№ 23310
гр. С., 05.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110163411 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид, следното:
Предявен е от Г. Е. Д. против Застрахователна компания „Л.И.“ АД осъдителен иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 50 лева – частична претенция
от сумата от 862,39 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, формирано
като разлика между общо дължимата и изплатената сума, по лек автомобил „Ф.П.“ с рег. №
*****, вследствие на пътно-транспортно произшествие от 28.09.2022 г., предизвикано от
водача на лек автомобил „Ф.Ф.“ с рег. № *******, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 20.11.2023 г. до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че по силата на договор за финансов лизинг, сключен между нея, в
качеството й на лизингополучател и третото за процеса лице „А.Ф.“ ЕООД, в качеството му
на лизингодател и собственик на лизинговата вещ, е сключен договор за финансов лизинг с
опция за прехвърляне на правото на собственост № AG0011803 от 15.02.2022 г., по силата
на който на Г. Д. е предоставен за ползване срещу заплащане на лизингови вноски лек
автомобил с марка „Ф.“, модел „П.“ с рег. № *****. Посочва, че на 28.09.2022 г. около 13:00
часа в град С., при движение по ул. „Л.А.“ срещу супермаркет „Л.“, управлявайки този
автомобил водачът му – Р.Д. спрял, за да изчака зелен сигнал на светофарната уредба за
извършване на маневра завой надясно. Поддържа се, че в този момент л. а. „Ф.П.“ с рег. №
***** бил блъснат в задната си част от л. а. „Ф.Ф.“ с рег. № *******, като вследствие от
силния удар, управляваният от Димитров лек автомобил се преместил напред и се блъснал в
спрелия пред него друг автомобил. Ищцата изяснява, че на място пристигнали контролни
органи, които съставили протокол за пътно-транспортно произшествие № 1826602, в който
като виновен за настъпването му бил посочен водачът на л. а. „Ф.Ф.“ с рег. № *******
поради неупражнен от негова страна достатъчен контрол върху автомобила си в резултат от
което реализира ПТП с л. а. „Ф.П.“ с рег. № *****. Д. твърди, че към датата на процесното
ПТП гражданската отговорност на водача на л. а. „Ф.Ф.“ с рег. № ******* е била
застрахована при ответника ЗК „Л.И.“ АД по силата на застрахователен договор със срок на
действие от 18.12.2021 г. до 17.12.2022 г. Посочва, че въз основа на уведомление от
30.09.2022 г. при ответното дружество е образувана щета № 2000-5000-22-000341. Извършен
е оглед на увреденото моторно превозно средство и е изготвен опис с посочени следните
увредени детайли: облицовка задна броня, заден капак, дръжка заден капак, предпазна
лайсна, задна броня, облицовка предна броня грунд и дясна предпазна лайсна предна броня.
На ищцата е изплатено застрахователно обезщетение в размер от 338,41 лева.
Излага се също, че по силата на спогодба от 22.12.2022 г., сключена с лизингодателя,
в полза на Г. Д., като лизингополучател, са прехвърлени правата във връзка с обезщетението
за вреди от процесното ПТП от 28.09.2022 г., настъпило с участието на процесния
1
автомобил - лизингов актив. Същата посочва, че заплатената от ответника сума не е в
състояние да покрие нанесените щети по автомобила. Счита, че за възстановяването им е
необходима сума в размер от 1 200,80 лева. Ето защо, отправя искане ответникът да бъде
осъден да й заплати сумата от 50 лева – частична претенция от общото дължимата сума от
862,39 лева, представляваща разлика между необходимата сума за покриване на щетите и
вече изплатената от ответника, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 20.11.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендира
присъждане и на сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът ЗК „Л.И.“
АД оспорва исковата претенция по размер. Не оспорва реализирането на пътно-транспортно
произшествие от 28.09.2022 г., настъпило в град С. на ул. „Л.А.“ срещу супермаркет „Л.“
между л. а. „Ф.П.“ с рег. № ***** и л. а. „Ф.Ф.“ с рег. № *******. Не оспорва, че вследствие
от последното са настъпили увреждания по л. а. „Ф.П.“ с рег. № *****, както и че към този
момент между водача на л. а. „Ф.Ф.“ с рег. № ******* и ответника е бил сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в
застрахователна полица № BG/22/121003526796 със срок на действие от 18.12.2021 г. до
17.12.2022 г. В тази връзка пред ЗК „Л.И.“ АД е образувана щета № 2000-5000-22-000341 по
повод заявена претенция от ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение.
Ответникът твърди, че същото е определено в размер от 338,41 лева и е преведено по банков
път на 17.11.2022 г. Поддържа, че така определеното и изплатено обезщетение съответства
на действителния размер на вредите по процесното МПС, възникнали в пряка причинно –
следствена връзка с ПТП от 28.09.2022 г. и описаните в изготвените опис-заключения, като
е съобразено с среднопазарната стойност за възстановяване на увредените детайли към
момента на възникване на щетите. Излага и доводи, че между страните е водено вече
предходно дело – гр. д. № 4071/2023 г. по описа на СРС, 51 състав, с което на ищцата е
присъдено допълнително обезщетение в размер на 50 лева, в който смисъл счита, че
вредите са установени по размер и не следва да се допуска нова съдебна експертиза. Моли
за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения осъдителен иск
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, както следва:
В тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване на
следните обстоятелства: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на гражданската отговорност на водача на л. а. „Ф.Ф.“ с
рег. № *******, като в срока на действие на договора вследствие на виновното и
противоправно поведение на този водач да е настъпило застрахователно събитие, което е
покрит риск, в причинна връзка с което да са причинени вреди на л. а. „Ф.П.“ с рег. №
*****, предоставен за ползване на ищцата по силата на договор за финансов лизинг, правото
на последната да получи застрахователното обезщетение, както и размера на вредите. На
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и не подлежи на доказване.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да установи П.жителния
факт на плащане на претендираната сума в случай, че твърди това, както и твърдените от
него основания за изключване или намаляване отговорността му.
С оглед съвпадащите твърдения на двете страни, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
като безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят
обстоятелствата, че на посочените в исковата молба дата и място е настъпило ПТП с
участието на л. а. „Ф.П.“ с рег. № ***** и л. а. „Ф.Ф.“ с рег. № *******, вследствие от
поведението на водача на последния, в резултат от което ПТП по л. а. „Ф.П.“ с рег. № *****
са настъпили твърдените от ищцата имуществени вреди; че при настъпване на процесното
ПТП гражданската отговорност на водача на л. а. „Ф.Ф.“ с рег. № ******* е била
застрахована при ответника по силата на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите; че във връзка с процесното ПТП пред ответното дружество е образувана
щета, в хода на която е определено и изплатено на ищцата застрахователно обезщетение в
2
размер на сумата от 338,41 лева; че с влязло в сила решение по гр. д. № 4071/2023 г. по
описа на СРС, 51 състав, водено между страните, е уважен иск за сумата от 50 лева, частичен
от 862,39 лева, във връзка с процесното ПТП.
Спорът между страните се концентрира върху размера на вредите, респ. на
дължимото застрахователно обезщетение.
По доказателствените искания:
Представените от ищцата писмени материали съдът намира за относими към правния
спор, предмет на делото и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва
да бъдат приети като доказателства по делото.
Искането на ищцата по чл. 190 ГПК следва да се остави без уважение, като
ненеобходимо, доколкото е насочено към установяване на факти, които са безспорни между
страните.
Следва да се изиска гр. д. № 4071/2023 г. за послужване.
На ответника следва да се даде възможност да се запознае с молбата на ищцата от
20.05.2024 г., както и изрично писмено да заяви дали оспорва размера от 50 лева, за който е
образувано настоящото дело (с оглед приетата в производството по гр. д. № 4071/2023 г. по
описа на СРС, 51 състав експертиза), като при П.жителен отговор ще бъде допусната нова
съдебно – автотехническа експертиза, тъй като изготвената по друго дело не би могла да се
ползва по настоящото, което ще доведе до генериране на допълнителни разходи за страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 10.07.2024 г. от
09,45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
УКАЗВА на ответника Застрахователна компания „Л.И.“ АД в едноседмичен срок
от получаване на съобщението да заяви изрично дали оспорва иска по размер, с оглед
извършване на преценка за допускане на съдебна експертиза по делото, като съобрази, че
изготвената такава по друго дело не би могла да се ползва по настоящото, както и че при
липса на отговор в дадения срок съдът ще уважи искането на ищцата за допускане на
съдебно – автотехническа експертиза.
ПРИЕМА представените от ищцата писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА гр. д. № 4071/2023 г. по описа на СРС, 51 състав за послужване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по чл. 190 ГПК.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищцата – препис от
отговора на исковата молба, а на ответника – и препис от молба от 20.05.2024 г.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай П.вината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
3
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4