МОТИВИ към Присъда №25/16.06.2016 г. по НОХД № 246/2016 г. по описа на  ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА

        С внесения за разглеждане от Окръжна прокуратура - Стара Загора обвинителен акт подсъдимият А.Й. е предаден на съд за престъпление по чл. 343 ал. 1 б.”в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на 06.04.2016 г. в село Паничерево общ.Гурково обл. Стара Загора при управление на МПС – товарен автомобил м.”МАН” с рег. № 06 BD 2840 с прикачено полуремарке м.”TIRSAN” рег.№ 06JSS69, в нарушение на правилата за движение по пътищата: чл.20 ал.1 от ЗДвП- водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват,  чл.116 от ЗДвП- водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците – особено към децата и чл.117 от ЗДвП- при приближаване към място , където на пътя или в близост до него се намират деца , водачът на ППС е длъжен да намали скоростта , а при необходимост и да спре, е причинил по непредпазливост смъртта на Ю.К. Г. с ЕГН **********.                                                                                               В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Стара Загора поддържа така повдигнатото обвинение. Предлага да се определи наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства към три години „лишаване от свобода”, което съгл. чл.58а, ал.1 НК да бъде редуцирано с 1/3 и да бъде отложено на основание чл.66 НК с изпитателен срок от 4-5 години. Предлага на подсъдимия да се наложи, на основание чл.343г НК, минимално наказание „лишаване от право да управлява МПС”. На основание чл.309 ал.4 НПК предлага да се измени мярката за неотклонение, взета по отношение на подсъдимия от „Задържане под стража” в по-лека, както и да бъдат върнати веществените доказателства по делото на  същия, тъй като не допринасят за изясняване на фактическата обстановка, а от друга страна  при евентуално свободно предвижване на подсъдимия ще са му необходими.                  Повереникът на частните обвинители М.А.И. и К.Г.А., адв. С., взема становище, че подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на деянието, в което е обвинен, като му бъде наложено справедливо наказание. Предлага да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС”.                                              Защитникът на подсъдимия А.Й. - адв. В. изразява становище за налагане на условно наказание на подзащитния му предвид ниската степен на обществена опасност на дееца.       Защитникът - адв.Х. в пледоарията си заявява, че подзащитният му изцяло осъзнава тежестта на правосъдието моли за условна присъда и минимален размер на кумулативното наказание „Лишаване от право да управлява МПС”.                                                                                                 Подсъдимият А.Й. по реда на чл.371, т.2 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.                                                                                                       Въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия, което се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът прие за установено следното от  фактическа страна:                                                                                            Подсъдимият А.Й. е гражданин на РТурция, живее в ********************** Същият е правоспособен водач на МПС, като притежава правоспособност за категории „D” и „Е”. Като шофьор към горното дружество извършвал международни превози и по този повод сутринта на 06.04.2016 г. с товарна композиция влязъл от Турция през ГКПП - Капитан Андреево на територията на България, с оглед транзитно преминаване през територията на България. Подсъдимият Й. управлявал товарен автомобил м.”МАН” с рег. № 06 BD 2840 , към който било прикачено полуремарке м.”TIRSAN” рег. № 06JSS69 - с товар, като пътувал от Турция за Германия, преминавайки транзитно през България.                                                                                                  Около обяд, управляваната от подсъдимия Й. автокомпозиция - товарен автомобил м.”МАН” с рег. № 06 BD 2840 с прикачено полуремарке м.”TIRSAN” рег.№ 06JSS69 се движела по път II-55, която в около 12:30-12:35 часа навлязла в село Паничерево, общ.Гурково, обл.Стара Загора. В този участък пътят по който се движел управляваният от подсъдимия товарен автомобил с полуремарке бил покрит с павета, бил с широчина 8,10 метра – разделен от единична прекъсната осова линия на две ленти за движение, двупосочен/за движещи се МПС-та в посока юг и посока север/ и преминавал през централната част на селото. Времето било слънчево и сухо. Товарният автомобил м.”МАН” с прикачено полуремарке м.”TIRSAN”, управляван от подсъдимия Й. се движел по пътя през селото- път II-55, в посока от юг на север, в източната лента за движение - с ширина 4,10 метра. Движейки се по пътя и приближавайки централната част на селото подсъдимият подминал поставени до пътя за движещите се в посока север МПС пътни знаци А-19 „Внимание деца” и Д-24 „Автобусна спирка”.                           

                В този момент подсъдимият  управлявал автокомпозицията - т.а.”МАН” с полуремарке м.”TIRSAN” със скорост от около 30 км/ч. и с тази скорост приближавал кръстовище на пътя-път II-55 /с административен адрес в рамките на селото- ул.”Шипка”/ с пресичаща я улица- ул.”Септемврийци”. По същото време пострадалият Ю.К. Г./на 6 години/, живущ ***, бил заедно с други деца - свидетелите М.Х. и Ю.С. в централната част на селото, като се движели по ул.”Септемврийци” в посока от запад на изток – към кръстовището на улицата с ул.”Шипка”, по която в това време в посока север се движел управлявания от подсъдимия товарен автомобил. Децата, движейки се по ул.”Септемврийци” в посока изток, пристигнали в района на кръстовището, като пострадалият Г. бил на разстояние пред свидетелите Христов и Симеонов и достигайки до кръстовището, тичайки предприел пресичане на ул.”Шипка” – път II-55, като се движел косо – в посока североизток. Пострадалият Г. пресякъл западната лента за движение и навлязъл в източната, в която по същото време в посока север се движел управляваният от подсъдимия Й. товарен автомобил марка ”МАН” с прикачено полуремарке м.”TIRSAN”.                                                                                                                                                                    При това движение на автомобила, управляван от подсъдимия - в посока от юг на север по път II-55 и на пострадалия Г.- пресичащ пътя в посока от югозапад на североизток, между тях настъпил сблъсък. Ударът настъпил в източната лента на пътя– на около 85 см източно от осовата линия на пътното платно. Ударът настъпил в зоната на предната външна част на задния ляв калник на товарния автомобил, с който пострадалият контактувал с дясното си рамо. В резултат на този първоначален контакт тялото на пострадалия се завъртяло около вертикалната си ос в посока обратна на часовниковата стрелка и  вследствие на инерционните сили и моменти тялото му попаднало под автокомпозицията – непосредствено след задно ляво колело на т.а.”МАН” и пред лявата подвижна опора /лапа/ на полуремаркето. От контакта с подвижната лапа, тялото на пострадалия било съборено на земята - на пътното платно, под полуремаркето. Пострадалият Г. паднал на траекторията, по която са се движели левите колела на полуремаркето, в резултат на което и движението на автокомпозицията, тялото на пострадалия било прегазено от левите колела на трите моста на полуремаркето.                                                                               Въпреки настъпилото произшествие, подсъдимият Й. не възприел същото и продължил да управлява автокомпозицията – т.а. „МАН” с прикаченото полуремарке със същата скорост в посока север по ул.”Шипка”, представляваща участък от второкласен път II-55. По същото време, в непосредствена близост до мястото на произшествието – на източния тротоар на ул.”Шипка” на автобусна спирка се намирали свидетелите Н.А и Н.М.. Виждайки случилото се св.М. започнала да вика, като виковете й чул св. М.К. - младши полицейски инспектор в Управление Гурково при РУ-Казанлък, обслужващ района на с. Паничерево. Същият се намирал пред сградата на Кметството в селото и от виковете на св. А.- „Убиха детето. Тексима прегази детето”, разбрал, че е настъпило ПТП, причинено от отдалечаващата се по пътя в посока север автокомпозиция. Свидетелят Караиванов побягнал след товарния автомобил и тичайки го настигнал. Изравнявайки се с кабината на влекача от дясно по посока на движението, свидетелят Караиванов ударил с ръка по кабината, след което минал пред автомобила и с ръка дал сигнал на водача, подсъдимия Й., да спре. Подсъдимият Й. незабавно привел в действие спирачната система и спрял товарната композиция - на около 45 метра след мястото на удара. По искане на св. Караиванов подсъдимият Й. представил документите си за самоличност и излязъл от кабината, като едва тогава разбрал за причиненото от него произшествие. Междувременно хора започнали да се събират около мястото на инцидента и тълпа се насочила към водача- подсъдимият Й., поради което свидетелят Караиванов го придружил и оставил в намиращата се наблизо сграда на кметството, с оглед охраната му до идването на органите на МВР. Подсъдимият Й. бил задържан от органите на МВР и отведен от с. Паничерево общ.Гурково, където се събрала гневна тълпа, която до овладяването й нанесла поражения по управляваната от него автокомпозиция - за което е образувано друго досъдебно производство по чл.216 ал.1 от НК.                          На мястото на произшествието пристигнал и екип на Спешна медицинска помощ, който констатирал смъртта на пострадалия Г..                                                                                                   Видно от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на труп №104/2016 г. в резултат на причиненото от подсъдимия пътно транспортно произшествие, пострадалият Ю.К. Г. на 6 г., е получил следните травматични увреждания:черепно-мозъчна травма – масивно многофрагментарно счупване на костите на черепния покрив, черепната основа и лицевия череп, разкъсване и размачкване на мозъка, разчленение между 2-ри и 3-ти шийни прешлени, кръвонасядания, охлузвания и разкъсноконтузни рани по лицето, счупване костите на носа; гръдна травма–счупване на ребра в дясна и лява гръдна половина, кръвонасядане на меките тъкани около счупванията на костите, контузия на белия дроб с разкъсване на тъканта му, хемоторакс /свободен излив на кръв в гръдната кухина/, многофрагментарно счупване на дясната лопатка, счупване на дясната ключица; коремна травма-свободен излив на кръв в коремната кухина, разкъсване на черния дроб и опорак на червата с излизане на черва през рана на коремницата и лявата мъдна торбичка , счупване на таза в областта на симфизата и лява хълбочна област, разкъсване на мъдната торбичка. Кръвонасядания по шийната област, предната и задна повърхност на тялото. Масивни разкъсноконтузни рани по двата горни крайника и лявото бедро с размачкване и кръвонасядане на подлежащите тъкани. Счупвания на костите на десния горен крайник, лявата предмишница и лявото бедро. Анемия на вътрешните органи.                                                    Видно от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза, смъртта на пострадалия Г. се дължи на комбинираната тежка черепно-мозъчна, гръдна и коремна травми, несъвместими с живота, като смъртта е настъпила бързо и  е била неизбежна.                                                                                                           Причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие- престъпление по транспорта, в резултат на което е настъпила смъртта на пострадалия Ю. Г., е поведението на подсъдимия Й. като водач на товарния автомобил м.”МАН”. За него е била налице обективна възможност да възприеме пострадалия и своевременно да спре управляваното моторно превозно средство, тъй като малолетният пострадал се е движел в зоната на видимост на подсъдимия. В момента, в който пострадалият се намирал на кръстовището, на тротоара, на около 1 метър западно от западния край на пътното платно, управляващият товарния автомобил подсъдим е отстоял на 30,41 м. от мястото на удара. За подсъдимия е нямало обективна пречка да възприеме тичащото дете към този момент и в последващите, при предприетото от пострадалия Г. пресичане на пътното платно с навлизането му в западната лента за движение, в посока североизток, с продължаващо  навлизане и в източната лента, по която в този момент подсъдимият Й. управлявал товарния автомобил с прикачено към него полуремарке.

                Въпреки наличната обективна възможност своевременно да възприеме пострадалия, подсъдимият не упражнил изисквания от ЗДвП контрол върху управляваното МПС, не показал нужното внимание към пешеходеца - дете, не предприел изискваните от Закона за движение по пътищата действия, като не привел в действие спирачната система на автомобила - не намалил скоростта на движение и не спрял управляваното моторно превозно средство.                                              Видно от заключението на изготвената автотехническа  експертиза, скоростта на движение на управляваната от подсъдимия автокомпозиция –около 30 км/ч, преди и по време на удара е една и съща. За подсъдимия Й. обективно е нямало пречка да възприеме пострадалия още докато същият се е намирал на тротоара и движението му в посока североизток от момента, в който е стъпил на пътното платно в западния край на западната лента до момента, в който пострадалият почти се е изравнил с кабината на влекача. За подсъдимия Й. е била налице техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, като възприеме своевременно пострадалия и приведе в действие спирачната система на автомобила, като в такъв случай товарният автомобил „МАН” би спрял преди мястото на удара.                                                                                    Извършените от подсъдимия Й. нарушения на правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”;  чл.116 от ЗДвП- „Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците – особено към децата” и чл.117 от ЗДвП- „При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на ППС е длъжен да намали скоростта, а при необходимост и да спре”, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и резултата от същото - смъртта на пострадалия Ю.Г. на 6 години.                                                                   Обвинението се доказва от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства- протокол за оглед на местопроизшествие /л.4-6/ с препис / л.47-48/, ведно с фотоалбум към същия /л.7-13/, протокол по запечатване на веществено доказателство и изземване на такива /л.49/, протокол за оглед на веществени доказателства /л.50-51/, протокол за доброволно предаване на видеозаписващо устройство /л.38/, протокол за химическа експертиза /л.30,л.71/, съдебно-медицинска експертиза на труп /л.60-63/, съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л.67-68/, техническа експертиза /л.74-75/, автотехническа експертиза /л.79-102/, протокол за следствен експеримент /л.106-108/ със скица и фотоалбум/л.109-113/, протоколи за разпити на свидетели: Н.М. /л.19/, Н.А /л.20,л.28/, М.К. /л.21-22/, М.Х. /л.23/, Ю.С. /л.24/, Ю. М. /л.25/, С. К. /л.26/, К.А. /л.27,56-57/, М.И. /л.55/, А.А. /л.58/, препис-извлечение от Акт за смърт /л.124/, Удостоверение за наследници /л.125/, протоколи за претоварване /л.148-149/, копия от документи-сертификати, удостоверение за дейност, лични документи – паспорт на обвиняемия и от документи относно собствеността на товарната композиция и други - на турски език/л.150-165/, Справка за съдимост /л.116/, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.42/; работна характеристика /л.117-118/, свидетелство за регистрация /л.119-121/ и други , по описа на делото.

При така установените фактически обстоятелства, съдът прие следното от ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на установените факти съдът прие, че подсъдимият А.Й. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343 ал.1 б.”в”, вр. чл.342 ал.1 от НК–като на 06.04.2016 година в около 12:35 часа, в село Паничерево, общ.Гурково, обл. Стара Загора – на второкласен път II-55 , с административен адрес в района на селото ул.”Шипка” ,при управление на МПС - товарен автомобил м.”МАН” с рег.№ 06 BD 2840 с прикачено полуремарке м.”TIRSAN” рег.№ 06JSS69, в нарушение на правилата за движение по пътищата: чл.20 ал.1 от ЗДвП- „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”,  чл.116 от ЗДвП- „Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците” – особено към децата и чл.117 от ЗДвП- „При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на ППС е длъжен да намали скоростта, а при необходимост и да спре”, е причинил по непредпазливост смъртта на пострадалия Юлиян  Г..

                От обективна страна е налице пряка причинноследствена връзка между допуснатите нарушения на правилата за движение от страна на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат.                                            От субективна страна, макар подсъдимият да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици /смъртта на Ю.К. Г./, той е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, след като допуска нарушаване на посочените правила за движение при управление на автомобила.              

                ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:

        За извършеното от подсъдимия А.Й. престъпление  /чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.343 ал.1 НК/ законът предвижда наказание „лишаване от свобода”  от две до шест години, като съгласно чл.343г НК в този случай съдът постановява лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 НК и може да постанови лишаване от право по т.6 на същата разпоредба.                                                                                                С оглед на това, че съдебното производство се разви по реда на Глава ХХVІІ НПК и по-конкретно при хипотезата на чл.371 т.2 НПК, съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК съдът следва да определи наказанието на подсъдимия при условията на чл.58а НК.  

                В случая съдът  определи наказанието на подсъдимия при хипотезата на чл.58а, ал.1 НК в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбата на общата част на този кодекс и като взе предвид:                                                                                           -степента на обществената опасност на деянието и дееца;

       -подбудите за извършване на деянието  и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

        Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно минало за подсъдимия А.Й. по издаденото и приложено за същия свидетелство за съдимост, липсата на събрани данни по досъдебното производство за извършени  административни нарушения и съответно наложени санкции по ЗДвП и ППЗвП в Република България и по аналогичния такъв закон в Република Турция, добрите характеристични данни за  подсъдимия.                                                                                  Отегчаващи вината обстоятелства съдът не отчете.           Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, отчитайки и високата степента на обществена опасност на конкретното престъпление с оглед тежестта на настъпилия вредоносен резултат, съдът прие, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно “лишаване от свобода” за срок от три години, с което ще се постигнат целите на индивидуалната и генерална превенция.                                                            В съответствие с изискването на чл.58а, ал.1 НК  съдът намали така определеното на подсъдимия А.Й. наказание с 1/3, като                                         редуцираното наказание е „лишаване от свобода” за срок от две години.                                                                                           С оглед наличие на предпоставките на чл.66, ал.1 НК съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. 

       На основание чл.343г от НК съдът лиши подсъдимия А.Й., от право да управлява МПС за срок от две години, тъй като намери, че лишаването на същия от право да управлява МПС за този период от време, с оглед допуснатото от него, в качеството му на водач на МПС, нарушение на правилата на ЗДВП, вследствие на което е причинена смъртта на дете, ще въздейства на подсъдимия предупредително и ще го възпира от извършване на други престъпления по транспорта.

            Съдът на основание чл.53 ал.1 от НК постанови  веществените доказателства: 1 бр.кожен калъф с лични документи, подробно описани в протокол за оглед на веществени доказателства на л.50 от делото и 1 бр. тахошайба, които принадлежат на подсъдимия не са предмет и не са послужили за извършване на престъплението, след влизане на присъдата в сила да бъдат върнати на подсъдимия  А.Й..                                                                                        Съдът осъди подсъдимия А.Й. да заплати в полза на бюджета, по транзитна сметка на Окръжна прокуратура - Стара Загора сумата 1878,91 лева/хиляда осемстотин седемдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки/, както и в полза на бюджета, по сметка  на Окръжен съд – Стара Загора сумата 80.00лева /осемдесет лева/.

        Причини и условия, способствали за извършване на престъплението – неспазването от подсъдимия на нормативноуредени в ЗДвП на Република България правила и норми за поведение на участниците в движението по пътищата.

         Мотивиран от горните съображения, съдът постанови присъдата.

СЪДИЯ: