Р Е Ш Е Н И Е
№
01.10.2020г.
гр.Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
административен съд, в публично заседание на седемнадесети септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бистра Бойн
при секретаря Св.Атанасова, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 288
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.186 ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/,
вр. чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „П.А.Г.“ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя П.А.А., депозирана чрез
упълномощен представител адв.С.Е.от ШАК, против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 129-ФК/04.06.2020г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“- гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП-
гр.София, с която на оспорващия е наложена ПАМ– запечатване на търговски обект,
представляващ кафе-автомат за топли напитки, находящ се на адрес гр.Шумен,
пл.Възраждане, пред старата поликлиника (АСМП-МЦ „Свети Иван Рилски“) и е
забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“
от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС. В жалбата се релевират доводи за отмяна на обжалваната заповед за налагане
на ПАМ, като неправилна, незаконосъобразна, немотивирана и издадена в нарушение
целта на закона, както и от некомпетентен орган. Изложени са и съображения
досежно съществено разминаване в часовете на посочената проверка в документите
и относно липсата на мотиви на административния орган, които са е съществен
елемент от волеизявлението на оспорения административен акт. Освен това,
обжалваната заповед била постановена в несъответствие с целта на закона и в
нарушение на принциП.на съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК. Моли съда
въз основа на изложените съображения, да постанови решение, с което да отмени
оспорената заповед. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, но изпраща процесуален представител, който поддържа изцяло депозираната
жалба и я допълва със съображения, че не са били налице основанията за налагане
на ПАМ- запечатване на обекта за 14 дни, понеже дружеството своевременно е
отстранило констатираните нередовности. Прави искане за присъждането на
деловодни разноски в минимално предвидения в Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения размер, при условията на представителство по чл.38
ал.2 от ЗА.
Ответникът,
редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. Депозирано е
становище от ст.юрисконсулт С.а, в което се излагат съображения досежно
неоснователността на депозираната жалба, поради издаване на обжалваната заповед
за ПАМ от компетентен орган, при спазване на административно производствените
правила,при наличие на всички материалноправни предпоставки и в съответствие с
целта на закона.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, както и след цялостна
проверка на оспорения административен акт, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно Протокол
за извършена проверка серия АА № 0354411 от 03.06.2020г., служители на ГДФК на
НАП извършили проверка на търговски обект– Вендинг кафе автомат за топли
напитки, находящ се на адрес гр.Шумен, пл.Възраждане, пред старата поликлиника
(АСМП-МЦ „Свети Иван Рилски“), стопанисван от „П.А.Г.“ ООД- ***, при която било
установено, че дружеството, като задължено лице по чл.3 от наредба №Н-18/2006г.
на МФ няма монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално
устройство– ФУВАС за регистриране и отчитане на оборотите от извършените
продажби от датата на започване на дейността на обекта– 03.06.2020г., с което е
нарушило разпоредбите на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г.
При
проверката на 03.06.2020г., в 15,30ч. при извършена контролна покупка на 1бр.
кафе на стойност 0.40лв., заплатена чрез 2 броя монети по 0,20ст., чрез вендинг
автомата от орган по приходите, съоръжението не е визуализирало на дисплей,
като такъв липсвал, необходимата информация (фискален бон) при продажбата поради
липса на инсталирано, въведено в експлоатация и регистрирано в компетентната ТД
на НАП, офис Шумен ФУВАС. Няма данни да е била извършена проверка на касовата
наличност, която да установи налични средства и съответно липсва опис на
наличните средства. Няма и данни дали същите са регистрирани от фискално
устройство, свързано с дистанционна връзка с НАП. В този смисъл не бяха и
събрани гласни доказателствени средства чрез проведен разпит на проверяващите
служители на ТД на НАП- св.В.К. и Д.Г..
С Акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ № F551764/08.06.2020 година/л.8/ е започнало
административнонаказателно производство срещу „П.А.Г.“ ООД- *** за извършено
нарушение по чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на Министерство на финансите
във вр. с чл.3 ал.8 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006год. на МФ и чл.118 ал.1 от ЗДДС, затова, че на 03.06.2020 година в
16,20 часа в търговски обект по смисъла на пар.1 т.41 от ДР на ЗДДС- вендинг
кафе-автомат с изградено електрическо захранване, находящ се в гр.Шумен, е
установено,че дружеството, което го стопанисва, в качеството си на лице по чл.3 Наредба Н-18/13.12.2006год. на МФ, не
е монтирало и въвело в експлоатация и не използва регистрирано в НАП ФУВАС от
датата на започване на дейността на обекта. АУАН бил връчен на управителя на
дружеството с посочени възражения, че вече бил монтиран фискален апарат. Към
момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело, няма данни по
отношение на нарушението да е било издадено НП.
Въз основа
на тези факти административният орган приел, че дружеството жалбоподател е
нарушило чл.7 ал.1 във вр. с чл.3 ал.8 от Наредба № Н-18/2006г., във връзка с
чл.118 ал.4, т.1 от ЗДДС. Извършеното нарушение е счетено като основание за
налагане на ПАМ по смисъла на чл.186 ал.1 т.1 б. „б“ от ЗДДС. Със Заповед №129-
ФК/04.06.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/-
запечатване на търговски обект- представляващ Вендинг кафе-машина и е забранен
достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл.186 ал.1 т.1 б. „б“ от ЗДДС
и чл.187 ал.1 от ЗДДС. Заповедта постановява запечатването да се извърши в
срок незабавно от датата на връчване на
заповедта, при задължителното присъствие на представител на дружеството.
При
връчването на заповедта на търговеца ЗППАМ на 24.06.2020г. е определена дата и час на
извършване на фактическите действия по запечатване на обекта- 24.06.2020год. в
12.00ч.. Със същата е указано на търговското дружество, че изпълнението на
наложената с тази заповед ПАМ ще бъде прекратено на основание чл.187 ал.4 от ЗДДС по писмена молба на задълженото лице, подкрепена с доказателства, че
наложената глоба или имуществена санкция е заплатена изцяло.
Несъгласен с
постановената заповед за налагане на ПАМ, на 07.07.2020г. адресатът на
заповедта депозирал настоящата жалба с
вх.№ДА-01-1708 директно пред Административен съд-Шумен, с искане за отмяната й.
При така
установените факти и обстоятелства съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежна страна- адресат на заповедта за налагане на ПАМ- запечатване
на търговски обект, породило неблагоприятни правни последици за оспорващото дружество.
Обжалването на административния акт е извършено при наличие на правен интерес,
поради което е допустимо за
разглеждане.
Съдът приема
жалбата за основателна, предвид следните съображения:
Заповедта е
издадена от компетентен орган– началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП -арг. чл.186 ал.3 от ЗДДС, вр. чл.7 ал.1 т.3 от Закона за Националната
агенция за приходи /ЗНАП/.Видно от приложената на л.30 от делото Заповед
№ЗДУ-ОПР-16 от 17.05.2018год. е налице постановена заповед от изпълнителния
директор на НАП за оправомощаване на
основание чл.10 ал.1 т.1 от ЗНАП на началниците на отдели „Оперативни дейности“
в дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на
ПАМ- запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС, поради което съдът с оглед
доказателствата приема,че атакуваната заповед за налагане на ПАМ е постановена
от надлежно оправомощен компетентен административен орган.
Административното
производство е започнало въз основа на извършена проверка на 03.06.2020 година,
обективирана в протокол от същата дата /л.24-26/, връчен на представител на
дружеството. Горното представлява уведомление за започналото административно
производство, арг. чл. 26, ал. 1 от АПК.
Заповедта
отговаря на изискванията на чл.59 ал.2 от АПК. Органът е изложил фактите, въз
основа които е приел, че са налице основанията по чл. 186, ал.1 т.1 б. „б” от ЗДДС. В заповедта се съдържа достатъчно описание на запечатания обект. Обектът е
индивидуализиран с адрес и описание на предмета на дейност, която се извършва в
него. Изложени са и мотиви досежно продължителността на наложената принудителна
административна мярка.
Разпоредбата
на чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18 от 2006 год. предвижда,че всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стока и услуги във или от
търговски обект чрез издаване на касова бележка от фискално устройство или
касова бележка от ИАСУТД,
с изключение
на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит
или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод.Съгласно
разпоредбата на чл.3 ал.8 от ЗДДС лице,което извършва продажби на стоки и услуги чрез автомат на самообслужване с
електрическо захранване, с изключение на услуги по обмен на валута е длъжно да
регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ
продажбата се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ /т.1/
или чрез фискално устройство по чл.2 ал.2 т.2, което се вгражда в автомата,като
фискалният бон, регистриращ продажбата се издава на хартиен носител /т.2/.
Съгласно предвиденото в чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на МФ,
лицата по чл.3 са длъжни да монтират въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
Наредбата е
издадена на основание чл.118, ал.2 и 4 от ЗДДС. В ал.1 на чл.118 ЗДДС, възпроизведена частично в чл.3 ал.1 от Наредбата, се определя, че всяко регистрирано
и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен
документ. От редакцията и тълкуването на цитираните разпоредби следва изводът,
че задължението на лицата по чл.3 от наредбата за монтиране, въвеждане в
експлоатация и използване на регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на
започване дейността на обекта е свързано със задължението за регистриране и
отчитане на всяка продажба,извършена чрез автомат на самообслужване, каквото
представляват вендинг кафе-автоматите, посредством ФУВАС, при което фискалният
бон, регистриращ продажбата само се визуализира на дисплея, без да се
материализира на хартиен документ.
В случая
няма спор, че в деня на проверката- 03.06.2020год.,
служител на ТД гр. Варна на НАП извършил контролна покупка на 1 бр. кафе на
стойност 0.40ст.,заплатени с монети 2бр. по 0.20ст. от търговски обект Вендинг
кафе-автомат за топли напитки, находящ се в гр.Шумен, пл.Възраждане, стопанисван
от „П.А.Г.“ ЕООД с ЕИК *********. Установено е още, че не се визуализирал номер
на фискален бон на дисплея с час и стойност на покупката понеже нямало дисплей
на вендинг автомата. Било констатирано, че автоматът няма регистриран ФУВАС,
като липсват данни по какъв начин и дали е направена справка в НАП на
рестрирани фискални устройства. Не било извършено и преброяване на налични суми
в кафе-автомата.
Съдът
установи, че е налице съществено разминаване в часа на установяване на
нарушението, който е моментът на извършване на контролната покупка и нерегистрирането
на продажбата с ФУВАС. В обстоятелствената част на Протокола е посочен час-
15,30ч., в началото на протокола часът е 16,20ч., като това е и часът на
нарушението в съставения АУАН. Горното обстоятелство е обяснено в съдебно
заседание от служителите на НАП, като резултат на времето, необходимо за
установяването на собственика на машината. Но доколкото в протокола липсва
посочен начален и краен час на проверката и разминаването е възприето и в АУАН,
хипотезата на продължителна проверка, не следва да бъде приемана служебно от
съдебният състав, тъй като не е документирана по надлежния ред в протокола.
При
извършената покупка няма данни в протокола стоката да е била предоставена, като
такива се съдържат едва в свидетелските показания на служителите на НАП. Поради
което, съдът приема, че липсват безспорни доказателства за това, че в 15,30
часа на 03.06.2020г. е била извършена продажба, при която продавачът в
нарушение на задължението си е пропуснал да издаде фискален бон.
Съдът приема
за установено въз основа на приетото в Определение постановено от настоящия съд
по ч.а.д. № 265/20г. относно спиране на предварителното изпълнение на
процесната заповед, че към датата на връчване на заповедта ФУВАС, поставено на
вендинг машината отчита и отразява в системата на НАП извършените покупки, което
обуславя извода, че констатираното от проверяващия екип нарушение е било
отстранено. По отношение на горното обстоятелство също няма спор между страните,
въпреки, че доказателства по настоящото дело не бяха представени от
жалбоподателя.
Видно от Протокола
за извършена проверка няма събрани доказателства - опис на паричните средства,
от които да е виден размерът на оборота
от ФУ на търговеца в деня на проверката. Такъв извод се прави единствено
от местоположението на вендинг машината- пред медицински център в гр.Шумен. Липсват
данни какви са размерите на обичайните обороти на търговци с такава дейност, за
да се изведе заключение, че тези на жалбоподателя обуславят запечатване на
търговския обект, поради съществуващата възможност от извършването на нови
нарушения, от които за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими
вреди,засягащи пряко интересите на държавата, с оглед на което съдът счита, че
в конкретния случай запечатването на търговски обект за 14дни и забраната за
достъП.до него няма да постигнат предвидените в чл.22 от ЗАНН цели. Още повече че
констатираното нарушение е било отстранено веднага, което обстоятелство не е
било съобразено от административнонаказващия орган.
Съобразно разпоредбата на чл.22 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ ПАМ се налагат с цел
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В конкретния
случай се касае за превантивна принудителна мярка, целта на която е да
предотврати извършването на едно неправомерно деяние.
Съобразно
трайно установените в теорията и съдебната практика критерии за класифициране,
принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или
да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните
последици от него. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва
да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на нарушения
по чл.186 ал.1 от ЗДДС. Налагането на принудителна административна мярка,
изразяваща се в запечатване на обекта, дори да е установено някое от
нарушенията на тази разпоредба, не отговаря на нито една от целите на ПАМ,
които са закрепени в закона, по-специално в чл.22 от ЗАНН.
На първо
място предвид обстоятелството, че към момента на постановяване на заповедта за
прилагане на ПАМ не е безспорно установено нарушение в следствие на липсата на
фискално устройство, то липсва основанието за налагане на ПАМ.
Освен това посочените
в мотивите относно срока на мярката цели "за да се гарантира, че всички
лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи" са
несъстоятелни, общо формулирани и абстрактни, несъобразени със спецификата на
конкретния казус. Наложената ПАМ-запечатване на търговския обект- вендинг кафе-
автомат не би могло да доведе до
предотвратяване или преустановяване на нарушението, за което е издадена
оспорената заповед, тъй като същото е довършено към момента на установяването
му и отстранено след констатирането му. В случая прилагането на принудителна
административна мярка, не само не би постигнала нито една от целите на
административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата на
жалбоподателя, доколкото го възпрепятства да упражнява търговска дейност за
определен срок. Действително, докато е възпрепятстван да упражнява търговска
дейност, адресатът на принудителната мярка ще бъде лишен от възможността да
извърши нови подобни нарушения, но възпиращото действие е възложено на
системата на санкции, а не на административната принуда. Несъстоятелни и изцяло
необосновани с оглед материалите по преписката се и релевираните от органа
доводи, че за извършване на промяна в организацията на дейността на конкретния
обект е необходим определен срок, при положение,че констатираното нарушение от
този вид е първо такова и липсват доказателства, установяващи трайно създадена
организация от страна на субекта на нарушението и незаконосъобразни практики в
търговския обект.
В самата
заповед е посочено, че на основание чл.187 ал.4 от ЗДДС изпълнението на ПАМ ще
бъде прекратено, ако жалбоподателят представи доказателства, че е заплатил
наложената санкция. Предвидената в ЗДДС санкция за такова нарушение се определя
от административно наказващия орган при издаване на НП, което е част от
налагане на административно наказание на търговеца по реда на ЗАНН. Видно от
доказателствата по делото, към момента на издаване на процесната заповед все
още липсва и не е налице издадено наказателно постановление. Издадената в
конкретния случай преди издаването на наказателно постановление заповед за ПАМ
предотвратява преди всичко извършването на търговска дейност и реализирането на
приходи от страна на оспорващото дружество, като по този начин освен че
ограничава в значителна степен правата на търговеца, води и до пропуснати
приходи за държавата от данъци, което не съответства на целта на закона.
Не на
последно място съдът, счита че определеният срок на принудителната мярка не е
съобразен с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
посочени по-горе, поради което следва да се приеме, че не е спазен принципът за
съразмерност, предвиден в чл.6 АПК. Административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава, като административният
орган трябва да се въздържа от актове и действия, които могат да причинят
вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Запечатването на обекта за срок
от 14 дни засяга съществено правната сфера на адресата на мярката и е явно
несъизмеримо с преследваната от закона цел. Независимо, че определянето на
срока се извършва от органа при условията на оперативна самостоятелност, то
дължимата преценка следва да е адекватна
на тежестта на извършеното нарушение и на законоустановената цел.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че така наложената ПАМ си поставя цели,
противоречащи на законоустановените цели на административната принуда и е
постановена в нарушение по чл. 146, т. 5
от АПК и на принциП.за съразмерност по чл.6 ал.5 от АПК, поради което се явява незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
Предвид
изхода на спора и с оглед своевременно направено искане за присъждане на
сторените по делото разноски, съдът намира, че следва да осъди НАП, в чиято
структура е административният орган, да заплати на жалбоподателя разноски по
делото в размер на 50 лева платена държавна такса. По отношение на претенцията
за присъждане на адвокатското възнаграждение в размер определен от съд по реда
на чл.38 ал.2 изр. второ от ЗА, съдът установи, че по делото е
представен Договор за правна защита и съдействие №**********/03.07.2020г., в
който изрично е вписано, че се оказва безплатна адвокатска помощ на основание чл.38 ал.1 от ЗА. Съгласно чл.38 ал.1 т.1-т.3 от ЗАдв, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка; материално
затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист, като съгласно практиката на
ВАС, няма правна възможност да бъде задължаван адвокатът да доказва наличието
на предпоставките по чл.38 ал.1 ЗАдв. /Определение № 6698 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм.д. №5926/2016 г., Vо./ Следователно,
за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатно
оказана адвокатска помощ и съдействие, предпоставките са две: да е оказана
безплатно адвокатска помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона
категории лица и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена
за разноски./Определение № 21 от 13.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2804/2015
г., III г. о., ГК И ДР./ По настоящото дело не е посочено, както в договора,
така и в пледоарията, коя точно е предпоставката по чл.38 ал.1 от ЗА за
оказване на безплатната адвокатска помощ, по отношение на юридическото лице-
жалбоподател, като предвид търговското му качество е явно, че не биха могли да
са налице първите две точки в закона. В практиката на ВКС константно се приема,
че липсва основание за прилагане на разпоредбата на чл.38 ал.1 т.2 ЗА по отношение на търговски дружества/Определение № 107
от 27.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 1001/2011 г., II т. о., ТК и др./. По
отношение на лицата в т.3 от чл.38 ал.1 от ЗА, е прието, че юридическо лице не
попада в нито една от трите хипотези на ал.1 на чл.38, включително и в кръга на
физическите лица, очертан в т. 3/Определение № 2136 от 11.02.2011 г. на ВАС по
адм. д. № 8907/2010 г., IV о./ Поради което, съдът не следва да уважи искането
за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
129-ФК/04.06.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - гр.Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП- гр.София, с която на оспорващия „ПА А.Г.“ООД
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя П.А.А. е наложена ПАМ– запечатване на търговски обект, представляващ
кафе-автомат за топли напитки, находящ се на адрес гр.Шумен, пл.Възраждане,
пред старата поликлиника (АСМП-МЦ „Свети Иван Рилски“) и е забранен достъпът до
него за срок от 14 дни на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС и чл.187 ал.1
от ЗДДС.
ОСЪЖДА НАП да заплати на „ПА А.Г.“ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя П.А.А. разноски по делото в размер на 50лв. (петдесет)
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, определено при условията на чл.38 ал.2, във вр. с
ал.1 от Закона за адвокатурата, дължимо за осъщественото безплатно процесуално
представителство, защита и съдействие на оспорващия „ПА А.Г.“ООД с ЕИК ********* по адм.д.№ 298/2018г. по описа на
ШАдмС.
Решението може
да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото, решение
да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
СЪДИЯ: