Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 16.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 17728 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Ищецът „БНП П.П.Ф. СА.“,
Франция, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България
твърди, че по силата на Договор за потребителски заем № PLUS-12628063 от
29.01.2016 г. е отпуснал на И.С.Д. паричен кредит в размер на 915.20 лева.
Посочва, че сумата е изплатена на ответницата, като последната е удостоверила
това обстоятелство с полагане на подписа си в поле „удостоверение на
изпълнението“. Излага, че И.Д. се е задължила да погаси заема на 24 месечни
вноски – всяка по 53.96 лева, които включват дължимата главница, ведно с
оскъпяването ѝ съгласно годишния процент на разходите – 43.87 % и
годишния лихвен процент – 33.68 %. Поддържа, че ответницата е погасила 13
месечни вноски и е преустановила плащането на уговорените вноски на 20.04.2017
г. Позовава се на чл. 5 от договора, съгласно който вземането става изискуемо в
пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, като заявява,
че към 20.05.2017 г. ответницата е следвало да изплати пълния остатък по заема
в размер на 591.48 лева. Посочва, че предсрочната изискуемост е настъпила след
изпращането на уведомление до длъжника на посочения в договора за заем адрес. В
условията на евентуалност поддържа, че сумите са дължими поради изтичането на
погасителния план към 20.02.2018 г., която дата предхожда подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК. Твърди, че към настоящия момент И.Д. дължи на ищеца
следните суми: главница в размер на 502.56 лева, договорна лихва, начислена за
периода от 20.04.2017 г. до 20.02.2018 г. в размер на 88.92 лева и обезщетение
за забава, начислено за периода от 20.05.2017 г. до 11.05.2018 г. в размер на
49.90 лева.
Обосновава правния си интерес от предявяване на
иска с твърдения, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр. дело № 8510/2018 г. по описа на ВРС, връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Отправя искане до съда за приемане за установено,
че И.С.Д. дължи на „БНП П.П.Ф. СА.“, Франция, чрез
„БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България, следните суми:
1) сумата
от 502.56 лева – главница по Договор за потребителски заем № PLUS-12628063 от
29.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 31.05.2018 г. до окончателно изплащане на
задължението,
2) сумата
от 88.92 лева – договорна лихва, начислена по договора за кредит за периода от
20.04.2017 г. до 20.02.2018 г.;
3) сумата
от 49.90 лева – обезщетение за забава, начислено по договора за кредит за
периода от 20.05.2017 г. до 11.05.2018 г.,
за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 8510/2018 г. по описа на ВРС.
Претендира присъждане на извършените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал
писмен отговор.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 8510 по описа за 2018 г.
на ВРС, 39 състав, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото
производство. Същата е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в
срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК.
С исковата молба е представен Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-12628063 от 29.01.2016 г., сключен между ищцовото дружество и И.С.Д. /л. 15-19/. От неговото
съдържание се установява, че ищецът се е задължил да предостави на ответника
сума в общ размер от 915.20 лева, включваща кредит за потребителски цели в
размер на 800 лева и сума в размер на 115.20 лева за закупуване на застраховка
„Защита на плащанията“. Уговорено е заемът да бъде върнат на 24 месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 53.96 лева. Част от съдържанието
на договора е погасителният план, съгласно който крайният падеж на задълженията
по него е на 20.02.2018 г. Посочено е, че кредитополучателят следва да заплати
договорна лихва за ползването на заемната сума, като е предвиден лихвен процент
в размер на 33.68 % и годишен процент на раходите в
размер на 43.87 %. Изрично на последната страница от договора, непосредствено
преди мястото за полагане на подпис от кредитополучателя, е вписано, че с
подписването му кредитополучателят удостоверява, че е получил заемната сума.
На л. 42 от делото е приложена покана, с която
ищцовото дружество е уведомило ответницата за настъпила предсрочна изискуемост
на вземанията по процесния договор за потребителски кредит. Не са представени
доказателства обаче същата реално да е достигнала до адресата.
Съгласно заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
подробно и добре аргументирано, непогасената главница по договора за кредит
възлиза на 502.56 лева. Вещото лице е изчислило, че дължимата договорна лихва
по кредита е в размер на 88.92 лева, като видно от таблицата – приложение към
заключението, тя е начислена за периода от 20.04.2017 г. до 20.02.2018 г.
Посочено е, че за исковия период от 20.05.2017 г. до 11.05.2018 г. е начислено
обезщетение за забава върху дължимите суми по договора за кредит, както следва:
31.05 лева – върху просрочената главница и 6.85 лева – върху просрочената
договорна лихва.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Както по-горе бе изложено, в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на
настоящото производство. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил установителен иск за вземането. Поради изложеното съдът
намира, че се породил правен интерес от провеждане на настоящото производство и
същото е допустимо.
За да бъдат уважени предявените
искове, следва да се установи наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1) наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение
между ищцовото дружество и ответницата по Договор за потребителски заем № PLUS-12628063
от 29.01.2016 г.; 2) реалното предоставяне на ответницата на заетата сума в
размер на 915.20 лева; 4) настъпването на падежа на вземанията по договора за
кредит.
От представените по делото
писмени доказателства се установява по безспорен начин съществуването на
облигационна връзка по договор за потребителски кредит, сключен между ищцовото дружество и ответника. Настоящият съдебен
състав намира, че същият отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма и клаузите
му са формулирани по ясен и разбираем начин. В него са отразени
индивидуализиращите данни на страните, посочени са размерът на получената сума,
общият размер на сумата, която следва да бъде върната, годишният процент на
разходите, както и дължимата фиксирана лихва в процентно изражение. Договорът
съдържа и погасителен план, в който са описани размерът, броят, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски. Изрично с подписването му
ответникът е признал, че е получил заемната сума, поради което и безспорно за
него е възникнало задължението да я върне в уговорения срок.
По делото не се установява да е
обявена предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит, в каквато
насока са изложените в исковата молба твърдения. Както по-горе бе изложеното,
не са ангажирани доказателства изправеното до кредитополучателя уведомление за
предсрочна изискуемост реално да е достигнало до него. Независимо от
изложеното, безспорно е настъпила изискуемостта на всички вземания по договора
с изтичане срока на договора на 20.02.2018 г.
Поради така изложените съображения и
доколкото размерът на претендираните задължения за главница и договорна лихва
се потвърждава от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, тези искове
следва да бъдат уважени.
Що се отнася до претенцията за
обезщетение за забава, изрично с уточняващата си молба от 27.12.2018 г. /л.
38-39/ ищецът е заявил, че се претендира законната лихва, начислена върху
главницата по договора за периода от 20.05.2017 г. до 11.05.2018 г. Доколкото
съгласно изчисленията на вещото лице същото възлиза на 31.05 лева, искът следва
да бъде уважен до този размер, като за разликата до пълния предявен размер на
вземането от 49.90 лева той следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед
изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца искане, съобразно
задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното
производство разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 72.80 лева.
В исковото
производство ищецът е извършил разноски за заплатена държавна такса в размер на
125 лева, депозит за особен представител в размер на 300 лева и депозит за съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 150 лева. На същия съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде
определено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева. При съобразяване
на размера на реално извършените разноски на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за исковото производство съразмерно на уважената част от исковете в
общ размер от 655.16 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ответникът И.С.Д., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на
ищеца „БНП П.П.Ф.“ С.А.,
Франция, рег. № ********* чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“,
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, следните
суми: СУМАТА ОТ 502.56 лева /петстотин и два лева и
петдесет и шест стотинки/ – главница по Договор за потребителски заем №
PLUS-12628063 от 29.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.05.2018 г. до окончателно изплащане
на задължението; СУМАТА ОТ 88.92 лева /осемдесет и осем лева и
деветдесет и две стотинки/ – договорна лихва, начислена по договора за
кредит за периода от 20.04.2017 г. до 20.02.2018 г.; СУМАТА ОТ 31.05 лева /тридесет и един лева и пет стотинки/ –
обезщетение за забава, начислено по договора за кредит за периода от 20.05.2017
г. до 11.05.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 8510/2018 г. по описа на ВРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за забава – за разликата над уважения размер
от 31.05 лева /тридесет и един лева и пет стотинки/ до пълния претендиран размер от 49.90 лева /четиридесет и девет лева и деветдесет стотинки/.
ОСЪЖДА И.С.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП П.П.Ф.“
С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП П.П.Ф.
С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, СУМАТА ОТ 72.80 лева /седемдесет и два лева и осемдесет
стотинки/, представляваща сторени в заповедното
производство разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И.С.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП
П.П.Ф.“ С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, СУМАТА ОТ 655.16
лева /шестстотин
петдесет и пет лева и шестнадесет стотинки/,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: