О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №111
Гр.В.
09.11. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВИДИНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН съд в закрито заседание на ………………………ноември две хиляди и двадесета
година в
състав окръжен съдия Г.
Й.
при
секретаря .............. и в присъствието на
прокурора....................
……………………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Й.
гр.д. № 24
по описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното :
Постъпила е молба
вх.№260673/14.10.2020 г. от „КТБ“АД
–в несъстоятелност,с която се моли делото да бъде насрочено в открито съдебно
заседание .
След
като взе предвид постъпилата молба и извърши служебна проверка в деловодството
на Окръжен съд-В. относно наличието на висящи дела ,имащи сходен предмет и страни Съдът намира искането за основателно поради
следното :
Към
настоящият момент ищецът няма качеството на кредитор на несъстоятелния длъжник,установено
с влязло в сила решение ,а вземането на кредитора е спорно и е предмет на
т.д.№54/2020 г. по описа на Окръжен съд-В.
Всички предявени от
„КТБ“АД вземания в производството по несъстоятелност са включени в списъка на
неприетите вземания .Ищецът „КТБ“АД не е включен в списъка на приетите предявени
вземания .
С определение № 56 от
30.07.2020г. по търг. дело № 1 8/2018г. по описа на Окръжен съд-В. съдът е оставил
без уважение възраженията на „К. т. б.“ АД /н/ против списъците на неприетите
вземания, в които са включени всички предявени от банката вземания срещу „Е. П.“
АД .
Със същото определение
съдът по несъстоятелността е одобрил списък на неприети вземания в срока по чл.685
от ТЗ представен с молба с вх.№2072/27.06.2018г., в който е включено предявено
вземане на „К. т. б.“ АД /н/ в размер 29 279 981,93 щ.д., чиято левова
равностойност е 48 244 919,03 лв. по Договор за синдикиран банков кредит от
15.12.2011 г. и вземане в размер на 15 130 457,73 щ.д., чиято левова
равностойност е 24 930 606,51 лв. по Договор за банков кредит от 11.07.2013г.
Със
същото определение е одобрен и списък на неприети вземания, предявени в срока
по чл.688 от ТЗ представен с доклад с вх.№2589/23.08.18г., в който е включено
предявено вземане на „К. т. б.“ АД /н/ в размер 73 382 081,75 щ.д., чиято
левова равностойност в 120 948 347,14 лв. по Договор за банков кредит от
12.02.2013г. и Договор за поръчителство от 12.02.2013 г., вземане в размер на
27 899 392,57 щ.д., чиято левова равностойност е 45 983 778,83 лв. по Договор
за банкова кредитна линия от 26.02.2014г. и Договор за встъпване в дълг от
26.02.2014г. и вземане в размер на 19 493 248,49 щ.д., чиято левова
равностойност е 32 128 772,16 лв. по Договор за банков кредит от 27.03.2014г. и
Договор за встъпване в дълг от 27.03.2014г.
Въз
основа на посоченото по-горе определение ищецът „КТБ“ АД е предявил три иска с
правно основание чл. 694 от ТЗ - търг.
дело № 52/2020г. търг. дело № 53/2020г. и търг. дело № 54/2020г. по описа на
Окръжен съд-В..
След
служебна проверка Съдът констатира ,че Търг. дело № 52/2020 г. по описа на Окръжен
съд-В. и търг. дело № 53/2020г. по описа на Окръжен съд-В. нямат за предмет
установяване на качеството на кредитор на „КТБ“АД /н./ ,тъй като техният
предмет е установяване ,че не съществуват вземанията на други кредитори
,включени в списъците на приетите вземания .Това са кредиторите „Р. И. л.“АД и „К. а. м.“,а делата са съответно търг. дело
№ 52/2020 г. по описа на Окръжен съд-В. и търг. дело № 53/2020г. по описа на
Окръжен съд-В..
Търг. дело № 54/2020г.
по описа на Окръжен съд-В. има за предмет установяване на вземане на банката
срещу „Е. п.“АД /н./ в размер на 44 410 439,66 лв.,произтичащи от два
договора за кредит :
-вземане,произтичащо от произтичащо
от договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. в размер на
29 279 981,93 лв. и
-вземане по договор за
банков кредит от 11.07.2013 г. в общ размер на 15 130 457,73 лв./л.154-164
от т.24/.
По търг. дело № 54/2020г.
по описа на Окръжен съд-В. ще се реши
със силата на пресъдено нещо дали „К. Т. Б.“ АД има качеството на кредитор,
респективно дали има вземания от „Е. П.“ АД, а този въпрос безспорно е от
значение за правилното решаване на настоящия спор. Това е така, защото една от
материалноправните предпоставки за уважаването на иска по чл.135 ЗЗД е ищецът
да има качеството на кредитор, който е увреден от действие на длъжника си. Съгласно
т.2 от ТР № 2 от 09.07.2019г. на ОСГТК по т. д. № 2/2017 е налице връзка на
преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ТПК между настоящото съдебно
производство и търг. дело № 54/2020 г. по описа на Окръжен съд-В. .По силата на
ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г.
и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д. № 8/2013 г. на ОСГТК основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т.
4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален
и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или
факти, релевантни за субективното право по спряното производство.
Обусловеността между споровете, предмет на всяко от съответните дела, се
основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги
факти като съдържание на конкретните правоотношения.
Връзката между делата,
която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две
спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е
конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността
на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките
на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в
това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на
правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по
разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора.
Необходимостта от съдебна преценка за наличие на преюдициална връзка и акт на
съда, постановяващ спирането на обусловеното делото, не променя абсолютния
характер на пречката и императивността на процесуалното правило. Съдът е длъжен
да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се
противопоставили на спирането. Поради това, наличието на обуславящо дело, без
значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и
кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да
бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 291 - чл.
298, чл. 300, чл. 302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за
упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело
.
По принцип правото на кредитора да иска
обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по
реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това
вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да
бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от
положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти
/предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а
потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си
сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението,
легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато
Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането)/. Той може да приеме
обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. При това
положение наличието на паралелен процес, който има за предмет признаване или
отричане на вземането на кредитора - т. е. установяване наличието на
действително вземане - е от значение за правилното решаване на спора по
отменителния иск по чл. 135 ЗЗД /обстоятелството, че успешното провеждане на
иска за вземането не е процесуална предпоставка за предявяването на Павловия
иск, само по себе си не означава, че между двете производства не е налице
връзка на обусловеност/. Признаването или отричането на вземането ще рефлектира
върху преценката дали ищецът действително има качество на кредитор с права по
чл. 135 ЗЗД, респективно върху основателността на предявения иск. Между двете производства
е налице връзка на преюдициалност, която попада в приложното поле на чл. 229,
ал. 1, т. 4 ГПК и е основание за спиране на производството по Павловия иск.
Приемането на противното би означавало отричане на наличието на действително
вземане на кредитора като материалноправна предпоставка за уважаването на
Павловия иск и би довело до ситуация, в която в производство по чл. 135 ЗЗД
длъжникът по едно несъществуващо или погасено по давност вземане на практика да
няма път, по който да се защити и да избегне уважаването на иска. Подобно
разрешение би резултирало в несправедливо разкъсване на връзката между
материалното правоотношение и съответното му проявление в процеса и би било в
разрез с принципите за правната сигурност /в този смисъл т.2 от Тълкувателно
решение № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК, докладчик съдиите
М. Р. и А. Б./.
Безспорно е ,че искът
,предмет на настоящото дело е П. иск /Чл.135 ЗЗД/ и че т.д.№54/2020 г. по описа
на Окръжен съд-В. има за предмет установяване наличието на действително вземане
.
Водим от
горното и на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
СПИРА
производството по т.д.24/2019 г. по описа на Окръжен съд-В. до приключване с влязло в сила съдебно решение
по
иска с правно основание чл. 694 от ТЗ за установяване на съществуването
на неприетите предявени вземания на „К. т. б.“ АД /н/ в производството по
несъстоятелност на „Е. П.“ АД /н/, а именно по търг. дело № 54/2020г. по описа на Окръжен съд В.
Препис от определението да се връчи на страните .
Определението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
едноседмичен срок от връчване на препис .
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :