РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. ХАСКОВО, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Р. З. Т.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20225600500311 по описа за
2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 34/10.03.2022 г., по гр. дело № 651/2021г. РС-Свиленград е
отхвърлил предявения от М. К. П. срещу „Кедър 2020" ООД, иск с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за признаване за
установено по отношение на „Кедър 2020" ООД, че дължи на М. К. П. сумата от 2000 лв.,
представляваща платена на отпаднало основание сума след разваляне на договор за
изработване на покривна конструкция на сграда в ***** от 21.10.2020 г., за която сума е
издадена Заповед № 92/31.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 454/202г. по описа на РС-Свиленград, като погасен чрез прихващане с
насрещното вземане на „Кедър 2020" ООД за сумата в общ размер на 2426,50 лв.,
представляваща възнаграждение за извършени СМР за обект в ****. С решението
първоннстанционният съд е осъдил М. К. П. да заплати на „Кедър 2020" ООД сумата от 350
лв. - разноски в заповедното производство, както и сумата от 1055 лв. - разноски в исковото
производство.
Недоволен от решението е останал въззивникът М. К. П., който в
законоустановения срок чрез пълномощника си го обжалва, с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност. Във въззивната жалба са изложени съображения за липса на
предпоставките за погасяване на вземането чрез прихващане, като са изложени и доводи за
неправилност на изводите на съда, направени въз основа на установената по делото
фактическа обстановка. Счита, че с ангажираните по делото доказателства, ответникът не е
успял да докаже възраженията си по исковата молба, както и наличието на предпоставките
за извършване на прихващане на вземания до размера на по-малкото от тях.
1
Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-
Свиленград и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи
изцяло предявения иск и да присъди в полза на въззивника разноски и за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на подадената въззивна
жалба от „Кедър 2020" ООД, чрез пълномощника му, с който се оспорва жалбата и се
излагат съображения за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция да
потвърди решението на РС- Свиленград. Претендират присъждането на разноски за
въззивното производство.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с
наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се
разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е в пределите на
правораздавателната власт на съда и е постановено при наличието на положителните и
липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.
Настоящият въззивен състав намира, че по делото са събрани всички относими и
необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената от районния съд фактическа
обстановка правилно е установена, поради което изцяло се споделя от въззивния състав.
С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи е необходимо да се
обсъди следното:
Пред първоинстанционния съд е бил предявен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД от М. К. П.
срещу „Кедър 2020" ООД за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца сумата от 2000 лв., представляваща платена на отпаднало основание сума след
разваляне на договор за изработване на покривна конструкция на сграда в **** от
21.10.2020 г., ведно със законната лихва върху нея от 10.06.2021 г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена Заповед № 92/11.06.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 454/2021 г. по описа на РС- Свиленград.
Ищецът твърди, че на 21.10.2020 г., в качеството на възложител, сключил с
ответника „Кедър 2020" ООД, в качеството му на изпълнител, договор с предмет:
„Изработване на покривна конструкция на притежаваната от него къща в *****".В
изпълнение на чл. 2.3 от договора, на 23.10.2020г. изплатил авансово сума в размер на 2000
лв. по сметка на изпълнителя. Срокът за изпълнение бил до 21.12.2020 г. След изтичане
срока на договора направил опити да се свърже с управителя на дружеството, но последният
не отговарял на телефонните му обаждания. След приключване на зимния сезон решил, че
няма интерес от сключения договор и през м. април 2021 г. ангажирал друга фирма да
изпълни ремонта,като взел и решение да развали договора.Изпратил писмо с което
уведомил ответника , че поради пълно неизпълнение и прекомерна забава счита договора за
развален. Уведомлението било получено от ответника на 30.04.2021 г. С оглед изложеното
счита сключения с ответника договор за развален и претендира връщане на авансово
платената сума в размер на 2000 лв. Ищецът депозирал пред РС - Свиленград и заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, което било
уважено. След като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът подал възражение срещу
издадената заповед ищецът предявил настоящия иск, за който е налице правен интерес.
2
Моли съда да уважи установителния иск като признае за установено по отношение на
„Кедър 2020" ООД, че дължи на М. К. П. сумата от 2000 лв., представляваща платена на
отпаднало основание сума след разваляне на договор за изработване на покривна
конструкция на сграда в ***** от 21.10.2020 г., за която сума е издадена Заповед №
92/31.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №454/2022г.
по описа на РС-Свиленград.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът „Кедър" ООД, е оспорил предявения
иск като неоснователен. Ответникът не оспорва, че е сключен договор за изработване на
покривна конструкция, като твърди, че преди изграждането й ищецът поискал от ответника
да се премахне старият покрив, да се изградят допълнителни носещи колони и да бъде отлят
бетонен пояс на сградата, да бъде налят бетонен пояс на каменната ограда на парцела, в
който се намирала сградата. Ответното дружество извършило строителните работи които
били на стойност 3776,50 лв., като за заплащането на извършената работа ищецът поискал
да прихванат с платения от него аванс за покрива в размер на 2000 лв, и доплатил още
1350 лв. Към момента ищецът останал да дължи още 426,50 лв. Страните уговорили и
изграждане на гредоред и на покривна конструкция на сградата, но поради липса на
средства от страна на ищеца не могли да започнат тези дейности.Според ответника ищецът
нямал нито материали, с които да започнат работа по покрива, нито средства, с които да ги
закупи. Прави възражение за прихващане на исковата сума с дължимото от ищеца
възнаграждение за извършени строителни работи в размер на 2426,50 лв.
С обжалваното решение Районен съд - Свиленград е отхвърлил предявения от М.
К. П. срещу „Кедър 2020" ООД, иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. I ГПК,
вр. чл.55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за признаване за установено по отношение на „Кедър 2020"
ООД, че дължи на М.К. П. сумата от 2000 лв., представляваща платена на отпаднало
основание сума след разваляне на договор за изработване на покривна конструкция на
сграда в *** от 21.10.2020 г., за която сума е издадена Заповед № 92/31.06.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 454/202г. по описа на РС-
Свиленград, като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на „Кедър 2020" ООД за
сумата в общ размер на 2426,50 лв., представляваща възнаграждение за извършени СМР за
обект в ******.
Настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло мотивите изложени от РС-
Свиленград в обжалваното решение, поради което препраща към тях, на основание чл. 272
ГПК.
При постановяване на решенето съдът е обсъдил в пълнота всички събрани по
делото доказателства и след съвкупната им преценка е достигнал до извода,че искът с
правно основание чл. 422, ал. 1. вр. чл. 415. ал. 1 ГПК. вр. чл. 55. ал. 1. предл. 3 ЗЗД следва
да се отхвърли като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника.
За уважаването на иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, ищецът следва да докаже наличието на действително
правоотношение по договор за изработване на покривна конструкция на сграда в ****,че е
заплатил на ответника авансово сумата в размер на 2000 лв., представляваща част от
уговореното възнаграждение по договор за изработка и че договорът е развален надлежно от
изправния кредитор поради виновно неизпълнение на договорно задължение на ответника.
По делото е безспорно установено, че страните са сключили договор за изработка
на покривна конструкция на сграда в ***** и че ищецът е заплатил на ответника авансово
сумата от 2000 лв., както и че договорът между страните е прекратен.Правото да се развали
двустранен договор кореспондира с липсата на интерес у страните, или у една от тях
облигационната връзка да продължи да съществува. В конкретния случай до изтичане
срока на договора - 21.12.2020 г., не е била изградена покривната конструкция на сградата и
никоя от страните не е изразила готовност облигационната връзка да бъде запазена и
договорът да бъде изпълнен. С оглед на това и поради установеното бездействие и на двете
страни, ищецът е отправил до ответника изявление за разваляне на договора, което е
получено от управителя на дружеството на 30.04.2021 г. И въпреки че отправената покана
3
не съдържа срок за изпълнение, от 30.04.2021 г. до датата на подаване на исковата молба -
26.08.2021 г., е изминал период от около четири месеца, който надвишава подходящия
според обстоятелствата срок за изпълнение на договор, поради което следва да се приеме,
че към датата на подаване на исковата молба не съществува между страните облигационна
връзка и сключеният договор е бил развален, на основание на който ищецът е заплатил
авансово сумата от 2000 лв. След като вече не съществува облигационна обвързаност
между страните поради разваляне на договора, следва да се приеме, че авансово заплатеното
възнаграждение е било дадено при отпаднало основание и предявеният установителен иск е
основателен и доказан.
Поради установяване дължимостта на главното вземане, на разглеждане
подлежи и възражението на ответника за прихващане на задължението на ищеца с
твърдяното вземане за възнаграждение по договора за изработка в размер на 2426,50 лв.
Възражението за прихващане е с правно основание чл. 266, ал. 1. вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД.За да се уважи възражението ответникът трябва да установи наличието на
действително облигационно правоотношение по договор за изработка с твърдения предмет,
изпълнителят по договора да е изпълнил точно в качествено, количествено и времево
отношение уговореното и да е предал изработеното на възложителя, а ищецът да е приел
извършената работа.
От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, неоспорено от
страните по делото се установява, че в имота на ищеца, находящ се в **** е имало
едноетажна жилищна сграда в ремонт и частично изградена масивна ограда. Сградата била
полумасивна, състояща се от три стаи и коридор, със стени от камък, кирпич и подзиждане с
тухли-четворки, без таван на помещенията, с бетонни пояси над зидовете, две бетонни
колони, двускатен покрив от дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. Оградата
била масивна, от каменна зидария, с той бетонни колони, бетонен пояс по цялата й дължина.
В заключението са описани установените на място СМР,както следва: Премахване на
стария покрив на сградата, сваляне на керемиди, почистване на замазка от пръст под
керемидите, разваляне на дъсчена обшивка под керемидите, демонтаж на дървена покривна
конструкция, почистване и изравняване на зидове от камък и кирпич, изхвърляне на
строителни отпадъци. Изграждане на бетонен пояс на сградата, кофраж на бетонни пояси,
монтаж на заготвена армировка за пояси, полагане на бетон, декофриране на пояси,
частично изграден гредоред на ниво тавани на помещенията с цел ползване като скеле за
изграждане на поясите, Изграждане на бетонен пояс на оградата: кофраж на бетонни пояси,
монтаж на заготвена армировка за пояси, полагане на бетон, декофриране на пояси, ръчен
изравнителен изкоп за три фундаменти на колони, полагане на бетон за фундаменти, кофраж
на три броя колони, вградени в стените на оградата, монтаж на заготвена армировка за
колони, полагане на бетон за колони, декофриране на колони и пояси. Изграждане на две
допълнителни носещи колони на сградата: ръчен изравнителен изкоп на фундаменти,
монтаж на армировка във фундаменти, полагане на бетон за фундаменти, кофраж на колони,
монтаж на заготвена армировка, полагане на бетон за колони, декофриране на колони.
Подграждане с тухли на бетонния пояс на сградата; Връзване/възстановяване на четири
броя пояси на сградата: изработка и връзване на доставена армировка за пояси.По сградата
и оградите на парцела били констатирани и други видове работи, които по данни от
страните и показанията на свидетелите А. А., Г.А. и П. А. са били извършени от други
изпълнители Тези СМР са изграждане на нова дървена покривна конструкция, покриване с
керемиди, ниска масивна ограда на парцела и др. Остойностяването на СМР е направено по
цени, публикувани в сп. „Справочник на цените в строителството", бр. 3/2020 г., към
момента на изпълнението,като в единичните цени са включени само разходи за труд с
допълнителни разходи, без разходи за материали и механизация. Пазарната стойност на
установените в имота строително-монтажни работи възлиза на 4787,25 лв. без ДДС или
5744,70 лв. с ДДС. За изясняване от кого са извършени описаните в заключението СМР, по
делото са разпитани в качеството на свидетели А. А., Г. А. и П. А., които са баща, брат и
годеница на управителя на ответното дружество. Показанията на свидетелите
4
кореспондират и с приложените фотоснимки, с които ответното дружество би могло да се
снабди единствено ако негови работници са извършвали строително-монтажни работи на
обекта.
Въпреки близката родствена връзка на управителя на дружеството с двама от
свидетелите техните показания следва да се приемат за обективни, безпротиворечиви тъй
като почиват на техни лични възприятия. От съвкупната им преценка се установява, че
първоначално уговорката между страните била да се направи нов покрив на сградата след
като премахнали стария покрив.Сградата била неустойчива и се появявали пукнатини, което
наложило да се изгради бетонен пояс.Изравнявали стените, за да стане поясът хоризонтален
и върху тях поставили греди, с цел да ги използват като скеле при наливане на бетон за
поясите. Когато наливали бетона разбрали, че ищецът не им бил платил. Дори използвали
старите греди от покривната конструкция, за да може да укрепят кофража на външните
стени. Строителните работи се извършвали от свидетелите А. А., Г. А., управителя Д. А. и
А.М. На оградата също сложили арматура и кофраж, а после налели бетон. Направили три
допълнителни колони, вградени в стените на оградата. Свидетелят Г. А. ходил с личния си
бус да товари изкривени железа за арматура от строителен склад на ищеца в ****, вместо да
им осигури нови. Не изградили покрива, тъй като ищецът М.П. не доставил материали и се
наложило в продължение на няколко дни да чакат да им доставят материали. Свидетелите
знаели, че първоначално ищецът превел 2000 лв., като поискал от тях да се прихванат парите
за ремонта на самата къща и оградата. В тази насока са и показанията на свид. П. А.,която
твърди, че присъствала на телефонен разговор между управителя Д. А. и ищеца при
който на въпроса кога ще му плати той отговорил,че няма пари.Случвало се работниците на
ответника да отидат до обекта и да няма материали, които ищецът не бил осигурил.
Въз основа на заключението на назначената съдебно-техническа експертиза и от
показанията на свидетелите А. А. и Г. А., следва да се приеме, че освен договор за
изграждане на покривна конструкция, страните са постигнали и съгласие ответникът да
извърши и твърдените в отговора на исковата молба СМР. Договорът за изработка е
неформален, поради което наличието на писмена форма не е условие за неговата
действителност. В случая е налице отделно договорно правоотношение, което е с различен
предмет от договора за изработване на покривна конструкция, поради което не може да се
приеме, че се касае за изменение на съществуващ между страните писмен договор, като за
установяването на тези обстоятелства са допустими и свидетелски показания.
С оглед изложеното и въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства се налага извода, че ответното дружество е изпълнило описаните в
заключението по съдебно-техническата експертиза СМР, които съвпадат с претендираните.
В разглежданата хипотеза липсата на съставени писмени документи от страните не
означава, че работата не е извършена.По делото не са ангажирани доказателства , които да
поставят под съмнение извода, че именно ответното дружество е изпълнило твърдените
СМР. Недоказани са и въведените от ищеца възражения, че тези дейности са извършени от
друг изпълнител. Този извод не се опровергава и от представените от ищеца фактура и
фискален бон от 29.06.2021 г. за заплащане на стойността на бетон за обект в ****** и 2 бр.
превозни билети от 22.06.2021 г. Фактът, че стойността на бетона е заплатена на 29.06.2021
г. не означава, че е положен точно на тази дата и не изключва възможността услугата да е
извършена, когато твърди ответникът, а именно през есента на 2020 г. както и че бетонът е
бил предназначен точно за имота на ищеца в ****, тъй като съгласно фактурата са
заплатени 12 куб. м., а според заключението по СТЕ са положени 15,90 куб. м. Относно
транспортираната на 22.06.2021 г. дървесина, също не би могло да се приеме, че е била
използвана за направата на кофраж, защото е била необходима дървесина и за изграждане
на покривната конструкция, за която не се спори между страните, че е била възложена на
друг изпълнител.
Ищецът не ангажира доказателства за направени възражения за неточно
изпълнение, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД, следва да се
5
приеме, че работата е извършена и приета без възражения. Приемането означава
одобряване на работата и за да се приеме че е налице одобряване, като съгласно закона
поръчващият следва да прегледа работата и да направи всички възражения за неточно
изпълнение - чл. 264, ал. 2 ЗЗД. В случай,че не направи възражения, работата се счита за
одобрена, като в този случай се прилага разпоредбата на чл. 264, ал.3 ЗЗД и работата се
счита за приета. С оглед изложеното ищецът следва да заплати стойността на извършените
СМР, която съгласно заключението на вещото лице по съдебно -техническата експертиза
възлиза на 4787,25 лв. без ДДС или 5744,70 лв. с ДДС. Доколкото според ответника
уговореното възнаграждение е в размер на 3776,50 лв., от която сума ищецът е заплатил
1350 лв. в брой, и незаплатеният остатък възлиза на 2426,50 лв., следва да се приеме,, че на
основание чл. 104, ал. 2 ЗЗД задължението на ответника за връщане на сумата от 2000 лв.
по разваления договор за изработка от 21.10.2020 г. е погасено чрез прихващане с вземането
му за стойността на извършените СМР в имота на ищеца в *** до размера на по-малкото.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен като погасен чрез
прихващане.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК, в полза на
въззиваемата страна, следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер на
500,00 лева - за адвокатско възнаграждение
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №34/10.03.2022 г.на Районен съд - Свиленград, по
гр. дело № 651/2021 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА М. К. П., ЕГН **********, адрес:*****, да заплати на „Кедър 2020"
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ****, разноски за възивното
производство в размер на 500,00 лева - за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6