Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……..
28.07.2023 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО …………..........……….……......................…………….. състав
на трети
юли…………..…………………………………две хиляди
двадесет и трета година
в
публично заседание, в състав:
Председател : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
секретар
Силвия Делчева……...…….……………………………………………………………
прокурор
…………………………..…..........……........................................................................
като
разгледа докладваното от ............................председателя
……...…..................………...
гр. д.
№ 3…............ по описа за 2021 год.,
.…...…....................………………….................
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от В.П.С., Е.М.Г., Т.М.И., Д.Д.С.,
Д.Д.С., В.Р.Х. и В.Н.Р. против „ИМО Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД и „СЪН ОЙЛ
БГ“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД,
съединен с инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В
исковата молба ищците твърдят, че притежавали с първия ответник „ИМО Пропърти Инвестмънтс
София“ ЕАД недвижими имоти в град Харманли, представляващи земя и сгради, използвани
за производствено предприятие за олио и маслени продукти, както и на имот с
площ от 3 дка, който също бил част от производственото предприятие. Дружеството
закупило съсобствени дялове през 2012 г. и започнало да ползва самостоятелно
имотите, включително и този от 3 дка. Вторият ответник „СЪН ОЙЛ БГ“ ЕООД
изкупил през 2020 г. от първия ответник притежаваните идеални части от имотите,
включително и имота от 3 дка.
Излагат
се твърдения, че ищците са собственици на процесния имот от 3 дка ведно с
постройките, който е описан като имот с пл. № 1975, кв. 26 по плана на гр.
Харманли от 1958 г. в местността „Читак Къря“, като съгласно действащата
кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД – 18 – 9/23.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, същият се
явява част от поземлен имот с идентификатор № 77181.15.44, използван за част от
производствено предприятие за олио и маслени продукти. Посочва се, че ищците
придобили имота по силата на съдебно решение № 195 от 12.03.2010 г. по гр. дело
№ 419/2002 г. на РС – Харманли, влязло в сила на 28.05.2010 г.
В
съсобствеността върху имота участвало дружеството „Златна Тракия“ ООД. След
влизане в сила на решение № 1045/20.07.1995 г. по гр.д. № 3/1994 г. на ВКС
„Златна Тракия“ ООД продължила да ползва целия възстановен имот, поради което
ищците завели иск по чл. 59 ЗЗД. С решение № 96/21.04.1998 г. по гр.д. №
743/1996 г. на Окръжен съд – Хасково (влязло в сила на 01.11.1999 г.) и с
решение № 192/14.09.1998 г. по гр.д. № 830/1997 г. на Окръжен съд – Хасково
(влязло в сила на 15.10.1998 г.) дружеството „Златна Тракия“ ООД било осъдено
да заплати обезщетение на останалите съсобственици. На 29.07.1998 г.
наследниците на имота сключили договор за наем със „Златна Тракия“ ООД за срок
от 5 години, предоставяйки имота за ползване на дружеството срещу заплащането
на месечен наем от страна на наемателя. С предизвестие от 01.08.2003 г. на преобразуваното
в акционерно дружество с фирма „Златна Тракия“ договорът за наем бил прекратен,
но въпреки това продължил да се ползва от ползвателя. Тогава наследниците –
съсобственици завели искове по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за заплащане на обезщетение
от страна на дружеството за ползването на недвижимите имоти. Ищците се
позовават на решение от 26.11.2004 г. по гр.д. № 635/2004 г., решение от
12.05.2006 г. по гр.д. № 175/2005 г. и решение № 238/30.12.2008 г. по гр.д. №
186/2008 г. на Окръжен съд – Хасково, с които бившият съсобственик „Златна
Тракия“ АД бил осъден да заплати обезщетение за неправомерно ползване на имота.
На
09.10.2012 г. първият ответник „ИМО Пропърти Инвестмънтс“ ЕАД закупило на
публична продан от съдебен изпълнител идеални части от недвижимия имот,
притежавани до този момент от „Златна Тракия“ АД. Така първият ответник се
намирал в режим на съсобственост с ищците. Той започнал да ползва имота, без да
заплаща обезщетение за това на ищците. Това ги принудило за предявят иск по чл.
73 ЗС и с решение от 20.11.2018 г. по гр.д. № 78121/2017 г. Софийски районен
съд уважил иска.
След
направена справка в Агенция по вписванията ищците установили, че на 13.03.2020
г. първият ответник продал на втория ответник „СЪН ОЙЛ БГ“ ЕООД имота от 3 дка.
Така първият ответник продал имот, в който не притежавал дял от
съсобствеността. Ведно с имота били продадени и всички постройки в него, а в
решението на съда за възстановяването на имота се посочвало, че постройките не
разполагат със строителна документация и не могат да бъдат обособени като
самостоятелен обект на собственост.
Освен
това продажбата била в нарушение на закона, тъй като не била изпратена предварително
писмена покана до част от ищците, въпреки че те бил изявили готовност да
закупят идеални части от имота, като бъде извършено прихващане на дължимото им
обезщетение за едностранно ползване на имотите от страна на първия ответник.
На
28.05.2020 г. част от ищците получили покана от „ИМО Пропърти Инвестмънтс
София“ ЕАД да закупят на 29.05.2020 г. два имота без да ставало ясно кои са
тези имоти.
Съгласно
петитума се отправя искане за обявяване на сделката за нищожна, тъй като
продаденият имот от 3 дка не бил собственост на продавача „ИМО Пропърти Инвестмънтс“
ЕАД, което водело до нарушение на закона по смисъла на чл. 26 ЗЗД. Съобразно
окончателната формулировка на петитума предявява се иск за обявяване на нищожен
договор за покупко-продажба на недвижим имот – поземлен имот с идентификатор №
77181.15.44, целият с площ от 25789 кв.м., по отношение на нива от 3 дка, част
от горепосочения поземлен имот, която нива е възстановена със съдебно решение №
195/12.03.2010 г. по гр.д. № 419/2020 г. на РС – Харманли, влязло в сила на
28.05.2010 г., както и построените в тази част незаконни постройки, описани в
същото съдебно решение, а именно сгради с идентификатори № 77181.15.44.2, №
77181.15.44.5, № 77181.15.44.6, № 77181.15.44.16, № 77185.15.44.24, №
77181.15.44.25, № 77181.15.44.29 и № 77181.15.44.31.
В
срока по чл. 131 ГПК първият ответник „ИМО Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД е
депозирал отговор на исковата молба, с който взема становище за недопустимост
на предявения иск, поради липса на правен интерес и по същество – за неговата
неоснователност. По въпроса за недопустимостта се посочва, че по договора от
13.03.2020 г. нито един от ищците не бил страна по сделката и последиците от
същата не засягали техните права и законни интереси. От една страна, продажбата
на чужда вещ не водела до нищожност на сделката, която не пораждала
транслативно действие както по отношение на третите лица, така и по отношение
на лица, които претендират, че са носители на правото на собственост. Правният
интерес на ищците не можел да бъде обоснован и с твърдения, че атакуваната
сделка създавала пречки за упражняване на правото им на собственост. В
отношенията между ищците и първия ответник били водени редица дела с претенция
за заплащане на обезщетение за ползване на собствените на ищците идеални части
от недвижимите имоти. По едно от тези дела била постановено решение от
22.12.2021 г. по в.гр.д. № 2271/2019 г. на СГС, с което искове с правно
основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на собствения на
ищците имот били отхвърлени от съда с мотив, че имота от 3000 кв.м. не е годен
за самостоятелно, реално ползване. Въз основа на тези констатации съдът
направил правния извод, че ответникът по делото не лишил ищците от ползването
на имота, а на законово основание осъществявал правото си на собственост върху
17990,68496825790 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 77181.15.44 и
построените върху него сгради. На същото основание ответникът упражнил
правомощието си на собственик и се разпоредил с притежаваните от него имоти
чрез покупко-продажба. С тези аргументи се отправя искане искът да бъде оставен
без разглеждане като недопустим.
Отделно
от това се изтъкват доводи за неоснователност на исковата претенция. По силата
на Постановление от 04.07.2012 г. на ОС – Кърджали по гр.д. № 353/2009 г.
ответникът бил обявен за купувач на проведената на 19.06.2012 г. продажба на
имуществото на „Златна Тракия“ АД (в несъстоятелност) и са възложени определени
активи, включително 17990,68496/25790 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №
77181.15.44, ведно с построените в него сгради и поземлен имот с идентификатор
№ 77181.15.50. Съгласно чл. 717з, ал. 2 ТЗ от датата на издаване на
постановлението за възлагане ответникът като купувач придобил всички права,
които длъжникът „Златна Тракия“ АД имал, а постановлението било надлежно
вписано. На 01.03.2013 г. ответникът е въведен във владение на имота. От тази
дата до предявяването на настоящата искова претенция на ответника не било
известно други лица да са отправяли съдебни или извънсъдебни претенции по
отношение на правото на собственост върху имотите, описани в постановлението.
Претенциите на ищците се свеждали само до заплащане на обезщетение за ползите,
от които били лишени за притежаваните от тях идеални части. В няколко съдебни
дела, водени по тези претенции, ищците признавали и не оспорвали пред съда
правата на ответника върху придобитите имоти. На 16.08.2019 г. Съвета на
директорите на ответното дружество взел решение за покупко – продажба на
имотите, придобити с постановлението за възлагане от 04.07.2012 г. В изпълнение
на взетото решение се сключили две сделки – на 13.03.2020 г. и на 29.05.2020 г.,
с които придобитите с постановлението за възлагане недвижими имоти били
продадени на втория ответник „Сън Ойл БГ“ ЕООД. На 11.08.2019 г. първият ответник
изпратил до всички съсобственици покани, с които ги уведомил за намерението си
да продаде имотите. Размерът на цената бил идентичен с приетия от решението на
събранието на Съвета на директорите и с посочените цени в нотариалните сделки
от 13.03.2020 г. и 29.05.2020 г. На съсобствениците била предоставена
възможност да закупят недвижимите имоти по посочената цена в 7-дневен срок от
получаването, което се извършило чрез нотариални покани, връчени чрез ЧСИ, но
нито един от ищците не изразил желание да закупи имотите при посочените
условия. Ответникът оспорва като невярно твърдението на ищците, че е продал
имот с площ от 3 дка с пл. № 1975 в кв. 26 по плана на град Харманли в
местността „Читак Къря“. В сделката от 13.03.2020 г., оформена в нотариален акт
№ 84, том I,
рег. № 1421, дело № 72/2020 г., подобен имот не бил описван. Ответникът
прехвърлил единствено имотите, които придобил с постановлението за възлагане от
04.07.2012 г. и
със сключените между двете дружества сделки изобщо не били прехвърляни имоти, които
са собственост на ищците. Имотът от 3 дка и сградите не представлявали част от
имотите, прехвърлени с двете сделки. Отделно от това се посочва, че от
представеното решение по гр.д. № 3/1994 г., с което ищците се легитимирали като
собственици, не се установявал придобивният способ, от който произтичали
техните права. От съдържанието на решението не се установявало, че описаните в
него имоти са същите, които са предмет на процесните сделки по настоящото
производство. Допълнително се излага довод, че от момента на придобиване на
имотите с постановлението от 04.07.2012 г. до настоящия момент първият ответник
е придобил правото на собственост по давност.
В
отговора се аргументира твърдението, че продажбата на чужда вещ не е нищожна,
нито пък продажбата на идеални части, без да бъдат предложени първо на
останалите съсобственици.
По
отношение на сградите се твърди, че в случаите на реституция на земя не се
възстановявало и правото на собственост върху изградените в имота сгради, ако
те са допълнително застроени от държавата или държавно предприятие. В настоящия
случай нямало никакви доказателства, че прехвърлените сгради са построени преди
одържавяването и че са идентични с тези от решението по чл. 108 ЗС.
Отправя
се искане за оставяне на иска без разглеждане като недопустим, при условията на
евентуалност за отхвърлянето му като неоснователен и се представят писмени
доказателства.
В
срока по чл. 131 ГПК вторият ответник „Сън Ойл БГ“ ЕООД подава отговор и
оспорва като недопустим предявения иск за обявяване на нищожност на договора от
13.03.2020 г. поради липса на правен интерес. Ищците не били страна по
сключените сделки и нямали правен интерес да искат обявяване на нищожността. Ако
съдът приемел искът за допустим, тогава се обосновава, че същият е неоснователен.
Вторият ответник придобил идеалните части по силата на валидна правна сделка от
собственик. От друга страна, оспорва се, че самите ищци са собственици на
имота, тъй като в тяхна полза не била проведена земеделска реституция и нямало
постановено решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ вр. чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ.
Земеделският характер на процесния имот бил установен в съдебно решение от
12.03.2010 г. по гр.д. № 419/2002 г. на Районен съд – Хасково, с което е бил
уважен иск по чл. 108 ЗС. Същевременно ответникът оспорва, че имотът е придобит
по силата на цитираното решение, което не легитимирало ищците като собственици
на процесния имот и същото не се явявало придобивен способ по смисъла на чл. 77
ЗС. Твърди се, че към момента на образуване на ТКЗС в град Харманли процесният
имот е бил с площ от 3 дка. Ответникът се позовава на ТР № 1/1997 г., ОСГК на
ВКС, съгласно което решенията на поземлените комисии имат конститутивно
действие, като възстановеното с тях право на собственост може да бъде оспорвано
само по исков ред чрез предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Също така се
оспорват идеалните части на всеки един от ищците, посочени в исковата молба,
тъй като те били произволно определени и не кореспондирали с доказателствата по
делото. С исковата молба са представени писмени доказателства и са отправени
доказателствени искания.
Ищците
са подали в настоящото производство инцидентен
установителен иск, който да бъде разгледан при условията на обективно и
субективно съединяване с първоначално предявения иск. С петитума на инцидентния
установителен иск се отправя искане съда да установи, че първият ответник не е
бил собственик, а вторият ответник понастоящем не е собственик на недвижим имот
от 3 декара, ведно с постройките в него, с планоснимачен № 1975 в кв. 26 по
плана на град Харманли от 1958 г. в местността „Читак Къря“, описан по
действащата кадастрална карта на град Харманли, а именно: имот от 3 дка,
представляващ част от поземлен имот с идентификатор № 77181.15.44, използван за
част от производствено предприятие за олио и маслени продукти, предмет на
сделка договор за покупко – продажба на недвижими имоти, вписан в СВ при РС –
Харманли като акт № 186, том 2, дв.вх. рег. № 539/13.03.2020 г. Ищците
посочват, че правният интерес за предявяване на инцидентния установителен иск
бил обусловен включително от обстоятелството, че във водените до този момент
съдебни производства между тях и първият ответник „ИМО Пропърти Инвестмънтс
София“ ЕАД последният не бил заявявал претенции по отношение на правото на
собственост върху имота от 3 дка, каквито заявил в настоящото производство. В
уточняваща молба вх. № 262304/28.11.2022 г. ищците конкретизират, че правният
интерес от завеждането на иска е обусловен от обстоятелството, че във водените
до сега обезщетителни съдебни производства срещу първия ответник за ползването
на имота никога не било поставяно възражение от страна на дружеството, че е
собственик на имота. Такова твърдение се появило за първи път в отговора на
исковата молба. При предявяване на главния иск в настоящото производство и
предвид множеството имоти, предмет на сделките между двамата ответници, ищците
смятали, че процесният имот е бил прехвърлен поради грешка. Заявяването на
претенции за собственост от страна на ответниците било нова позиция,
незаявявана до момента и по този начин налице бил правен спор, който следвало
да бъде решен с предявения инцидентен установителен иск.
В
срок е подаден отговор на инцидентния установителен иск от първия ответник „ИМО
Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД. На първо място, се посочва, че предявеният иск
е недопустим поради липса на правен интерес от неговото предявяване. В отговора
на главния иск ответникът единствено твърдял, че е собственик на имотите,
описани в Постановление от 04.07.2012 г. и не е твърдял, че е собственик на
имот от 3 дка. Ето защо ответникът не е дал повод за предявяване на инцидентния
установителен иск нито с процесуалното си, нито с извънпроцесуалното си
поведение. В решение от 22.12.2021 г. по гр.д. № 2271/2019 г. по описа на СГС
искът за обезщетение на ищците бил отхвърлен не поради факта, че ответникът е
собственик на имот от 3 дка, а поради това, че този имот няма такива
характеристики, които да позволят самостоятелното му използване. Ответникът не
твърдял в настоящото производство различни обстоятелства и не заявявал нови
собственически претенции.
На
следващо място, ответникът твърди, че не се установявала връзка на обусловеност
между главния иск и инцидентния установителен иск, която била изискуема
предпоставка за предявяване на последния. Въпросът за несъществуване на правото
на собственост в полза на ответника не се явявало обуславящо по отношение на
иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Търсената с иска за нищожност защита
обхващала и защитата на правото на собственост, която се търсела с инцидентния
установителен иск.
По
съществото на спора ответникът поддържа подадения по делото отговор на
първоначалния иск, с всички включени в него твърдения, оспорвания, възражения и
доказателствени искания, като заявява, че желае да се ползва от същите и при
защитата си срещу инцидентния установителен иск в случай, че същият бъде
допуснат до разглеждане.
В
срок е постъпил отговор на инцидентния установителен иск от втория ответник „СЪН
ОЙЛ БГ“ ЕООД. Предявеният иск се оспорва като недопустим поради липса на правен
интерес. Предметът на инцидентния установителен иск се включвал в предмета на
иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, по който съдът щял да се произнесе с оглед
възражението на ответника, че ищците са собственици на недвижим имот от 3
декара, ведно с постройките в него в местността „Читак Къря“. Освен това ищците
не посочвали конкретно придобивно основание, по силата на което били
собственици на имота, нито път фактически основания, от които да произтича
правото на собственост. Ищците сочели, че са собственици по реституция, но не
посочвали фактите относно собствеността на имота преди отнемането му в полза на
Държавата. Липсата на конкретизация относно придобивното основание водела до
неяснота за предмета на доказване и затруднявала защитата на ответниците.
При
оставяне без уважение на възражението за недопустимост на иска се поддържа
тезата, че същият е неоснователен и недоказан, тъй като вторият ответник „СЪН ОЙЛ
БГ“ ЕООД не бил собственик на нива от 3 дка, а твърдял, че е собственик на
17990,68496/25790 идеални части от поземлен имот с идентификатор № 77181.15.44
по кадастралната карта на град Харманли по силата на правна сделка,
обективирана в нотариален акт № 84 от 13.03.2020 г. на нотариус с № 463. На
следващо място се оспорва твърдението на ищците, че били собственици на имот от
3 дка, ведно с постройките в него, тъй като в тяхна полза нямало проведена
процедура по реституиране на имота и нямало постановено решение по чл. 14, ал.
1 ЗСПЗЗ вр. чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Отделно от това се оспорва, че ищците са
придобили собствеността по силата на съдебно решение № 195 от 12.03.2010 г. по
гр.д. № 419/2022 г. на Районен съд – Харманли, като същото не се явявало
придобивен способ по силата на чл. 77 ЗС, оспорва се и размера на идеалните
части за всеки от ищците, посочени с предявяване на инцидентния установителен
иск.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния
си представител адв. Петелов, поддържат исковата молба. Те се легитимирали като
собственици с решението от 2010 г., постановено по реда на ЗВСОНИ, което
означавало, че правото на собственост е възстановено по силата на закона. Моли
съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове, както и
да присъди направените по делото разноски. По делото са представени писмени
бележки, в които се поддържа основната теза.
В съдебно заседание двете ответни дружества
не се представляват и не изпращат представител.
По делото са приети представените от страните
писмени доказателства, като след даване ход на делото не са отправяни
доказателствени искания и не са събирани други доказателства.
Съдът установи служебно от справка в ТР, че в
хода на производството е извършена промяна в правноогранизационната форма на
втория ответник, който от еднолично дружество с ограничена отговорност вече е
дружество с ограничена отговорност след извършено прехвърляне на дружествени
дялове на 03.10.2022 г.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със
заповед № 515/01.09.1992 г. на Кмета на Община Харманли е наредено да се отпише
от актовите книги като държавна собственост недвижим имот, описан в акт №
138/20.10.1951 г., собственост на наследниците на С.Д.В.и синове, като се
възстановява правото на собственост върху същия недвижим имот, представляващ
дворно място с площ от 7782 кв.м., ведно с построените в него сгради.
С
решение № 1045/20.08.1995 г. по гр.д. № 3/1994 г. на Върховен касационен съд е
признато за установено по отношение на „Златна Тракия“ ЕООД – гр. Харманли, че С.Т.,
М.С., Д. С., Д.Д., Р. Х., В.Х., С.М., И.Р., Н.С., С.Г. и Е.С. – Р. са
собственици на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в град
Харманли при граници – ж.п. линия, Д.З., Х.Х. и държавна сграда с площ от 7782
кв.м., ведно с построените в него сгради – фабрична сграда под № 1, склад за
нерафинирано масло под № 2, сграда за рафинирано масло под № 3, сграда за втора
рафинация под № 6, сграда за производство на тахан под № 7 и склад под № 10,
като ответникът „Златна Тракия“ ЕООД е осъден да предаде владението върху имота
на ищците. Също така ответното дружество е осъдено да заплати на ищците обезщетение
за неоснователно ползване на имота в размер на 1 343 660 лв. Искът за
собственост е отхвърлен по отношение на сгради, описани в диспозитива на
решението съобразно заключението на вещи лица.
С
решение № 195 от 12.03.2010 г. по гр.д. № 419/2002 г. на Районен съд –
Харманли, влязло в сила на 28.05.2010 г., е уважен ревандикационен иск и е
признато по отношение на „Златна Тракия“ АД – Кърджали, че М.С., С.Т., Д.С., Д.Д.,
Р. Х., В.Х., С.М., И.Р., С.Г. и Е. Р. са собственици на недвижим имот от 3 дка,
представляващ имот с планоснимачен № 1975 в кв. 26 по плана на град Харманли от
1958 г. в местността „Читак Къря“, който съгласно действащата кадастрална карта
е имот от 3 дка, представляващ част от поземлен имот с идентификатор №
77181.15.44 по одобрената със заповед № РД – 18 – 9/23.03.2006 г. на
Изпълнителния директор на АК – София кадастрална карта на град Харманли, при
граници съседни поземлени имоти с идентификатори № 77181.15.50, № 77185.15.45,
№ 77181.15.146, № 77181.15.46, № 77181.16.3, № 77181.12.306, № 77181.15.49 и №
77181.15.37 и заключен между букви АБВГДЕЖА, очертан с червен контур по
заключение и скица на вещо лице, последната обявена за неразделна част от
решението. Ответникът „Златна Тракия“ АД е осъден да предаде владението върху
недвижимия имот на ищците.
Първият
ответник „ИМО Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД се позовава на придобивен способ
в производство по несъстоятелност. С постановление от 04.07.2012 г. по гр.д. №
353/2009 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали в производство по чл. 717з ТЗ на
първия ответник „ИМО Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД, обявен за купувач от
проведена продажба на имущество на „Златна Тракия“ АД – в несъстоятелност, са
възложени 17990,68496/25790 идеални части от поземлен имот с идентификатор №
77181.15.44 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Харманли,
целият с площ от 25 790 кв.м., с административен адрес – град Харманли,
бул. България № 99, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с
начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект, ведно с
построените имота сгради. С постановлението е възложен и поземлен имот с
идентификатор № 77181.15.50 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град Харманли, с площ от 2794 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов
обект, ведно с построените в имота сгради. Посочено е, че така описаното
имущество представлява маслодобивно предприятие, ведно с машини и съоръжения в
него, също описани в постановлението.
След
придобиване правото на собственост с протокол от 01.03.2013 г. е извършен въвод
във владение на възложените с постановлението недвижими имоти от синдика на
„Златна Тракия“ АД – в несъстоятелност. При въвода от името на първия ответник
„ИМО Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД са присъствали двама представители, като
протокола е оформен по надлежния ред с подписите на присъствалите лица.
С
нотариален акт № 84, том I,
рег. № 1421, дело № 72/2020 г. на Нотариус с № 463, вписан в СВ при РС –
Харманли като акт № 186, том 2, дело № 200/2020 г., дв.вх.рег. № 539/13.03.2020
г. първият ответник „ИМО Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД е продал на втория
ответник „СЪН ОЙЛ БГ“ ЕООД следните недвижими имоти:
-17990,68496/25790
идеални части от поземлен имот с идентификатор № 77181.15.44, находящ се в град
Харманли, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№ РД – 18 – 9 / 23.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АК – София, целият с
площ от 25789 кв.м., с административен адрес – град Харманли, бул. България №
99, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно
ползване – за друг вид производствен, складов обект, при граници съседни
поземлени имоти с идентификатори - № 77181.16.3, № 77181.15.50, № 77181.15.146,
№ 77181.15.49, № 77181.15.160, № 77181.15.46, № 77181.15.45, № 77181.12.192 и №
77181.12.306, ведно с построените в
имота сгради с идентификатори - № 77181.15.44.1, № 77181.15.44.2, №
77181.15.44.3, № 77181.15.44.4, № 77181.15.44.5, № 77181.15.44.6, №
77181.15.44.7, № 77181.15.44.8, № 77181.15.44.9, № 77181.15.44.11, №
77181.15.44.12, № 77181.15.44.13, № 77181.15.44.14, № 77181.15.44.15, № 77181.15.44.16,
№ 77181.15.44.17, № 77181.15.44.18, № 77181.15.44.19, № 77181.15.44.20, №
77181.15.44.21, № 77181.15.44.22, № 77181.15.44.23, № 77181.15.44.24, №
77181.15.44.25, № 77181.15.44.27, № 77181.15.44.28, № 77181.15.44.29, №
77181.15.44.30 и № 77181.15.44.31;
-поземлен
имот с идентификатор № 77181.15.50, находящ се в град Харманли, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД – 18 –
9 / 23.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АК – София, с площ от 2794
кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно
ползване – за друг вид производствен, складов обект, при граници - №
77181.15.44, №77181.16.3, ведно с
построената в имота сграда с идентификатор № 77181.15.50.1, на един етаж, със
застроена площ от 2242 кв.м., с предназначение – промишлена сграда.
С
покана от първия ответник „ИМО Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД ищецът В.Р. е
поканен да закупи 755,517/943 идеални части от сграда с идентификатор №
77181.15.44.10 и 852/1240 идеални части от сграда с идентификатор №
77181.15.44.26, като за краен срок за приемане на поканата е определен
29.05.2020 г.
С
отделни покани ищците са поканени да закупят 17990,68496/25790 идеални части от
поземлен имот с идентификатор № 77181.15.44, ведно с построените в него сгради
– за Д.С. (получена на 31.07.2019 г.), за Д.Д. (получена на 31.07.2019 г.), за В.Х.
(със залепено уведомление на посочен адрес), за В.Р. (получена на 07.08.2019
г.), за М.А.(получена на 31.07.2019 г.), за Н. К. (получена на 23.08.2019 г.),
за Р.С. (получена на 25.07.2019 г.), за Г.С. (получена на 05.08.2019 г.), за Г.С.
Р. (получена на 31.07.2019 г.).
В
представена скица на поземления имот № 15 – 330896/29.03.2021 г., издадена от
Служба по кадастър – Хасково, процесният имот е описан като поземлен имот с
идентификатор № 77181.15.44 съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Хасково, одобрени със заповед № РД – 18 – 9/23.03.2006 г. на
Изпълнителния директор на АК – София (с последно изменение на КККР, засягащо
имота от 01.04.2020 г.), с административен адрес – гр. Харманли, п.к. 6450,
бул. България № 99, с площ от 25789 кв.м., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид
производствен, складов обект, при граници съседни поземлени имоти с
идентификатор - № 77181.16.3, № 77181.15.50, № 77181.15.146, № 77181.15.49, №
77181.15.160, № 77181.15.49, № 77181.15.160, № 77181.15.46, № 77181.15.45, №
77181.12.192 и № 77181.12.306. В скицата като собственици на имота са посочени
по данни от кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) – В.Х., М.С.,
наследници на С.Т., Д.С., Д.Д., наследници на Р. Х., наследници на И.Р., С.Г.,
наследници на Д. С., наследници на Д.Д., наследници на С.М., наследници на Н. Т.,
наследници на Е.С. – Р., както и „СЪН ОЙЛ БГ“ ЕООД.
Съгласно
удостоверение за наследници изх. № 299/11.05.2017 г., издадено от Община
Харманли, общият наследодател на всички ищци С.Д.В.(починал на 30.09.1959 г.),
е оставил следните наследници, като се отчита отделно от това и настъпилото
наследствено правоприемство при всеки един от тях – В.С., Е.Г., Т.И.
(наследници на М.С.), Д.С. (наследник на Д. С.), Д.Д. (наследник на Д.Д.), В.Х.
(наследник на Р. Х.), В.Р. (наследник на И.Р. и Н. В. Р.), С. С., М.А.и Н. К.
(наследници на С.М.), Р.С. и Г.С. (наследници на Н.С. и С.Г.), Г.С. Р.
(наследница на Е.С. – Р.).
Установява
се, че в кадастралната скица неправилно като собственици са посочени наследници
на С.Т., доколкото видно от удостоверението за наследници същата е вдовица,
починала на 22.03.2007 г., без да остави деца.
Съгласно
удостоверение за идентичност изх. № УД – 321/17.05.2021 г., издадено от Община
Харманли, имот с планоснимачен № 1975 в кв. 26 по КРП на град Харманли от 1958
г. е идентичен с част от поземлен имот с идентификатор № 77181.15.44 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Харманли, одобрени със
заповед № РД – 18 – 9/23.03.2006 г. на ИД на Агенция по кадастър – София, между
букви АБВГДЕЖА, показан в скица № 2478/06.03.2007 г. на поземлен имот №
77181.15.44 от Служба по кадастър – Хасково, неразделна част от решение №
195/12.03.2010 г. по гр.д. № 410/2002 г. по описа на Районен съд – Харманли.
Посочената
площ на поземления имот по кадастрална скица от 25 789 кв.м. и площта от
25 790 кв.м., посочена в постановлението от 04.07.2012 г., т.е. с разлика
от 1 кв.м., съдът намира, че е в рамките на допустимото отклонение при
кадастрално заснемане и отразяване в цифровия модел на кадастралната карта.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявени
са две искови претенции – иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване
за нищожна на правна сделка, обективирана в нотариален акт № 84, том I, рег. № 1421, дело № 72/2020 г.
на Нотариус с № 463, вписан в СВ при РС – Харманли като акт № 186, том 2, дело
№ 200/2020 г., дв.вх.рег. № 539/13.03.2020 г. и сключена между първия ответник
„ИМО Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД и втория ответник „СЪН ОЙЛ БГ“ ООД, както
и инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Доколко
са наведени възражения както по допустимостта, така и по основателността на
исковите претенции, съдът намира, че следва първо да се произнесе по въпроса за
допустимостта.
По
отношение на иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД ищците имат правен
интерес от предявяването му, който произтича от тяхното основно твърдение, че
са собственици на процесния имот от 3 дка, представляващ понастоящем част от
поземлен имот с идентификатор № 77181.15.44, както и от твърдението, че с
процесната правна сделка се засяга това тяхно субективно право. Макар и да не са страни по
сделката, правната сфера на ищците ще бъде засегната, ако се установи, че в
действителност със сключената продажба са извършени разпоредителни действия,
които са надхвърлили обема от притежавани права от първия ответник и с тези
действия са били засегнати притежаваните от ищците субективни права.
Следователно, за да се предпазят от засягащото действие на тази правна сделка,
ищците имат право да предявят иск за обявяване на нейната нищожност. Това
обуславя и техният правен интерес. Доводите на първия ответник, свързани с
позоваване на решения по предходни съдебни дела с ищците, не се отразяват върху
въпроса за правния интерес и допустимостта на настоящия иск, тъй като тези
предходни съдебни дела касаят спорове за облигационни правоотношения между
страните и в този смисъл те не могат да се вземат предвид при разглеждане на
настоящия спор. В тази връзка ответниците не могат да възразяват и за наличие сила
на пресъдено нещо, доколко са налице различия в предмета на делата, т.е. в
обективните предели на силата на пресъдено нещо.
По
отношение на инцидентния установителен иск правният интерес на ищците отново
произтича от тяхното твърдение, че са собственици на съответните идеални части,
като същевременно те посочват, че от възраженията на двамата ответници се
извличало наличието на собственически претенции върху имота. Легитимиран да
предяви отрицателен установителен иск е този, чието право се засяга от правния
спор, като целта му е с постановяване на съдебно решение, с което се отрича
претендираното от ответника право. Инцидентният установителен иск за
собственост е насочен към установяване на действителното правно отношение, като
интерес от предявяването му имат субектите на спорното правоотношение, както и всички
трети лица, чиито права зависят от съществуването или несъществуването на
спорното правоотношение. В настоящия случай спорното правоотношение е това,
което произтича от правото на собственост – ищците искат да установят, че
ответниците не притежават право на собственост в обем, който засяга
претендираното от тях право на собственост върху спорната част от 3 дка.
Инцидентният
установителен иск цели установяване правото на собственост към настоящия момент.
Това уточнение се налага, доколкото първият ответник вече се е разпоредил с
притежаваните от него идеални части и няма дял в съсобствеността. Но
твърдението на ищците е, че първият ответник с твърденията си в производството
поддържа, че е притежавал идеални части от правото на собственост върху
поземления имот, които твърдения водят понастоящем към засягане на правната
сфера на ищците.
По
въпроса за обуславящото значение на инцидентния установителен иск и обхвата на
търсената защита следва да се отбележи, че ако съдът се произнесе само по иска
с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, в диспозитива на решението няма да има
изрично произнасяне по въпроса за принадлежността на правото на собственост.
Именно това обуславя правния интерес на ищците, които търсят произнасяне по
въпроса за правото на собственост. Ето защо двата иска се явяват допустими и
следва да се разгледат по същество.
По иска с правно основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД :
Съгласно
петитума на исковата молба се отправя искане за обявяване на сделката, сключена
между „ИМО Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД и „СЪН ОЙЛ БГ“ ООД за нищожна, тъй
като продаденият имот от 3 дка не бил собственост на продавача „ИМО Пропърти Инвестмънтс
София“ ЕАД, което водело до нарушение на закона по смисъла на чл. 26 ЗЗД.
Сключването
на правна сделка между две лица, с която едното прехвърля на другото права,
които не притежава, не прави договора нищожен, като противоречащ на закона. Това
произтича от естеството на самата сделка, както и от текста на правната норма –
в чл. 26 ЗЗД законодателят изчерпателно е посочил основанията за обявяване на
един договор за нищожен, като сред тях не фигурира продажбата на чужд имот.
Това обаче не лишава действителния собственик на имота да поиска ревандикацията
му по чл. 108 ЗС. Доколкото се касае за идеални части, в настоящия случай е
предявен установителен иск за право на собственост, който би могъл да даде достатъчно
адекватна защита на ищците, ако бъде признат за основателен.
От
друга страна, в чл. 188 ЗЗД е указано, че продавачът отговаря пред купувача,
ако трети лица имат право на собственост или други права по отношение на вещта,
които могат да противопоставят на купувача. Според чл. 189, ал. 1 ЗЗД ако
продадената вещ принадлежи на трето лице, купувачът може да развали продажбата
по реда на чл. 87 ЗЗД. Щом законът дава правна възможност за разваляне на
продажбата, това показва, че тя е действителна между страните по договора за
продажба. Ако купувачът бъде съдебно отстранен, неблагоприятните последици за
продавача се изразяват във възникване на отговорност за него, която има
облигационен характер.
Следва
да се отбележи, че дори и в условията на чл. 33 ЗС договорът за продажба на
чужда вещ или на съсобствена вещ не е нищожен само поради обстоятелството, че
продавачът не е собственик на цялата вещ и не е поканил другия съсобственик да
изкупи неговата част.
Същевременно,
така извършената продажба на процесния имот няма вещнотранслативно действие,
защото приобретателят не може да придобие права, които праводателят му не е
притежавал. Следователно, така сключената сделка не може да постигне целта си,
тъй като когато несобственик се разпорежда с един имот, не може да се изпълни
предназначението на сключения договор - купувачът да придобие правото на
собственост. Липсата на вещнопрехвърлително действие на договора обаче не се
дължи на нищожност на продажбата, а на обстоятелството, че въз основа на
сделката действителният собственик на имота не е загубил своите права. На общо
основание намира приложение принципът, че никой не може да прехвърли повече
права от тези, които притежава.
В
настоящият случай представените от ищците доказателства не обосновават извода
за нищожност на сделката от 13.03.2020 г. между двамата ответници поради
противоречие със закона. Не е възможно процесната сделка да бъде обявена за
нищожна, след като законът не регламентира подобно основание за нищожност. Макар
и допустим, както вече се посочи, предявеният иск е неоснователен. Извършената
от първия ответник сделка на разпореждане с идеални части от имота на
13.03.2020 г. няма как да увреди притежаваните от ищците идеални части върху
площта от 3 дка, която се явява част от процесния имот, тъй като те няма как да
бъдат засегнати – ищците не губят правото си на собственост, отразено в
притежаваните от всеки идеални части. Изгубването на права може да се извърши
по два начина – без волеизявление на носителя на правото (напр., при смърт на
физическото лице и наследствено правоприемство) или с негово волеизявление
(напр., при сделка). В настоящия случай, правото на собственост на ищците не
може да бъде изгубено, тъй като те не са изразили волеизявление за разпореждане
със своите идеални части и тяхното прехвърляне. В отношенията между двамата
ответници са изцяло приложими разпоредбите на чл. 188 и чл. 189 ЗЗД, ако се
установи, че първият ответник е прехвърлил правото на собственост върху идеални
части, които не е притежавал, т.е. ако с разпоредителните си действия е
надхвърлил обема на своето право на собственост. С оглед изложеното този иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК:
За
основателността на този иск следва да се установи, че ищците са собственици на
съответните идеални части; първият ответник не е собственик на останалите
идеални части или макар и собственик да претендира, че притежава идеални части
в по-голям обем; вторият ответник да е придобил идеални части също в обем,
засягащ или накърняващ правото на собственост на ищците.
Доколкото
произнасянето по инцидентния установителен иск е пряко свързано с основния иск
по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и страните са посочили, че ще се ползват от същите
доказателства при разглеждането и на двете искови претенции, следва да се
вземат предвид уточненията на първоначалната искова молба с последващи
уточняващи молби, по-конкретно в частта относно размера на квотите в
съсобствеността, претендирани от ищците; благоустройственият статут на спорната
част от 3 дка; правопораждащите юридически факти относно правото на собственост
както за ищците, така и за ответниците.
С
уточняваща молба вх. № 263243/07.04.2021 г. (на л. 16 от делото) е посочено, че
всеки един от ищците е съсобственик на идеални части от два процесни имота –
парцел от 3 дка и парцел от 7782 дка, както и на сгради с идентификатори №
77181.15.44.10 и № 77181.15.44.26 при следните квоти: В.С. – 1.1107 %; Е.Г. –
1.1107 %; Т.И. – 1.1107 %, Д.С. – 3.332 %; Д.Д. – 18.506 %; В.Х. – 18.166 % и В.Р.
– 18.166 %. Видно от представените удостоверения за наследници, в настоящото
производство исковете са предявени само от част от тях, т.е. не от всички наследници. В този смисъл,
посочените в уточняващата молба квоти отразяват само част от съсобствеността,
настъпила в резултат на наследствено правоприемство.
Решение
№ 195/12.03.2010 г. по гр.д. № 419/2002 г. на Районен съд – Харманли е
постановено към момент, когато за територията на град Харманли вече има влязла
в сила кадастрална карта по реда на ЗКИР, съгласно Заповед № РД – 18 – 9
/23.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АК – София. В приложената към
решението скица № 2478/06.03.2007 г., за която е посочено, че представлява
неразделна част от решението, по отношение на поземления имот с идентификатор №
77181.15.44 с площ от 25 790 кв.м. е посочено, че негови стари идентификатори
са два имота – парцел I
и парцел XXIV
пл. № 2323 в квартал
11а по плана на град Харманли. В представената по-нова скица № 15 –
330896/29.03.2021 г. (на л. 18 от делото), която отразява актуалното състояние
на имота, е посочено, че същият има за свой стар идентификатор отново имот с
пл. № 2313 в квартал 11а. Следва да се отбележи, че по същата скица няма данни
за изменение на кадастралната карта в частта, касаеща този поземлен имот, след
първоначалното й утвърждаване със заповедта от 23.03.2006 г. на Изпълнителния
директор на АК – София. Следователно, може да се направи извод, че каквито и
изменения да е имало в благоустройствения статут на имота, то те са били
извършени преди 23.03.2006 г.
Неоснователни
са възраженията на втория ответник „СЪН ОЙЛ БГ“ ООД, касаещи правното основание
на претендираното от ищците право на собственост. В отговора на исковата молба
посочено, че в полза на ищците не била проведена земеделска реституция и нямало
постановено решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ вр. чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ.
Земеделският характер на процесния имот бил установен в съдебно решение от
12.03.2010 г. по гр.д. № 419/2002 г. на Районен съд – Хасково, с което е бил
уважен иск по чл. 108 ЗС. Всъщност, именно от цитираното решение се установява,
че ищците не са претендирали имота като възстановен по силата на земеделска
реституция по реда на ЗСПЗЗ, а като възстановен по реда на ЗВСОНИ. Това
обстоятелство е отразено и в мотивите към решение № 1045/20.07.1995 г.
Процесната площ от 3 дка е попадала в двора на маслобойна фабрика за растителни
масла, която е била национализирана по реда на ЗНЧИМП. Съгласно чл. 2, ал. 1
ЗВСОНИ се възстановява правото на собственост върху имотите, отчуждени по реда
на Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия.
Възстановяването е по силата на самия закон – по право и не се предвижда
провеждането на специална административна процедура, която да завърши с
издаването на административен акт в полза на правоимащите лица, за разлика от
реституционните производства по ЗСПЗЗ, при които се постановява решение на
поземлена комисия (общинска служба по земеделие). От друга страна,
представеното съдебно решение от 12.03.2010 г. е постановено по ревандикационен
иск, същото е влязло в сила и се ползва със сила на пресъдено нещо, в този
смисъл то е достатъчно като доказателство, за да легитимира ищците като
собственици.
Също
така следва да се отчита, че заявените в уточняващата молба от 07.04.2021 г.
квоти в съсобствеността касаят два отделни имота и две сгради, от които
впоследствие с нова уточняваща молба ищците са заявили, че поддържат само иска
за нищожност по отношение на имота с площ от 3 дка. Освен това следва да се
отчита, че в исковата молба и уточняващите молби ищците боравят с понятието
„парцел“, което е относимо към регулационния статут по смисъла на ЗУТ и следва
да се провежда разграничение с понятието „поземлен имот“, което е относимо към
кадастралния статут по смисъла на ЗКИР.
От
представените съдебни решения, постановени на 20.07.1995 г. и 12.03.2010 г. в две
отделни производства, се установява, че предмет на спора са два отделни имота,
които в предходен момент са съществували като самостоятелни обекти на правото
на собственост. Очевидно е, че поземлен имот с идентификатор № 77181.15.44 е
образуван от няколко отделни имоти, сред които и процесната част от 3 дка,
която към датата на сключване на сделката от 13.03.2020 г. и към настоящия
момент не е заснета и отразена като самостоятелен поземлен имот по смисъла на
ЗКИР.
Когато
е предявен иск за установяване правото на собственост върху недвижим имот и за
съответната територия има одобрена кадастрална карта, в исковата молба следва
да се посочи идентификаторът на имота, а когато той е урегулиран -
индивидуализиращите белези по заварения от ЗУТ регулационен план или по
одобрения при действието на ЗУТ подробен устройствен план.
Одобрението
на кадастралната карта няма вещно-прехвърлително действие, нито може да погаси
или измени правото на собственост върху имотите по действащия регулационен план
(ПУП), нито въз основа на кадастрално заснамена може да възникне съсобственост.
Несъответствията
между действителното правно положение и отразеното в картата няма
правопораждащо или правопрекратяващо действие – подобно несъответствие не
поражда в полза на определени лица права в по-голям обем от този, който те са
притежавали преди, нито може да намали обема на същите права.
Заснемането
на два или повече урегулирани поземлени имота в границите на един поземлен имот
при изработването на кадастрална карта по реда на ЗКИР също не може да засегне
действително притежаваните от субекта права, доколкото същите са възникнали на
валидно правно основание от други правопораждащи юридически факти.
По
изключение са възможни хипотези, при които
преди действието на ЗУТ и при действието на ЗТСУ (отм.) се образуват общи
парцели по силата на дворищнорегулационния план, ако те се отреждат за два или
повече имота и тогава между притежателите на тези имоти се поражда
съсобственост по силата на самата регулация – (напр., в хипотезата на чл. 29 ЗТСУ).
В това се изразява и една от страните на непосредственото вещнопрехвърлително
действие на дворищнорегулационния план, каквото той е имал при действието на
ЗТСУ (отм.), но при отчитане на въпросите за прилагане на регулацията и
разрешенията, дадени с § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ.
В
настоящото производство по предявеният инцидентен установителен иск се
претендира установяване правото на собственост към настоящия момент, тъй като
според ищците едва сега ответниците изложили твърдения за собствеността, които
засягали тяхната правна сфера. В подкрепа на инцидентния установителен иск
обаче не са представени други доказателства освен тези, които са приложени към
първоначалния иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Ищците твърдят и
претендират правото на собственост върху парцел от 3 дка, но същият е описан
като част от поземлен имот с идентификатор по реда на ЗКИР, макар понятието
„парцел“ да е свързано с регулационния статут на имота. Не са представени
доказателства в кой момент и по какъв начин парцелът от 3 дка е бил заснет като
част от поземления имот, който понастоящем е отразен в кадастралната карта с
идентификатор № 77181.15.44, още повече, че в решението от 12.03.2010 г. имотът
е описан с планоснимачен № 1975 по плана от 1958 г., а в представените по делото
кадастрални скици е посочено, че предходният идентификатор на имота е с
планоснимачен № 2313. Не са представени и доказателства на какво правно
основание парцела от 3 дка вече съставлява част от поземлен имот с
идентификатор № 77181.15.44. При липса на други доказателства, за идентичността
на процесната площ от 3 дка със заснетия в кадастралната карта поземлен имот
следва да се кредитира единствено представеното удостоверение изх. № УД –
321/17.05.2021 г. от Община Харманли (на л. 62 от делото), в което се посочва,
че процесната площ от 3 дка, отразена в скицата към решението от 12.03.2010 г.
е идентична с имот пл. № 1975 г. в кв. 26 по плана на град Харманли от 1958 г. Същевременно,
при разглеждането на инцидентния установителен иск съдът в настоящото производство
няма как да се произнася по въпроси, свързани с кадастралното заснемане на
имота или с настъпвали към минал момент промени в собствеността и в
благоустройствения статут на имота, тъй като с петитума на иска спорният
предмет не е заявен по този начин и искът няма правно основание по чл. 54, ал.
2 ЗКИР. В този смисъл, за наличието на съсобственост и размера на квотите в нея
може да се съди единствено от представените влезли в сила съдебни решения,
кадастрални скици и удостоверението за идентичност.
Също
така, макар и първоначално заявените в уточняващата молба от 07.04.2021 г.
квоти в съсобствеността да касаят както имота с площ от 7782 кв.м., описан в
решението от 20.07.1995 г., така и процесната площ от 3 дка, описана в
решението от 12.03.2010 г., след уточняване на исковата претенция съдът приема,
че заявените в уточняващата молба проценти идеални части за всеки един от
ищците се отнасят само до площта от 3 дка, която остава за разглеждане като
спорен предмет по делото. Но в решението от 12.03.2010 г. ищците са посочени
като собственици със съответните идеални части не от площта на поземлен имот с
идентификатор № 77181.15.44, която е 25 789 кв.м., а от процесната площ от
3 дка.
От
друга страна, съдът приема, че първият ответник „ИМО Пропърти Инвестмънтс
София“ ЕАД доказва правото си върху идеални части от имот с идентификатор №
77181.15.44 с представеното по делото постановление от 04.07.2012 г. по гр.д. №
353/2009 г. на Окръжен съд – Хасково. Правото на собственост в идеални части от
поземления имот е придобито валидно по реда на чл. 717з ТЗ и ищците не
представят доказателства, които да оборват придобивното основание на първия
ответник. Впоследствие, въз основа на това правно основание е изповядана по
нотариален ред и сделката от 13.03.2020 г., с която първият ответник е
прехвърлил на втория ответник идеалните части от правото на собственост върху
имота.
В
този смисъл, ищците доказват в настоящото си производство правото си на
собственост върху процесна площ от 3 дка, която е част от поземления имот и
първия ответник също доказва, че валидно е придобил правото си на собственост в
идеални части от същия поземлен имот. При това положение следва да се провери дали
първият ответник претендира да е притежавал идеални части в обем, по-голям от
притежаваните от ищците идеални части и дали по този начин се засяга тяхната
правна сфера. Идеалните части, претендирани от ищците в уточняващата молба от
07.04.2021 г., сумарно възлизат на 61.9961 %. В постановлението от 04.07.2012
г. идеалните части на първия ответник са изразени в обикновена дроб, при която
числителят е 17990,68496, а знаменателят - 25789. За да се сравнят двете
стойности, е необходимо да имат един и същи математически израз, за да се установи
на каква площ от имота се равняват процентите идеални части. За целта обикновената
дроб може също да бъде приведена в проценти или 17990,68496 следва да се
раздели на знаменателя 25790 и да се умножи по 100, при което се получава краен
резултат от 69.75572%. За да се приведат процентите в реално число, площта на
целия поземлен имот 25789 кв.м. следва да се раздели на 100 и полученият
резултат да се умножи по процентите 69.75572 %, при което се получава
17 990,000188. По аналогичен начин процентите идеални части на ищците
могат да се изчислят, но разликата е, че съгласно представеното съдебно решение
от 12.03.2010 г. те са идеални части от площта 3 дка или 3000 кв.м. (а не от 25
789 кв.м.), при което площта от 3000 кв.м. следва да се умножи по 100 и
полученият резултат да се умножи по притежаваните от ищците идеални части
61.9961 %, при което се получава 1859,883. При сравнение между двете числа
17 990,000188 и 1859,883 е видно, че първото е по-голямо от второто, но
нито едно от тях, както и техният сбор не надвишава площта на поземления имот
по кадастър от 25 789 кв.м. Това означава, че първият ответник не е
придобил с постановлението от 04.07.2012 г. идеални части от правото на
собственост върху поземления имот повече, отколкото имат ищците. Също така това
означава, че притежаваните от първия ответник идеални части не са засягали по
никакъв начин правото на собственост на ищците, нито пък техните законни
интереси в съсобствеността и упражняването на произтичащите от това правомощия.
И на последно място това означава, че с разпоредителната сделка от 13.03.2020 г.
първият ответник не се е разпоредил с права, по-големи по обем от притежаваните
от него идеални части или засягащи правата на ищците.
Това
произтича и от основното положение, че притежавайки идеална част от един имот,
съответният правен субект се легитимира като собственик само и единствено на
идеална част от всяка реална част от имота. При това положение няма как първият
ответник с придобиването на идеални части от поземлен имот, който е с площ от
25790 кв.м., да накърни или да засегне притежаваните от ищците идеални части,
които според правното си основание са идеални части от по-малка по размер площ
от 3 дка (или 3000 кв.м.), която е включена в общата площ на целия поземлен
имот.
В
този смисъл, следва напълно да се споделят изложените в отговора на първоначалния
иск и в отговора по инцидентния установителен иск доводи на двамата ответници,
че те са придобили само такива идеални части, които произтичат от съответните
правопораждащи юридически факти и сключената сделка не накърнява правната сфера
на ищците като съсобственици в имота. Също така при този извод следва, че с
изложените в отговорите твърдения и доводи ответниците не претендират да
притежават права в повече от ищците, нито пък притежават собственост върху
целия поземлен имот с площ от 25 790 кв.м. Следователно, инцидентният
установителен иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Горните
изводи допълват вече изложеното по отношение на исковата претенция с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване на сделката от 13.03.2020 г. за
нищожна – същата не може да бъде обявена за нищожна, не само защото не
противоречи на закона, но и още защото първият ответник не се е разпоредил с
чужди права или с права в по-голям обем от притежаваните от него.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че с петитума на иска по чл. 26,
ал. 1 ЗЗД ищците са въвели като според предмет не само процесната площ от 3
дка, но и построените в нея сгради с идентификатори № 77181.15.44.2, №
77181.15.44.5, № 77181.15.44.6, № 77181.15.44.16, № 77185.15.44.24, №
77181.15.44.25, № 77181.15.44.29 и № 77181.15.44.31, като твърдят, че тези
сгради също са предмет на решението от 12.04.2010 г. Видно от съдържанието на
решението, в неговия диспозитив не са описани сгради, а единствено площта от 3
дка и нейните граници. За произхода на тези сгради не са представени
доказателства, като не е ясно към кой момент са построени, от кого и на какво
правно основание се притежават. Още повече, че в удостоверението за идентичност
на имота не са описани сгради и няма как да се направи извод, дали става дума
за същите сгради, които са очертани в скицата, неразделна част от решението от
12.03.2010 г., или за сгради, описани в решението от 20.07.1995 г. Поради това
съдът намира, че не следва да се произнася с настоящото решение по отношение на
изброените по-горе сгради.
По
разноските:
И
двете страни са претендирали разноски, като съобразно изхода от делото и
отхвърлянето на двете искови претенции на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят направените от всеки ответник разноски. Разноските
се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 8472 лв. за
първия ответник (съгласно представен платежен документ – на л. 207) и в размер
на 8000 лв. за втория ответник (съгласно договор за правна защита и съдействие
– на л. 126 г.). Размерът на адвокатските възнаграждения не се явява прекомерен
с оглед на факта, че са разгледани два иска и е налице фактическа и правна
сложност по делото, а самото производство е протекло в продължителен период от
време, включително и с обжалване на актове пред Апелативен съд – Пловдив и
образуване на частни производства по така подадените жалби.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.П.С. с ЕГН: **********,
Е.М.Г. с ЕГН: **********, Т.М.И. с ЕГН: **********, Д.Д.С. с ЕГН: **********, Д.Д.С.
с ЕГН: **********, В.Р.Х. с ЕГН: ********** и В.Н.Р. с ЕГН: ********** против „ИМО Пропърти Инвестмънтс София“
ЕАД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление град София, район В., п.к. 1766,
ул. *** и „СЪН ОЙЛ БГ“ ООД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление град ***, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на
нищожност поради противоречие със закона на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 84, том I, рег. № 1421, дело № 72
от 2020 г. по описа на нотариус А.П., вписан в Служба по вписванията при
Районен съд – Харманли като акт № 186, том II, дело № 200, вх. рег. № 539 от 13.03.2020
г. по отношение на нива от 3 дка (три декара), представляваща част от поземлен
имот с идентификатор № 77181.15.44 (седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и
едно, точка, петнадесет, точка, четиридесет и четири), целият с площ от 25789
кв.м. (двадесет и пет хиляди седемстотин осемдесет и девет квадратни метра),
която нива от 3 дка е описана съгласно съдебно решение № 195/12.03.2010 г. по гр.д.
№ 419/2020 г. на РС – Харманли, влязло в сила на 28.05.2010 г., като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.П.С. с ЕГН: **********,
Е.М.Г. с ЕГН: **********, Т.М.И. с ЕГН: **********, Д.Д.С. с ЕГН: **********, Д.Д.С.
с ЕГН: **********, В.Р.Х. с ЕГН: ********** и В.Н.Р. с ЕГН: ********** против „ИМО Пропърти Инвестмънтс София“
ЕАД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление град София, район В., п.к. 1766,
ул. *** и „СЪН ОЙЛ БГ“ ООД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление град *** инцидентен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че първият
ответник не е бил собственик, а вторият ответник понастоящем не е собственик на
недвижим имот от 3 дка (три декара), с планоснимачен № 1975 (хиляда деветстотин
седемдесет и пет) в кв. 26 (двадесет и шести) по плана на град Харманли от 1958
г. в местността „Читак Къря“, описан по действащата кадастрална карта на град
Харманли, а именно: имот от 3 дка (три декара), представляващ част от поземлен
имот с идентификатор № 77181.15.44 (седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и
едно, точка, петнадесет, точка, четиридесет и четири), използван за част от
производствено предприятие за олио и маслени продукти, предмет на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 84, том I,
рег. № 1421, дело № 72 от 2020 г. по описа на нотариус А.П., вписан в Служба по
вписванията при Районен съд – Харманли като акт № 186, том II, дело № 200, вх.
рег. № 539 от 13.03.2020 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.П.С. с ЕГН: **********, Е.М.Г.
с ЕГН: **********, Т.М.И. с ЕГН: **********, Д.Д.С. с ЕГН: **********, Д.Д.С. с
ЕГН: **********, В.Р.Х. с ЕГН: ********** и В.Н.Р. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на „ИМО Пропърти
Инвестмънтс София“ ЕАД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление град София,
район В., п.к. 1766, ул. *** сумата
от 8472 лв. (осем хиляди
четиристотин седемдесет и два лева), представляваща направени в настоящото
производство разноски.
ОСЪЖДА В.П.С. с ЕГН: **********, Е.М.Г.
с ЕГН: **********, Т.М.И. с ЕГН: **********, Д.Д.С. с ЕГН: **********, Д.Д.С. с
ЕГН: **********, В.Р.Х. с ЕГН: ********** и В.Н.Р. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на „СЪН ОЙЛ БГ“ ООД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление град *** сумата
от 8000 лв. (осем хиляди лева),
представляваща направени в настоящото производство разноски.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :