№ 19
гр. Шумен, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря М. Любч. М.
в присъствието на прокурора П. Д. П.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно
наказателно дело № 20243630201939 по описа за 2024 година
Производството е образувано на основание чл. 414а и следващите от НПК.
С постановление от 08.12.2023 г. Районна прокуратура Шумен е
направила предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Б. М.
П. – обвиняем по ДП № 57/2024 г. по описа на ОДМВР – Шумен с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК, като основание за това
се изтъква, че наказателното производство е образувано по отношение на Б.
М. П. за извършено от нето престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание обвиняемият Б. М. П. се явява лично.
Представителят на държавното обвинение пледира за налагане на
обвиняемия П. административно наказание в размер към предвидения
минимум.
От приложените по делото писмени доказателства по ДП № 57/2024 г. по
описа на ОДМВР - Шумен, се установи от фактическа страна следното:
Обвиняемият Б. М. П. с постоянен адрес в **** на 06.03.2024 г. е подал в
сектор ПП при ОДМВР Шумен заявление с вх. № 1151/06.03.2024 г. за
подмяна на СУМПС, издадено от българските власти, поради това, че е с
изтекъл срок на валидност, макар обичайното му пребиваване да не е било в Р.
България, а в Р. Кипър. Предвид правната уредба в Р. България и по-конкретно
съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП „СУМПС се издава на лица,
които са установили обичайното си пребиваване в Р. България, за което
обстоятелство подписват декларация“. Съгласно разпоредбата на §6, т. 46 от
ЗР на ЗДвП „обичайно пребиваване в Р. България е мястото, където дадено
лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни
1
месеца, поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови
връзки – поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с
мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови
връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това
последователно пребивава на различни места в две или повече държави
членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие, че лицето
редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако
лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с
определена продължителност. Следването в университет или друго учебно
заведение не се смята за обичайно пребиваване. Посоченият текст е възприет
от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
10.12.2006 г. относно СУМПС, в чиито чл. 12 е дефинирано понятието
„обичайно пребиваване“ по същия начин. В тази връзка обвиняемият Б. П. на
06.03.2024 г. в гр. Шумен подал заявление с вх. № 1151 и декларация на гише
в сектор ПП при ОДМВР Шумен, в която потвърдил неистина, а именно –
удостоверил обстоятелството, че е установил обичайното си пребиваване
/повече от 185 дни през календарната година/ в Р. България на адрес в ***** по
смисъла на §6, т. 46 от ДП на ЗДвП. Посочената декларация обв. П. подписал
лично и я подал заедно със заявлението за издаване на СУМПС, като същите
били приети и обработени от служител в сектор ПП при ОДМВР Шумен.
Видно от обясненията на обвиняемия, същият живее и работи в Р. Кипър от
14 години. От приобщената справка за пътуване на П. се установява, че
същият е излязъл от Р. България на 24.09.2022 г. и се е завърнал на 08.12.2023
г. Девет дни по-късно, а именно на 17.12.2023 г. отново е напуснал пределите
на Р. България и се е завърнал на 28.02.2024 г. На 06.03.2024 е посетил сектор
ПП при ОДМВР Шумен, където е подал горепосоченото заявление и
декларация и на 09.03.2024 г. отново е напуснал родината си. От горното
следва да се направи извода, че през 2023 г. П. пребивавал в страната девет
дни, а през 2024 г. до 06.03.2024 г. – осем дни. В изпълнение на разпоредбите
на чл. 151, ал. 5, т. 7 от ЗДвП, вр. с чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба № I-
157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, на обвиняемия на 06.03.2024 г. му е била
предоставена декларация, в която е следвало да посочи къде е установил
обичайното си пребиваване и обстоятелството притежава ли валидно
СУМПС, издадено от друга страна членка на ЕС. Последният собственоръчно
попълнил предоставената му декларация, като декларирал, че обичайното му
пребиваване не е в друга държава членка на ЕС към дата 06.03.2024 г. и че не е
притежател на валидно СУМПС издадено от друга държава членка на ЕС.
След направено запитване по мрежата за автоматичен обмен на данни за
СУМПС - „EUCARIS-RESPER“ е било установено, че обвиняемият Б. П.
притежава валидно СУМПС № 5/5046961, издадено на 07.10.2020 г. от Р.
Кипър. Съгласно чл. 151, ал. 7 от ЗДвП едно и също лице може да притежава
само едно СУМПС, издадено от държава членка на ЕС. Във връзка с това било
отказано издаване на българско СУМПС. От заключението на изготвената по
2
делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписа срещу
„декларатор“ в Декларация по чл. 151, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП от 06.03.2024 г.
принадлежи на обвиняемия Б. П.. Разпитан в хода на ДП Б.ов дава подробни
обяснения, съжалява за стореното и признава вината си.
С действията си обвиняемият Б. М. П. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 313, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като
деецът е съзнавал обществено-опасния му характер, предвиждал е неговите
обществено-опасни последици и е искал настъпването на същите.
За гореописаното деяние законодателят предвижда наказание „лишаване
от свобода“ до 3 години или „глоба“ от 100 лева до 300.00 лева, т.е. налице е
предвиденото в чл. 78а, ал. 1, б. „а“, предл. първо от НК изискване.
Към момента на извършване на деянието деецът не е осъждан за
престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК.
С деянието не са причинени имуществени вреди, поради което не са
налице отрицателните предпоставки предвидени в чл. 78а, ал. 7 от НК, при
наличието на които се изключва приложението на този текст.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на Б. М. П. към минималния предвиден размер.
При определяне на наказанието, съдът отчете степента на обществена
опасност на деянието и деецът, поради което счита, че наказание “глоба” в
посочения по-горе размер ще породи възпитателната и превантивна функция
у обвиняемия.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, чл. 313, ал.
1 от НК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Б. М. П., ЕГН **********от *****, български гражданин,
женен, със средно образование, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на
06.03.2024 г. в гр. Шумен, пред служител на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Шумен – А.И.А. – системен оператор, е потвърдил неистина, че
обичайното му пребиваване не е в друга държава – членка на ЕС и че не
притежава друго валидно свидетелство за управление на моторно превозно
средство, издадено от държава – членка на ЕС, което е направил в писмена
декларация от 06.03.2024 г., която по силата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП и чл. 13,
ал. 1, т. 6 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, се подава пред орган на
властта – Началника на сектор „Пътна полиция“ – Шумен, за удостоверяване
на истинността на горните обстоятелства - престъпление по чл. 313, ал. 1 от
НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освобождава от
наказателна отговорност и му налага административно наказание
3
„глоба” в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.
Решението подлежи на обжалване и протест по реда на глава ХХІ от
НПК, в 15-дневен срок пред ШОС от днес.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4