№ 11653
гр. София, 16.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20231110155441 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 и сл. ГПК.
Настоящото дело е образувано по искова молба, депозирана от T. В. Г. против П. г. по
п., с. и т. т. ****
Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, налице е активна и
пасивна процесуална легитимация, предявените искове са процесуално допустими, налице е
валидна размяна на книжа, обуславящо насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Представените писмени доказателства са допустими и относими към предмета на
делото и следва да бъдат допуснати.
Следва да бъдат насочени страните към медиация като начин за доброволно уреждане
на спора. На страните следва да се съобщи проект за доклад по делото. Следва да се насрочи
съдебно заседание, за което да се уведомят страните.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.05.2024г. от
14,10 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДАВА седмичен срок на ищеца, считано от връчване на настоящото определение, да
отстрани противоречието между обстоятелствената част на исковата молба и петитума, като
уточни периода, за който претендира да е положил извънреден труд- м. август 2021г.- м. юли
2022г., м. септември 2022г.- м. юни 2023г. или м. 01.02.2020г.- 02.10.2020г., като в случай,
че претендира трудово възнаграждение за извънреден труд, положен в периода 01.02.2020г.-
1
02.10.2020г., да изложи обстоятелствата, на които основава исковете си, като му
УКАЗВА, че при неизпълнение на дадените указания, исковата молба в частта, в която
са предявени обективно кумулативно съединени искове за заплащане на възнаграждение за
извънреден труд, ще бъде върната, а производството по делото, в посочената част, ще бъде
прекратено.
ДОПУСКА писмените доказателства, приложени към исковата молба и отговора на
исковата молба.
ДАВА седмичен срок на ищеца, считано от връчване на настоящото разпореждане, да
уточни обстоятелствата, които ще установи с посочените гласни доказателствени средства-
свидетелски показания, като му
УКАЗВА, че при неизпълнение на дадените указания, съдът ще счете процесуалното
действие за неизвърши и ще отхвърли искането за събиране на гласни доказателствени
средства.
ОТЛАГА произнасянето по искането за назначаване на съдебно- икономическа
експертиза след отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба.
На основание чл. 146 ГПК, съдът съобщава на страните проект за доклад на делото:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 262 КТ и чл. 128, т. 2 КТ.
Ищецът Т. В. Г. извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува трудово отношение, възникнало с въз основа на трудов договор, по силата на
което заемал длъжността “Пазач, денонощна охрана”. Същият сочи, че за периода м. август
2021г.- м. юли 2022г. и м. септември 2022г.- м. юни 2023г. отработил часове над нормата. В
исковата молба са релевирани твърдения, че ответникът не платил на ищеца допълнително
възнаграждение за 15 септември 2023г., каквото е дължимо на всички служители.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да плати сумата 6519,52 лева, представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд в периода 01.02.2020г.-02.10.2020г. и сумата 350 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за 15 септември 2023г.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата, в който е
изразено становище за неоснователност на исковете. Ответникът навежда довод, че
задължението за плащане на трудово възнаграждение за извънреден труд е погасено чрез
плащане на 12.10.2023г. Относно иска за допълнително трудово възнаграждение са
наведени доводи, че със Заповед № РД- 620 от 12.09.2023г. е наредено изплащане на
допълнително трудово възнаграждение на педагогически и непедагогически персонал за 15
септември, при спазване на изискванията на чл. 13, ал. 2 Вътрешните правила за работна
заплата. Ответникът развива съображения, че ищецът няма право да получи допълнително
трудово възнаграждение, тъй като по отношение на него има образувано дисциплинарно
производство.
2
В отговора на исковата молба се релевира възражение за изтекла погасителна давност.
В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли същите да
бъдат отхвърлени.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, всяка една от
страните следва да докаже твърдените от нея факти. Всяка страна носи тежестта на
доказване на изгодните за нея факти в процеса.
По иска с правно основание чл. 150 вр. чл. 262 КТ
За основателността на исковата претенция ищецът следва да докаже наличието на
валидно трудово правоотношение между него и ответника за процесния период, по силата
на което е полагал труд извън установеното редовно работно време, по разпореждане или
със знанието и без противопоставянето на работодателя си, размерът на дължащото се
възнаграждение за положения извънреден труд; настъпването на обстоятелства, обуславящи
спирането или прекъсването на давността.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответното дружество е да докаже
заплащането на извънредния труд, както и обстоятелствата изключващи или намаляващи
задълженията му в претендирания с исковата молба размер.
По иска с правно основание чл. 128 КТ:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че през м. септември 2023г. между страните е съществувало трудово валидно
трудово правоотношение, въз основа на трудов договор, по силата на което е престирал труд
в полза на ответното дружество, както и че са били налице предвидените в Заповед № РД-
620 от 12.09.2023г. вр. чл. 13, ал. 2 Вътрешни правила за работна заплата. На следващо
място ищецът следва да установи по делото и размера на дължимото му се допълнително
трудово възнаграждение за исковия период.
На основание чл. 146 ГПК, съдът УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства че че са
били налице предвидените в Заповед № РД- 620 от 12.09.2023г. вр. чл. 13, ал. 2 Вътрешни
правила за работна заплата. На следващо място ищецът следва да установи по делото и
размера на дължимото му се допълнително трудово възнаграждение за исковия период.
НАПЪТВА страните към медиация като способ за доброволно уреждане на спора.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните и на третото лице- помагач на
страната на ищеца, ведно с призовките за първото по делото заседание, като на ищецът се
връчи препис от писмения отговор на ответника, основание чл.140, ал.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3