Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр. София, 05 май 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI състав в закрито заседание на пети май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Вълков
Радостина Данаилова
като разгледа докладваното от съдия Вълков ч.гр.д. № 1901 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 ГПК.
Образувано е по жалба от името на М.Г.М. срещу постановление за разноски по изпълнително дело 20198500400797 по описа на ЧСИ А.Б.. В жалбата се твърди, че от жалбоподателката и длъжник в изпълнителното производство е поискано да плаща разноски с неясно основание включително и такива, каквито взискателят не е направил. Оспорва се дължимостта на определеното юрисконсултско възнаграждение над сумата от 50 лв. с довод, че производството не се отличава с фактическа и правна сложност. Оспорва се и определеният размер на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ с довод, че размерът на юрисконсултското възнаграждение не следва да се включва при определянето й. Иска се разноските да бъдат намалени.
В отговор по частната жалба от името на взискателя – „Първа инвестиционна банка“ АД се излага довод, че определеното възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото. Застъпена е теза, че размерът на възнаграждението включва и допълнителни действия, включително наложеното участие на юрисконсулт в настоящото производство, а предпоставка за изпълнение на възложените действия е обсъждането им с възложителя. Счита, че заплатеното от взискателя юрисконсултско възнаграждение подлежи на събиране, поради което и следва да бъде включено базата за определяне на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
В
мотивите си, относими към
повдигнатия в процеса спор, частният съдебен изпълнител А.Б. сочи, че определените такси касаят извършени
действия, индивидуализирани в издадените справки. Досежно таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ счита за меродавен материалния интерес. Приема определеното
възнаграждение за юрисконсулт като съответно на фактическата и правна сложност
на делото като сочи да е съобразил нормите на чл. 13 т. 2 и чл. 27 от Наредба
за заплащането на правната помощ (НЗПП).
По допустимостта на жалбата
Жалбата е подадена в предписания от закона срок, изхожда от лице, овластено да търси защита от принудително изпълнение и касае изрично указано от закона като подлежащо на обжалване действие – разрешеният от съдебния изпълнител въпрос за разпределяне на отговорността за разноските в изпълнителното производство.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Законът овластява съдебния изпълнител да определи по основание и размер отговорността за разноски, произтичаща от администрираното от него изпълнително производство. Както правилно посочва и съдебният изпълнител основание за упражняване на тази компетентност са нормата на чл. 79 ГПК и съответно приложение следва да намери нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК.
Според чл. 79 ал. 1 т. 3 ГПК от принципно утвърдената отговорност на длъжника изрично са изключени направените от взискателя разноски, относими към неприложени изпълнителни способи. Това нормативно разрешение налага еднозначен извод, че и в рамките на изпълнителното производство самостоятелното от правна гледна точка притезание произтича от принципно утвърдената връзка между конкретна вреда и укоримо от правна гледна точка поведение на длъжника. Поради тази причина и длъжникът дължи да възстанови всички допълнителни разходи за своя кредитор и взискател в изпълнителното производство, които са били необходими за осъществената принуда, заместила доброволното изпълнение – арг. от чл. 76 ал. 2 ЗЗД.
Издадените сметки сочат на предписание начислените такси да бъдат платени по банков път, но липсват доказателства това задължение да е било изпълнено. Нормата на чл. 79 ал. 2 ГПК обаче установява изключение от приложимото в исковото производство правило на чл. 78 ал. 1 ГПК – длъжникът следва да посрещне необходимите разноски включително и когато не са били авансирани от взискателя. Пренебрегнатото от съдебния изпълнител задължение да събере тази такса преди да предприеме изпълнителни действия не засяга разглеждания в случая материалноправен въпрос (така изрично съображенията по т. 11 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Както е посочено в тълкувателното решение несъбраната такса препятства желаната равнопоставеност на взискателите с оглед достъпа им до делегираната от държавата функция засяга дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител, а не ангажимента на длъжника да понесе имуществената тежест от принудителното производство, заместващо липсващо доброволно изпълнение. Ето защо и в тежест на длъжника следва да бъдат възложени авансово дължимите такси за образуване на изпълнителното производство, изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение макар и да не се установява да са били заплатени. Тези подготвителни действия за същинското принудително изпълнение са безусловно необходими за законосъобразното принудително изпълнение и се установява да са били осъществени. Определените такси за тези действия – т. 1 и т. 5 от ТТЗЧСИ са в размер от по 20 лв. без ДДС.
Сметките сочат на формирани задължения за такси по т. 2 – двукратно начислена за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, определяне начина на изпълнение. Не става ясно от сметката какво конкретно действие е предприел частният съдебен изпълнител, наложило двукратно начислените такси. Яснота не следва и от мотивите, представени при условията на чл. 436 ал. 3 ГПК. Не е възможен и извод, че благодарение на този разход съдебният изпълнител е успял да установи наличен актив, съответно и реализира принудително изпълнение. При тези обстоятелства невъзможен се оказва извод, че тези такси касаят необходими действия за реализация на принудителното изпълнение е невъзможен.
От книжата по
изпълнителното дело се установяват изпратени запорни съобщения до установения
работодател на длъжницата и „Ю.Б.“ АД. Размерът на таксите е по 15 лв. на
съобщение. Не става ясно какво включва сумата от 375 лв. - разлика до общия
размер на начислените такси по т. 9 ТТРЗЧСИ. По аргумент на по-силното
основание от чл. 79 ал. 1 т. 3 ГПК длъжницата не дължи разноски за непредприети
действия, поради което няма основание да бъдат възлагани в нейна тежест.
Както бе посочено вече нормата на чл. 79 ал. 1 т. 3 ГПК определя задължението за възстановяване таксите, относими към същинското принудително изпълнениие като функция от постигнатия резултат. За разлика от взискателя, който дължи да предплати необходимата такса, задължението на длъжника възниква едва, когато, от осигурения чрез тази такса изпълнителен способ, по сметка на съдебния изпълнител е постъпила сума. Запорът обезпечава възможност за насочване на изпълнението върху установеното вземане на длъжника. Това обаче предпоставя наличие на секвестируемо вземане. Представеното удостоверение изх. № 177 от 11.12.2019 г. изключва възможността за извод, че заявеното затруднение от страна на жалбоподателката да ползва постъпилите суми по установената банкова сметка *** „Ю.Б.“ АД е резултат на ефективно наложен запор. Видно от съобщението на банката от 11.11.2019 г. по сметката няма авоар, а издаденото удостоверение от работодателя сочи към 11.12.2019 г. да е платено възнаграждението й за месец октомври 2019 г., чийто размер е в несеквестируемия минимум. Следователно, както към датата на определените разноски за изпълнението, така и понастоящем не се установява наложените запори върху трудово възнаграждение и банкова сметка ***сяване на предявените за удовлетворяване в изпълнителното производство парични вземания. Ето защо, няма основание понастоящем в тежест на жалбоподателката да бъдат възлагани и разноските, касаещи налагането на установените по делото запори.
По жалбата срещу начисленото възнаграждение за защита от юрисконсулт
Макар и нормата на чл. 79 ЗЧСИ да не предписва дължимост на юрисконсултско възнаграждение в рамките на изпълнителното производство, ангажиментът на юрисконсулт със защита интересите на взискателя в това самостоятелно производство налага приложение по аналогия на нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК. Характерно за това вземане обаче е, че то не почива на направен разход, а овластява органа, администриращ регламентирано от ГПК производство да го определи и възложи в тежест на страната, отговорна за разноските в съответното производство. Тази особеност на вземането за юрисконсултско възнаграждение обяснява и установения механизъм за неговото определяне – следва да отчита реално извършените действия, обективиращи защита по смисъла на закона в рамките на съответното производство. Нормата на чл. 27 от НЗПП определя рамките на дължимо възнаграждение, произтичащо от предоставена защита в изпълнително производство – не по-малко от 50 и не повече от 100 лв. Използваният термин „представителство в изпълнително производство“ включва и осъществяването на всички подготвящи производството действия. Възнаграждението по чл. 13 т. 2 от НЗПП касае принципно различна правна помощ, а липсва текст, който да предвижда кумулирането им, респективно да позволява диференциране на възнаграждението за извършени подготвителни действия и действия в рамките на изпълнителното поризводство. Ето защо и незаконосъобразно частният съдебен изпълнител е определил размерът на възнаграждението при отчитане на нормата на чл. 13 т. 2 НЗПП.
След като за разлика от адвокатското възнаграждение, дължимо на основата на реален разход с оглед предполагаем ангажимент, възнаграждението за юрисконсулт се определя въз основа на реално извършена работа, неговият размер не може да почива на предположение. Нормата на чл. 27 НЗПП регламентира минимален размер от 50 лв., а предприетите и установени до момента процесуални действия – иницииране на изпълнителното производство, удовлетворява критерия осъществена защита.
Понеже това вземане се съизмерява с положените усилия в рамките на производството, преценката за законосъобразност лв.е ограничена до обстоятелствата, проявили се към момента на определянето му. Следователно, незаконосъобразно с обжалвания акт е възложено в тежест на длъжницата и възнаграждение за юрисконсулт над минималния размер от 50 лв.
По оспорената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ
Тази такса е резултатна – тя се дължи ако и доколкото частният съдебният изпълнител събере сума в рамките на воденото от него изпълнително производство. По силата на закона обаче частният съдебен изпълнител дължи да информира длъжника за размера на това му задължение и да гарантира, че тази резултативна такса няма да превиши предвидения лимит. Ето защо, отразената в поканата за доброволно изпълнение сума не поражда задължение за плащане, а има изцяло информативен характер. Тъй като таксата пряко зависи от размера на подлежащите на събиране суми, а ефективното изпълнение предпоставя и възможност за промяна, основа за определяне размера на таксата са подлежащите на събиране суми към момента на приемането им. По аргумент от противното на забележка 4 настоящият състав приема, че дълг по смисъла на т. 1 включва всички вземания, подлежащи на събиране в полза на взискателя.
При отчитане размера на установените към момента по основание и размер парични задължения, следващото се юрисконсултско възнаграждение при принудително събиране на дълга предпоставя и допълнителен разход по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 3670,99 лв. Незаконосъобразно в тежест на длъжника е възложена разликата.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.Г.М., представлявана в процеса от адв. Я.П.А.постановление за разноски на частен съдебен изпълнител А.Б. по изп.д. № 20198500400797, обективирани в покана за доброволно изпълнение от 05.11.2019 г. за сумата 100 лв. – обжалвана част от неолихвяема сума за юрисконсултско възнаграждение, 606,00 лв. – разлика над дължимата от 48 лв. неолихваема сума ТТРЗЧСИ с включен ДДС – авансови такси и за сумата 7,21 лв. - разлика над дължимата от 3670,99 лв..- такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.