Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София, 02.03.2018г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО                                                       7-ми  състав

на тринадесети февруари                                                                     година 2018

В открито съдебно заседание в следния състав:

                                          

                                                         СЪДИЯ:  Гергана Христова - Коюмджиева   

 

секретар: Ирена Апостолова

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10489 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на производството са два обективно съединени  иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ, съответно за имуществени и за неимуществени вреди.

    

         По изложените в искова молба обстоятелства А.И.С. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез пълномощника си адвокат Я.Д.– САК, е предявил против З.“Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес ***, по частичен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 40 000 лв. при общ размер 70 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени вследствие на ПТП от 19.10.2014 год. неимуществени вреди –болки и страдания от получени травматични увреждания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на ПТП - 19.10.2014 год., до окончателното изплащане, както и иск за сума в размер на 1091 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди резултат от същото ПТП, изразяващи се в сторени от ищеца медицИ.ки разноски, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 24.08.2016 год., до окончателно изплащане на вземането.       

          Претендира присъждане на сторените в производството разноски. 

           Твърди се в исковата молба, че на 19.10.2014г. около 17.00 часа в с.Бусманци лек автомобил Тойота Приус с рег.№******** управляван от М.Б.Б. ЕГН: **** ***.Гурко с посока на движение от ул. Просвета към ул. Околовръстен път и в района на №61 и реализирал  ПТП с намиращият се на платното за движение ищеца А.И.С., като автомобила не пропуснал пешеходеца и с гумата си минал през дясното му стъпало. Сочи се, че след ПТП водача заедно с автомобила напуска местопроизшествието. В исковата молба се поддържа, че  иЗ.лючителна вина за настъпилото ПТП има водачът на л.а. Тойота Приус.

            Ищецът твърди, че  следствие на ПТП  от 19.10.2014 г. са му причинени следните телесни повреди: травматично увреждане в областта на дясната подбедрица – фрактура на дисталната част на тибията. След ПТП постъпил по спешност  УМБАЛ „Света Анна” АД- София, където е установено счупване на пищяла на дясната подбедрица и извършено оперативно лечение.  Била извършена кръвна  репозиция и фиксиране  с метална плака и винтов. След проведено интензивно болнично лечение ищецът е изписан, с назначен прием на антикоагуантни средства. Лечението продължило в условия на домашен постелен режим, като поради травмата на практика ищецът не можел да ходи и да стои изправен без чужда помощ , като за него се грижели блиЗ.ите му. Поддържа се, че на 04.02.2015г. на ищецът е извършена втора операция по сваляне на имплантите, като от тогава и до момента ищецът има усложнения. Твърди се, че персистира усложнение с възпаление и незарастване на оперативната рана, оток на дясната подбедрица, където има рана от 7 см. Твърди се, че и в момента на ищеца му е трудно да ходи, налага се да ползва патерици – помощни средства и бързо се уморява.      Твърди се, че ищецът е бил притеснен, чувствал се непълноценен и в тежест на близките си. Сочи се, че във връзка с лечението си ищецът е претърпял имуществени вреди изразяващи се в разходи за закупуване на импланти, на лекарства, медицИ.ки консумативи, за медицИ.ки образни изследвания, рентгенови снимки на обща стойност  1091 лв. 

Твърди се, виновният за настъпилото събитие водач М.Б.Б. , попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховката “Гражданска отговорност” – полица  № 22114001918451, валидна от 24.07.2014 год. до 23.07.2015 год., сключена за лек автомобил л.а Тойота Приус с рег.№********.

          Ответното дружество З.„Л.И.“ АД, в срока по чл.367 ГПК депозира отговор, в който заявява становище за недопустимост на предявените искове, поради липса на предпоставките, визирани в чл. 380, ал. 3 вр. с чл. 432 КЗ/ в сила от 01.01.2016 год./. Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърденията в исковата молба относно механизма на ПТП, като поддържа, че причина за настъпване на същото не били субективните действия на водача на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Приус“, per. № ********. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, за когото твърди, че е предприел внезапно пресичане на пътното платно на място, което не е предназначено за това и при наличие на ограничена видимост. Сочи, че ищеца не се бил съобразил скоростта на движение на автомобила и отстоянието му, което поставило в невъзможност водача да предотврати настъпването на транспортния инцидент. Твърди в тази връзка, че приносът на ищцовата страна е изключителен. Оспорва да е настъпил риск, покрит по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Поддържа, че описаните в исковата молба травматични увреждания и здравословни състояния не стоят в причинно - следствена връзка с ПТП, като оспорва наличието на неимуществени вреди изобщо. Оспорва претенцията за обезвреда на неимуществените вреди, като  завишена. Оспорва акцесорната претенция за лихва по аргумент от неоснователността на главния иск. Сочи също и, че по отношение на тази претенция приложение следва да намери нормата на чл.84, ал. 2 ЗЗД съгласно която, длъжникът изпада в забава след поканата. Позовава се и на чл. 405 КЗ/ в сила от 01.01.2016 год./, където било предвидено, че застрахователят изпада в забава след изтичане на срока, посочен в цитираната разпоредба.Оспорва и претенцията за обезвреда на имуществени вреди, като твърди, че за ищеца такива не били възниквали изобщо и не в размер на исковата сума.Заявява, че по представените с исковата молба фактури с номера съответно № 3676 от 20.10.2014 год. и № 3681 от 23.10.2014 год. платец било лицето И.И.Ц., предвид на което ищецът не е извършил плащане на сумите, за които били издадени посочените фактури, следователно не било налице разходване на лични средства и намаляване на собствени активи. На отделно основание оспорва размера на иска за имуществени вреди предвид изключителния принос на ищеца за настъпване на заявените вреди. Оспорва и претенцията за лихва върху исковата сума за имуществени вреди по аргумент за неоснователност на главната претенция.

          На основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ответника - З.“Л.И.“ АД , като трето лице помагач  е конституирана М.Б.Б., ЕГН: **********.    М.  Б. с писмено становище поддържа, че не са налице предпоставки за привличането и като помагач и ответника не разполага с регресни права срещу нея. По същество оспорва иска по основание, като твърди съществен принос на пострадалия към настъпването на вредите. 

        В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.Д.поддържа предявения иск.

        В съдебно заседание   ответника чрез  юрк.В.оспорва предявения иск. Представя  списък на разноски.

 

           Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК и чл.12 ГПК,  приема за установено от фактическа страна следното:

         От приетия неоспорен  Констативен протокол № К-1089/2014 за ПТП, на 19.10.2014г, около 17:00 часа в с. Бусманци на ул.Ген.Гурко" в района на №61 настъпило между лек автомобилл и пешеходец, са описани следните обстоятелства:л.а. Тойота Приус с рег.№******** управляван от М.Б.Б. ***, реализирал ПТП с намиращия  се на платното за движение пешеходец А.И.С., като след ПТП водачът напуснал местопроизшествието без да уведоми съответната служба на МВР.  /л.6 от делото/ 

         В протокола за ПТП е отразено, че по отношение на водача - М.Б.Б.  е  взето административно отношение, което е видно и от постъпилото писмо на СДВР отдел ПП относно  – АУАН с бл.506220/19.10.2014г./л.108 от делото/

 

      По случая било образувано досъдебно производство  № 11520/2014г. по описа на СДВР, пр. преписка №48392 /2014  г.  на Районна прокуратура София, по което след извършване на разследване  СРП  е повдигнала обвинение на  М.Б.Б. за престъпление по чл.343, ал.1, буква  ”б” пр.2 от НК, във вр.чл.342, ал.1 НК.

   Видно от приетия  заверен препис от Решение от 02.12.2015г. по Н.О.Х.Д.№6265/2015г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав, М.Б.Б. е призната за виновен в това, че на 19.10.2014г, около 17:00 часа в с. Бусманци  при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка Тойота, марка Приус с рег.№********  по ул.”Ген.Гурко"  с посока на движение от ул.”Просвета” към  ул.„Околовръстен път” и в района на №61 нарушила правилата за движение по пътищата, а именно  чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата, като не намалила скоростта  и не спряла при възникване на опасност  за движението – пресичащия от дясна на ляво пешеходец А.И.С., в резултат на което преминала с предна дясна гума на автомобила си през дясното стъпало на А.И.С. и  по непредпазливост му причинила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дисталния край на голямопищялна кост /закрито/, представляваща трайно затруднение на движенията на десния долен крайник – престъпление по чл.343, ал.1, буква  ”б” пр.2 от НК, във вр.чл.342, ал.1 НК ,   като подсъдимата и освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”./л.53 от делото/ Решение от 02.12.2015г.  по Н.О.Х.Д.№6265/2015г. по описа на СРС, НО, 101 -ти състав е влязло в сила на 28.03.2017г. след потвърждаването му с Решение №389/28.03.2017г. по в.а.х.д№4556/16г. на СГС , и същото е задължително за гражданския съд относно посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства.

           От  неоспорната епикриза по ИЗ № 21362 /2014г. издадена от  УМБАЛ „Света Анна” АД- София  се установява, че ищецът А.С. е приет в клиниката по ортопедия на 19.10.2014г. с диагноза -  фрактура на дисталната част на тибията /ЗАКРИТО СЧУПВАНЕ на ДЕСНИЯ ГОЛЯМ ПИЩЯЛ/ .  Отразено е в епикризата, че  на 21. 10.2014 г. ищецът  е опериран - открито наместване и фиксация с метална пластина и 7 винта, поставена гипсова шина и на 27. 10.2014 г е изписан, с препоръка да не стъпва на крака и да носи гипса 35 дни./л.7 от делото/

         Видно от съдебномедицинско удостоверение №-ж-64/02.10.2015г. издадено от д-р Цв. Гатев –началник ОСМ при ВМА, че при А.С. е установено закрито счупване на дисталната част на двата пищяла на дясната подбедрица след травма при ПТП на 19.10.2014г., което счупване е причинило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник. Извършена е оперативна интервенция с налагане на метална остеосинтеза. На 04.02.2015г. по медицински индикации е свалена  метална остеосинтеза, след което персистира възпаление, незатваряне на оперативната рана и затруднени движения./л.9-л.10 от делото/

         От приетата неоспорена Епикриза към ИЗ № 2400 /2015 издадена от  УМБАЛ „Света Анна” АД- София,  се установява, че ищецът А.С. е повторно хоспитализиран и приет на 03.02.2015г. в отделението по ортопедия с диагноза - ЗАКРИТО СЧУПВАНЕ на ДЕСНИЯ ГОЛЯМ ПИЩЯЛ в долната 1/3. Фистула 0,5 см в диаметър в средата на оперативния белег на дясната подбедрица, десен крак е леко зачервен и леко оточен. Данни от Ро снимка - счупване в долния край на големия пищял - все още личи фрактурната линия. Отразено е, че на 04.02.2015г. ищецът е опериран - изваждане на металните импланти. На 06.02.2015г. е изписан, с препоръка да носи имобилизацията 45 дни. Да продължи лечението с антибиотици и противосъсирващи лекарства. /л.68 от делото/

 

Приети са неоспорени  пет броя фактури за закупени медицински консумативи, лекарства, такси за болничен престой на обща стойност 1091лв. /л.11-л.16 от делото/  Видно от фактура № **********/ 20.10.2014г., ищецът  С.  закупил тибуларна  плака с винтове  на стойност 918 лв. с ДДС./л.11/

 

          Според приетото неоспорено  заключение на съдебно медицинска експертиза с вещо лице д-р Т. Д./специалист ортопед – травматолог/, вследствие на ПТП на 19.10.2014г.  ищецът А.И.С.  е получил следните увреждания: ЗАКРИТО СЧУПВАНЕ на ГОЛЯМАТА ПИЩЯЛНА КОСТ на ДЯСНАТА ПОДБЕДРИЦА. Поради непоносимост към металните тела се е развило възпаление на тъканите и кръвоносните съдове на подбедрицата, раната от операция та не се е затворила и се е образувала фистула. Въпреки изваждането на металните тела на 04.02.2015 г., възпалителният процес на кожата и кръвоносните съдове продължил и се развило заболяването - Флеботромбоза на дясната подбедрица, която преминала в хронично състояние - Постфлебитен синдром. Образували се рани на кожата на подбедрицата, които все още не са се затворили и отделят секрет. Проведено е двукратно болнично лечение, през м. 10. 2014г. – 8 дни и през м.02.2015г. -3 дни –общо 11 дни, като ищецът е имал нужда от чужда помощ от 19.10.2014г. до 45 дни след втората операция.  По време на болничното лечение е опериран както следва - на 21 10 2014г - открито на местване и фиксация на голямопищялната кост с метални импланти; на 04 02 2015 г - изваждане на металните импланти. По време на домашно-амбулаторното лечение продължило 4 месеца е ходил на превръзки и провеждал раздвижване на крака, като домашното лечение продължава. В.л. сочи, че ищецът е претърпял болки с по-голям интензитет непосредствено след ПТП за - 8 дни, а също така и след втората операция за 3-4 дни. В останалите периоди от оздравителния процес болките са били с по-малък интензитет.

          От  заключението на СМЕ се установява още, че два месеца след ПТП ищецът е получил усложнение на здравословното си състояние - Флеботромбоза на дясната подбедрица - възпаление на кръвоносните съдoве с образуване на тромби, което впоследствие е преминало в заболяването - Постфлебитен синдром, може да се приеме, че ищецът е претърпял болки и страдания от ПТП до сега и продължава да изпитва такива. В.л. травматолог пояснява, че това заболяване е трудно лечимо и ще причинява на ищеца болки и страдания и в бъдеще.  Д-р Д.сочи, че обичайният период за възстановяване при такова счупване както при ищеца - средна / долна трета на големия пищял е около 7-8 месеца при нормален ход на възстановителния процес, без усложнения. Пояснява, че след личния преглед, намира, че ищеца му предстои продължително лечение за заболяването на кръвоносните съдове на десния крак. Пояснява, че едва след завършване на това лечение може да се направи точна преценка ще настъпят ли последващи патологични състояния. По отношение на представените фактури от заключението на СМЕ се установява, същите касаят разходи за лечение, рентгенови снимки, потребителска такса, закупени плака и винтове, които са се наложили поради получената при ПТП травма.  

        Съдът възприема заключението на  съдебно медицинска експертиза с вещи лица д-р Т. Д.травматолог, като обективно, компетентно дадено и кореспондиращо  на приетите неоспорени писмени доказателства.

         Свидетелят К.И./**. без родство с  ищеца /, сочи в показанията си, че ПТП с ищецът А. се случило през м. октомври на 2014г., в неделен ден, следобед към 16ч., като преди инцидента сменяли ремък на автомобила на ищеца /л. а. Опел/ и я избутали от гаража през улицата в посока изток. Свидетелят И.управлявал автомобила, който не можел да запали, а ищецът А. го бутал. Сочи, че не видял удара, а положението на  ищеца непосредствено след това-  А. седял на земята и казал, че жената с л.а. Тойота му е ударила крака. Свидетелят се обадил на тел.112 за линейка. Ищецът куцал на един крак, когато го откарали в Окръжна болница. Там го снимали на рентген, установили счупване и последвала операци.Св.И.сочи, че висял ищеца на третия ден след операцията и той бил  с гипсиран крак, обездвижен на легло. При прибирането от болницата ходел с патерици.  Свидетелят И.ходел до ищеца всяка сутрин, за да му пазарува и да нахрани животните му. Сочи, че в този период ищецът не можел да се движи, да гледа стопанството сам, нито да излиза. След втората операция ищецът имал проблеми с раната, която незараствала, крака му отекъл. Тогова от чужбина се прибрала бившата му съпруга, за да се грижи за него.  

      Показанията на свидетелят К.И., съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но им дава вяра доколкото почиват на преки лични впечатления и кореспондират със неоспорено  заключение на съдебно медицинска и експертиза.

         

 От заключението на САТЕ  изготвена от в.л. инж.А.А., се  установява следния механизъм на ПТП: на 19.10.2014 г., около 17.00 ч., подсъдимата М.Б.Б. управлявала лек автомобил марка „Тойота^”, модел „Приус“ е ДК № ******** в с. Бусманци, по ул. „Генерал Гурко^” в посока от ул. „Просвета^”  към кв. Казичене и ул. "Околовръстен път". В този участък пътното платно било право, с добра видимост, двупосочно, е по една лента за движение за всяка посока, е ширина 7,50 м., покрито е асфалт, без неравности.

Междувременно  Ал. С. се намирал пред дома си на ул. „Генерал Гурко" № 61 и бутал собствения си автомобил „Опел Вектра" по посока ул. "Околовръстен път" в дясната част на пътното платно, за да запали двигателят му, а на шофьорското място седял св. К.И., който въздействал върху уредите за управление. Водачът Б., приближавайки се на разстояние от около 100-150 м. от тях, забелязала, че С. и авариралият автомобил са препятствие пред в дясната част на пътната лента в нейната посока за движение и решила да направи маневра за заобикаляне. Сочи се в АТЕ,  че водачът М.Б.Б. се движела със скорост от около 40 км/ч. Подала ляв светлинен пътепоказател и минала наляво в платното за насрещно движение. Тъй като двигателят на л.а. „Опел" вече се бил включил, св. И.паркирал автомобила вдясно до банкета. Тогава ищецът С. тръгнал да се пресича пътното платно, за да се прибере в дома си на отсрещната страна на улицата. Обърнал се е лице към левия тротоар по посока на движението на автомобила на подсъдимата и направил крачка с десния крак. В този момент предната дясна гума на автомобила на подсъдимата преминала през дясното му стъпало.

        В.Л. инж.А. сочи, че причина за ПТП са субективните действия на водача на Тойота^”, модел „Приус“ е ДК № ********  М. Б., която не е осигурила безопасна странична дистанция.  По отношение на пострадалия пешеходец вещото лице сочи, че същия е имал възможност да се огледа е да види приближаващия се от ляво л.а. Тойота^”, модел „Приус“ е ДК № ********, като ПТП е станало в прав участък, без ограничения на видимостта.

        Съдът възприема заключението на САТЕ, като обективно и компетентно дадено.

         По делото е прието за безспорно, че между ответника З.Л.И. и деликвента е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност  за л.а. Тойота, марка Приус с рег.№********, със застрахователна полица №№ 22114001918451, валидна от 24.07.2014 год. до 23.07.2015 год.,  което е видно и от приета справка от „Гаранционен фонд"./л.8 от делото/

 

 При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

 Предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени  вреди и за имуществени вреди са допустими и по същество частично основателни.

 Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка "Гражданска отговорност", има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм./. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./  е необходимо кумулативното осъществяване на елементите от сложен фактически състав, включващ валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя и деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя.

            Съдът приема, че към момента на процесното ПТП между  ответника  ЗК Л.И. и деликвента М.Б. е налице валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", което обстоятелство не се оспорва от ответника. С оглед изложеното към датата на процесния деликт съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответника, поради което последният дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди - пряка и непосредствена последица от ПТП.   

               Съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на  САТЕ,  сочи на извода, че е налице виновно противоправно деяние от страна на деликвента – М.Б.  изразяващо се в нарушение на правилата  на чл.20,ал.2 от ЗДвП, съгласно която: „….”, вследствие на което реализирал ПТП, деянието е извършено виновно – при форма на вината непредпазливост; налице е причинно - следствена връзка между противоправното деяние и вредите - факти, установени с приетите по делото доказателства и при прилагане на чл. 300 от ГПК относно влязлото в сила решение по чл.78 от НК постановено по  н.о.х.д.№6256/2015г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав. Претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на фактическата страна по казуса.

 

         По размера на неимуществените вреди: Претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на фактическата страна по казуса. Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Освен това, съдът преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите, възрастта на ищеца  към момента на настъпване на увреждането –65 г., при който преди процесното ПТП  ищецът е бил активен и самостоятелен и гледал стопаство, а след него  зависим от чужда помощ, включително и в хигиенното и битово обслужване за период от 4 месеца, продължителният лечебен и възстановителен период – около 7-8 месеца, а интензитета на болките, препъряните две операции,  настъпилото усложнение – Флеботромбоза на дясната подбедрица - възпаление на кръвоносните съдoве с образуване на тромби, което впоследствие е преминало в заболяването - Постфлебитен синдром, което  заболяване според СМЕ е трудно лечимо и ще причинява на ищеца болки и страдания и в бъдеще,  неблагоприятната прогноза и необходимостта от продължаващото лечение за заболяването на кръвоносните съдове на десния крак, намира че сумата от 40 000лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД  за репариране на вредите от ПТП. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД  принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава  на доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието „ справедливост“  не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания. Освен цитираното постановление съдът е взел пред вид и практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката на неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната. Съдът счита, че посоченият размер не е прекомерен, както се твърди от ответника, тъй като съобразно изложените в трайната съдебна практика критерии се налага изводът, че претендираното обезщетение би било справедлива компенсация за претърпените от ищеца болки и страдания.

 

            По имуществените вреди:

            Получените от  ищеца травматични увреждания са наложили по време на лечението му да извършат разходи в размер на  1091 лв.,  за закупуване на ортопедични консумативи, за медикаменти, за  потребителски такси в болничните лечебни заведения и за такси за лабораторни изследвания.  Вещото лице д-р Т.Д.по приетата неоспорена СМЕ посочи, че направените разходи за медикаменти са  във връзка с процесното ПТП и са били необходими с оглед лечението на пострадалия ищец.

       По изложените мотиви, предявения иск за обезщетение на имуществени вреди  е доказан по основание и за предявения размер от  1091  лв.

 

      Относно възражението на ответника за съпричиняване по  чл.51, ар.2 ЗЗД:      

      Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца,  поради това, че същият не е използвал обезопасителен колан. Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалия като участник в движението по пътищата  и в нарушение на правилата за движение е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В настоящия случай от заключението на изготвената по делото СМЕ се установява, че  при наличните травми ищеца не е бил с поставен колан. Според заключението на АТЕ пострадалия пешеходец вещото лице сочи, че същия е имал възможност да се огледа е да види приближаващия се от ляво л.а. Тойота^”, модел „Приус“ …..Въз основа на така установено съдът намира, че пострадалият в нарушение на 113 ЗДвП е предприел пресичане без да се огледа и да се съобрази с приближаващия автомобил. С оглед на това е налице основанието на чл. 51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на обезщетението с 1/4,  тъй като на толкова съответства приноса на пострадалият за настъпване на вредите.  Предвид горното, при отчитане на приетото съпричиняване, обезщетението за неимуществени вреди в полза на ищеца следва да бъде намалено на 30 000 лв., а обезщетението за имуществени на 818, 25 лв.

 

       С оглед на така изложеното, искът за неимуществени вреди по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ следва да бъде уважен за сумата от – 30 000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв., частично от общ размер 70 000 лева, а искът за имуществени вреди да бъде уважен за сумата 818, 25 лв. и отхвърлен за  разликата до пълния предявен размер от 1091 лв.

     Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на непозволеното увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ се подчинява изцяло на правната регламентация на материята за непозволено увреждане, като негова функция, следователно ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта – 19.10.2014 г.

 

       По разноските:   С оглед изхода на спора и на основание чл. 38, ал.2 от ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът присъжда в полза на пълномощника адв.Я.Д.за осъщественото безплатно процесуално представителство съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА,  възнаграждение в размер на 1430  лв.

С оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 1537 лв. съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на уважената  част от иска, като общо строрените разноски включват 1643,64 лв. платена държавна такса, 400лв. депозити за АТЕ и СМЕ, 5лв. за СУ.

     С оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника ЗК Л.Инс сумата 138, 75 лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска. /общо сторените разноски възлизат на 555 лв. –  400 лв. депозити за АТЕ и СМЕ, и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, 5 лв. д.т. СУ /

 

              На основание изложеното, съдът

 

                                                             Р Е Ш И:

 

  ОСЪЖДА  Застрахователна Компания “Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес *** , да заплати на А.И.С. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата 30 000 лв. / тридесет хиляди лева/, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на  19.10.2014 г. от водача на лек автомобил л.а. Тойота^”, модел „Приус“ е ДК № ********, ведно със законната лихва, считано от  19.10.2014 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв., частично от общ размер 70 000 лева,  като неоснователен.

  ОСЪЖДА Застрахователна Компания  “Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес *** , да заплати на А.И.С. с ЕГН ********** и адрес: ***. Гурко сумата  818, 25лв. представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди за лекарствени и консумативни разходи за лечение на травматичните увреждания в резултат на ПТП настъпило на 19.10.2014г.  от водача на лек автомобил л.а. Тойота^”, модел „Приус“ е ДК № ********, ведно със законната лихва, считано от – 24.08.2016 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за разликата  от присъдения до целия предявен размер от  1091 лв.,  като неоснователен.

 

        ОСЪЖДА Застрахователна Компания „Л.И.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес ***, да заплати на А.И.С. с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата  1537 лв. разноски по делото пред СГС, съобразно уважената част от иска.

 

 ОСЪЖДА  Застрахователна Компания „Л.И.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес *** , да заплати на адв. Я.Д.– САК, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от 1430 лева за осъщественото безплатно процесуално представителство.

 

   ОСЪЖДА А.И.С. с ЕГН **********, да заплати на Застрахователна Компания „Л.И.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес ***, сумата 138,75 лв.  - съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от иска.

 

Решението е постановено при участие на М.Б.Б., ЕГН: **********, като на трето лице помагач на страната на ответника.

 

  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                  СЪДИЯ: