Решение по дело №6581/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2548
Дата: 25 април 2024 г.
Съдия: Богдана Желявска
Дело: 20221100106581
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2548
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседА.е
на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Ели Й. ГИ.
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20221100106581 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявен е иск от А. И. П., ЕГН **********, М. И. Д., ЕГН ********** и В. И. Ж., ЕГН
**********, всички със съдебен адрес: София, бул. „******* чрез адв. С. И. и адв. Г. Ф. от
САК против П. А. И., ЕГН **********, София, ул. „*******, с правно основА.е чл. 108 ЗС за
признаване за установено по отношение на ответницата, че А. И. П., М. И. Д. и В. И. Ж. са
собственици на следния недвижим имот:: Поземлен имот, пл. № 619, кад. лист 569 от
Архивния кадастрален план на София, с идентификатор 68134.1006.244, заснет след
влизане в сила на КК на гр. София, одобрена със Заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на
изпълнителния директор на АГКК представляващ част от недвижим имот пл.№ 4864, к.л.
569, от Кадастрален план, емисия към 1956 г., с административен адрес на имота: гр.
София, район Триадица, ул. „*******, като ответницата бъде осъдена да им предаде
владението на описА.я имот. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че С.В. Ж. и съпругата му В.М. Ж.а с нотариален акт за
покупко -продажба на недвижим имот № 163, том XVII, дело № 3288/1956 г. са закупили от
Р.Т.Д. ½ ид.ч. от нива с площ 1 дка, находяща се в землището на гр. София - Драгалевци в м.
"Бело поле”. Останалата ½ ид.ч. от имота със същия нотариален акт е продадена на С.Х.М..
В процесния имот С.В. Ж. построил жилищна сграда, която е узаконена с Акт за узаконяване
№ 33/06.10.1980 г., издаден от Главния архитект на София. Административния адрес на
имота понастоящем е гр. София, район Триадица, ул. „*******. След смъртта на С.В. Ж. на
1
04.03.1997 г. описА.ят по – горе недвижим имот е владян от И.В. Ж. - брат на С. Ж. и негов
единствен наследник починал на 04.07.2008 г. Ищците са част от наследниците по закон на
И.В. Ж. и са продължили да владеят имота. След смъртта на И. Ж., неговата съпруга С.Н.
Ж.а в края на 2008 г. е предоставила под наем на ответницата П. А. И. процесния недвижим
имот заедно с построената в него жилищна сграда. Първоначално уговореният наем е бил 80
лв., като в посочения размер той е бил заплащан от месец септември 2008 г. до месец
февруари 2009 г. включително. От месец март 2009 г. до месец декември 2013 г. ответницата
е заплащала ежемесечно наем в размер 200 лв.. Плащането на наемните вноски е
извършвано, чрез преводи на пощенски записи, като последният превод е получен от С. Ж.а
на 16.12.2013 г. Ищците твърдят, че след тази дата многократно са посещавали ответницата
през годините, като са настоявали или да продължи да плаща наем или да предаде
държането на имота, но до настоящия момент нито едно от двете искА.я не е изпълнено.
Ищците заявяват, че са заплащали и продължават да плащат данъци за имота.
В тази връзка ищците молят съда да признае за установено по отношение на ответницата, че
те са собственици на описА.я недвижим имот и тя да бъдат осъдени да им предадат
владението върху него, на основА.е чл. 108 ЗС.
Молят да им бъдат присъдени направените разноски и адвокатски хонорар.
Представили са писмени доказателства. Ангажирали са гласни такива.
В хода по същество молят съда да уважи изцяло предявения иск, като им присъди разноски
по списък.
Ответницата оспорва иска по основА.е и размер.
Възразява, че не живее в имота отдавна, а, когато е живяла, е заплащала наем, първоначално
по 80 лв., а след това по 200 лв.
Заявява, че не е вярно твърдението на ищците, че е заплащала наем само до м. декември
2013 г., като твърди, че е заплащала наем до м. октомври 2014 г.
Според отразеното в отговора на исковата молба, в имота живеят дъщеря й и внучката й, а
тя често ги посещава, като уговорката между дъщеря й и С. Ж.а била да живее в имота, но да
плаща тока и водата, което тя заявява, че правела.
Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От събрА.те в хода на производството доказателства по несъмнен начин се установяват
твърденията на ищцовата страна, че С.В. Ж. и съпругата му В.М. Ж.а с нотариален акт за
покупко -продажба на недвижим имот № 163, том XVII, дело № 3288/1956 г. са закупили от
Р.Т.Д. ½ ид.ч. от нива с площ 1 дка, находяща се в землището на гр. София - Драгалевци в м.
"Бело поле”. Останалата ½ ид.ч. от имота със същия нотариален акт е продадена на С.Х.М..
Доказа се също, че в посочения имот, находящ се на адрес: гр. София, район Триадица, ул.
„*******, С. Ж. построил жилищна сграда, узаконена с Акт за узаконяване № 33/06.10.1980
г., издаден от Главния архитект на София. На 04.03.1997 г. С.В. Ж. е починал и е оставил
2
единствен наследник брат си И.В. Ж., който владял имота до смъртта си на 04.07.2008 г. От
своя страна, ищците /които са част от наследниците по закон на И.В. Ж./ продължили да
владеят имота.
Не се спори по делото, а и това се потвърждава от ответната страна, че след смъртта на И.
Ж. неговата съпруга С.Н. Ж.а в края на 2008 г. е предоставила под наем на ответницата П.
А. И. процесния недвижим имот, заедно с построената в него жилищна сграда –
първоначално /за времето от м. септември 2008 г. до м- февруари 2009 г. включително/ за
сумата 80 лв. месечно, а след това – за сумата 200 лв. на месец, заплащана от м. март 2009 г.
до м. декември 2013 г. Посочените суми, представляващи наемна цена за имота са били
заплащА. чрез пощенски записи, последният от които е бил на 16.12.2013 г.
До настоящия момент, въпреки многократните покА. от ищцовата страна до ответницата да
освободи имота или да заплаща наем за него, това не се е осъществило.
Не се спори, че ищците са заплащали и продължават да плащат данъци за имота.
В хода на делото се установи /включително и от представеното от ищците писмо от ГИС,
София, изх. № 94-00-312605.10.2023 г./, че понастоящем процесният имот няма
административен адрес, пред вид факта, че все още в общината този имот се води като
поземлен имот.
По искане на ищците съдът допусна и разпита свидетелката М. Г.а П.. В показА.ята си тя
заяви, че с тримата ищци са комщии са, дели ги една ограда в Мало Белово. Знае, че те
притежават имот в София, който им е наследствен от брата на И. Ж.. Свидетелката е
посещавала имот, който се намира в София – или в Красно село или в Манастирски ливади.
Знае, че след смъртта на И. Ж. съпругата му С. пуснала наемател в имота. Ищците
получавали наема по пощата, но някъде след 2014 г. плащА.ята спрели. Това знае от самата
С. Ж.а, която няколко пъти била ходила да си иска наема, после ищците предупредили
наемателя да освободи имота, но до ден днешен, въпреки спиране на плащането през 2012 г.
– 2014 г., това не е станало.
В хода на делото ответницата представи Декларация от дъщерята си, в която е отразено, че
тя живее в имота, а майка й я посещава няколко пъти седмично. Съдът намира, обаче, че
тази декларация няма правна стойност и не представлява доказателство, събрано по
предвидения в ГПК ред, пред вид факта, че по съществото си това са свидетелски показА.я,
които следва да бъдат дадени непосредствено пред съда, с оглед принципа на
непосредственост и устност на гражданския процес. Съдът приема за установено, обаче, че в
имота все още се намира ответницата П. И., пред вид заявеното от самата нея в отговора
на исковата молба, че понастоящем там живее дъщеря й заедно с внучката й, тъй като
имотът е предоставен на И., в качеството й на наемател, а тя, от своя страна, следва да бъде
отговорна към собственика, ако пусне в него трети лица, без негово съгласие.
Други доказателства, релевантни към правния спор, по делото не са представени.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
3

Съгласно чл. 108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основА.е за това.

Ревандикационният иск представлява вещен осъдителен иск, материализиращ правото
на невладеещия собственик, на онзи, който не притежава фактическото владение върху
собствената си вещ, да претендира лицето, което без да има собственост или право на
владение, упражнява върху нея фактическо господство, да му възстанови владението, респ.
да му предаде вещта.
При иска с правно основА.е чл. 108 ЗС ищецът дължи да докаже правото си на собственост
върху вещта, чието предаване или връщане се иска.
Ревандикационният иск съдържа две искА.я за защита - установяване,че ищецът е
собственик на процесния имот, и осъждане на ответника да му предаде владението на
същия, като на основА.е чл. 2 ГПК съдът дължи произнасяне по всяко от двете искА.я с
отделен диспозитив: установителен диспозитив относно правото на собственост на ищеца и
осъдителен диспозитив по претенцията за предаване владението на имота.
Именно това е приел и ВКС в постановеното ТР № 4/14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на
ОСГК на ВКС, постановявайки че предмет на делото по този иск е правото на собственост
на ищеца. Искът съдържа в себе си две искА.я за правна защита, отправени до съда: искане
да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и
искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. ВКС е
постановил, че, за да бъде решен предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор,
на тези две искА.я следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като
само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението, препращайки и
към Мотивите към т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.гр.д. № 1 от
2000 г. на ОСГК на ВКС.
Според ТР № 4/14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, ако в хода на делото бъде
установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и
ответникът го владее без основА.е, противопоставимо на собственика, съдът следва да
уважи и двете искА.я: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на
собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде
владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл.108 ЗС не бъде
установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съдът ще отхвърли и
двете искА.я за защита.
В настоящия случай безспорно от всички представени доказателства се доказа, че ищците са
собственици на процесния имот.
Не се оспорва, че понастоящем ответницата е във владение на имота, за който първоначално
е заплащала наем, а, след 2013 г., е променила А.муса си и понастоящем го обитава без
4
заплащане на наем. В тази връзка съдът намира, че останаха недоказА. в хода на делото
твърденията на ответницата, че в имота сега живеят дъщеря й и внучката й, срещу
заплащане на тока и водата, по уговорка със С.Н. Ж.а. Ответницата не представи
доказателства за тези си твърдения, а представената от нейната дъщеря декларация не
представлява годно доказателство по смисъла на ГПК, пред вид принципа на
непосредственост и устност на гражданския процес.
Следователно безспорно се доказа фактическият състав на иска с правно основА.е чл. 108
ЗС – наличие на собственост от страна на ищците и владение от страна на ответницата,
който фактически състав обвързва настоящия състав да се произнесе и по двете искА.я - с
установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищцовата страна и с
осъдителен диспозитив, осъждащ ответницата да й предадат владението върху спорния
имот.
По изложените съображения и пред вид доказването на всички предпоставки от
фактическия състав на предявения ревандикационен иск, съдът счита, че той е основателен
и доказан и следва да бъде уважен, като, пред вид изхода на делото, на ищците бъдат
присъдени разноски така, както са сторени, съобразно представен списък, в размер, както
следва: д.т. за производството пред СГС - 285, 97 лв. и 4 800 лв. адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на П. А. И., ЕГН **********, София, ул. „*******,
че А. И. П., ЕГН **********, М. И. Д., ЕГН ********** и В. И. Ж., ЕГН **********,
всички със съдебен адрес: София, бул. „******* чрез адв. С. И. и адв. Г. Ф. от САК, са
собственици на следния недвижим имот::
Поземлен имот, пл. № 619, кад. лист 569 от Архивния кадастрален план на София, с
идентификатор 68134.1006.244, заснет след влизане в сила на КК на гр. София, одобрена
със Заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК представляващ
част от недвижим имот пл.№ 4864, к.л. 569, от Кадастрален план, емисия към 1956 г., с
административен адрес на имота:гр. София, район Триадица, ул. „*******., и
ОСЪЖДА П. А. И. да предаде А. И. П., М. И. Д. и В. И. Ж. владението на описА.я имот, на
основА.е чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА П. А. И. да заплати на А. И. П., М. И. Д. и В. И. Ж. разноски по делото, както
следва: д.т. за производството пред СГС в размер 285, 97 лв. и 4 800 лв. адвокатски
хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от връчването му на
стрА.те.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5
6