура на ляв максиларен синус; наличие на кръв в
етмоидалните клетки, сфеноидалните синуси и в основата на челните синуси;
остър субдурален хематом в лява фронто-париетотемпорална област,
контузионно огнище в лява челна област; дифузна травматична
субарахноидална хеморагия; тежка белодробна травма изразяваща се във
фрактура на 2-ро, 3-то, 4-то и 5-торебра в ляво дорзално; контузия на белия
5
дроб в ляво, плеврални изливи двустранно, пневмоторакс в дясно; фрактури
на двете гривнени кости на лява гривненан става, фрактура на ос лунатум.
Извършени са били три оперативни интервенции, едната от които
(левостранна краниотомия и евакуация на травматичния субдурален хематом)
е с голяма сложност. От деня на приемането й (08.12.2020) ищцата е била в
кома и е била интубирана в продълЖ.е на 36 дни. След идването й в съзнание
и екстубиране е била с ограничени възможности за придвижване и е останала
на легло в болницата още 40 дни.
По време на болничното лечение ищцата е търпяла болки и страдания с
голям интензитет и продължителност, била е обезболявана със стандартни за
целта медикаменти. Поради продължителното лечение е получила пролежна
рана (декубитус) в областта на сакрума в ляво. След изписването й на
домашно лечение ищцата е продължила да изпитва неудобства и затруднения
в ежедневието си поради ограничените си възможности за придвижване и
самообслужване. Най-вероятно тези неудобства и затруднения ще продължат
и за в бъдеще поради необратимия характер на мозъчните увреждания от
претърпяното ПТП. Според вещите лица, тежката черепно-мозъчнатравма
(ЧМТ) е с много висок риск от фатален изход, а преживелите такава травма
остават с трайни последици от неврологичен и мнестичен дефицит. Към
момента ищцата е с трайни остатъчни последици от получените при ПТП
увреждания, изразяващи се в квадрипаретичен синдром много по-изразен в
ляво. Това състояние се дължи на травматичното и впоследствие на съдовото
увреждане на централния двигателен неврон и клиничното му проявление в
увреждане на двигателните функции на ръцете и краката, както и на седми
черепно-мозъчен нерв вляво. Уврежда се и мускулният тонус на засегнатите
мускули, който спастично се повишава. При извършения от вещите лица на
11.02.2022г. медицински преглед на ищцата е установено, че тя е в ясно
съзнание, контактна и адекватна. Придвижва се самостоятелно като походката
й е спастично паретична, на малки крачки, нуждае се от придружител да я
подкрепя. Смутени координационни проби със залитане в неопределена
посока. Речта й е сакадирана (накъсан говор, мисълта не върви гладко).
Установени от вещите лица при личния преглед на ищцата са зараснала рана
от стар декубитус с диаметър 10 см; в дясна гръдна област под аксилата
зарастнал цикатрикс от рана от плеврален дрен; в долната част на шията
цикатрикс от затворена долна трахеостома; в окосмената част на главата в
6
лява париетотемпорална област - зарастнал цикатрикс от извършената
краниотомия с хлътнала кожа на местата на фрезовите отвърстия. По
мнението на експертите, възстановителният период за ищцата от получената
тежка ЧМТ може да продължи с години без да се стигне до пълно
възстановяване.
Според заключението на назначената във въззивното производство
съдебно психиатрична експертиза (СПЕ), причинената при ПТП тежка
черепно мозъчна травма е довела до психиатрично заболяване - Органично
разстройство на личността с травмена генеза. В частност
Посткомоционен синдром/- Ф-07.0. Клиничните симптоми на това заболяване
се свързват с устойчиво сниЖ.е на способността за изпълнение на
целенасочена дейност, особено при по-голяма продължителност, променено
емоционално поведение - емоционална лабилност, лесна смяна на
настроението предимно с лесна раздразнителност, кратки изблици на гняв и
агресия или апатия, изразяването на потребности и подтици става без
съобразява с последствията или социални норми, когнитивни нарушения под
формата на мнителност или параноидни нагласи или пък свръхангажираност
с някаква единствена обикновено абстрактна тематика, подчертана промяна в
темпа и потока на речта с черти като обстоятелственост, свръхсъбирателност,
вискозност, промени в сексуалното поведение. Към тях се прибавят и
клиничните симптоми на подвида Посткомоционен синдром - световъртеж,
уморяемост, трудност при концентрация, нарушение на паметта, безсъние,
намалена поносимост към стрес, емоционална възбуда или лабилност. Касае
се в случая за значителна промяната в обичайния до ПТП преморбиден
(базисен, основен, преди дадената травма или събитие състояние на здраве и
на болест на лицето) начин на живот на ищцата. Засегнати са емоциите,
потребностите и подтиците й. Познавателната й дейност е увредена в сферата
на планиране на собственото поведение и предвиждане на вероятните му
лични и социални последствия, като тези промени се дължат на мозъчна
увреда. В резултат на тежката черепно-мозъчна травма с много усложнения
при ищцата се диагностицира загуба на трите вида памет - ретроградна,
антероградна и конградна амнезия. По експертното мнение на вещото лице
това са характерни симптоми при ЧМТ като тези паметови увреждания не
корелират винаги с тежестта на травмата. Продължителността на различните
видове амнезии могат да зависят от тежестта на ЧМТ и с мозъчните
7
увреждания. В случая ищцата е била около 36 дни в кома, което уврежда
значително нейните паметови възможност. Значително нарушена до
невъзможност за запаметяване е фиксационната памет, невъзможност за
ретенция и репродукция. Кривата на запаметяване съответства за
емоционално-волева неустойчивост и слабост на волевия процес. Нарушена е
способността за идентификация на образ или предмет по отделни негови
части. Отклоненията са като при органични мозъчни заболявания.
Диагностицирани са и поведенчески отклонения - ищцата не може да се
адаптира в социалната среда, което има връзка с ЧМТ, усложненията при
леченията и продължаващия лечебен процес. Повишената емоционално-
волева неустойчивост и изтощаемост на активното внимание не й позволява
да се ангажира с умствен материал. Както проблемите с паметта, така и
интелектуалният й дефицит са причина за проблемите с говора на ищцата.
Сакадирана реч се дължи на общомозъчното травматично и съдово увреждане
в резултат на мозъчната и стволова контузия. Медицинска практика при
такива случаи налага извода, че не може да се очаква отзвучаване на
симптоматиката в бъдеще. По експертното мнение на вещото лице, за да се
облекчи по някакъв начин състоянието на ищцата, трябва комплексна
социална и медицинска грижа (включваща психиатри, логопеди и невролози),
но това специализирано лечение не се покрива от здравна каса (извън
двукратно за година преглед при психиатър; психологичната и логопедичната
помощ са само платени).
С експертно решение №91108/13.09.2021г. на ТЕЛК на ищцата е била
определена 100% нетрудоспособност с чужда помощ.
Разпитаните по делото свидетели Седат О. Н. - съпруг на ищцата, А. Е.
А. – неин сват и М. Е. И. – съселянин на ищцата и участник като нея в пътния
инцидент, сочат, че пътното произшествие и получените при него увреди са
довели до коренна промяна в живота на пострадалата. След като била
изписана от болницата и се прибрала в дома си ищцата била на легло, изцяло
зависима от грижите на съпруга и децата си. Първоначално дори не
разпознавала своите близки. Продължително време не можела да говори,
впоследствие започнала да говори малко по малко, но речта й била накъсана
(„тя само едни звуци издаваше, думи не, на по-късен етап, беше като малко
дете...“, „...ние задаваме въпрос, тя така на части ни отговаря“ – свид. А.
Ахмед; „като видях Ю. тя беше зле, не можеше да говори ясно, като
8
бавноразвиваща е...“ – свид. М. И.). Състоянието й е описано от свидетеля
А.А. като „жив труп“. И след като започнала да става от леглото не можела да
се движи сама, не можела да стои права, лявата й страна била почти
неподвижна. За всички нужди (хранене, къпане, обличане, ходене до
тоалетна, прием на лекарства) разчита изцяло на помощта на своя съпруг,
който напуснал работа, за да може да се грижи и обслужва съпругата си.
Издръжката на семейството била поета от сина им, който живеел с
родителите си в село Б.. И понастоящем състоянието й не е подобрено,
придвижването й е с инвалидна количка, има постоянна нужда от
придружител. Преди катастрофата ищцата била здрав и жизнен човек,
усмихната и работлива, полагала изцяло сама грижи за дома и семейството,
работела като шивачка в съседното село. Промяната сега била коренна, вече
не била същия човек, не може да говори ясно, да се придвижва и обслужва
самостоятелно, била емоционално нестабилна, плачела често.
Като съобразява установените от събраните по делото писмени и гласни
доказателства и заключенията на КСМЕ и СПЕ фактически данни относно
вида и характера на причинените на ищцата увреждания; начина,
времетраенето и степента на тяхното възстановяване – проведени няколко
хирургични интервенции от средна и висока сложност за овладяване на
дихателната недостатъчност с поставяне на аспирационен белодробен дренаж
вдясно, трахеостома с канюлиране на трахеята, неврохирургическа операция с
отваряне на черепа и премахване на травматичния субдурален хематом;
сериозното им отраЖ.е върху физическото състояние на ищцата и
последвалата коренна промяна в психическото й здраве, изключената в тази
връзка възможност за пълно възстановяване; отключеното сериозно
психиатрично заболяване, изискващо продължителна и постоянна
рехабилитация; претърпените неудобства от личен, битов и социален
характер; отражението, което дава върху нея неблагоприятната прогноза за
пълно оздравяване, като се отчете и обстоятелството, че ищцата е жена в
зряла и работоспособна възраст (45-годишна към момента на ПТП), загубила
100 % трудоспособност, възможност да извършва физическа работа по
начина и в обема преди увреждането и със сериозни затруднения да се справя
с елементарни дейности от своя бит и нужди в резултат на почти пълното
обездвижване и психическата травма, в съответствие и с прогласения в чл.52
от ЗЗД принцип на справедливостта съдът приема, че на ищцата Ю. Х. Н.
9
следва да се определи обезщетение за причинените й неимуществени вреди в
размер на 500 000 лева.
ВъзраЖ.ето на ответника за съпричиняване на вредите, обосновано с
твърдения, че пострадалата ищца е била без поставен предпазен колан, не е
доказано. Въз основа на заключението на назначената по делото съдебна
автотехническа експертиза (САТЕ) би могло да се приеме, че действително
към момента на настъпване на пътното произшествие пътникът в
катастрофиралия автомобил Ю. Х. Н. не е била с поставен обезопасителен
колан. Както се сочи от вещото лице, основната функция на стандартния
триточков обезопасителен колан е да задържи тялото (торса) към седалката
на автомобила при директен челен удар. Същият, обаче, не е предназначен да
противодейства на странично породени сили като не ограничава движението
на човешките крайници и главата. Дори и при поставен колан, при появата на
странични сили към момента на настъпване на ПТП тялото (в т.ч. главата и
крайниците) може да получи наранявания от най-различен характер. Според
експерта, като се има предвид и заключението на медицинската експертиза,
обосновано може да се приеме, че ударът в главата (отпред вляво) е получен
при първия страничен малко кос удар на автомобила, в който е пътувала
ищцата, в неговата лява част в първата товарна композиция (ТИР с влекач
„ДАФ XF105410“, с рег. № СЕ 4536 ВК). При този страничен удар коланът не
може да предпази пътника от удар на главата в различни детайли на
автомобила. Ако хипотетично се приеме, че при последвалия втори удар с
втората товарна композиция (ТИР с влекач „ДАФ XF105410“, с рег. № СЕ
7688 СМ) е причинена гръдната травма, не може с достатъчна категоричност
и обоснованост да се приеме, че поставеният предпазен колан би предпазил
пътника от нараняване в гръдната област. Ударът е с предните десни части на
двете превозни средства, настъпил е в движение на автомобилите и е бил
много силен. При това положение наранявания в гръдната област
(включително и със счупвания на ребра) не са изключени и могат да бъдат
получени дори и при поставен обезопасителен колан.
С оглед на това обосновано и правилно възраЖ.ето на ответника за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалата ищца е било отхвърлено
като неоснователно.
10
По излоЖ.те съобраЖ.я съставът на въззивния съд приема въззивната
жалба на ищцата за частично основателна. Решението на
първоинстанционния съд в обжалваната му отхвърлителна част следва да
бъде частично отменено като на ищцата се присъди допълнително сума в
размер на 200 000 лева като обезщетение за причинените й неимуществени
вреди и съответните лихви за забава. По изричната разпоредба на чл.429, ал.3
КЗ лихвите за забава, за които застрахованият деликвент отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност) и само за период, чийто
начален момент се определя от датата на уведомяването му за настъпването
на застрахователното събитие - от самия застрахован по реда на чл.430, ал.1,
т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая липсва
спор, че ищцата надлежно чрез надлежен представител е предявила пред
ответното дружество – застраховател на отговорния за вредите деликвент
застрахователна претенция за плащане на обезщетение на 18.01.2021 година.
По делото нито е твърдяно, нито е установено с надлежни доказателства, че в
предходен момент застрахователят е бил уведомен от самия застрахован
деликвент по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ за настъпилото застрахователно
събитие. Поради това именно датата 18.01.2021г. следва да се приеме като
дата на уведомяване по смисъла на чл.429, ал.3 КЗ, съответно като начална
дата на лихвата за забава върху допълнително присъжданото обезщетение от
200 000 лева.
Въззивната жалба на ответника се преценява като изцяло неоснователна
и се оставя без уваЖ.е. Обжалваното с нея решение на първоинстанционния
съд е законосъобразно и правилно, поради следва да бъде потвърдено.
По отношение на претендираните лихви по чл.497, ал.1, т.1 КЗ.
Сроковете за произнасяне на застрахователя по отправена претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
свързано и с правото му да изисква допълнително документи за установяване
на основанието и размера на търсеното обезщетение, са относими към
дължимите лихви за обезщетяване на забавата на самия застраховател да
определи и изплати на увреденото лице обезщетение за вредите, причинени
11
му в резултат от застрахователното събитие - чл.497, ал.1 от КЗ.
Максималният срок, в рамките на който застрахователят следва да се
произнесе окончателно по претенция по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е три месеца от нейното
предявяване по реда на чл.380 КЗ.
В случая претенцията на пострадалата ищца за плащане на обезщетение
за причинените й от застрахования деликвент вреди е предявена на 18.01.2021
година. Същата е била надлежно заведена като в хода на нейното разглеждане
са представени заключение на доверен лекар - съветник от 20.02.2021г.,
становище на юрисконсулта на застрахователното дружество. Изискани са
допълнителни документи за установяване на учредено попечителство и
определянето на предявилия претенцията съпруг на пострадалата като неин
попечител, както и на други документи, относими към изясняване на
механизма на ПТП и вината на застрахования водач.
Междувременно на 24.02.2021г. пострадалата е подала настоящата
искова молба, предявявайки пред съд искане за осъждане на застрахователя
да й плати търсеното обезщетение. Към този момент ответното
застрахователно дружество не е било в забава – не е изтекъл максималният
тримесечен срок по чл.496, ал.1 КЗ, който в случая е приложим предвид
липсата към този момент на сигурни данни, че именно застрахованият при
ответното дружество водач е виновен за извършването на увреждащото
деяние. Следователно, обезщетение по чл.497, ал.1 от КЗ не се дължи.
По тези съображения въззивната жалба на ищцата в тази й част се
преценява като неоснователна и се оставя без уважение.
По разноските.
От ищцата не са сторени разноски нито за първоинстанционното, нито
за въззивното производство, поради което такива не следва да се присъждат.
Съобразявайки уважения от въззивната инстанция размер на главния
иск (общо 500 000 лв.), следва да се завиши присъденото в хипотезата на
чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) адвокатско
възнаграждение на адвоката на ищцата за осъществената защита в
първоинстанционното производство. Определянето му в минималния размер
12
по чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция ДВ. бр.68 от 31 Юли
2020г.), а именно 13 530 лева, не е оспорено. Дължима с оглед уважения
размер на иска е сума в общ размер на 11 275 лева. Следователно,
допълнително следва да се присъди сума в размер на 4 510 лева.
Насрещната отговорност на страните за разноски за въззивното
производство следва да се определи от общият обжалван от тях интерес.
Съразмерността по смисъла на чл.78, ал.1 и 3 ГПК следва да се определи
както от уважената част на въззивната жалба на съответната страна, така и от
успешната защита срещу въззивната жалба на насрещната страна.
Като съобразява цената на иска, предмет на обжалване - общо 500 000
лв. (в т.ч. за присъдена част от 200 000 лв. – от ответника, съотв. за
отхвърлена част от 300 000 лв. – от ищцата) и разпоредбите на чл.38, ал.2 от
ЗАдв и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет (в
приложимата с оглед момента на възлагането на защитата редакция, ДВ.
бр.68 от 31 Юли 2020г.), за въззивното производство съдът определя
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата, оказал
безплатно правна помощ и съдействие в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв,
в минималния размер (отчитайки предмета на производството и
осъществените в хода му процесуални действия), а именно 10 530 лева. По
съразмерност с основателната част на въззивната жалба на ищцата, съотв.
неоснователната част на въззивната жалба на ответника, дължимото
възнаграждение е в размер на 8 424 лева, която сума въззивникът – ответник
следва да бъде осъден да заплати на адвокат Ж. Т..
Ответникът не е представил списъци по чл.80 ГПК нито в хода на
първоинстанционното производство, нито пред въззивната инстанция.
Съобразно данните по делото, доказаните разноски за първоинстанционното
производство са в общ размер на 569,50 лв. (внесени възнаграждения по
КСМЕ и САТЕ). По съразмерност с отхвърлената част на иска (100 000 лв.)
ищцата дължи да му възстанови сума в размер на 94,92 лева. С
първоинстанционното решение му е присъдена сума в по-висок размер (569
лв.), поради което решението в тази му част следва да бъде частично
ревизирано.
Единственият доказан разход на ответника за въззивното производство
13
е платената държавна такса в размер на 4 000 лева. По съразмерност с
неоснователната част на въззивната жалба на ищцата същата следва да му
репарира сумата от 800 лева.
Съобразно правилото, установено в чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът „ЗК
Лев инс” АД следва да бъде осъден да заплати и следващите се за
първоинстанционното производство държавна такса върху допълнително
присъдената на ищцата сума от 200 000 лв. (т.е. 8 000 лв.) и разноските,
платени първоначално от бюджета на съда. Последните са в общ размер на
1 200 лв. и по съразмерност с уважената част на иска се дължи възстановяване
на сумата 1 000 лева. С решението първоинстанционният съд е осъдил
ответника за сумата 600 лева. Следователно, дължи се допълнително сума в
размер на 400 лева. За въззивното производство по съразмерност с уважената
част на въззивната жалба на ищцата, дължими са 4 000 лв. държавна такса и
331,53 лв. – разноски за експертиза.
Или общият размер на дължимите към бюджета суми е 12 731,53 лева.
Въз основа на излоЖ.те мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260018 от 16.05.2022г. на Окръжен съд – Шумен,
постановено по т.д. №26/2021г. по описа на ШОС, в частта му, с която са
отхвърлени предявените от ищцата Ю. Х. Н., ЕГН **********, с адрес в село
Б., област Шумен, искове за осъждане на ответника „Застрахователна
компания Лев инс” АД, ЕИК *********, със седалище в град София, да й
заплати застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, причинени
й в резултат на ПТП, настъпило на 08.12.2020г. около 16:50 ч. на 58+500 км
от път I-7 между гр. Силистра – гр. Шумен – гр. Ямбол при с. Загориче, общ.
Каолиново, между л.а. марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с рег. №
Х6977ВТ, управляван от Ф.А.Х., ЕГН ********** (Участник № 1) , ТИР с
влекач марка „ДАФ“, модел „XF105410“, с рег. № СЕ4536ВК, (Участник № 2)
и ТИР с влекач марка „ДАФ“, модел „XF105410“, с рег. № СЕ7688СМ
(Участник № 3), за разликата над присъдената сума от 300 000 лева до
500 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.01.2021г., до окончателното й плащане, както и в частта му, с която
14
ищцата Ю. Х. Н., ЕГН **********, е осъдена да заплати на ответника
„Застрахователна компания Лев инс” АД, ЕИК *********, сума над 94,92
лева до присъдените 569 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе” №67А, да заплати на Ю. Х. Н., ЕГН **********, с
адрес село Б., област Шумен, ул. „Пирин” №4, допълнително сумата 200 000
лева (двеста хиляди лева), представляваща част от дължимото обезщетение за
обезвреда на неимуществените вреди, претърпени от ищцата вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 08.12.2020г. около 16:50 ч. на
път 1-7 Силистра - Ямбол в района на с. Загориче, общ. Каолиново, обл.
Шумен, по вина на водача на л.а. „Фолксваген Шаран”, с рег. № Х 6977 ВТ
Ф.А.Х., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна, към момента на
настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №2601-8-395/ВС/22/120003035083
от 29.10.2020г. със срок на действие от 01.11.2020г. до 31.10.2021г., издадена
от ЗК „Лев инс” АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
18.01.2021г. (датата уведомяването на застрахователното дружество) до
окончателното й плащане, на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането, във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълЖ.ята и договорите,
чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260018 от 16.05.2022г. на Окръжен съд –
Шумен, постановено по т.д. №26/2021г. по описа на ШОС, в останалите му
обжалвани части.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе” №67А, да заплати на адвокат Ж. В. Т. , АК –
Кюстендил, с личен №********** в ЕРАРБ, служебен адрес гр. София, ул.
„Христо Белчев” №2, полуетаж 4, офис 4, като пълномощник на ищцата Ю. Х.
Н., ЕГН **********, с адрес в село Б., област Шумен, допълнително сумата
4 510 лева (четири хиляди петстотин и десет лева), представляваща остатък
15
от дължимо адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство в първоинстанционното производство, както и сумата
8 424 лева (осем хиляди четиристотин двадесет и четири лева),
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство във въззивното производство, на основание
чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Ю. Х. Н., ЕГН **********, с адрес село Б., област Шумен,
ул. „Пирин” №4, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Симеоновско шосе” №67А, сумата 800 лева (осемстотин лева),
представляваща част от сторените разноски за въззивното производство, по
съразмерност с неоснователната част на въззивната й жалба, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе” №67А, да заплати по сметка на Варненски апелативен
съд сумата 12 731,53 лева (дванадесет хиляди седемстотин тридесет и един
лева и петдесет и три стотинки), представляваща дължими държавни такси
върху допълнително уважената част от иска, съответно по съразмерност с
уважената част на въззивната жалба на ищцата и сторени разноски, платени
първоначално от бюджета на съда, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
В частта му, с която исковете на ищцата са били уваЖ. за сума в размер
на 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.01.2021г. до
окончателното й плащане, решение №260018/16.05.2022г. на Шуменски
окръжен съд, постановено по т.д. №26/2021г. по описа на ШОС, не е било
обжалвано от страните и е влязло в сила.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на
Р. България с касационна жалба, която следва да се подаде в едномесечен
срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17