Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 12.10.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Шумен, в публичното
заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Административен
съдия: Кремена Борисова
при участието на
секретаря В.Русева , като разгледа докладваното от административния съдия АД
№121 по описа за 2022 година на Административен съд – гр. Шумен, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Производството е по реда на чл.118 от КСО.
Образувано е въз основа на жалба от А.И.И. с ЕГН **********
***, чрез пълномощника и процесуален представител-адв.Д.Д.от АК-Шумен със
съдебен адрес *** против Решение№2153-27-96 от 31.03.2022год. на Директора на
ТП на НОИ-Шумен, в частта, с която е потвърдено Разпореждане№РВ-3-27-01079637
от 22.02.2022год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за
възстановяване на недобросъвестно получените парично обезщетение за бременност
и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода 2017г., 2019г., 2020г. и 2021г. в размер на
15 029.29лв., от които 12 397.10лв.-главница и 2 632.19.-лихви.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност,
необоснованост и дискриминационност на атакуваното решение. В тази насока
жалбоподателката излага аргументи, че обжалвания административен акт е
незаконосъобразен, тъй като неправилно директорът на ТП на НОИ се е позовал на
недобросъвестност при получаване на сумите, съставляващи парично обезщетение
при бременност и раждане и парично отглеждане на малко дете от оспорващата за
периода 2017г., 2019г., 2020г. и 2021г. в размер на 15 029.29лв, доколкото тя е
манифестирала волеизявление да се впише като земеделски производител,
регистрирала се е като такъв, внасяла е осигуровки, след което е родила, при
което у нея е било налице съзнанието, че изплащаните ѝ суми под формата
на обезщетения ѝ се дължат. Релевират се и доводи, че при издаване на
обжалваното решение директорът на ТП на НОИ – Шумен не е обсъдил факта, че в
българското законодателство липсва закон, задължаващ земеделския производител,
прекъсващ трудовата си дейност поради определено правно значими събития, да
установява това обстоятелство. С оглед на горното се твърди, че същата не е
нарушила чл.46, ал.3 от КСО, не е работила като земеделски производител, след
като за нея е настъпило осигурителното събитие майчинство и в този смисъл, за
нея сумите, които претенедира НОИ за възстановяване са получени
добросъвестно.
Оспорващата
твърди, че при постановяване на обжалвания административен акт,
административният орган не се е съобразил с константната съдебна практика и в
този смисъл не следва да се кредитира изводът в обжалваното решение, че А.И. не
е осъществявала дейност, за която подлежи на осигуряване във връзка с
разпоредби на чл. 10, ал.1 от КСО.
Относимо за оспорващата, за процесния период са налице всички
предпоставки същата да бъде осигурено лице - има регистрация като дейност, има
декларирано започване на дейност, внесени са осигурителни вноски и самото наличие
на тези обстоятелства е достатъчно да се
приеме, че е осигурено лице според КСО. В тази връзка, след настъпване на
осигурителното събитие майчинство и след като оспорващата не е нарушила чл.46,
ал.3 от КСО, на същата следва да се изплати полагащото ѝ се обезщетение.
Поддържа се и становището за необоснованост на
решението в частта, досежно определения размер на дължимите лихви, които следва
да бъдат възстановени от жалбоподателката .В жалбата се релевира довод, че
обективираната в решението сума в размер
на 2632.19лв., съставляваща лихва, начислена по реда на чл.113 от КСО
противоречи на добрите нрави. Обосновава
се извода на жалбоподателката, че обективираната в решението лихва за периода
се явява нищожна. Релевира се и
оплакване, че в решението не е обективирана сумата, която оспорващата е внесла в НАП като осигурителни вноски за процесния
период. С оглед на това, решението се явява немотивирано, поради факта, че се
обективират данни в защита само на твърденията на издателя на акта, лишаващи
оспорващата от възможност за защита. По изложените подробни съображения в
жалбата, се отправя искане за отмяна като незаконосъобразно на обжалваното
решение, а в условията на евентуалност и при постановяване на решение, което не
е в полза на оспорващата, лихвата за процесния период да бъде призната за
нищожна. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно
заседание А.И. се представлява от адвокат
Д.,който поддържа изцяло изложените в
жалбата отменителни основания .
Ответната страна, директор на ТП на НОИ – Шумен, в
съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт Л.И., която възприема
позиция за неоснователност на оспорването. Излага доводи за мотивираност на
атакувания административен акт и за съответствието му с относимата правна
уредба.
Шуменският административен съд, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Във връзка със сигнал № Ц1042-27-256/12.10.2020г. от
сектор „Краткосрочни плащания“ за извършване на проверка на А.И.И., регистриран
земеделски производител и на основание чл. 108, ал. 1 от КСО и Заповед №
ЗР-5-27-00962340/14.07.2021 и Заповед № ВЗ-5-27-01020215/20.10.21г. на
ръководителя на ТП на НОИ – Шумен, старши инспектор по осигуряването в ТП на
НОИ – Шумен Р.в.извършил проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване на А.И., резултатите от която били обективирани в Констативен
протокол № КП-5-27-01034114/16.11.2021г.. В хода на проверката длъжностното
лице констатирало, че А.И. има
необходимата регистрация като земеделски стопанин на 26.02.2015год., че е декларирала
прекъсване на дейността от 13.02.2017г., отново декларира начало на дейност от
09.01.2019г. и я прекратява от 05.04.2021г., но от представените документи се
доказало, че не е извършвала трудова дейност като земеделски стопанин и за нея
не е възникнало основание за осигуряване съгласно чл.10 ал.1 от КСО и &1 ал.1 т.3 от ДР на КСО. Поради това контролният орган
приел, че подадената информация в Регистъра на осигурените лица за А.И. като
земеделски стопанин от датата на
регистрацията й като земеделски стопанин 26.02.2015г. до 12.02.2017г. и от
09.01.2019г. до 04.04.2021г. е неправомерно подадена, за което били издадени
Задължителни предписания № ЗД-1-27-01034122/16.11.2021г., с които на И. било
указано да заличи подадените данни с
декларация обр.1 с вид осигурен“13“ за времето от датата на регистрацията й като земеделски стопанин
26.02.2015г. до 12.02.2017г. и от 09.01.2019г. до 04.04.2021г.. Даденото
предписание е било обжалвано. С решение№2153-27-13 от 19.01.2022г. на Директора
на ТП на НОИ-Шумен жалбата е оставена без разглеждане поради
просрочие.Решението не е обжалвано и я влязло в законна сила, с оглед на което
задължителното предписание е влязло в законна сила на 01.12.2021г..Това
обстоятелство се установява и от представеното по делото удостоверение
изх.№1050-27-15/20.04.2022год. /л.84 от делото/.
Междувременно от страна на контролния орган, старши
инспектор по осигуряването Р.в., в хода на проверката била изискана информация за земеделски
стопанин (ЗС) от
ОД“Земеделие“, ТД на НАП – Варна и ОД
по безопасност на храните-Шумен. Установено
е, че лицето е регистрирано като земеделски стопанин (ЗС) на 26.02.2015 г. в ОД
„Земеделие“ с намерения за отглеждане на „домати- градински“ на 0.0300 ха земя
под наем и пререгистрирана на 18.02.2016г. За периода 24.06.2017 г. -
08.01.2019 г. лицето няма регистрация като земеделски стопанин. Новорегистрирана
на 09.01.2019 г. и пререгистрирана на 12.03.2020 г. и 15.12.2020/2021 г. с
намерения за отглеждане на „други зеленчуци“ на 0.0300 ха. , отписана от
регистъра на 19.04.2021 г.. Съгласно предоставена от ТД на НАП-Варна информация,
за лицето има подадени годишни декларации /ГДД/ за 2015 г. и 2019 г., с
попълнена приходна част с доходи от дейност като регистриран земеделски
стопанин, няма регистрирани фискални устройства. От ОД по безопасност на
храните - Шумен не са извършвани проверки на дневници за проведени химически
обработки, лицето не е вписано Националния регистър на бизнес- операторите и
обектите за производство и дистрибуция с храни и не са издавани удостоверения
за регистрация по чл. 12 от Закона за храните на обекти за производство и/или
търговия с храни.
В изискани обяснения от лицето И. е декларирала, че се
е регистрирала като ЗС със собствена земя и е отглеждала - картофи, зеле,
пипер, домати, зеле, лук, които са продавани на пазара в с. Хитрино, но не разполага с документи за продажби.
Проверката установила още, че при първоначалната си
регистрация като земеделски стопанин, за декларираните култури (домати) оспорващата
няма доказателства за отглеждана продукция, както и за направената нова
регистрация през 2019 г., за която лицето е декларирало „други зеленчуци“.
Въпреки декларираните „други зеленчуци“ заявява в попълнените обяснения, че
отглежда зеленчуци, за които има обособени редове в цитираните анкетни карти, а
същите не са изрично посочени, поради което произведените зеленчуци следва да
се разглеждат като отглеждани в лично стопанство, а не във връзка с направената
регистрация. Твърденията на лицето за продажби не са подкрепени от документи,
които да удостоверят наличие на такива. С оглед легалната дефиниция за “Регистрирани
земеделски стопани и тютюнопроизводители“ дадена в § 1, ал. 1, т. 5 от
Допълнителните разпоредби на КСО , следва да се прави разграничение между
дейността в личното стопанство на лицето и извършвана дейност като ЗС съгласно
направената регистрация. При направена справка в кметство с. Хитрино е
установено, че за А.И. няма издавани разрешения за продажба на общинския пазар
в с. Хитрино за периода 2015 г. – 2021г., което противоречи на твърденията от
страна на лицето, че е продавала на посочения пазар.Въз основа на горното, контролният
орган приел, че А.И. се е регистрирала като земеделски стопанин, но не е
упражнявала дейност като такава, във връзка с направената регистрация и
декларираните в ОД „Земеделие“ - Шумен данни, поради което не може да се счита
за осигурено лице съгласно разпоредбата на Параграф 1, ал. 1, т. 3 от
допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, който гласи, че
"Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което
са внесени или дължими осигурителни вноски.
За лицето има подадени данни за регистъра на
осигурените лица с отработени дни за първите 4 месеца от регистрацията си през
2015г.. През останалата част от периода на регистрацията е във временна
неработоспособност, поради бременност и раждане и отглеждане на дете до 2
години, съгласно подадени документи (болнични листи и декларации по чл. 50 и 53
от КСО), за които са изплатени парични обезщетения и прекратява регистрацията
си след приключване на отпуска по чл. 53 от КСО. По сходен начин са подадени и
данни при новата регистрация на лицето през 2019 г., като са подадени 21
отработени дни, след което са подадени дни във временна неработоспособност,
бременност и раждане и отглеждане на дете до направеното прекратяване на
дейността считано от 05.04.2021 г. След изтичането на цитираните периоди в
отпуск поради временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на
дете, регистрацията е своевременно прекратена. Подадените данни не
кореспондират с твърденията на лицето за извършвана дейност, както и че има
продажби. Същите се опровергават от липсваща регистрация в БАБХ, от липсата на
издавани разрешителни за продажба на общински пазар с. Хитрино и липсващи
документи за извършени продажби.
Във връзка с гореизложеното, за А.И.И. няма
доказателства да е започнала дейност във връзка с разпоредбата на чл. 10, ал. 1
от КСО, поради което не следва да се подава осигурителен стаж и доход с декл.
обр. 1, тъй като осигурителни вноски не са дължими. Внасянето на осигурителни
вноски без да се упражнява трудова дейност по направената регистрация, не е
достатъчно условие да се зачете осигурителен стаж и доход, в каквато връзка
са дадени са задължителни предписания за
заличаване на подадените данни с декл. обр. 1 за периодите 26.02.2015 г. -
12.02.2017 г. и 09.01.2019 г. - 04.04.2021 г. вкл..
На основание извършената проверка и влязлото в сила
задължително предписание /ЗП/ и с оглед
на установените данни, Н.Й.–за ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП
на НОИ – Шумен, на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО издал Разпореждане №
РВ-3-27-01079637/22.02.2022г. за възстановяване на недобросъвестно получените парично
обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и
раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 31.01.2016г.
до 28.02.2021г. в размер на 20 354.12лева , от които
15 813.29лв.-главница и 4 540.83лв.- лихви от страна на А.И. .
Разпореждането било оспорено пред директора на ТП на
НОИ – Шумен. В Решение № 2153-27-96 от 31.03.2022г. директорът счел, че
установените с обжалвания акт вземания и лихви върху тях за 2016г. били
погасени по давност.Въз основа на това отменил установените с обжалваното
разпореждане суми за 2016год. в размер на 5 324.83лв., от които 3 416.19лв.-главница
и 1 908.64лв. лихви и ПОТВЪРДИЛ установените с Разпореждане №
РВ-3-27-01079637/22.02.2022г. на ръководителя по контрола по разходите на ДОО
суми за 2017г.,2019г.,2020г. и 2021г. в общ размер на 15 029.29лв., от които 12
397.10лв.-главница и 2 632.19.-лихви.
Недоволна от постановеното Решение №№ 2153-27-96 от
31.03.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Шумен И. го е обжалвала пред Административен съд –
Шумен, по повод на което е образувано и настоящото производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и наведените от страните доводи, достига до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, против
неблагоприятен административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен
контрол по реда на АПК, съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО. Оспорването е направено
в рамките на 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК – видно от приложеното
известие за доставяне актът е връчен на адвокат Д. на 06.04.2022г., а жалбата
срещу него е входирана в деловодството на издателя на оспореното решение на
18.04.2022г. По тези съображения съдът счита, че производството е процесуално допустимо.
При разглеждането по същество и след проверка на
оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията
по чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за неоснователна
по следните съображения:
Процесното решение е постановено по жалба против
разпореждане на контролен орган за възстановяване на неоснователно получени
плащания по държавното обществено осигуряване. Разпоредбата на чл. 117, ал.1,
т. 2, б. „д“ от КСО определя ръководителя на териториално поделение на НОИ,
какъвто се явява директорът, за компетентен орган. Оспореният акт е издаден и подписан от Директора на ТП на НОИ-Шумен-д-р
Е.С., което предпоставя извод, че обжалваният акт е издаден надлежно
оправомощен по смисъла на закона административен орган, а с това е изпълнено
императивното изискване за материална компетентност на издателя на оспореното
решение.
Решението съдържа всички съществени елементи на
формата на индивидуален административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК.
Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали неговото постановяване,
както и не се констатират съществени пороци на акта.
Съдът намира, че решението е издадено и в съответствие
с материалния закон, поради следните съображения:
Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания, се възстановяват от лицата, които са
ги получили, заедно с лихвата по чл.113 от КСО. Следователно необходима
законова предпоставка за постановяване на потвърденото с обжалваното решение
разпореждане е констатирано от административния орган недължимо получено
осигурително плащане, като получателят следва да е недобросъвестен.
Установяването на недобросъвестността е от особено значение и с оглед нормата
на чл. 114, ал. 2 от КСО, предвиждаща добросъвестно получените суми за
осигурителни плащания да не подлежат на връщане от осигурените лица с
изключение на случаите по чл. 42, ал. 2, чл. 54е от КСО и при прилагане
разпоредбите на международни договори, по които страна е Република България, в
които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за
доброволно изпълнение. Макар да липсва легално определение за понятието
„недобросъвестност“ при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е
установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително
плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства,
които представляват пречка за получаването на това обезщетение, както и
невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства.
Видно от фактическите съображения изложени в
обжалвания акт, административният орган е приел, че по отношение на
жалбоподателката е налице хипотезата на чл. 114, ал. 3, вр. ал.1 от КСО, тъй
като за периода от 31.01.2016г. до 28.02.2021г. тя не е осъществявала дейност
като земеделски стопанин, за която е била регистрирана и не е произвеждала
продукция предназначена за продажба, съответно не е имала качеството на
осигурено лице по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, въпреки това е
внасяла осигурителни вноски и е подавала данни в Регистъра на осигурените лица,
които са послужили за недължимо изплащане на обезщетение.
Разрешаването на поставения въпрос налага на първо
място да се изясни дали жалбоподателката е имала качеството на осигурено лице. Според
легалната дефиниция, дадена с §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, „осигурено лице“ е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени
или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4
или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски,
и продължава до прекратяването ѝ. Лицата, задължително осигурени за общо
заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт,
трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО, са посочени в
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО, а в ал. 3 - тези, задължително осигурени
за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, в това число и
регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – т. 4. Нормата на чл. 4,
ал. 4 от КСО дава възможност за регистрираните земеделски стопани по свой избор
да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
По силата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО „регистрирани
земеделски производители и тютюнопроизводители“ са физическите лица, които
произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и
са регистрирани по установения ред. Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО
„самоосигуряващ се“ е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни
вноски за своя сметка, като по арг. от чл. 5, ал. 3 и ал. 4 от КСО,
регистрацията на самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт
се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на
Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от ДОПК, както и са изброени
данните, които самоосигуряващите се лица периодично представят в НАП.
В чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване
на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и
морските лица е предвидено, че задължението за осигуряване за самоосигуряващите
се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (в това число и регистрираните
земеделски стопани и тютюнопроизводители), възниква от деня на започване или
възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или
прекратяване. Според ал. 2 при започване, прекъсване, възобновяване или
прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава
декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до
компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се
лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, като самоосигуряващите
се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО определят вида на осигуряването си
с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП.
Изискването на законовата разпоредба, съдържаща
определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО, е лицето реално да
осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция за
продажба, както и да е регистрирано по съответния ред. Наличието на регистрация
за дадено лице в регистъра на земеделските стопани не се явява самостоятелно и
достатъчно основание, за да възникне осигурително правоотношение с
произтичащите от него права на обезщетение. С други думи казано, лице, за което
не е доказано, че е извършвало трудова дейност като земеделски производител,
произвеждайки продукция /растителна и/или животинска/, предназначена за
продажба, независимо, че е регистрирано по установения ред, не може да има
качеството на „осигурено лице“, независимо, че за него са подавани данни в НОИ
и са внасяни осигурителни вноски.
Съобразявайки изложената нормативна регламентация и
предвид фактите по делото, съдът намира за правилни и обосновани изводите на
административния орган, че към настъпване на осигурения социален риск А.И. не е
била осигурено лице, тъй като същата не е осъществявала дейност като земеделски
производител. По делото са събрани достатъчен обем от доказателства,
установяващи липсата на реално осъществявана дейност от страна на
жалбоподателката като земеделски производител към процесния период. В хода на
административното производство с оглед изясняването на случая е проведена
кореспонденция между органите на НОИ и ОДЗ – Шумен, като в писмо изх.№РД-12-02-609-2
от 19.07.2021г. по описа на Областната дирекция /л.70 от делото/ е отразено
обстоятелството, че лицето А.И. е регистрирана като земеделски стопанин на
26.02.2015г., с намерение за отглеждане на „домати-градински“ на 0.0300ха земя
под наем, видно от прил. справки и договор за наем, пререгистрирана на
18.02.2016г., новорегистрирана на 09.01.2019г. и отписана от регистъра на
земеделските производители на 19.04.2021год., както и че за периода
24.06.2017г. до 08.01.2019г. лицето няма регистрация като земеделски
производител в ОД“Земеделие“-Шумен.Проверка относно извършвана дейност като
земеделски стопанин и дължимост на осигурителни вноски на И. за периода от
01.12.2015г. до 19.07.2021г. е извършена и от органите на НАП по повод получено
писмо с изх. № 1029-27-2557/14.07.2021г. от страна на НОИ – Шумен. В
предоставената от НАП информация, обективирана в прил. писмо вх.№1029-27-2557#1 от 19.07.2021год. / л.61 от делото/ са отразени
данни, че за лицето има подадени ГДД за 2015г. и 2019г., с попълнена приходна
част доходи от дейност като регистриран земеделски стопанин /ЗС/ и няма
регистрирани фискални устройства.От прил. по преписката писмо
изх.№РД-27-5909/29.09.21г. от ОДБХ-Шумен /л.59/ се установява че от ОДБХ не са издавани удостоверения за
регистрация по чл.12 от ЗХ на обекти за производство и /или търговия с храни с
ползвател А.И., както и че същата не е вписана в националния регистър на бизнес-операторите
и на обектите за производство и дистрибуция с храни по чл.24 ал.1 от ЗХ и не
фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и зеленчуци, извършващи
дейност на територията на обл.Шумен и че през процесния период 01.01.2015г.-29.09.2021г.
не са били извършвани проверки на Дневниците за проведени химични обработки на
ЗС А.И..В прил. по преписката изискани от контролния орган писмени обяснения, същата
е декларирала, че се е регистрирала като ЗС със собствена земя и е отглеждала
картофи, зеле, пипер, домати, лук, които продавала на пазара в с.Хитрино. От
оспорващата обаче не са предоставени никакви доказателства за реално извършена дейност като
земеделски стопанин и за реализирани продажби.Нещо повече, видно от изискана и прил по делото справка
вх.№1029-27-3340#1 от 30.09.2021г. /л.82 от
делото/ от кметството в с.Хитрино, за А.И. няма издавани разрешения за продажба
на общинския пазар в с.Хитрино за периода 2015г.-2021год., което опровергава
напълно твърденията на оспорващата, че е продавала готовата продукция, изработена
като ЗС на посочения пазар.
За лицето има подадени данни за регистъра на
осигурените лица с отработени дни за първите 4 месеца от регистрацията си през
2015г.. През останалата част от периода на регистрацията е във временна
неработоспособност, поради бременност и раждане и отглеждане на дете до 2
години, съгласно подадени документи (болнични листи и декларации по чл. 50 и 53
от КСО), за които са изплатени парични обезщетения и прекратява регистрацията
си след приключване на отпуска по чл. 53 от КСО. По сходен начин са подадени и
данни при новата регистрация на лицето през 2019 г., като са подадени 21 отработени
дни, след което са подадени дни във временна неработоспособност, бременност и
раждане и отглеждане на дете до направеното прекратяване на дейността считано
от 05.04.2021 г. След изтичането на цитираните периоди в отпуск поради временна
неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете, регистрацията е
своевременно прекратена. Подадените данни не кореспондират с твърденията на
лицето за извършвана дейност, както и че има продажби.
Именно във връзка с констатациите за липса на
документи, установяващи извършвана дейност като земеделски стопанин за времето
от 2015г. до 2017г. и от 2019г. до 2021г. и въз основа на извършената проверка
от органите на ТД на НАП – Варна относно извършвана дейност като земеделски
стопанин и дължимост на осигурителни вноски, старши инспекторът при ТП на НОИ –
Шумен е издал и Задължителните предписания № ЗД-1-27-01034122/16.11.2021г. за
заличаване подадените за А.И.И. данни в
Регистъра на осигурените лица с декларация образец 1 , с код на осигуреното лице
„13“ за времето от 26.02.2015г. до 12.02.2017г. и за времето от 09.01.2019г. до
04.04.2021г.., които са влезли в законна
сила на 01.12.2021г..Въз основа на изложеното
правилно директорът на ТП на НОИ – Шумен е приел, че лицето не се явява
„осигурено лице“ в гореупоменатия процесен период.
В хода на съдебното производство оспорващата не
ангажира нови доказателства, сочещи различна фактическа обстановка от приетата
такава в обжалвания административен акт. В приобщените към делото материали
липсват каквито и да е доказателства, сочещи че А.И. е осъществявала трудова
дейност като регистриран земеделски стопанин, произвеждайки продукция,
предназначена за продажба, съответно, че
действително са били реализирани, заявените от жалбоподателката намерения
за засаждане и отглеждане на земеделска продукция. С оглед на това не е налице
една от задължителните предпоставки, за да се счита едно лице „осигурено“, а
именно – да упражнява дейност, за която подлежи на осигуряване. След като по
делото не се установява жалбоподателката да е започнала и е осъществявала
заявената трудова дейност като земеделски производител, то в случая е без
значение обстоятелството, дали е внасяла осигурителни вноски, тъй като те се
явяват недължимо платени. Внасянето на осигурителни вноски, без да е
упражнявана трудова дейност, противно на твърденията на жалбоподателката, не е
достатъчно за да се признае правото на исканото обезщетение. Лице, за което не
е доказано, че е извършвало трудова дейност и което не е произвеждало земеделска
продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството „осигурено
лице“ като земеделски производител, независимо, че за него са подавани данни в
НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Защитими са само тези осигурителни права,
които реално са възникнали. Както бе посочено по-горе, наличието на регистрация
като земеделски стопанин и внасяне на осигурителни вноски, без регистрираното
физическо лице да произвежда растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба (каквото е изискването на §1, ал.1 т.5 от ДР на КСО),
не обуславя възникването на осигурително правоотношение, а липсата на такова
изключва правото на лицето да получи осигурителни плащания, в това число и
парични обезщетения по чл. 50 и чл. 53 от КСО. Към момента на изплащане на
паричните обезщетения по издадените болнични листове не са били налице
предпоставките за изплащането им, тъй като към деня на настъпване на тези
осигурителни рискове жалбоподателката не е имала качеството „осигурено лице“.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателката, че е получила сумите за осигурителни плащания добросъвестно.В
мотивите на обжалваното решение са изложени подробни аргументи, обосноваващи
възприетото от органа становище за наличие на основания за възстановяване на
неоснователно получените суми, ведно с лихвата върху тях. В допълнение към
същите съдът намира за необходимо да отбележи, че знанието от страна на
жалбоподателката на факти и обстоятелства, които представляват пречка за
съществуването на правото на обезщетение и получаването му, обуславя
недобросъвестното му получаване, поради което същото подлежи на възстановяване
за процесния период, ведно със законната лихва. Трайно в съдебната практика е
застъпено схващането за добросъвестността, респ. недобросъвестността, като
резултат на психическо отношение на дееца към възможността да получи желан от
него резултат и необходимостта от самостоятелна преценка за всеки отделен
случай, дали обективно поведението на лицето, насочено към постигане на този
резултат, е съобразено с правовия ред, или е съпътствано със заобикаляне, или с
директно нарушаване на правовия ред. Недобросъвестността предполага субективно
отношение на дееца, който трябва да е получил осигурителното плащане със
съзнанието, че то не му се дължи. За да се приеме, че е налице
недобросъвестност, като основание за издаване на оспорения акт, заявителят
следва да е посочил неверни факти или да не е декларирал обстоятелства, които е
бил длъжен да декларира и които да са от значение за възникване и упражняване
на правото му на осигурително плащане.
В случая И. се е регистрирала като земеделски
производител на 26.02.2015г., декларирала е прекъсване на дейността от
13.02.2017г., отново декларирала начало на дейност от 09.01.2019г. и я
прекратява от 05.04.2021год., но до момента на предявяване на претенцията за
изплащане на парични обезщетения тя не е осъществявала заявената дейност като
земеделски производител и за нея не е възниквало основание за осигуряване
съгласно чл.10 ал.1 от КСО и&1 ал.1 т.3
от ДР на КСО. Този факт е известен на оспорващата и въпреки това същата е внасяла осигурителни вноски и е подавала данни
в Регистъра на осигурените лица с декларация Обр.1 и е предявила документи за
изплащане на обезщетение. Очевидно е, че регистрацията като земеделски стопанин
е направена единствено с намерение за ползване на обезщетенията от ДОО, без да
е налице основание за това, което прави жалбоподателката недобросъвестна по
смисъла на закона. Знанието от страна на оспорващата на факти и обстоятелства, които
представляват пречка за съществуването на правото на обезщетение и получаването
му, а именно, че не е започнала и не е осъществявала дейност като земеделски
производител, за която да подлежи на
осигуряване обуславя недобросъвестностност при получаване на обезщетението.Тъй
като субективните признаци на едно деяние се преценяват от неговите обективни
елементи, които са отражение на личното отношение на дееца към факти от
действителността, то при наличните доказателства съдът приема за безспорно
установено, че А.И. е била недобросъвестна, като невярно е заявила регистрация
като самоосигуряващо се лице, земеделски производител. Презумпцията, че никой
не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение важи и в
случая. С оглед на гореизложеното съдът приема, че сумите за осигурителни
плащания са получени от лицето недобросъвестно, поради което са налице всички
предпоставки, предвидени в чл. 114, ал. 1 от КСО те да бъдат възстановени от
същото, ведно с лихвата по чл. 113 от КСО.
В тази връзка съдът счита, че техният размер е
определен в унисон със съответната нормативна уредба. Именно с цел изясняване
на обективната истина в хода на съдебното производство е допусната съдебна
счетоводно-икономическа експертиза, със задача на вещото лице, на база на
приложените по делото доказателства и след справка с находящите в ТП на НОИ –
Шумен документи да даде отговор на въпроса за размера на получените от
жалбоподателката суми за парично обезщетение поради общо заболяване, парично
обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на
малко дете за периода от 2017г., 2019г., 2020г. и 2021г. по компонентни и в
цялост, с посочени главница и лихви, определени съобразно правилото на чл. 113
от КСО; какъв е общият размер на лихвата в проценти; налице ли е начисляване на
лихва върху лихва от страна на осигурителния орган и какъв е размерът на
лихвения процент за процесния период, включващ 2017г., 2019г., 2020г. и 2021г..
Вещото лице е дало отговор на поставените въпроси, конкретизирайки, че
изчисленият размер на лихвата е определен при приложение на разпоредбата на ПМС
№ 426 от 18.12.2014г., като при изчисляване на лихвата, посочена в Решение№2153-27-96/31.03.2022год.,
а именно в общ размер на 2 632.19лв. и справка-приложение към
Разпореждане№РВ-3-27-01079637/22.02.2022г. не е налице изчисляване на лихва
върху лихва от страна на осигурителния орган. В този смисъл е и отразеното в
справка, приложение към Разпореждане№РВ-3-27-01079637/22.02.2022г.,
в която е посочена началната дата, от която се начислява лихвата за всяко
отделно плащане, като тези данни кореспондират напълно със заключението на
вещото лице.В отговор на поставения от съда въпрос по т.4 от заключението и в
констативно-съобразителната част от същото, вещото лице е пояснило, че
извършените от органа изчисления досежно определения размер на дължимата лихва
е в съответствие с разпоредбата на ПМС 426 от 18.12.2014год., а именно-в размер
на законната лихва, равняващ се на основния лихвен процент на БНБ за периода
плюс 10%, или за процесния период 2017г., 2019г., 2020г. и 2021г.. и периода от 01.01.2022г. до 22.02.2022г.-в
размер на 10.00%.. Заключението е изслушано в хода на проведеното на 20.09.2022г.
съдебно заседание, като страните по делото са изразили становище за приемане на
заключението. Съдът го намира за обективно и не намира основания то да не бъде
кредитирано с доверие.С оглед заключението на вещото лице по СИЕ, като изцяло
несъстоятелни и необосновани следва да се отхвърлят релевираните в жалбата
доводи за противоречие на обективираните в обжалваната част на решението суми
за лихви на добрите нрави, поради начисляването на същите в много по-голям от
законово предвидения размер.Като изцяло неоснователно следва да се отхвърли и
възражението на оспорващата досежно немотивираност на обжалваното решение
поради необсъждане в мотивите на същото на размера на внесените от оспорващата
осигурителни вноски в НОИ, който въпрос е ирелевантен за настоящото съдебно
производство, имащо за предмет разпореждане за възстановяване на
недобросъвестно получени суми за парично обезщетение за бременност и раждане и
за отглеждане на малко дете.
Неоснователно е възражението на оспорващата, че с
постановеното решение спрямо същата се прилага „непряка дискриминация“, в
сравнение с други самоосигуряващи се лица, за които е настъпило осигурителното
събитие „майчинство“. Съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от
дискриминация „непряка дискриминация“ е поставянето на лице или лица, носители
на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв
признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са
поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални
разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или
практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за
постигане на целта са подходящи и необходими. За да се констатира наличието на
дискриминация, е необходимо да бъде посочено конкретно лице - сравнител,
поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателката на база на признаците
по ал. 1 на чл. 4 от закона или „чрез привидно неутрална разпоредба, критерий
или практика“. Сравнението се приема като основен и задължителен елемент от
фактически състав на всеки един от двата вида дискриминация, като за да бъде
посочено адекватно едно лице като сравнител, същото следва да бъде поставено
при сравними сходни обстоятелства. В тази връзка неоснователно е сравнението
между самоосигуряващи се лица, за които е налице валидно възникнало
осигурително правоотношение, с произтичащите от същото права и задължения и
тези лица, които не са „осигурено лице“ по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на
КСО, каквато се явява оспорващата.
В контекста на горното и съобразно установеното от
фактическа страна, съдът приема, че като е потвърдил разпореждането в частта, с
която на жалбоподателката е разпоредено да възстанови неоснователно изплатените
суми за парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за
отглеждане на малко дете за периода от 2017г., 2019г., 2020г. и 2021г., ведно
със законната лихва, директорът на ТП на НОИ – Шумен е постановил материално
законосъобразен акт, който е в съответствие и с целта на закона.
По изложените съображения съдът приема, че решението е
правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.И. с
ЕГН ********** ***, чрез пълномощника и процесуален представител-адв.Д.Д.от
АК-Шумен със съдебен адрес *** против Решение№2153-27-96 от 31.03.2022год. на
Директора на ТП на НОИ-Шумен, в частта, с която е потвърдено Разпореждане№РВ-3-27-01079637
от 22.02.2022год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за
възстановяване на недобросъвестно получените парично обезщетение за бременност
и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода 2017г., 2019г., 2020г. и 2021г. в размер на
15 029.29лв., от които 12 397.10лв.-главница и 2 632.19.-лихви.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България - гр. София в 14-дневен
срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл. 137 от АПК.
Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: